Решение № 153 от 30.12.2021, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Момчилград, 30.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20215150100487 по описа за 2021 година

Производството е по предявена искова молба с правно основание чл.124 от ГПК вр.чл.537 ал.2 от ГПК.

В исковата молба на З. С. М., и Р. С. М., предявена чрез пълномощник - адв.Б.М. от АК- Кърджали, срещу К. ЕФТ. М. и ЕМ. ЕФТ. К., се твърди, че те - ищците както и ответниците, техни племенници са наследници на общ наследодател - баща им и техен дядо- С.М. М., бивш жител на с.Старово, общ.Кирково, починал на 03.02.2004г. /съгл.

Удостоверение за наследници № 65/02.09.2021г. на км.с.Фотиново, общ. Кирково/. По силата на това наследствено правоприемство и давностно владение всичките те са били съсобственици на недвижим имот, а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ 3030 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.Старово, ЕКАТТЕ ***** /шестдесет и осем хиляди деветстотин петдесет и три/, общ.Кирково, обл.Кърджали, ведно с построените в имота: 1. Двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 122,00 кв. м., състояща се от две стаи на приземния етаж/, от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и тераса на втория етаж и от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и и три тераси на третия етаж; 2. Едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ 97,00 кв. м.; 3. Масивен гараж със застроена площ 29,00 кв.м. и 4. Масивен гараж със застроена площ 31,00 кв.м., при граници на НУПИ: изток - улица; запад - дере; север - улица; юг - имот на Рамадан Емин.

За описаните имоти наследодателят им е притежавал документи за собственост, а именно: Строително разрешение от 24.10.1975г., Разрешение за строеж №1/28 от 21.12.1987г. за основен ремонт, и др. Ищците заявяват, че притежават по наследство по 1/3 ид.ч., респ. 2/3 от целия имот, а ответниците по 1/6, респ. 1/3 от останалата част от имота. И това било така, защото ответниците са внуци на починалия им баща, и преки наследници на техният брат А.С. М. с ЕГН- **********, починал на 01.03.2019г., който е син и наследник на починалия им баща, който е техен общ наследодател. След смъртта на общият им наследодател, починал през 2004г., те- ищците стопанисвали и обработвали описаните погоре имоти. Като такива повече от 30 години са осъществявали непрекъснато, необезпокоявано и несмущавано от никой, в това число и от ответниците, владението и 1 ползването на този имот в пълен обем. През цялото това време са полагали грижи за имота, поддържали и стопанисвали този имот като свой.

Ищците твърдят, че още през 1976г., те, заедно с общия им наследодател-баща си С.М. М., построили къщата, а в последствие и едноетажна масивна стопанска сграда и два гаража, описани в нотариалния акт. Когато кандидатствали за разрешителното за строеж на къщата, в документа /строително разрешение от 24.10.1975г./ бил вписан и той- З.С. М./ Т.С.

М./, за да може да построят къща на два етажа, защото по онова време се разрешаваше на семейство по един етаж. В последствие през 1987г. построили и двата гаража, за което са били изготвени и съответните проекти и финансови сметки на името на З.С. М.. През годините, те, заедно с баща си поддържали оградата на целия имот, посадили овощни дръвчета, за които се грижили непрекъснато, спокойно, несмущавано и неоспорвано от никой. През цялото това време, и до настоящия момент, ответниците, които са внуци на нашия общ наследодател, живеели в Република Турция.

Ищците твърдят, също са живели в Турция, но периодично и постоянно, почти всяка година се прибирали в България и отсядали в бащината си къща. Техният починал брат А.С.

М., който е баща на ответниците, преди да почине живеел в бащината им къща, но те с другия си брат, редовно му изпращали пари за ремонти и поддръжка на бащиния им имот.

Голяма част от парите, които му изпращали, той харчел за алкохол, вместо за ремонт и поддръжка на имота. Неговите деца-ответниците, никога и по никакъв начин не са се включвали нито в поддръжката, нито са живели в с.Старово, общ.Кирково, нито пък са владяли имота. Затова, с изненада миналата година-2020г. разбрали, че ответниците са се снабдили с нот.акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност- нот.акт №184, том II, рег.№2484, дело №370 от 2020г. съставен от нотариус А.Узунов, рег.№694. На същата дата-23.12.2020г. ответника К. ЕФТ. М. е прехвърлил своята 1/2 ид.ч. на своята сестра ЕМ. ЕФТ. К. другия ответник, чрез дарение, видно от нот.акт №185, т о м II, рег.

