Решение № 3465 от 28.11.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9892/2021
- Вид
- Решение № 3465
- Подписан
- 28.11.2022
- В сила
- 16.01.2025
- Състав
- Рени Коджабашева, Яна Борисова, Йоана Милчева Генжова
Цитирани разпоредби
- чл.242,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 118, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.220 · Кодекс на труда
- чл.220,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.222 · Кодекс на труда
- чл.222,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.224 · Кодекс на труда
- чл.224,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.225,ал.1 · Кодекс на труда
- чл.228 · Кодекс на труда
- чл.335,ал.2 · Кодекс на труда
- чл.344 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1,т.1 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1,т.2 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл.344,ал.1,т.4 · Кодекс на труда
- чл.358,ал.1,т.2 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.78,ал.6 · Кодекс на труда
- чл.17,ал.1,т.3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
РЕШЕНИЕ
№ 3465 гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Рени Коджабашева
Членове:
ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Яна Б. при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Яна Б. Въззивно гражданско дело № 20211100509892 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20119165 от 18.05.2021 г., постановено по гр.д. № 52571 по описа за 2020 г. на СРС, 53-и състав са отхвърлени обективно съединените искове, предявени от Р. С.
П. с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и за отмяна на Заповед № 836/26.03.2020 г. на управителя на „Г.Г.“ ООД, с което трудовото му отношение е прекратено; иск с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата длъжност преди уволнението; иск с правно основание чл.344,ал.1, т.3 от КТ вр.чл.225,ал.1 от КТ за плащане на сума в размер на 26 138,82 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в периода 08.09.2020 г. – 08.03.2021 г.; иск с правно основание чл.344,ал.1,т.4 от КТ за поправка на основанието за уволнение. Със същото решение ответникът „Г.Г.“ ООД е осъден да заплати на ищеца на основание чл.220,ал.1 от КТ сума в размер на 27,15 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото отношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-28.10.2020 г. до окончателното изплащане, като иска за горницата над уважения размер до пълния претендиран от 4 356,47 лв. е отхвърлен като неоснователен, осъден е да заплати на основание чл.224,ал.1 от КТ сума в размер на 61,09 лв., представляваща неизплатен остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 45 дни, от които 20 дни – за 2018 г.; 20 дни – за 2019 г.; 5 дни – за 2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен за горницата над уважения размер до пълния претендиран от 9335,30 лв.; осъден е да заплати на основание чл.222,ал.1 от КТ сума в размер на 932,15 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа при прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата, като искът за горницата над уважения размер до пълния претендиран от 4356 лв. е отхвърлен като неоснователен. Допуснато е на основание чл.242,ал.1 ГПК предварително 1 изпълнение на решението относно присъдените обезщетения по чл.220,ал.1 КТ, чл.222,ал.1 от КТ и чл.224,ал.1 КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна жалба вх. № 25105568/22.06.2021 г. от ищеца Р. С. П. чрез адв.Ж. Н. и адв.И. В. срещу решението в частта, в която са отхвърлени претенциите му с правно основание чл.344,ал.1, т.1, чл.344,ал.1, т.2 и чл.344,ал.1, т.3 и чл.344,ал.1,т.4 от КТ; както и в частта, в която са отхвърлени исковете с правно основание чл.220,ал.1 от КТ, чл.222,.ал.1 от КТ, както и чл.224,ал.1 от КТ за разликите над присъдените размери до пълните предявени такива.
Излага доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост.
Твърди, че неоснователно първоинстанционният съд приел, че исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са погасени по давност. В противоречие със събраните по делото доказателства и установената съдебна практика, вкл. и цитираното от СРС Решение от 17.11.2011 г. по дело С 327/10 на СЕС, съдът заключил, че работодателят положил дължимата грижа за връчването на процесната заповед на ищеца и на 02.04.2020 г. посредством пратка с куриерска фирма „Еконт“ следва да се счита за връчена, доколкото е предприел всички възможни начини за уведомяване на работника. Намира, че след като по делото изрично се установило, че процесната заповед е достигнала до знанието на работника на 03.09.2020 г., когато му е връчена нотариална покана чрез ЧСИ Ц., то това бил моментът, в който в действителност работодателят положил дължимата грижа. По делото било прието като доказателство удостоверение от ГРАО, от което е видно, че Р. П. имал адрес в с.Крушовица от 2011 г. и несъмнено този факт е известен на работодателя, след като е адресирал уведомлението си именно там. Този факт счита, че е напълно игнориран от първоинстанционния съд, който дори не го обсъдил в мотивите на решението. Твърди, че не са взети предвид и възраженията на ищеца относно начина на уведомяване на служителя за процесната заповед посредством електронна поща и приложение „WhatsApp”от управителя на дружеството, като съгласие на ищеца за подобно уведомяване не било давано. Намира, че от представената по делото разписка от „Спиди“ не се установявало какво е съдържанието на пратката, а от разписката от „Еконт“ от 02.04.2020 г. не било записано, че отказва да получи пратката, а дали е бил уведомен какво е нейното съдържание останало напълно недоказано от страна на ответника. Също така от тези разписки ясно личало недобросъвестното поведение на ответника, че след като бил уведомен от страна на куриерската служба с отбелязване на данни, че адресатът не се намира в гр.София и е под карантина, не предприел последващо действие по уведомяване.
