Решение № 3106 от 01.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3106 гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ИРЕНА ПЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20241110202665 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на девети април две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар И.Петрова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2665 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. М. З. срещу Наказателно постановление /НП/ № 234332-031708 от 28.12.2023 г., издадено от началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от тридесет и шест месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер от 10 лв. за 1 нарушение на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер от 10 лв. за нарушение на чл.

100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са допуснати нарушения на процесуалните правила и фактическата обстановка не съответства на посочената в НП.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 10.12.2023 г. В.Н.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършени на същата дата три нарушения на ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 28.12.2023 г. Г.Б – началник група в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл.

34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл.

57 от ЗАНН, и чл. 6, ал. 2 от Наредба №1 от 19.06.2017 г., като нарушенията са достатъчно ясно описани и са съответни на дадената правна квалификация. В АУАН актосъставителят е пропуснал да посочи при квалификация на третото нарушение т.1 от чл. 100 от ЗДвП, но този пропуск е отстранен в НП, като съгласно чл. 53, ал.2 от ЗАНН същият не се явява съществен. На следващо място часът и минутата на нарушението са посочени приблизително в НП (оттам и употребата на израза „около“), като в ЗАНН липсва изискване за посочване на точната минута на нарушението, поради което адресираното от жалбоподателя разминаване от 4 минути не представлява нарушение на процесуалния закон. По отношение на възражението на жалбоподателя за разлика в посочените промили - действително в АУАН и в НП са посочени различни количества на концентрация на алкохол в кръвта, но това не представлява процесуално нарушение, а е логична последица от различните начини за установяването на алкохола в кръвта, при съобразяване на изискванията на Наредбата – с алкотест Дрегер при издаване на АУАН и с химическо изследване към момента на 2

НП. По тези съображения доводите на жалбоподателя в тази насока са неоснователни и съдът не констатира наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на НП.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

С НП №21-4332-025752 на СДВР, влязло в сила на 26.01.2022 г. жалбоподателката била наказана за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1, пр. 1 от ЗДвП с глоба от 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Н а 10.12.2023 г. около 04 часа жалбоподателката управлявала лек автомобил модел "Порше Кайен", с рег. № СА ХХХХ ХХ в гр. Нови Искър, по улица „Искърско дефиле“, с посока на движение от ул. "Хаджи Димитър" към ул. "Еделвайс", като служители на СДВР решили да извършат проверка на МПС и след предприето преследване и подадени звукови и светлинни сигнали успели да го спрат. При извършената проверка жалбоподателката не представила свидетелство за свидетелство за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС. Тъй като според служителите на СДВР тя имала поведение на лице, употребило алкохол, те я тествали с техническо средство за употреба на алкохол – алкотест дрегер 7510. При извършена проверка с техническото средство в издишания въздух апаратът отчел наличие на алкохол в концентрация 0,87 промила на хиляда. На жалбоподателката бил издаден талон за медицинско изследване, като в посочения в талона срок тя се явила в лечебно заведение УМБАЛ „Света Анна“ -София и представила проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. Извършено било химическо изследване на пробата кръв от химик в специализираната химическа лаборатория към болничното заведение и било установено наличие на етилов алкохол в количество 0,69 промила, като резултатът от изследването бил отразен в протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 787 от 11.12.2023 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите М.Н. и Й.Д. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, заповеди и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г. Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН. В обясненията на жалбоподателката и показанията на нейния спътник св. Д. не се съдържат данни, които да опровергават изложеното в АУАН, като свидетелят и жалбоподателката се фокусират основно върху лошото според тях отношение на служителите на МВР и уважителната причина, която жалбоподателката е имала, за да 3 шофира автомобила. Св. Д. заявява, че не е видял жалбоподателката да употребява алкохол, но липсата на възприятия у свидетеля за това обстоятелство не доказва, че то не се е случило. Св.Д. твърди и, че С.З. се е опитала да представи свидетелство за управление на МПС, но съдът не кредитира показанията му в тази част, с оглед липсата на възприятия у свидетеля за каквото и да е необичайно поведение от страна на жалбоподателката и собствените му твърдения за влошеното му здравословно състояние към онзи момент, което неизбежно се е отразявало и на наблюдателността му.

Липсват противоречия в доказателствените материали относно това, че жалбоподателката е управлявала МПС на процесната дата, че е била спряна от служители на СДВР, че е бил тествана с техническо средство за употреба на алкохол и че същото е показало концентрация на алкохол в кръвта от 0,87 на хиляда. Това се установява както от показанията на св. М.Н., така и от приложеното по делото извлечение от паметта на ползвания от органите контролен уред, което удостоверява по безспорен начин фактът на проведения тест, времето в което е предприето това действие и отчетения резултат. Жалбоподателката твърди, че след като й е бил издаден талон за медицинско изследване е представила проба за изследване в посоченото лечебно заведение, като това се установява и от приложения по делото протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби. Изследването на дадената кръвна проба и резултатът от изследването се установяват от неоспорения протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 787 от 11.12.2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна и състава на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Когато с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух се установи концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, ако нарушението е извършено повторно, разпоредбата на чл. 174, ал. 2 от ЗДвП предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от една до три години и глоба от 1000 до 2000 лв.

Според съдържащата се в § 6, т. 33 от ЗДВП дефиниция, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство. Ако бъде установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда контролният орган попълва талон за изследване по образец и го връчва на лицето. Ако лицето не приема показателите на техническо средство, то концентрацията на алкохол в кръвта му следва да се извърши с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол 4 в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване.

Медицинското изследване и вземането на проби за химическо и химикотоксикологично лабораторно изследване се извършва в спешните отделения на многопрофилните лечебни заведения за болнична помощ от лекар, медицинска сестра, акушерка или фелдшер, съответно лекарски асистент. Пробите кръв за установяване концентрацията на алкохол в кръвта заедно с талона за изследване се изпращат за изследване в някоя от посочените в чл. 19 от Наредбата лаборатории, сред които попада и специализираната химическа и химико-токсикологична лаборатория към МБАЛ "Света Анна" – София. Изследването на пробите се извършва от лице с висше образование и професионална квалификация "химик", а резултатите от химическото лабораторно изследване се отразяват в протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол със съдържание, предвидено в чл. 24 от Наредбата.