Решение № 50 от 16.04.2021, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Нова Загора , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

РОСИЦА С. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Гражданско дело № 20202220**0768 по описа за 2020 година

Производството е по чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София **00, район„Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД с ЕИК 20**58040, считано от 15.11.2012 г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115**1316), представлявано от Илка Г. Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт Д. Б. Г. , редовно упълномощен с нотариално заверено пълномощно с peг. № 7725/27.06.2017 г. по описа на Маргарита Шамлиян – Нотариус, със съдебен адрес/адрес на призоваване - гр.Стара Загора, бул. „М. М. Кусев“ № 8, ет.4 против А. А. П. с ЕГН ********** и постоянен адрес - ***, ***, ***, ул.„***“ № ** с правно основание: чл.79, ал.1 от ЗЗД, с цена на иска: 551.81 лв., от които: 386.77 лв. - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането; 165.04 лв. - санкционна лихва за забава върху главницата от 386.77 лева за периода от датата на обявяване на изискуемостта - 27.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че на **.06.2016 г. между „Банка ДСК“ ЕАД, като кредитор и А. А. П. с ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица. Твърди се, че съгласно този договор, „Банка ДСК“ ЕАД била отпуснала на А. А. П. с ЕГН **********, револвиращ кредит под формата на кредитен лимит, достъпът до който се бил осигурил, чрез кредитна карта /DSK MAXICARD/ в размер на 500 лв. с месечна падежна дата всяко 20-то число на месеца. Кредитът се усвоявал и погасявал, чрез разплащателна сметка за целите на картата № 23615832.

Неразделна част от Договора били Условията за издаване и обслужване на 1 плащания с кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Условията“) и Общите условия по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит на Банка ДСК („Общите условия“), които кредитополучателят бил получил и приел с подписването на Договора.

Съгласно Условията, при стандартна кредитна карта DSK MAXICARD в лева:

- усвоената част от кредитния лимит се олихвявала с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит бил 21,95 % годишно (0,06 % на ден). Лихвата се начислявала ежедневно върху фактически ползваната сума (чл.26, ал.2 от Общите условия).

При забава в плащанията се дължала добавка за забава в размер на 5 процентни пункта.

Срокът на валидност на кредитната карта бил 3 години. Падежната дата за погасяване на задължението била 20-то число на месеца, минималната сума за револвиране на кредита била 3 %. Съгласно т.** от Допълнителните разпоредби на Общите условия „минималната сума за револвиране“ била определена сума, която клиентът бил длъжен да внася ежемесечно в рамките на гратисния период. Тя се изчислявала като процент от натрупаното задължение за лихви, такси и транзакции към падежна дата.

Съгласно чл.17 от Общите условия Банката издала кредитната карта със срок на валидност, предвиден в Условията (в случая 3 години), в който срок клиентът можел да използва картата. След изтичането на срока на валидност се издавала нова карта, с нов срок на валидност, а Банката не преиздавала картата при наличие на някое от основанията за прекратяване на договора, съгласно Общите условия.

Съгласно чл.25 от Общите условия, срокът за ползване на кредита съвпадал със срока на валидност на кредитната карта. Кредитната карта не била преиздавана от Банка ДСК, поради настъпване на основание за прекратяване на Договора, уговорено в Общите условия, а именно неизпълнение на задължението на кредитополучателя да погасява усвоения от него кредит.

В Глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия било предвидено, че Банката определяла месечна падежна дата (в случая 20-то число на месеца) и минимална сума за револвиране (в случая 3 %), която клиентът бил длъжен да внесе в рамките на определен срок след падежната дата (гратисен период - в случая 15 дни след падеж).

Кредитният лимит се револвирал ежедневно с размера на погасената част от ползвания кредит.

В случай, че 4 поредни месеца, считано от месечната падежна дата, клиентът не револвирал кредита си или револвирал със суми, по-малки от минималните суми за револвиране за съответния период, правото на ползване на кредита се преустановявало и цялото задължение, формирано към падежната дата, започвало да се олихвява с лихва в размер на действащия лихвен процент, увеличен с допълнителната надбавка за забава. Ако клиентът погасял изцяло дължимото до края на следващия пети гратисен период, правото за ползване на кредита се възстановявало. Ако това не се случело, вземането на Банката за целия използван кредитен лимит ставало окончателно изискуемо и тя имала право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред (чл.31 от Общите условия).

