Решение № 1329 от 31.05.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1329 гр. Бургас, 31.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА в присъствието на прокурора Р. Т. П. като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20262120100037 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от С. Г. Д., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: гр. Б., ***, с процесуален представител адв. Б. Я., срещу Прокуратурата на Република България, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2600 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в постоянен стрес, напрежение, страх от несправедливо осъждане, притеснение, срам, накърняване на доброто име, чест и достойнство, причинени от воденото срещу ищцата досъдебно производство № **/****г. по описа на 04 РУ – Бургас, образувано на 29.01.2025г. до приключването му с влязло в сила постановление за прекратяване на 11.07.2025г., ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска до изплащането на сумата, както и сумата в размер на 154,05 евро, представляваща мораторна лихва, считано от 11.07.2025г. до датата на завеждане на исковата молба 05.01.2026г. Претендират се и сторените съдебно-деловодни разноски.

Ищцата твърди, че на 29.01.2025 г. около 16:20 ч. в гр. Б., *** е управлявала лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат“ с рег. № ******** и се е придвижвала в посока детската градина, за да прибере от там голямата си дъщеря на 4 г. В автомобила на задната седалка се возило малкото дете на ищцата на 1г. и 6 м. Твърди се, че Д. била спряна за рутинна проверка от служители на 04 РУ – Бургас, била проверена за наличие на наркотични вещества с техническо средство, което отчело положителен 1 резултат. Ищцата не била съгласна с отчетената проба и поискала да даде кръвна проба. Извършена била унизителна за ищцата процедура по личен обиск, след което последната била закарана до УМБАЛ – Бургас да даде кръвна проба и след това била арестувана за 24 часа. Излага се, че ищцата има малко дете, за което е трябвало да се грижи, но въпреки молбите й не била освободена. Връчени й били две призовки за явяване за разпит в качеството на обвиняем. Посочва се, че досъдебното производство било образувано със съставянето на акта от първото действие по разследването, а именно разпит на свидетел. По него била назначена съдебна химико токсикологична експертиза, от заключението на която се установява по безспорен начин, че в предоставената кръвна проба няма съдържание на наркотични вещества. Твърди се, че с постановление от 01.07.2025г.

Районна прокуратура Бургас е прекратила воденото срещу ищцата досъдебно производство, като постановлението е получено от Д. на 04.07.2025г. и е влязло в сила на 12.07.2025г.

Ищцата твърди, че в резултат на проверката и принудителното й задържане, неоснователното обвинение и извършените действия по воденото срещу нея наказателно преследване е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, емоционално неразположение, чувство на игнориране и заклеймяване от обществото като личност. След случилото се се е превърнала в обект на подигравки, предвид че преди това се е ползвала с добро име в обществото. Хората избягвали да комуникират с нея, мислели я за наркоманка, самата ищца изпитвала срам, неудобство и страх да не бъде несправедливо обвинена и осъдена. Наред с това Д. била и лишена от право да управлява МПС, което довело до множество трудности във връзка с придвижването й с децата, налагало се да търси помощ от роднини, близки и познати и довело до допълнителни финансови разходи.

Твърди се, че на ищцата е нарушено правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, тъй като досъдебното производство продължило 5 месеца и 12 дни. С тези мотиви се иска присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди и мораторна лихва.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва претенцията на ищеца за неимуществени вреди, като излага доводи, че твърдените вреди са настъпили изцяло от или във връзка с действия, извършени от полицейските органи по реда на ЗМВР и ЗДвП и то преди образуване на наказателното производство, за които не носи отговорност. Излага доводи, че въведените с исковата молба обстоятелства не сочат на непосредствена причинноследствена причина между претендираните вреди и дейността на Прокуратурата по процесното дело. Счита за недоказани и твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди. На следващо място се сочи, че образуването и воденето на наказателно производство за престъпление от общ характер, в хода на което лицето не е привлечено като обвиняем не е сред изчерпателно изброените хипотези на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, а основателността на претенцията на ищеца се обуславя от неоснователно 2

/незаконно/ поддържано обвинение, като изразът „обвинение в извършване на престъпление” не следва да се тълкува разширително. Оспорва претенцията на ищеца за обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, като навежда доводи, че същата е силно завишена, не е съответна на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи, в т.ч. и тази на ЕСПЧ. В тази връзка излага доводи, че обстоятелствата сочат на обичайно претърпени неудобства от воденото наказателно производство, което от друга страна е приключило в разумен, изключително кратък срок от 5 месеца, в хода на който лицето не е привличано като обвиняем, не са му прилагани никакви мерки за процесуална принуда, а делото е водено за престъпление, което не е тежко по смисъла на закона.

Отправя искане за присъждане на минимално адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца на основанаие чл.

38, ал. 2 ЗАдв.

Моли за отхвърляне на иска като неоснователен, а при условията на евентуалност за уважаване на иска в по-нисък размер.

