Решение № 248 от 27.08.2025, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20245001000614 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.

№29027/02.09.2024 г., постъпила по електронен път, подписана с валиден КЕП, и идентична по съдържание Въззивна жалба вх.№29152/03.09.2024 г., подадена по пощата, депозирани от „Застрахователна компания Уника“АД, чрез адвокат Б. Б., срещу Решение №317/13.07.2024 г., постановено по т.д.№400/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – ХХ състав, В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която жалбоподателят е осъден да заплати на „Унитемп“ЕООД, сумата от 610 541,28 лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение, на основание сключен между страните договор за застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ с полица №*********, със срок от 23.01.2019 г. до 22.01.2020 г., поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019 г., ведно със сумата 82 938,49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.06.2021 г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата 48 659,02 лв., представляваща направени по делото разноски по съразмерност. В частта за разноските, обжалваното Решение №317/13.07.2024 г., постановено по т.д.№400/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив – ХХ състав, е било изменено по реда на чл.248 от ГПК с Определение №1172/27.09.2024 г., постановено по т.д.

№400/2021 г. на ОС – Пловдив, като присъдените в полза на „Унитемп“ЕООД разноски в размер на 48 659,02 лв. са намалени до размера от 47 726,15 лв., като определението не е било обжалвано, и е влязло в сила.