№2485, дело №371 от 2020г. съставен от нотариус А.Узунов, рег.№694.

Ищците твърдят, че двамата ответници никога не са своели и владеели имота, затова се противопоставяли на право им на собственост, придобито по давност и наследство върху целия имот. Същите са наследници на своя починал баща и техен брат А.С. М., който по наследство притежавал 1/3 от процесния имот, т.е. по 1/6 за всеки един от ответниците, като негови наследници. Същите никога не са упражнявали фактическа власт за себе си, т.е. да владеят имота нито лично, нито чрез друго лице. Това владение следва да е било и явно, и няма доказателства то да е било оповестявано по някакъв начин спрямо тях- ищците или пък към когото и да е ДРУГ.

Предвид изложеното ищците считат, че към датата на признаването им за собственици по давност и наследство на целия имот- 23.12.2020год. спрямо тях не са били налице предпоставките на чл.79 от ЗС и тези двама ответници не са собственици на процесния имот на основание изтекла придобивна давност. Ето защо и предвид обстоятелството, че ответниците не са собственици на имота, то и не следвало да се зачита нотариалния акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, както и нотариалния акт за дарение.

Ищците заявява, че след като ответниците не са собственици на процесния имот, то 2 единия от тях К. ЕФТ. М. на 23.12.2020год. не е могъл да прехвърли собствеността на втория ответник ЕМ. ЕФТ. К.. Предвид това ищците считат, че е оборена доказателствената сила на нотариалния акт, в който е обективирано дарението между двамата ответници, тъй като било установено, че титулярът е дарен от несобственик и не можел да се легитимира като собственик на процесния имот. Считат, че като законна последица от уважаването на иска за собственост на ищците спрямо недвижимия имот, предмет на настоящия спор, основание чл.537ал.2 от ГПК следвало да бъде отменен издаденият в полза на ответниците Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание чл.587ал.2 от ГПК- № 148, том II, рег. № 2484, дело № 370 от 2020год. и нот. акт за дарение №185, том II, рег.

№2485, дело №371 от 2020г. и двата по описа на Нотариус № 694 по регистъра на Нотариалната камара, действащ в съдебен район гр.Момчилград. Според ищците и двата нотариални акта са били издадени в нарушение на закона, и снабдявайки се процесиите нотариални акта, ответниците са елиминирали всички останали законни наследници. Считат, че в случая за тях- ищците са налице както обективния елемент- осъществено владение, което е непрекъснато, явно, спокойно, несъмнено и постоянно, така и субективния елемент намерението за своене на имота, без прекъсване владението, дори и след снабдяване от страна на ответниците с нотариален акт. По този начин всеки един от тях е придобил правото на собственост върху имота, като за нас тях- ищците, като синове на общия ни наследодател - по 1/3 ид.ч., а за ответниците по 1/6 ид.ч. от останалата 1/3 ид.ч. от процесния имот, съобразно квотите си от наследството.

Поради факта, че ответниците по настоящия иск не желаели да постигнат извънсъдебно разрешаване на спора и доброволно да разрешат спора съобразно притежаваните и от тях идеални части, за тях е налице правен интерес да предявят настоящия иск с правно основание чл.124 ал.2 и чл.537 ал.2 от ГПК.

С оглед на гореизложеното искат съдът да постанови решение, с което Да признае за установено по отношение на К. ЕФТ. М., ЕГН:**********, с адрес: **********, и ЕМ. ЕФТ.

К., с ЕГН **********, с адрес: с.Старово, ул. ********, общ. Кирково, обл.Кърджали, ч е З.

С. М., ЕГН: **********, от с. Старово, ул.********, общ. Кирково, обл. Кърджали е собственик на 1/3 ид.ч., и Р. С. М., с ЕГН: **********, от гр. Джебел, ул.Тракия 1, общ.

