Решение № 3270 от 19.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3270 гр. Пловдив, 19.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330104365 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от „Топлофикация София ” ЕАД срещу „МДМА- 16“ ООД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 242, 28 лева, представляваща стойността на разпределена и доставена топлинна енергия за отопление и битово- гореща вода и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода от м. 03.2020г. до м.

01.2021г., за обект, находящ се в ***; 44 лева- мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна енергия, дължима за периода 01.05.2020г.- 25.11.2022г.; 8, 79 левауслуга за дялово разпределение за периода от м. 05.2020г. до м. 09.2020г. и2, 08 левамораторна лихва върху главницата за услуга за дялово разпределение, дължима за периода 01.07.2020г.- 25.11.2022г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /09.12.2022г./ до окончателното им заплащане и за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 741/ 03.02.2023 г. по ч.гр.д. № 642 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, XV- ти гр.с-в (ищцовата претенция е описана при съобразяване на уточняващи молби на ищеца вх. № 36094/ 19.04.2023г. и вх. № 61522/ 03.07.2023г.).

В исковата молба се твърди, че ищецът притежава качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, за територията на ***. Твърди, че в качеството си на енергийно предприятие, е доставил топлинна енергия на ответника като небитов клиент, като собственик на имот, находящи се в ***. Ответникът не е изпълнил задълженията си в срок. Вземането за главница е 1 начислено за топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово- горещо водоснабдяване, отдадена топлинна енергия от сградна инсталация и такса дялово разпределение. Поради неизпълнение на задължението за заплащене на сумите в срок, ищецът претендира и мораторна лихва. За горепосочените вземаня ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответника, който в срок е подал възражение срещу нея. Моли се така предявените искове да бъдат уважени.

Претендират се сторените разноски в исковия процес и заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с който оспорва исковете. Оспорва да е потребител на услугите, доставяни от ищеца, оспорва и да е собственик на процесния топлоснабден имот. Оспорва да е сключвал договор с ищеца за процесния имот за доставяне на процесната услуга.

Оспорва да е доставяна топлинна енергия за процесния имот през процесния период.

Оспорва да провеждано общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

По делото е конституиран като трето лице – помагач на страна на ищеца дружество „Топлоконтрол“ ЕООД. От посоченото дружество не е постъпило становище по спора.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 642/ 2023 г., по описа на Районен съд Пловдив, XV- ти гр. състав, образувано по депозирано от „Топлофикация София“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 741/ 03.02.2023г. Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 08.02.2023г., като в месечен срок от получаването й е подадено възражение по реда на чл. 414 ГПК (на дата 27.02.2023г.). Предвид това са дадени указания на кредитора по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, като в законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск (съобщение с указанията е получено от ищеца на 15.03.2023г., а исковата молба е входирана в съда на 27.03.2023г. ). Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правнорелевантни факти: наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период; че ответникът е потребител (собственик или ползвател на топлоснабдения имот) на услугите за обект, находящ се на адрес: ***; че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

В рамките на настоящия процес, претенцията на ищцовото дружество за главница се формира от следните компоненти: доставена от ищеца и разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление и битово- гореща вода и услуга за дялово 2 разпределение.

Преди да се пристъпи към обсъждане на другите аспекти от настоящия правен спор, съдът счита за нужно да акцентира върху факта, че не съществува съмнение досежно обстоятелството, че ищецът като енергийно предприятие- доставчик на топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този порядък, не е налице непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане ( в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С ‑ 708/17 и С‑ 725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение на съда на ЕС е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент. Предвид изложеното, то настоящият съдебен състав счита, че не се касае за непотърсена услуга и за нелоялна търговска практика, упражнявана от ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от Договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в *** № ********** от 09.03.2020г., сключен между страните по делото (посоченият договор фигурира на л. 8 от ч.гр.д. № 67434/ 2022г., по описа на СРС, 179- ти гр. с-в ). В рамките на исковото производство, ответното дружество е оспорило автентичността на подписа, положен в графа „купувач“ от посочения договор, като са изложени твърдения, че подписът не е изпълнен от нито един от двамата управители на „МДМА- 16“ ООД. В тази връзка, по делото е изготвена и съответно приета съдебно- почеркова експертиза, изготвена от в.л. С.. Експертът е дал заключение, че положеният подпис в графа „купувач“ от горепосочения договор за продажба на топлинна енергия не е изпълнен от управителите на ответното дружество *** или ***. Макар и съдът да цени изцяло изводите на вещото лице, отговорът на така поставения към вещото лице въпрос е ирелевантен за настоящото производство.

В тази връзка, от ищцовото дружество е представено пълномощно (л. 304 от делото), с което правото да се подпише процесният договор за доставка на топлинна енергия е делегирано на лицето ***. Така представеното в заверен образец пълномощно не е оспорено от ответника, поради което и съдът приема, че е налице нарочно делегиране от страна на единия от управителите на ответното дружество на правото да се подпише процесният договор за доставка на топлинна енергия. Тоест, след като управителят на ответното дружество е упълномощил лицето *** да действа от името и за сметка на дружеството, то явно е, че не би могло да се очаква договорът да бъде подписан от *** или ***.

Отделно от гореизложеното, то доколкото се изяснява, че процесният имот е топлоснабден (обстоятелство, което ще бъде коментирано подробно в следващата част от настоящото изложение), то договорът за доставка на топлинна енергия следва да се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ ( в тази връзкаРешение № 38/ 28.02.2014г. по гр.д. № 7471/ 2013г., по описа на ВКС, IV- то г.о. ).

3

Впрочем, дори и да се приеме, че процесният договор за доставка на топлинна енергия е сключен от лице, което е действало без надлежно учредена представителна власт, то тъй като процесният имот е топлоснабден още от м. 03.2020г., на осн. чл. 301 ТЗ следва да се приеме, че ответникът – търговец е потвърдил извършените действия, тъй като не се е противопостави веднага след узнаването (не би могло да се приеме, че имотът е топлоснабден считано от м.03.2020г. и ответникът не е бил известен за това обстоятелство или че е известен за това едва с връчването на препис от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК).

За да бъде обвързан от договора за доставка на топлинна енергия, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответното дружество е титуляр на правото на собственост върху процесния топлоснабден имот е факт, ко й т о безспорно се установява от приетото по делото Постановление № 4360/ 18.08.2017г. по дело № 409/ 2011г. на Окръжен съд- Благоевград за възлагане върху „МДМА- 16“ ООД на съвкупност от имоти (л. 48- 93). В допълнение, от Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № *** (л. 19-22) се установява, че процесният топлоснабден имот е продаден от ответното дружество на трето за процеса лице на дата 02.02.2021г. Последното обстоятелство не се отразява на основателността на процесните претенции, доколкото главницата за топлинна енергия се претендира до м.01.2021г., а главницата за дялово разпределение до м.09.2020г., когато безспорно имотът все още е бил собственост на ответното дружество (както вече бе посочено, имотът е прехвърлен на дата 02.02.2021г.).

О т гореизложеното следва, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия за процесния период и ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. Във връзка с възражението на ответника в отговора на исковата молба, съдът счита за нужно да се посочи и че самото присъединяване към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение и наличието на отоплителни тела в топлоснабдения имот, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие ( изрично в тази насока- т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК ). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.