1

С въззивната жалба ответникът „Застрахователна компания Уника“АД релевира оплаквания за неправилност на решението в осъдителната му част, тъй като неправилно е прието, че ищецът „Унитемп“ЕООД има правото пряко да получи претендираното застрахователно обезщетение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че сключеният между страните застрахователен договор по полица №*********, е с обект 12 броя машини, които са били предоставени от ищеца, като техен собственик, като обезпечение на задължението му по договори за финансиране към кредитора „Прокредит банк България“ЕАД, посочен в полицата като ползващо се лице. Поради това се поддържа, че на основание чл.383, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечението на което е сключен застрахователният договор, включително главница, лихва и разноски, определени към датата на настъпване на застрахователното събитие. Като е определил непогасеният остатък от задължението, обезпечено със застрахованото имущество, към друг момент /датата на подаване на исковата молба/, съдът е постановил решението в противоречие с материалния закон, а именно – с разпоредбата на чл.383, ал.1 от КЗ. На осн. Чл.383, ал.4 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е задължен спрямо кредитора до размера на непогасеният остатък от задължението, а ако има остатък от застрахователната сума, той се заплаща на длъжника, когато той е застраховащ. По тези съображения се поддържа, че „Унитемп“ЕООД би разполагал с пряк иск спрямо застрахователя само в хипотезата, при която вземането за застрахователната сума надхвърля по размер вземането на обезпечения кредитор, и то само за остатъка, преценен към момента на настъпване на застрахователното събитие. Правилно съдът е приел за установено, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 10.02.2019 г., задължението на ищеца по Договор за банков кредит №024-1136631/30.05.2018 г. към ползващото се по полицата лице е с размер на главницата от 1 200 000 евро, равняващи се на 2 346 996 лева, а застрахователната сума възлиза на 1 636 728 лв. – т.е. същата е много по-малка от размера на остатъка от дълга по договора за кредит. По тези съображения в конкретния случай не е налице остатък от застрахователното обезщетение, преценен към датата на настъпване на застрахователното събитие, за който ищецът да има вземане спрямо застрахователя, тъй като определеното застрахователно обезщетение следва да се плати на неговия кредитор. В тази връзка се поддържа, че при погиването на вещта, служеща за обезпечение на вземането на кредитора, чл.383 от КЗ държи сметка за цялата непогасена част от дълга, включително непадежиралата част от него, тъй като обезпечението намалява, и кредиторът следва да бъде удовлетворен до размера на застрахователната сума за целия размер на непогасеното му вземане. Съдът не е обсъдил възражението, че между ищеца и ответника е сключен и друг застрахователен договор при условията на чл.383 КЗ в полза на същия кредитор по застрахователна полица №**********, с обект на застрахователен покритие сгради и МСО вещи, собственост на „Унитемп“ЕООД, и че дългът на застраховащия към ползващото се лице, който следва да се прецени към момента на настъпване на застрахователното събитие, е не само дългът по представения от ищеца 2 договор за банков кредит от 30.05.2018 г., но и дългът по рамково споразумение за финансиране №904-РС-1132741/13.10.2017 г. и сключените във връзка с него Договор 1, Договор 2 и Договор 3, всички от 13.10.2017 г., по които договори общият дълг на „Унитемп“ЕООД, като съдлъжник заедно с „Бартлинк интернашънъл“ООД, е 2 744 748,27 евро и 780 000 лева. При постановяване на решението съдът не е обсъдил размера на задължението по рамковото споразумение към датата на процесния пожар, вземанията по което са обезпечени със същото имущество. Тъй като двете посочени полици са издадени в полза на едно и също лице за целите на обезпечаване със застрахователното обезщетение, то и застрахователят е заплатил на ползващото се лице обезщетение както по процесната полица, така и по полица №**********, като непогасеният остатък над платеното до уговорената ЗС е в рамките на непогасения към момента на застрахователното събитие дълг на „Унитемп“ЕООД към ползващото се лице по посочените 4 броя договори. По тези съображения се поддържа, че ищецът няма вземане към застрахователя, тъй като не е налице остатък над дълга, който да му бъде изплатен. С оглед на размера на непогасения дълг към датата на настъпване на застрахователното събитие, право на такова обезщетение име единствено кредитора – ползващо се лице /“Прокредит Банк (България)“ЕАД, който според жалбоподателя единствено е легитимирано да претендира обезщетение по процесната застрахователна полица, като ищецът недопустимо предявява чужди права в настоящото производство. В случай, че въззивният съд възприеме, че ищецът е носител на процесните вземания, поради погасен от него дълг към ползващото се лице, поради липса на надлежно уведомяване на застрахователя за погасяване на част от дълга към ползващото се лице, застрахователят не дължи претендираните мораторни лихви за периода до предявяване на исковата молба. От приетото по делото допълнително заключение на ССЕ от 13.10.2022 г. се установява извършено от ищеца на 22.02.2021 г. погасяване с други заемни средства на задълженията по договор №024-1136631/30.05.2018 г., както и частично на задълженията по Договор 1 и Договор 2. На това основание се поддържа самостоятелно възражение за недължимост на мораторна лихва за периода от 31.01.2020 г. до 22.02.2021 г. Поддържа се, че неправилно е определен размерът на застрахователното обезщетение – ответникът е релевирал възражение, че една от застрахованите вещи е частично уведена, като ищецът не е доказал увредата да е над 50%, а съдът не е изложил мотиви във връзка с това възражение, като е присъдил пълният размер на обезщетението за тази вещ. В случай, че съдът приеме, че се дължи обезщетение, то следва да е в размер на 50% от определената възстановителна стойност за тази вещ, преди да се приложи процентът на съпричиняване /ако съдът го намери за основателно/. Неправилно съдът е приел за ирелевантни за спора допуснатите нарушения при проектирането и одобряването на строителните книжа – разпоредбата на чл.362 от КЗ е неприложима към тези възражения, тъй като те касаят не качествата на самото застраховано имущество, а различно имущество – сградите, в които застрахованото имущество се съхранява. Разпоредбата е относима към обстоятелства, които имат значение за определяне на вероятността за възникване на риска, а не към последиците от вече настъпило застрахователно събитие. Сочените от ответника нарушения са относими към възможността за ограничаване на пожара и намаляване на вредите. Дори да се приеме, 3 че чл.362 от КЗ е приложим относно тези обстоятелства, то в конкретния случай застрахователят е поставил въпроси относно конструкцията на сградата, част от които са брандмауерите, във връзка с които са основните възражения за нарушаване на строителните правила за пожарна безопасност, имащи определящо значение за разпространението на пожара. При поставения от застрахователя въпрос за конструкцията на сградата застрахованият е отговорил, че тя е стоманобетонна, което се установява от приетите експертизи, че е невярно, тъй като само първият етаж на кланицата е със стоманенобетонна конструкция, а вторият етаж на същата сграда, както и на сградата за разфасовка и преработка на месо, са с метална конструкция, и това обстоятелство е било от съществено значение за разпространението на пожара. Декларирането на невярно обстоятелство от застрахования е основание за намаляване на застрахователното обезщетение. В тази връзка неоснователно съдът е приел, че застрахователят не може да се позовава на тези нарушения, тъй като не бил изискал строителните книжа и доказателства за вложените материали преди сключването на договора – застрахованият не дължи снабдяване на застрахователя с документи за сградите, тъй като няма задължения да съхранява застрахованото имущество само в тези сгради, нито застрахователят може да изисква документи за имущество, различно от застрахованото, а разпоредбата на чл.362 КЗ не изисква от застрахователя да проверява истинността на дадените от застрахования отговори.

