Решение № 316 от 07.07.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Пазарджик, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Д. Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20265200500280 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 36/ 22.01.2026 год. по гр. дело № 432/2024 год. по описа на Велинградски районен съд, постановено във втората фаза на съдебна делба, съдът е постановил изнасянето на публична продан на недвижим имот, представляващ: ПИ с идентификатор *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, сто тридесет и девет, точка, три/ по КККР на гр. Велинград, в местността „Попин камък“ с площ от 3061 кв. м., с трайно предназначение на територията Земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 10, с номер по предходен план 139003, при граници и съседи на имота: ***, *** и *** по КККР на гр.

Велинград, с пазарна стойност 15180,26 евро /29690 лв./, съгласно заключение с вх. № 7955/24.11.2025 г. на вещото лице Б.Г..Постановил е също получените при проданта суми се разпределят съобразно квотите на съделителите в съсобствеността, както следва: 861/1008 ид. ч. за МР-Груп – 2000“ ЕООД с ЕИК 204276891 /от които 168/1008 ид. ч. „МР-Груп2000“ ЕООД е купил от съделителя Б. Ф. Д. с ЕГН ********** по време на производството във втора фаза на делбата/, 63/1008 ид. ч. за И. И. Б. с ЕГН **********; 28/1008 ид. ч. за И.

Д. Д. с ЕГН **********; 28/1008 ид. ч. за Л. Н. Д. с ГЕН **********, и 28/1008 ид. ч. за Д.

Н. В. с ЕГН **********.Съдът е разпределил и отговорността за разноски.

Недоволни от решението са останали съделителите И. Д. Д. ЕГН **********, Л. Н.

Д. ЕГН ********** и Д. Н. В. ЕГН ********** – тримата с адрес : гр. Н. , *** , като го обжалват в частта, в съдът е приел, че реализираната от съдебната делба сума следва да се разпредели между кръг от съделители, в който е включил и въззивните жалбоподатели. Излагат се доводи, че още преди да започне делото във втората му фаза, те представили пред съда три броя удостоверения издадени от Районен съд гр. Н., от които е видно , че тримата са се отказали от наследството на техния общ наследодател Н.Б. Д. още през 2013 г. Поддържа се , че горното обстоятелство ги изключва от кръга наследници на техния общ наследодател , респективно от кръга на собствениците – съделители. Въпреки това първоинстанционният съд извършил делбата между съделители , в кръга на които включил и тях. Игнорирайки обстоятелството , че те не са наследници, респективно съсобственици на делбения имот, съдът постановил неправилно решение, което води до 1 ощетяване както на тях, така и на останалите съделители. Предвид изложеното се моли съда, да постанови съдебно решение , с което да бъде отменено обжалваното решение на РС- Велинград и вместо него да бъде постановени друго, с което да бъде извършена съдебна делба между останалите съделители и бъде отхвърлен иска за делба по отношение на жалбоподателите И. Д., Л. Д. и Д. В., тъй като същите не са съсобственици на поделяемия имот.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивниците, редовно призовани не се явяват и не се преддставляват. Депозирали са писмена молба с която поддържат своите доводи и възражения, както и направените с въззивната жалба искания.

От въззиваемите страни писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК е подал само съделителят „МР ГРУП -2000“ ЕООД , който чрез своят процесуален представител адв. Д. К. изтъква доводи, съобразно които счита решението за правилно и законосъобразно, а въззивната жалба за неоснователна. Поддържа се , че изложените от жалбоподателите възражения са преклудирани. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Претендира съдебно- деловодни разноски и представя доказателства.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, от лица, имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение, поради което същата се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация / т. нар. „ограничен въззив”/. В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Решението не е обжалвано в частта, с която Велинградски районен съд е постановил изнасяне на недвижимия делбен имот на публична продан, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи произнасяне.

Предвид изложеното предмет на настоящото въззивно производство е решението само в частта, с която на съдът е постановил, че след провеждане на публичната продан, получената сума следва да се разпредели съобразно правата на съделителите в съсобствеността, включително и в полза на жалбоподателите И. Д. Д. Л. Н. Д. и Д. Н. В..

За да се произнесе настоящият състав взе предвид следното:

Производството е за съдебна делба във фазата на извършването й.

С влязло в сила Решение № 219/18.07.2025 год. по гр. дело № 432/2024 год. по описа на Велинградски районен съд е допусната делба на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор *** /десет хиляди четиристотин и петдесет, точка, сто тридесет и девет, точка, три/ по КККР на гр. Велинград, в местността „Попин камък“ с площ от 3061 кв. м., с трайно предназначение на територията Земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 10, с номер по предходен план 139003, при граници и съседи на имота: ***, *** и *** по КККР на гр.

