Решение № 226 от 13.10.2025, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. .... 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – .... СЪСТАВ II, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253600500593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 688/21.08.2025 г. постановено по гражданско дело 20253630100468 по описа за 2025 година на Районен съд – ...., съдът е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ предявената от Р.С.В., ЕГН **********, с адрес: гр. .... ул.

„.... №218, молба за допускане, по реда на чл.247 от ГПК, поправка на ОФГ в постановеното по делото Решение №506/23.06.2025 г., като в диспозитива на решението касателно имот, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр. .... бъде изписано „предназначение: жилищна сграда-еднофамилна“.

Недоволен от това решение е останал молителят в производството по чл. 247 ГПК – Р.С.В., който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Б. Б. от АК - ..... Сочи, че решението е неправилно и необосновано.

Сочи, че съдът е приел по делото като доказателства - нотариален акт № ....1977 г. от 11.10.1977 г.; удостоверение за данъчна оценка № ....02.08.2024 г. на Община - .... отдел „МДТ“, представяна от Р. Р. И.; скица на поземлен имот №15-489946-25.03.2025 г., издадена от СГКК-.... и удостоверение за данъчна оценка № .../04.04.2025 г. на Община - .... отдел „МДТ“, последните два документа представени от Р. С. И.. От тези доказателства се установява, че сграда с идентификатор *** със застроена площ от 60 кв. м., брой етажи: 2, представляваща къща над маза и една сутеренна стая, а в етажа две стаи и салон е с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, а не е с предназначение: друг вид сграда за обитаване. В двете удостоверения за 1 данъчни оценки къщата, представляваща сграда с идн. ***, е посочена като „жилище“.

В Приложение № 4 към чл. 16, ал. 3 от Наредба №РД-02-205/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, се съдържа класификатор за предназначението на сградите. С код 100 - жилищна сграда - еднофамилна, а с код 190 - друг вид сграда за обитаване. Следователно една сграда може да бъде с предназначение „жилище“ или „друго предназначение“, различно от жилище.

Между страните няма спор, че къщата, представляваща сграда с идн. ***, е жилищна. Това се установява от протокол от о.з., проведено на 11.06.2025 г., в който са отразени изявленията на процесуалните представители на страните, че къщата е с предназначение жилище, цитирам адв. С.И..: „Относно възражението за предназначението на имотите, единият имот с идентификатор ***, е действително жилищна сграда, с къща на два етажа, с маза и още един етаж. ”. В хода по същество аз като процесуален представител на Р. С. съм поискал, цитирам: „Моля да допуснете до делба поземления имот,подробно описан в исковата молба сграда с идентификатор ***, с предназначение жилищна сграда, еднофамилна, ... ”.

В диспозитива на съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка като е посочено предназначение на сграда с идентификатор ***, цитирам: „предназначение: друг вид сграда за обитаване къща над маза и една сутеренна стая, а в етажа две стаи и салон.“.

Видно от приетите по делото документи, сграда с идентификатор *** е с предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, и точно това предназначение следва да бъде включено в диспозитива на съдебното решение. Първоинстанционният съд н е може да игнорира официални документи и да приема, че сградата е с предназначение: друг вид сграда за обитаване, когато тя е с предназначение - жилищна сграда еднофамилна. Този съдебен акт е необоснован и постановен в противоречие с събраните по делото доказателства.

Обстоятелството, че сграда с идн. *** е жилищна се установява и от факта, че постоянният адрес на съделителя Р. С. И. е: гр. .... ул.

„.... №218. В подкрепа на този извод са следните правни норми: чл. 92, ал. 1, т.

2 от Закона за гражданската регистрация: (1) За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи:

1. документ за собственост;

2. (изм. -ДВ, бр. 42 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.07.2020 г., изм. относно влизането в сила - ДВ, бр. 101 от 2019 г.) документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за ползване на социална или интегрирана здравно-социална 2 услуга за резидентна грижа;

(10) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г.) Броят на лицата, които могат да се регистрират по постоянен и/или настоящ адрес на адреса на едно жилище, не може да надвишава двукратния брой на лицата, които обичайно могат да обитават съответното жилище. При определяне на общия брой на лицата се вземат предвид и регистрираните на адреса собственици, ползватели, наематели или обитатели на друго правно основание. В случаите, когато жилището се обитава само от роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително, се допуска трикратно надвишаване на броя на лицата, които обичайно могат да обитават жилището.

Жалбоподателят сочи, че интересът на страните от коректно посочване предназначението на къщата - жилищна сграда - еднофамилна, а не предназначение: друг вид сграда за обитаване, в диспозитива на съдебното решение, се основава на два основни принципа в делбата: а) чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството - при извършване на делбата, при възможност всеки съделител да получи дял в натура; б) при извършване на делбата (втората фаза), съдът е длъжен да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение по допускане на вещта до делба чл. 297 от ГПК - влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България; чл. 299, ал. 1 от ГПК - спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго.