Неправилни са изводите на съда, че възраженията за съпричиняване поради извършени нарушения след сключването на застрахователния договор, не били доказани, както и не била доказана причинната връзка между тези нарушения и разпространението на пожара. Излага се подробен анализ на събраните доказателства за обстоятелството, че два от пожарните хидранти са били демонтирани през 2018 г. и не са били монтирани отново към датата на възникване на пожара. Неправилно е прието, че фактът на изключване на ел.захранването на обекта, довело до преустановяване на електрозахранването на помпената станция, довело до липса на налягане на пожарните хидранти, по същество не представлява нарушение на изискванията за пожарна безопасност – установено е нарушение при експлоатацията на процесната сграда, изразяващо се в неосигуряване на резервното захранване на помпите, което е нарушение на изискванията на чл.977 и чл.978 от Наредба №3/09.06.2024 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии, както и нарушение на чл.771 от Наредба №2. Доказва се по несъмнен начин, че в производствената база не е осигурено необходимото водно количество за външно пожарно водоснабдяване, съгласно чл.172, чл.180 и чл.181 от Наредба Iз-1971, поради което необоснован е изводът на съда, че външното водоснабдяване за пожарогасене е било поддържано в изправност, включително към момента на възникване на пожара. Оспорва се като невярно заключението на комплексната експертиза, че водата за пожарогасене е осигурявана и от обществен водопровод - той противоречи на нормативната забрана в Наредба№2/22.03.2005 г. и Наредба №4/17.06.2005 г. за смесване на вода от собствен водоизточник с вода от обществената водопроводна система, а и вещите лица сочат, че не са направили проверка какво налягане може да осигури обществения водопровод в площадковия водопровод, за да 4 се направи преценка дали може да осигури минималните 2,5 бара налягане в пожарните хидранти, както и необходимия разход на вода за пожарогасене за 1 сек. Нелогично е направеното предположение от повторната КПТЕ, което е било възприето от съда, че е било достатъчно пожарен автомобил да се присъедини към хидранта, за да се отвори обратната клапа, при което в обществения водопровод да навлезе вода от площадковия. Вещите лица не са направили нужните изчисления за този извод, а и предположението е житейски нелогично - да е било възможно такова лесно решение, но въпреки това участвалите в гасенето 22 огнеборци и лично директора на РДПБЗН /св. Мангаръков/ да не са го предприели, а вместо това да са използвали изключително сложна организация с много автомобили /16 бр./ и огнеборци /22-ма/, за да подвозват вода от съседни обекти. Съдът не е следвало да кредитира заключенията на двете КПТЕ, които определят, че разходът на вода за пожарогасене е 5л/сек. – неправилно вещите лица определят този разход съобразно редакцията на Наредба Iз-1971 към 2017 г., а не в редакцията на наредбата към 2012 г., когато е въведена в експлоатация последната сграда в производствената площадка. Предвид сочения в строителната документация обем на кланицата, проектираният разход за вода правилно е определен на 20 л/сек, като в тази част не следва да се кредитира заявеното от вещото лице М. в съдебно заседание обем от 9000 куб.м. на сградата на кланицата. Дори да се приеме изчисленият от вещите лица обем от 9000 куб.м., разходът за вода би бил 15 л./сек. Съгласно изискванията на чл.181 от Наредба Iз-1971, следва да бъдат осигурени водни количества за пожарогасене с хидранти в продължение на 3 часа, като неверни са твърденията на вещите лица по двете КПТЕ, че разпоредбата на чл.180, ал.1 от наредбата е неприложима, което се потвърждава от изводите на вещите лица от повторната КПТЕ. От приетият по делото окончателен доклад на надзора №11-2/25.03.2013 г. е видно, че капацитетът на собствения водоизточник /тръбен кладенец/ е 105 куб.м., която вместимост не може да осигури необходимите 216 куб.м. вода, която следва да се намира в собствения водоизточник, при необходим разход от 20 л./сек. за период от 3 часа. Наред с горното, по делото е установено от експертизите, че в случая инсталираните помпи са можели да осигурят разход на вода от 7,5 л./сек., което е много по-малко от изискуемите 20 л./сек. От изложеното жалбоподателят обосновава извод, че при спазване и на посочените нормативни изисквания, би било технически възможно осъществяването на ефективно пожарогасене с над 60% повече вода, и съкращаване на времето, което е било необходимо за активно пожарогасене с 1 час /т.е. с 25%/. Въз основа на подробно изложени доводи се обосновава неправилност на извода на съда, че дори да са били налице нарушения на изискванията за водоснабдяване на сградите за пожарни нужди, разпространението на пожара пак би протекло по същия начин и би било непредотвратимо, тъй като според свидетелите в нито един момент огнеборците не са оставали без вода.