По отношение на законността на извършеното уволнение, счита, че работодателят не доказал, че валидно и законосъобразно е прекратил правоотношението си с него, а именно, че е провел подбор или че длъжности със сходни функции като тази на ищеца липсват в дружеството. Твърдението му, че към датата на съкращаване на щатната бройка на длъжност „Търговски директор“ в предприятието е имало и друга длъжност с идентични трудови функции на съкратената, не било опровергано от ответника. Счита, че към 23.03.2020 г. в предприятието е работило друго лице – А.А., който изпълнявал идентични трудови функции като неговите, като работодателят не извършил реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание. Работодателят, въпреки че заявил, че ще се ползва от оспорената длъжностна характеристика, неподписана от ищеца, както и оспорените допълнително споразумение и длъжностна характеристика на А.А., не ангажирал доказателства в обратна посока, а именно, че трудовите функции на заеманите от тях длъжности, са различни.
На следващо място, по отношение на исковете с правно основание чл.220,ал.1 от КТ, чл.224,ал.1 от КТ и чл.222,ал.1 от КТ твърди, че съдът неправилно приел, че начисляваните и изплащани от ответника еднократен бонус и възнаграждение за постигнати резултати имат непостоянен характер и не следва да се приемат като база за изчисляване на претендираните 2 обезщетения, като съдът не взел предвид доводът за едностранно увеличение на възнаграждението от страна на работодателя още през 2017 г., както и изводите в тази насока на вещото лице, че възнагражденията за постигнати резултати и еднократен бонус ежемесечно за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. са начислявани в почти един и същи размер. Заявява, че правилно съдът цитирал Наредба за структурата и организацията на работната заплата, вкл. и цитираната разпоредба на чл.15, съгласно която допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер са тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Счита, че всички заплатени му допълнителни възнаграждения са зависели единствено от отработеното време, а не от качеството на положения труд, каквито доказателства в хода на процеса не били ангажирани от работодателя-ответник. По делото не било изложено твърдение и съответно ангажирани доказателства по каква методология се определяло възнаграждението за постигнати резултати и как е формиран еднократния бонус, като в случай, че тези възнаграждения са имали еднократен характер съгласно оспорените вътрешни правила на работодателя, то е следвало да има нарочна заповед или друг акт на работодателя за всеки отделен случай. Ето защо намира, че от представените по делото писмени доказателства и приетото заключение на вещото лице, било видно, че от момента на назначаването му на длъжността „Търговски директор“ – 01.11.2017 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение, брутното му месечно възнаграждение е било в константен размер от 4 356,47 лв., като върху този размер счита, че следва да бъдат изчислени претендираните обезщетения.
Моли да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо него да бъде постановено друго, с което исковите претенции да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени разноските по делото в двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от ответника „Г.Г.“ ООД чрез адв.С. Д.-А. и адв.Й.Ч., с който моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Счита, че първоинстанционният съд е мотивирал подробно защо възнаграждението за постигнати резултати и бонус към възнаграждението не са в зависимост от отработеното време. На следващо място, счита, че от представените доказателства по делото е видно, че А.А. не е заемал длъжността „Търговски директор“ по време на издаването на процесната заповед.
Излага доводи и за правилност на решението в частта, в която приема, че исковете са погасени по давност. Счита, че работодателят е положил дължимата грижа по изпълнение на задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовото отношение, като са налице многократни опити за връчването както на адреса на ищеца, така и чрез изпращане на имейл и съобщение по мобилно приложение.
По отношение на исковете с правно основание чл.220,чл.222 и чл.224 от КТ счита, че е относима разпоредбата на чл.228 КТ, съгласно която брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника бруто трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника месечено брутно трудово възнаграждение. В случая релевантното възнаграждение за определяне на обезщетенията било това за месец март 2020 г., а не за февруари 2020 г., каквито твърдения били изложени във въззивната жалба, тъй като ищецът имал отработени пълни 21 дни през месец март, а трудовото му отношение било прекратено, считано от 01.04.2020 г. Въззиваемото дружество намира за неоснователни и изложените доводи за едностранно увеличение на трудовото възнаграждение, както и за постоянния характер на допълнителните възнаграждения. На последно място, счита, че за изчерпателност следва да посочи, че длъжностите на А.А. и на ищеца били напълно различни, което ясно личало от представеното щатно разписание, допълнително 3 споразумения към трудовия договор на А., както и приложените длъжностни характеристики. Също така неоснователно било твърдението, че решението за съкращаване на щата е съществена реорганизационна промяна, която не може да се извършва от управителя на дружеството, а е от компетентността на общото събрание. Съгласно чл.30,ал.2,т.3 от Дружествения договор в правомощията на управителя е да сключва, изменя, прекратява трудовите отношения със служителите на дружеството, т.е. да взима всякакви решения, касаещи трудовите въпроси в дружеството, каквато несъмнено представлявало и решението за съкращаване на щата. Моли въззивната жалба да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да бъде изцяло потвърдено, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Разпечатката съдържа 22 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b1b1d4e-78bc-48e9-a420-c03a534b589d