Ето защо, жалбоподателят моли решението да бъде отменено, като неправилно и вместо него бъде постановено решение, с което да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в съдебно решение per.

№506/23.06.2025 г. по гр.д. № 468/2025 г. на Районен съд - .... като в диспозитива на съдебното решение p e r. № 506/23.06.2025 г. по гр.д. № 468/2025 г. на Районен съд - .... на страница 3, ред 22 (отгоре надолу) вместо „предназначение: друг вид сграда за обитаване“, се чете „предназначение жилищна сграда - еднофамилна“ (сграда с идентификатор *** по КККР - гр. .... със застроена площ от 60 кв. м., брой етажи: 2, „предназначение - жилищна сграда - еднофамилна“ - къща над маза и една сутеренна стая).

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - Р. Р. И., не депозира отговор на жалбата.

....СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна 3 материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Съгласно действащия правен режим производството за поправка на очевидна фактическа грешка може да бъде надлежно заявено и проведено в онези хипотези, когато съдът, чието решение следва да се коригира по този ред е допуснал очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на съда /мотивите на решението/ и нейното изразяване в диспозитива на съдебния акт. Не съставляват "очевидна фактическа грешка" и не могат да бъдат поправени грешки, които съдът е допуснал при формиране на волята си. Чрез допускане поправка на очевидна фактическа грешка, не може да се замести вече формирана и изразена в съдебния акт воля на съда. Така и Решение № 122 от 18.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 429/2012 г., II г. о., ГК.

Обект на въззивната проверка е решение, постановено по реда на чл.

247 ГПК. Същностна черта на този тип актове е, че имат за последица отстраняването на порок, при който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Касае се за действие, допустимо да се извърши от съда, който е постановил основния акт, по причина, че не става дума за изменение или отменяне на формираната воля на съда, която е ясна (в противен случай приложим би бил способа по чл. 251 ГПК – тълкуване на решението), но е отразена неточно. Решението, с което поправката се допуска, има за задача да отстрани несъответствието между волята на съда и нейния външен израз, без да подменя съдържанието на поправения акт. Ето защо, при обжалване на решението относно поправката, горната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК, като не разполага с правомощия да упражнява контрол върху основния, поправения акт. По тази причина, когато наред с констатацията за несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, страната също така счита, че основното решение страда от неотстраним от самия съд порок (нищожност, недопустимост или неправилност), пътят за защитата й е не само да подаде молба по чл. 247 ГПК, но също така да подаде жалба (въззивна или касационна) срещу основното решение. В противен случай - при отсъствието на жалба, основното решение влиза в сила, а след влизане в сила и на решението за поправката, основното решение ще важи с поправеното съдържание, при това считано от деня на постановяването му, а не от деня на поправката. Така и Решение № 50052 от 29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4

3054/2022 г., II г. о., ГК.

По възражението на жалбоподателя, че съдът е игнорирал събраните по делото официални документи в които е посочено, че процесния имот е с предназначение „жилищна сграда - еднофамилна“.

Действително, в част от доказателствата по делото за имот с идентификатор *** по КККР - гр. .... е посочено предназначение, като това посочено и в основното решение - „друг вид сграда за обитаване“ /Нотариалния акт на лист 2-3 дело РС поправен с Нотариален акт на лист 28-30 дело РС, Скица на поземлен имот от 2024г. на лист 4 дело РС/. В друга част от доказателствата по делото предназначението на този имот е посочено, че е „жилищна сграда - еднофамилна“ /Скица на поземлен имот от 2025г. на лист 24-25 дело РС/.

Произнасянето по реда на чл. 247 ГПК не може да има за предмет обсъждане отново на събраните доказателства, респ. постановяване на друг правен извод по спорния предмет. Решението, с което се допуска поправката, премахва констатираното несъответствие между волята на съда и нейното външно изразяване. Поради това при обжалване на решението по чл. 247 ГПК горната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК, като не проверява поправеното решение. Вж.

Определение № 50435 от 7.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1314/2021 г., II г. о., ГК.

В случая между мотивите и диспозитива на основното решение не е налице несъответствие, доколкото в мотивите е прието, че имот с идентификатор ***, е с предназначение: „друг вид сграда за обитаване“ и този извод е намерил точен израз в диспозитива.

Уважаването на молбата за поправка по чл. 247 ГПК би имало за последица подменяване на първоначално формираната правораздавателна воля в нарушение на забраната по чл. 246 ГПК.