Определение № 815 от 12.06.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 815 гр. Плевен, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С. АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от С. АС. ДАНЧЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20264400500558 по описа за 2026 година

С определение № 1114/06.03.2026г.по гр.д.№ 3030/ 2025г. Плевенски районен съд е ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА, молбата с Вх. № 1783/21.01.2026г. от адв. Л. В., процесуален представител на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, за изменение на Решение № 2011 от 17.12.2025г. в частта за разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

За да постанови това определение ПлРС е изложил мотиви ,че е съобразил обстоятелството, че по делото на 17.11.2025г. е даден ход на делото и адв. С.

Т. се е явил лично; че е изготвена подробна писмена защита; броят на исковете, които адв. С. Т. е предявил в едно производство, активното процесуално участие и съобразно по-високия материален материалния интерес по делото, констатираната по- горе фактическа и правна сложност, броя на предявените искове, активното процесуално участие, е приел, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в общ размер на 3000 лева.,като е взел предвид , че при изчисляване на минималното възнаграждение по Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е видно, че възнаграждението за предявените искове би възлязло общо на 4395,20 лева. Поради това ПлРС е възприел изцяло претендираната от адв. Т. в представения от него списъка на разноските значително по-ниска сума в размер на 3000 лева за адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на Г. В. Й..

Това определение е било съобщено на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД на 25.03.2026г. поради което срокът за неговото въззивно обжалване изтича на 14.04.2026г.,който е първият присъствен ден .

Още на 07.04.2026г. е постъпила частна жалба от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,чрез пълномощника им адв. В. Б. –К. срещу това определение на ПлРС.Развиват се съображения ,че присъденото адвокатско възнаграждение в 1 размер на 3000лв.противоречи на принципа за забрана на неоснователното обогатяване ,като и на добрите нрави , справедливостта и морала,поради което се иска да бъде отменено обжалваното определение ,като вместо това се уважи искането и се редуцира до размер на 800 лв. / 409,03 евро /.

Постъпил е и писмен отговор от противната страна адв.С. Т. , като пълномощник на Г. В. Й. в който са изложени подробни изчисления за това как според него следва да се определи размера на дължимото адвокатско възнаграждение за всеки от предявените според него шест отделни иска ,като се сочи ,че дължимият минимален размер на адвокатските възнаграждения ,определен съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа би бил 4395,20 лв. и всъщност ,че претендираното и възприето от ПлРС адвокатско възнаграждение от 3000лв. е определено под този минимум .

Плевенски окръжен съд като разгледа редовната и допустима частна жалба , намира ,че тя е частично основателна ,тъй като действително присъденото в полза на адв.С. Т. адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна правна помощ на Г. В. Й. в размер на 3000лв. се явява прекомерно спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото ,както и спрямо конкретните процесуални усилия,които са били действително необходими за успешното провеждане на исковете пред ПлРС.

На първо място следва да се отбележи ,че ищецът , чрез процесуалния си представител изкуствено е усложнил исковия процес ,като е предявил три отделни иска за прогласяване недействителност на договора за потребителски кредит № 430289 / 27.08.2021г. и на двата анекса към този договор ,третирайки по този начин всеки от двата анекса като отделни договор за кредит ,което е неправилно. В т.сл. логично е било тези три иска за прогласяване недействителността на договора за кредит и анексите към него да бъдат третирани и разгледани като един и същи иск –за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит № 430289 / 27.08.2021г. и на двата анекса към него ,като в т.сл. като материален интерес би следвало да се съобрази посочената като общо дължима сума по втория анекс ,която е 15 408 лв.и която е била договорената като общо дължима сума по ДПК ,изменен с втория анекс. В такъв случай и съгласно чл. 7 , ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа ориентировъчният размер на адвокатското възнаграждение по този иск би бил 1786,72 лв.

По аналогичен начин би следвало да се подходи и по отношение на предявените три акцесорни иска по чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платените от ищцата суми по договора за потребителски кредит и по двата анекса към този договор , като се претендира за връщане общо недължимо платената сума по това облигационно правоотношение,произтичащо от договора за потребителски кредит,което е едно и също , а не са три различни правоотношения ,както ги е третирал ищецът , а и ПлРС ,който е възприел този начин на предявяване на три отделни иска по чл. 55 от ЗЗД и е постановил и три отделни диспозитива по всеки от тях. Всъщност се касае за един иск с правно осн. чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платените 2 суми по процесния договор за потребителски кредит № 430289 /

27.08.2021г. и на двата анекса към него ,чиято цена би следвало да бъде сборът от претендираните като недължимо платени от ищцата суми , който сбор е равен на 5 963,55 лв.При този материален интерес на иска по чл. 55 от ЗЗД и съгласно чл. 7, ал.2 т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа дължимото адвокатско възнаграждение би било в размер на 753,90 лв. Или общо дължимото за действително предявените два иска :

1.първият,който е за недействителност на договора за потребителки кредит и двата анекса към него/ с цена 15 408 лв. / и

2.вторият – по чл. 55 от ЗЗД за връщане на недължимо платените суми по същия договор за кредит и анексите към него / с цена 5 963,55лв./, дължимото адвокатско възнаграждение съобразно посочените по-горе ориентировъчни размери за определяне на адвокатското възнаграждение би било общо 2540,62 лв. , което се явява по-малко от определното от ПлРС – 3000лв.