Джебел, обл. Кърджали е собственик на 1/3 ид.ч., всеки един от тях на основание наследство и изтекла придобивна давност на недвижими имоти, намиращи се в с.Старово, ул.Извън регулация 22, общ.Кирково, обл.Кърджали, а именно: Неурегулиран поземлен имот с площ 3030 кв. м., находящ се в урбанизираната територия на с. Старово, ЕКАТТЕ ***** /шестдесет и осем хиляди деветстотин петдесет и три/, общ. Кирково, обл. Кърджали, ведно с построените в имота: 1. Двуетажна масивна жилищна сграда с призем, със застроена площ 122,00 кв. м., състояща се от две стаи на приземния етаж/, от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и тераса на втория етаж и от четири стаи, коридор, баня с тоалетна и и три тераси на третия етаж; 2. Едноетажна масивна стопанска сграда със застроена площ 97,00 кв. м.; 3.

Масивен гараж със застроена площ 29,00 /двадесет и девет/ кв. м. и 4.Масивен гараж със застроена площ 31,00 кв. м., при граници на НУПИ: изток - улица; запад - дере; север улица; юг - имот на Рамадан Емин, както и да се ОТМЕНИ на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити по давност на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 184, том II, рег. № 2484, дело № 370/2020 год. на Нотариус А. Узунов, №694 при нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС Момчилград, с вх. Рег.№ 2164, акт №4, том 10, д.

1786/23.12.2020г. в частта до размера на притежаваните от нас идеални части от описания недвижим имот, а именно: по 1/3 ид. ч. за всеки един от нас ищците, относно описания погоре имот и да се ОТМЕНИ на основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за дарение на недвижими имоти на основание чл.587, ал.2 от ГПК № 185, том II, рег. № 2485, дело № 371/2020 год. на Нотариус А. Узунов, №694 при нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията при РС Момчилград, с вх. Рег.№ 2165, акт №5, том 10, д.1787/23.12.2020г., относно описания по- горе имот. Претендират разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалният си представител- адв.Б.М., 3 поддържат исковата молба така, както е предявена по изложените в съдебно заседание подробни съображения, както и подробно развити в представената писмена защита.

Ответниците К. ЕФТ. М. и ЕМ. ЕФТ. К., представлявани от адв.Д.Х. о т АККърджали, оспорват така предявения иск в своя писмен отговор по чл.131 от ГПК. Не оспорват, че всички са наследници на С.М. М., ЕГН **********, починал на 03.02.2004г., но това наследяване не се отнасяло за имота, предмет на исковата молба /посочен по-горе/.

Твърдят, че тези имоти били собственост на баща им А.С. М., ЕГН ********** до смъртта му на 01.03.2019г., след което, те приели наследството на баща си и на 23.12.2020г. се снабдихме с Н.а. за собственост на недвижими имоти придобити по давност № 184, том II, рег. № 2484, дело № 370 от 23.12.2020г. по описа на нотариус Атанас Узунов. Затова считали, че не отговаряло на истината твърдението, че след смъртта на Сали ищците са стопанисвали и обработвали тези имоти. Процесиите имота са били стопанисвани, поддържани и владяни от страна на баща им и никой друг през целия ими съзнателен животдо неговата смърт на 01.03.2019г., след което те ги придобили по наследство и продължили владението на процесиите имоти. Никой друг не е осъществявал фактическа власт и не е завземал процесиите имоти. Единствено баща ими в продължение на около 30 години непрекъснато, необезпокоявано живеел и ползвал тези имоти изцяло като свои, като е полагал необходимите грижи за тях. През всички тези години С.М. М. /до неговата смърт на 03.02.2004г./ и З. С. М. живеели в Р.Турция, а Р. С. М.- първоначално в гр. Джебел, а впоследствие в гр.София и Кралство Белгия. Никога не са виждали и чували същите тези хора да са ползвали или да са отсядали в посочените имоти, нито пък да са спомогнали за поддръжката на същите с каквото и да било, включително с пари. През последните около 30 години - до смъртта на баща им, последният винаги е осъществявал фактическа власт и е владял имотите за себе си непрекъснатото, необезпокоявано, спокойно и явно, като ги е поддържал и заплащал дължимите за тях данъци, с които действия е обективирал и демонстрирал господството, собствеността си над процесиите имоти, което ние продължихме след неговата смърт.