Велинград , при следните квоти в съсобствеността , както следва: 63/1008 ид. ч. за „МР-Груп – 2000“ ЕООД с ЕИК 204276891, 168/1008 ид.ч. за Б. Ф. Д. с ЕГН **********, 63/1008 ид. ч. за И. И. Б. с ЕГН **********; 28/1008 ид. ч. за И. Д. Д. с ЕГН **********; 28/1008 ид. ч. за Л. Н. Д. с ГЕН **********, и 28/1008 ид. ч. за Д. Н. В. с ЕГН **********.

След влизане в сила на постановеното съдебно решение, съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за извършване на делата във втората й фаза.

С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е постановил изнасяне на делбения имот на публична продан, като е посочил, че след извършване на проданта получената цена следва да се разпредели между страните съобразно квотите им в съсобствеността установени с решението в първата му фаза. Съдът на основание чл. 235 ал.3 ГПК е съобразил в мотивите си, че след образуване на производството е извършена сделка с идеални части от делбения имот и съответно е отразил тази промяна и в 2 диспозитива на решението. В тази му част решението е влязло в законна сила и не е обжалвано , като се обжалва само частта, с която съдът е постановил , продажната цена да се разпредели в полза всички съделители , включително и на тримата жалбоподатели , съобразно квотите установени в решението за допускане на делба.

Както в мотивите на съдебното решение , така и с нарочно определение № 812/27.10.2025 г., по същото дело, съдът е приел , че представените по делото удостоверения за откази от наследство , които са извършени още през 2013 г. не могат да бъдат взети предвид на този етап от процеса , при влязло в сила съдебно решение по допускане на дебата , при което делбеният съд не може сам да отмени или да измени своя съдебен акт, който е подлежал на обжалване. Посочил е , че съдът не може да игнорира, влезлия в сила съдебен акт и да пререшава въпросите му във втората фаза на делбата.

Видно от книжата приложени по делото , е че към датата на първото по делото заседание след влизане в сила на съдебното решение по допускане на делбата , тримата жалбоподатели са представили три съдебни удостоверения за отказ от наследство оставено от техния пряк наследодател Н.Б. Д. , които откази са вписани в специалната книга за отказ от наследство, към РС- Н. през. м. септември 2013 г. Безспорно е , че тези писмени доказателства не са били представени по делото в първата фаза на делбата , поради което и съдът е постановил съдебно решение, което е отразило правата на наследниците съобразно техните законни квоти. Така също от книжата приложени по делото, е видно , че след като делбеният съд с определение № 812 /27.10.2025 г. е дал отрицателен отговор на молбата на тримата съделители за промяна на квотите в съсобстветността и изключването им кръга на съделителите , друга съделителка – Б. Ф. Д. е подала чрез процесуален представител молба вх. № 7482/04.11.2025 г. , чрез РС- Велинград до ВКС , за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , но поради оттеглянето й, с Разпореждане 2065/15.12.2025 г. , съдът е върнал молбата на основание чл. 286 ал.1 т.2 във връзка с чл. 306 ал.2 ГПК. Разпореждането не е обжалвано и е влязло в законна сила.

При тези фактически данни по делото , съдът от правна страна приема следното :

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 ГПК. Тези способи са предмет на обсъждане в производството по допускане на делбата и съдът дължи произнасяне по тях.

Както бе посочено по-горе постановеното съдебно решение във втора фаза на делбата не се обжалва в частта, в която съдът е постановил тази делба да се извърши по един от законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите, а именно чрез публична продан.

Жалбоподателите във въззивната си жалба твърдят , че това решение накърнява техните права в обжалваната част, тъй като не отразява вярно действителното фактическо положение на тези права.

С определение № 812/27.10.2025 г. постановено по настоящото дело Велинградски районен съд е отговорил на техните изкания във вързка с направените на този етап от процеса възражения, като тези доводи е отразил и в обжалваното съдебно решение. Съдът е оставил без уважение направените от тези ответници искания за прекратяване на делбеното производство по отношение на тях , като е приел, че техните възражения са преклудирани.

Тези изводи са правилни и законосъобразни. Съгласно чл. 342 ГПК в първото по делото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против вкючването в наследствената маса на някои имоти. В настоящия случай жалбоподателите са били конституирани и са участвали в производството по делба и в първото по делото заседание не са изложили своите възражения и не са представили доказателства, касаещи липсата на права в процесната съсобдственост.Такива възражения не са направени и от другите съделители. При тази фактическа обстановка, съдът е постановил съдебно решение, с което е допуснал делбата при законните квоти. Решението е влязло в законна сила. В разпоредбата на чл. 344 ГПК изрично е посочено действието на това решение, а именно то установява със 3 силата на присъдено нещо, между кои лица и за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки сънаследник.

Формираната сила на присъдено нещо означава, че решеният с влязло в сила съдебно решение правен спор не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. / чл. 299 ГПК/. В настоящия случай, безспорно се установява, че страните не са реализирали и предвидения в закона ред по чл. 303 ГПК и сл. за отмяна на влязло в сила съдебно решение.