Решение № 260184 от 19.01.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14825/2019
- Вид
- Решение № 260184
- Подписан
- 19.01.2021
- В сила
- 23.06.2021
- Състав
- НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ
Други актове по делото
- Определение № 11532 от 16.10.2019 · НИКОЛАЙ КОЛЕВ СТОЯНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 6, параграф 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- член 8, параграф 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал.1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 и сл. · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1,т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1,т. 10 и т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1 т. 18 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т.20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал.1, т. 7-12и 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т.7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл.16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 35, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260184 19.01.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка
Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14825 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално съединени установителни искове с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1,т. 10 и т. 11 ЗПК и чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК и чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Съдът е сезиран с искова молба от Д.Б.Д., ЕГН **********
*** против „ ФИНТЕХ СЪРВИСИЗ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Света Троица“, ул. „Зографски манастир“, № 15, вх. „Г“, ет. 6, с която са предявени искове за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договор № **** за потребителски кредит тип кредитна линия/07.07.2015г.е нищожен. В случай на отхвърляне на главния иск, се иска да се признае за установено в отношенията между страните, че клаузата, уговорена в чл.1. ал.2 от договора за е неравноправна по смисъла на чл. чл. 143, т. 19 ЗЗП и противоречащи на принципа на добрите нрави.
В исковата молба се твърди, че на 07.07.2015 г. ищцата е сключила с ответното дружество „ФИНТЕХ СЪРВИСИЗ” ЕАД договор
№ **** за потребителски кредит тип кредитна линия/07.07.2015г., по силата на който кредиторът се е задължил да й предостави в собственост кредитен лимит в размер на 1500 лв., при фиксиран лихвен процент по заема 35,59 % и годишен процент на разходите - 50, 00 %. По силата на чл. 1, ал. 2 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство на две физически лица, отговарящи на условията по договора, с банкова гаранция или с лично обезпечение от дружество-поръчител, одобрено от кредитора. На същата дата 07.07.2015г. ищцата е сключила с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство, по силата па който дължи престирането на възнаграждение в размер на 792, 00лв.
Ищцата е усвоила заемен ресурс в размер на 1500лв., с договорно установен срок за погасяване на заема - 12 месеца, с месечна погасителна вноска съгласно погасителния план към договора. Ищцата не дължала плащания за лихва и за възнаграждение за поръчител, тъй като договорът за кредит бил нищожен, поради следните съображения:
Договорът за потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 10. ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПP. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 50 %. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани е кредитното правоотношение. В конкретния случай, в договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 3ПК липсват. Посочен е лихвен процент по заема - 35.59 %.
/който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и креди торът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не били включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им. Поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 50. 00 %. ГПР се формира по точно опредЕ.методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължавал кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл били задължителните указания на СЕС дадени с РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 21.04. 2016 г. по дело С-377/14, в което е посочено следното: „Както обаче се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48. от основно значение е потребителят да е получил информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула. Всъщност, от една страна, предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да прецени обхвата на поетите от него задължения (вж. в този смисъл решение от 4 март 2004 г., Cofinoga, 0264/02, EU:C:2004:127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost\ С-76/10, EU:C:2010:685, т. 70).“
С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по-силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване па действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор.
Освен уговорената възнаградителна лихва в кредитния контракт страните не са уговорили други разходи, следователно кредиторът няма право да включва в обхвата на обявения в договора ГПР от 50 % други разходи освен договорната лихва.
Кредиторът бил заблудил потребителя като е посочил по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно е създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието, че използването на заблуждаващи търговски практики представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.
143 и сл. от ЗЗП. Клауза в договора, сочеща неверен ГПР е в пряко противоречие с изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и на чл. 143, т. 19 от ЗЗП и като заблуждаваща потребителя е неравноправна и не е породила правно действие, съгласно чл. 146. ал. 1 ЗЗП. Нищожността на клаузата, регламентиращи основен реквизит от същественото съдържание на договора за потребителски кредит - ГПР - има за правна последица изначална недействителност на цялото заемно съглашение на основание чл. 22 ЗПК.
От друга страна, в пряко нарушение на чл. 19. ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК кредиторът не бил включил в ГПР разходите за заплащане на възнаграждението по сключения с „Кредит Гаранция“ ЕООД договор за възлагане на поръчителство от 07.07.2015г. Уговореното възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. Получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от сграна на кредотополучателката, за което тя дължи възнаграждение в общ размер на 792, 00лв., а гарантът се е задължил спрямо кредитора да отговаря за изпълнението на задълженията по договора за кредит - обстоятелство, което е било известно на ответното дружество.
Според императивната разпоредба на чл. 19. ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, опредЕ.с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент - 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4. са нищожни - чл. 19. ал. 5 ЗПК. Кредиторът е нарушил императивното правило на чл.
19, ал.1 ЗПК и незаконосъобразно не е включил таксата в размер на 792,00 лв. в записания в договор размер на ГПР от 50 %. Поради това, че тази такса намира основанието си в противоречащата на чл. 19, ал.4 ЗПК клауза за ГПР следва да се приеме, че търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР прилаган в отношенията между страните, поради което клаузата за ГПР е неравноправна и нищожна съобразно критериите, изведени с преюдициално заключение но дело С - 453/10 на СЕС и в съдържанието на договора не е включен изискуем за действителността на кредитната сделка елемент, съгласно чл. 11. ал. 1, т. 10 във вр.с чл.22 ЗПК. Ако счетете, че този довод е неоснователен, то моля да приложите правните последици на чл. 19, ал. 5 ЗПК.
На следващо място, договорът за потребителски кредит бил нищожен съгласно чл. 22 ЗПК като нарушаващ изискванията на чл. 11, aл. 1, т. 11 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, кредиторът следва да включи в съдържанието на договора условията за издължаване на кредита от потребителя, което ответникът не е изпълнил. Търговецът не е посочил в текста на договора каква е общата сума по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР към ЗПК, дължима от потребителя и кредиторът не е спазил изискванията на чл.11 ал.1 т. 11 от ЗПК с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК.
Наред с това следва да се има предвид и че макар, че в съдържанието на договора и ОУ да са включени клаузите на чл.4 и чл. 22 относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, за срока, в който това право може да бъде упражнено и е предоставена информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.
29, ал.4 и 6„ в тях не са разписани другите условия по неговото упражняване, по-конкретно не е налице информация за размера на лихвения процент на ден, каквото е изискването по чл. 11, ал.1, т.20 от ЗПК Т ази информация е от съществено значение за потребителя, тъй като той следва да има нужните данни каква лихва на ден следва да заплати, за да упражни правото си на отказ. При липса на тази информация, той е изправен пред опасността да не изпълни точно задълженията си при направен отказ от договора, което да има за него тежки негативни последици - това му право да се погаси поради неизпълнение на условията за упражняването му.
Договорът бил недействителен и на още едно основание.
Съдебната практика приемала, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В тази насока: Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д.
Разпечатката съдържа 29 от 132 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b1c8ba5-c5a9-4d0b-948b-f94fde4dd92e