На следващо място, съгласно чл.33 от Общите условия, при нарушаване на задълженията по Договора и Общите условия „Банка ДСК“ ЕАД имала право да превърне кредита в предсрочно изискуем.

2

В исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за револвиране на кредита, считано от 20.12.2016 г.. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени в глава IX „Обслужване на кредита“ от Общите условия към Договора за кредит, и с Нотариална Покана - уведомление с изходящ номер № 05/20/00261/2018 том 1 № 1204 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, връчена на 27.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК, била обявила на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането. В подкрепа на твърдяното ищеца прилагал копие от същата.

В исковата молба се твърди също, че на 14.05.2019 г., по силата на Договор за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлила пакет от вземания, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, в това число и вземането, възникнало от сключеният между „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и А. А. П., като кредитополучател, Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г.

В подкрепа на гореизложеното, ищеца прилагал писмено потвърждение от цедента „Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за станалото с Договор за покупкопродажба на вземания от 14.05.2019 г. прехвърляне на вземанията и Извлечение от Приемопредавателен протокол към Договор за покупко-продажба на вземания от 14.05.2019 г.

В исковата си молба ищецът посочва, че на базата на изрично пълномощно, предоставено му от „Банка ДСК“ ЕАД, бил изпратил от името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до кредитополучателя А. А. П. с ЕГН **********, а като доказателство, че уведомлението е било изпратено до ответника-кредитополучател, ищецът прилагал копие от препоръчано писмо PSFABG00DJX6W, изпратено чрез „Български пощи“ ЕАД с обратна разписка. Уведомлението за цесия, адресирано до кредитополучателя, било изпратено на посочения в Договора за кредит адрес по местоживеене на длъжника.

Изтъква се, че за промяна на адреса не са уведомявани от длъжника (нито те, нито предишния кредитор - Банката), каквото било изискването, съгласно условията на Договора за кредит. От представеното копие било видно, че пратката не е била връчена на получателя, тъй като същият не пребивавал на посочения адрес. В исковата молба се навежда, че от така създалата се ситуация, се потвърждавало принципното възприятие в българското право, че никой не може да черпи права от недобросъвестното си поведение. Съгласно нормите на чл.94, ал.1 и чл.99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми били създадени в публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като бил напуснал вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес (видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство), то същият не следвало да извлича позитиви от това обстоятелство. В този смисъл, ищцовото дружество считало, че длъжникът бил надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който бил упълномощил за това цесионера. Сочи, че нямало пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за лично и незаместимо действие. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.

Ищцовото дружество моли съда при евентуалност да приеме, че ответникът е бил уведомен за прехвърляне на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на 3 длъжниците за извършената цесия. В този смисъл била и задължителната практика на ВКС:

Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2008 г. на ВКС, ТК, 2 отделение.

Ищецът заявява, че предвид гореизложеното, в качеството си на цесионер и кредитор по отношение на посоченото вземане срещу ответника А. А. П. с ЕГН **********, счита че е налице правен интерес от предявяване на осъдителен иск, поради което:

I. Моли съда да осъди ответницата А. А. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес:

***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК 202317122, със седалище и адрес на управление: гр.София **00, район„Оборище“, бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, ет.2 следните дължими и изискуеми суми по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г., а именно:

- 386.77 лева - главница по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането;

- 165.04 лева - санкционна лихва за забава по чл.31 от Общите условия върху главницата от 386.77 лева за периода от датата на обявяване на изискуемостта - 27.04.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.

Основанието на иска било следното:

- По чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищцовото дружество неизпълнение по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г.;

- Настъпила изискуемост на кредита, съгласно разпоредбите на Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от **.06.2016 г. и Общите условия, неразделна част от него, обявена на кредитополучателя с Нотариална Покана - уведомление с изходящ номер № 05/20/00261/2018 том 1 № 1204 на Нотариус Николай Бъчваров, с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - и връчена на 27.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 във вр. с ал.1 от ГПК.

Сочи се, че поради неизпълнение на задължението за внасяне на минимални суми за револвиране на кредита, считано от 20.12.2016 г., „Банка ДСК“ ЕАД е обявила предсрочната изискуемост на кредита на кредитополучателя А. А. П. с връчване на гореописаната нотариална покана на 27.04.2018 г.