При това , обаче ,следва да се има предвид ,че вторият иск –този по чл. 55 от ЗЗД е акцесорен спрямо главния иск за недействителност на договора за потребителски кредит и двата анекса към него, и поради това неговият изход е в значителна степен зависим от изхода на делото по главния иск ,като единственото допълнително процесуално усилие по втория/акцесорния / иск би било евентуално искане за назначаване на ССЕ,която да проследи извършените плащания от кредитополучателя и да отговори има ли надплатени суми ,като в случая дори това не е било направено / не е назначавана експертиза по тези въпроси / , тъй като ответникът по исковете е представил исканото от него извлечение от сметка за извършените от Г. Й. плащания по договора за кредит и двата анекса към него и в т.см. усилията за изясняване точния размер на подлежащите на връщане като недължимо платени суми всъщност са положени от първоинстанционният съд ,който очевидно е пресмятал подлежащите на връщане суми според това извлечение , а не са положени от пълномощника на ищцата.

Поради това ПлОС намира ,че за този втори иск възнаграждението в размер на 753,90 лв. се явява прекомерно и има основание да се слезе под този ориентировъчен размер и то да се редуцира до 500лв.

По първите три иска с правно осн.чл. 26 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договора за потребителски кредит № 430289 / 27.08.2021г. и на всеки от двата анекса към него,който Плевенски окръжен съд третира като един иск с правно осн. чл. 26 от ЗЗД ,доколкото се касае за едно и също облигационно правоотношение , а не до три отделни , също така има основание за редуциране на посоченият по-горе ориентировъчен размер на адвокатското възнаграждение от 1786,72 лв./определен съгласно чл. 7 , ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/.

В т.сл. ПлОС взе предвид, че всъщност изтъкваният в исковата молба порок на договора за потребителски кредит № 430289 / 27.08.2021г. и на двата анекса към него е един и същ и е свързан с невключването в ГПР на 3 предвидената неустойка заради непредоставяне на обезпечение,т.е. защитата по тези три преднамерено обособени иска се свежда до едни и същи аргументи.

Освен това ,вярно е и това ,че по този въпрос има вече достатъчно съдебна практика и той общо взето е безпротиворечиво решаван от съдилищата ,така че не е било необходимо ангажирането на особено значителен обем правни знания и интелектуални усилия за правното и фактическо обосноваване на тази искова претенция .

Нещо повече, на Плевенски окръжен съд е служебно известно ,че има множество дела по които Г. В. Й. е страна /при направена служебна справка в ЕИСС се установява ,че в ПлОС са образувани общо 29 граждански дела по които тя е страна, като от тях има три в.гр.д. по иск за обявяване недействителност на договор за кредит,две в.гр.д.по иск за несъществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение и останалите са в.ч.гр.дела по частни жалби срещу определения на РС-Плевен по молби по чл. 248 от ГПК , като самите гр.дела също така са свързани с претенции произтичащи от договори за кредит, като по немалка част от тях именно адв.С. Т. е неин процесуален представител.

В т.см. за Плевенски окръжен съд е безспорно ,че за всяко следващо дело , свързано с претенция за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит по който Г. Й. е страна , необходимите усилия както за изготвяне на исковата молба и изобщо за организиране адекватна защита на правата на тази страна - Г. В. Й., на адвокат Т. ще се необходими по-малко усилия поради вече натрупаната рутина , проверени в практиката и отработени процесуални средства за защита на нейните претенции по други дела , свързани с такива договори за потребителски кредит.

Поради тези съображения, Плевенски окръжен съд намира ,че има основание за редуциране на ориентировъчният размер на адвокатското възнаграждение от 1786,72 лв./ определен съгласно чл. 7 , ал.2 т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ и по първия иск по чл.

26 от ЗЗД ,като освен защитавания материален интерес ,който е съобразен при определяне на горния размер ,се вземат предвид и посочените обстоятелства , свързани с вече рутинния за адв.С. Т. подход при организиране защитата на претенциите на тази ищца ,която очевидно е страна по множество подобни дела.Адекватният размер на възнаграждението по иска по чл. 26 от ЗЗД до който следва да се слезе от 1786,72 лв. е до 1300лв.

Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира,че общият размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се редуцира от 3000лв. ,колкото е определил ПлРС , на 1800 лв. / 1300лв. по първия иск по чл. 26 от ЗЗД и 500лв. по иска по чл. 55 от ЗЗД / .

ПлОС не намира основание за редуциране на адвокатското възнаграждение именно до размер от 800лв. , колкото се иска в молбата по чл. 248 от ГПК и се поддържа в частната жалба. Този размер от 800лв. не е обоснован с никакви конкретни изчисления , съобразяващи ориентировъчните размери по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, които 4 да сочат по какъв начин „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД го е определил.

Поради това , Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ обжалваното определение № 1114/06.03.2026г.по гр.д.№ 3030/ 2025г. с което Плевенски районен съд е ОСТАВИЛ изцяло БЕЗ УВАЖЕНИЕ,

КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА , молбата с Вх. №

1783/21.01.2026г. от адв. Л. В., процесуален представител на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, за изменение на Решение № 2011 от 17.12.2025г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение ,присъдени в полза на адв.С. Т. на осн. чл. 38, ал.2 от ЗА и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 от ГПК

Решение № 2011 от

17.12.2025г.,постановено по гр.д.№ 3030/ 2025г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК-*** със седалище и управление гр.

София , п.к.1407 ,р-н Л. , ул.“С. „ *** да заплати на адв.С. С. Т. от АК-Плевен адвокатско възнаграждение за оказаната на Г. В. Й. безплатна правна помощ, в размер на 1800лв. /равни на 920,32 евро / ВМЕСТО присъдените от ПлРС с това решение 3000лв.