Решение № 19526 от 27.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19526 гр. .... 27.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско дело № 20221110129884 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 КТ.

Ищецът твърди, че на 01.07.2019 г. му били нанесени удари с метален телескопичен прът в областта на дясната ръка от лицето М. М. М., с когото заедно били в трудово правоотношение при ответното дружество и докато изпълнявали трудовите си задължения на работното място, находящо се в ..... Посочва, че в резултат от ударите лакътната му кост на дясната предмишница била счупена, за което деяние имало влязла в сила Присъда № 20013868/14.02.2022 г. на СРС, НО, 6 състав, с която М. бил признат за виновен в извършването на престъпление, квалифицирано като средна телесна повреда. Излага, че с Разпореждане № 23551/16.07.2019 г. на ТП на НОИ - гр. София инцидентът бил признат за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО и на основание чл. 60, ал. 1 КСО, с оглед на обстоятелството, че в работно време ищецът е извършвал шпакловъчни дейности на подлез .... и в същото време М. се приближил към него и започнал да му нанася удари с телескопична дръжка на строителен инструмент тип “мече”, които от своя страна причинили счупване на лакътната кост на дясната ръка на ищеца, охлузвания в областта на дясното му рамо и кръвонасядане на дясното бедро. Ищецът излага, че в резултат на злополуката е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в невъзможност да упражнява професията си в продължение на 3 месеца, с което е бил лишен от получаване на реалните си доходи, като разликата възлизала общо в размер на 4500 лева, в сторени разходи за пътуване от .... за получаване на болнични листове, за посещения при лекар, травматолог, престой в клиника по рехабилитация, за рентгенови снимки, за болкоуспокоителни лекарства, в пропуснати ползи от това, че е отказвал частни поръчки поради невъзможността да ги изпълни със счупена лакътна кост, както и неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания чувство на обида, злепоставяне, малоценност и унижение пред колегите, които били свидетели на побоя от М. над него, чувство на страх за живота му, засягане на достойнството и доброто му име, постоянно чувство на огорчение и стрес. Намира, че в настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество, при 1 което М. е изпълнявал трудови задължения към датата на злополуката, като отговорността на .... е обективна и безвиновна, в качеството му на възложител на работа. Ето защо, ищецът моли съда да осъди ответното дружество да му заплати сума в размер на 8 800 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на трудовата злополука от 01.07.2019 г. имуществени вреди, и сума в размер на 21 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на трудовата злополука от 01.07.2019 г. неимуществени вреди, състоящи се в болки и страдания, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 01.07.2019 г. до окончателното й изплащане. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество .... депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че следва да бъде реализирана отговорността му като възложител, с доводи, че спрямо прекия причинител на вредите е налице влязла в сила присъда, с която е призната неговата виновност в извършване на престъпление, поради което и същият следва да бъде пряко отговорен за нанесените на ищеца вреди. Оспорва размера на претендираните имуществени вреди, както и излага, че по отношение на същия следва да бъдат приспаднати изплатените на ищеца обезщетения от ДОО към 01.07.2022 г. Оспорва, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, като евентуално релевира възражение за тяхното съпричиняване, тъй като е проявил груба небрежност пренебрегвайки основни технологични правила и правила за безопасност, както и е създал реална възможност за настъпване на вредата. Уточнява, че с отправените до М. заплахи и обиди е афектирал причинителя на вредата и по този начин го е предизвикал да предприеме поведение, довело до трудовата злополука, вместо в изпълнение на чл. 84, ал. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред и здравословни и безопасни условия на труд на ответното дружество да уведоми за конфликта прекия си ръководител, който да вземе мерки. На отделно основание счита, че е налице съпричиняване, доколкото ищецът не е предприел след злополуката необходимите действия по лечението си и по този начин неоснователно е удължил периода си на възстановяване.

Третото лице – помагач М. М. М. изразява становище по предявените искови претенции като оспорва същите като неоснователни. Оспорва, че ищецът е претърпял процесната трудова злополука, както и че са му нанесени твърдените от него увреждания. Оспорва, че дори и да се приеме, че са налице възникнали за ищеца вреди, то същите не следва да се приема, че са възникнали в резултат от трудова злополука, а от обикновен инцидент като липсва причинно - следствена връзка с негово противоправно поведение и уврежданията.

Оспорва размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди като завишени и недоказани.

В законоустановения срок третото лице - помагач ..... изразява становище по предявените искови претенции като намира същите за неоснователни. Оспорва, че ищецът е претърпял имуществени и неимуществени вреди, както и техния размер. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, който е влязъл в личен спор и умишлено е предизвикал М. чрез обиди и заплахи.

Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 и ал. 3 от КТ за неимуществени и имуществени вреди.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вредите от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между трудовото правоотношение, което би 2 получил и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряван /чл. 200, ал. 3 от КТ/.

Предвид това, правопораждащите претендираното право елементи на фактическия състав са: 1/ наличие на трудово правоотношение между страните по делото, 2/ трудова злополука, претърп... от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение, като увреждането да е настъпило: по път за работа, при или по повод на изпълнение на възложената от работодателя работа; при изпълнение на каквато и да е работа, извършена и без нареждане, но в интерес на работодателя; по време на почивка, прекарана в предприятието и т.н.; 3/ настъпване на вреда – неимуществена, изразяваща се в болки и страдания от травматичното увреждане /за иска за обезщетение за неимуществени вреди/; както и имуществени вреди, включително пропуснатата полза, представляваща разликата между трудовото правоотношение, което би получил и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване; 4/ причинна връзка между трудовата злополука и вредата.

В тежест на ищеца е да докаже, че твърд...та злополука представлява трудова такава, установена по административен ред, настъпилите вреди, както и всички обстоятелства от значение за определяне на размера на обезщетението по справедливост.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че са налице основанията на чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на обезщетенията.

С Определение № 28956/31.10.2022 г. съдът е приел за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че към 01.07.2019 г. пострадалият и ответното дружество са били обвързани от трудово правоотношение, породено от сключения между тях Трудов договор № 04002/10.01.2019 г., по силата на който пострадалият е изпълнявал длъжността "строителен работник“, както и че на същата дата е настъпила процесната трудова злополука.

С Разпореждане № 23551/16.07.2019 г. на ТП – НОИ, гр. .... на основание чл. 60, ал. 1 КСО процесният инцидент е приет за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, като същата е станала по време и по повод на извършваната работа – шпакловъчни дейности в подлез на ...., като пострадалият и негов колега влизат в спор за работно оборудване (валяк/мече с телескопична дръжка), при което спорът прераства в удари по тялото с телескопична дръжка от страна на М.. Това от своя страна е довело до причиняване на закрито счупване на тялото (диафиза) на лакътната кост на дясната ръка, охлузване в областта на дясното рамо и кръвонасядане на дясното бедро на ищеца /л. 16 по делото/. Разпореждането има характер на индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, от една страна, а, от друга, представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК за съдържащите се в него факти с обвързваща съда материална доказателствена сила относно положителния факт на трудовата злополука, като елемент от фактическия състав на чл. 200 КТ /в този смисъл: Решение № 109/2012 г. по гр. д.

№ 622/2011 г. ІV ГО на ВКС, Решение № 319/2010 г., ІІІ ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Това разпореждане подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото производство. Ето защо спрямо законосъобразността на този акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, установяваща забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице, участвало в административното производство по издаването му. Доколкото разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира законосъобразността му/, че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука – на 01.07.2019 г. по време и по повод извършваната работа е настъпило внезапно увреждане на здравето на ищеца Й. Т. И..

С влязла в сила на 02.03.2022 г. Присъда от 14.02.2022 г., постановена по НОХД № 18190/2019 г. на СРС, НО, 6 състав, наказателният съд е признал за виновен М. М. М. в това, че на 01.07.2019 г., около 14:30 часа в гр. .... на строителен обект „...., на трети лъч на адрес:

3 гр. .... на кръстовището на ...., чрез нанасяне на удари с метален телескопичен прът в областта на дясната ръка на Й. Т. И., му е причинил средна телесна повреда – счупване на лакътната кост на дясната предмишница, което е реализирало медикобиологичния признак „трайно затруднение на движението на горен десен крайник“, за срок по-голям от 30 дни – престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК е осъдил причинителя на вредите на наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири месеца при прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на наложеното наказание за срок от три години.

Съгласно формираната по приложението на чл. 300 ГПК постоянна практика, обективирана в Решение по т. д. № 3155/2015 г. на ВКС, ТК, II т. о., както и в Решение по т. д. № 2192/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., влязлата в сила присъда, независимо дали е осъдителна или оправдателна, е задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното деяние, по отношение на факта дали е извършено или не, дали е противоправно и дали е извършено виновно от дееца. Обвързващата сила на присъдата предполага обективно тъждество между деянието, по отношение на което се е произнесъл наказателният съд, и това, което е предмет на установяване в гражданския процес.