В съдебно заседание, ищецът чрез своя процесуален представител поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответната прокуратура оспорва исковете в цялост.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 86 ЗЗД.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото се установява от събраната по настоящото дело документацията от досъдебно производство № ***** – **/****г./2025г., по описа на 04 РУ-Бургас, че същото е образувано на 29.01.2025г. за това, че на същата дата , в гр. Б., *** е управлявала лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат“ с рег. № ********, след употреба на наркотично веществобензодиазепини, установено с техническо средство „Дрегер дръгтест 5000 с фабричен № ARRD-0026- престыпление по чл.343б, ал.3 НК. На 29.01.2025г. полицейските служители изпьнявали служебните си задължения и около 16:20 часа на същата дата спрели за проверка лек посоченият лек автомобил. В хода на проверката била установена самоличността на водача на лекия автомобил, а именно, че същият е бил управляван от ищцата, а пътници били Ж. Д. Я. и Л.

Т. Н. Полицейските служители извършили проверка за наличие на алкохол и/или наркотични вещества в кръвта на водача като техническото средство отчело отрицателен резултат. След това изпробвали водача за наличие на наркотични вещества, чрез техническо средство като пробата, отчела позитивен резултат за наличие на бензодиазепини. Ищцата била задържана за срок до 24 часа въз основа на издадена заповед. Бил извършен оглед и изземване на автомобила. Водачът бил съпроводен до УМБАЛ Бургас, където бил направен обиск на лице, взета била урина за химичен анализ и кръв за анализ. След това ищцата била отведена до 04 РУ Бургас за оформяне на 3 документацията. В хода на производството, с постановление от 30.01.2025г. е назначена съдебона-химикотоксилогична /токсикохимична/ експертиза, по така предоставените проби за изследване. От заключението не е констатирано наличие на наркотични вещества от извършените изследвания на предоставените биологични проби от водача. Поради това с Постановление от 01.07.2025 г. на наблюдаващия прокурор наказателното производство е прекратено поради липса на престъпление. В акта на прокурора е посочено, че забавянето на разследването е поради забавянето на заключението по токсикохимичната експертиза.

Представена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 30.01.2025г., видно от която временно е отнето СУМПС на ищцата.

Заповедта е отменена с влязло в сила решение на Административен съд Бургас.

Представени са удостоверения за раждане Д. И. на 6 години и Г. И. на 2 години – деца на Ищцата

Видно от представения Констативен протокол от 13.01.2026г. на специализираното звено на ИВСС, ищцата е уведомена, че подаденото от нея заявление по реда на глава трета „а“ от ЗСВ не подлежи на разглеждане, тъй като същата няма качеството на обвиняем по досъдебното производство.

От показанията на разпитания по делото свидетел Ж. Д. И. – съжител на ищцата, се установява, че същият е присъствал на проверката на 29.01.2025г.

Ищцата рухнала при съобщаването от полицаите, че тестът й за наркотици е положителен, тъй като тя не употребява такива. Автомобилът бил иззет, а ищцата отведена от полицията пред очите на децата. Също така случката станала достояние на много хора, някои от които познати, тъй като това се случило на главен булевард в пиков час. Някои от тях се подигравали на ищцата. Ищцата била обект на подигравки и след това на работното си място.

Ищцата единствена в семейството била правоспособен водач, като отнемането на възможността да шофира, довело до невъзможност децата да бъдат закарани на детска градина и затруднило трудовата й дейност по втората и работа. Ищцата била изнервена след случилото се, като от това били засегнати децата. Първите няколко дни ищцата не могла да спи, като състоянието се подобрили след прием на медикаменти.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетеля, тъй като същите са логични, непротиворечиви и съответстват на останалия събран по делото писмен доказателствен материал.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки закона, съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи, визиран в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, включва причинени на гражданин вреди от разследващите органи и прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно обвинение, т. е. във всички случаи, при които 4 наказателното производство по отношение на лицето, срещу което е било повдигнато обвинение, е било прекратено, тъй като чл. 4 ЗОДОВ не изисква да са налице виновни действия от страна на съответното длъжностно лице за повдигането и поддържането на така предявеното обвинение.

В настоящия случай ищецът не е бил привличан като обвиняем, нито му е вземана мярка за неотклонение, но употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува пошироко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателнопроцесуален смисъл. В този случай лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. В практиката на върховната съдебна инстанция се приема, че без значение за възникване на отговорността е обстоятелството дали прекратяването е извършено преди, или след като на лицето е било повдигнато обвинение – в този смисъл напр. Решение № 35/16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III гр.о. на ВКС.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ цели репариране на вредите настъпили в следствие на самото образуване на досъдебното производство и от подозренията, които имат органите на досъдебното производство дори и без те да имат някакъв формален израз. Тези вреди се изразяват в психически страдания, стрес и притеснения във връзка със самото досъдебно производство и страха от осъждане. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи, и които съществуват и когато не са налице формалните актове на органите. Освен това, видно от доказателствата, в периода на воденото наказателно производство е имало и видима промяна в поведението на ищцата - променил се начина й на живот, като е имала проблеми със съня. Размерът на търсеното от увреденото лице справедливо обезщетение се обуславя от претърпени от него болки и страдания, от степента на уронения престиж и добро име в обществото и от настъпилите негативни последици.