Определение № 504 от 29.07.2022, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 504 гр. София, 28.07.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20221001000131 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С решение № 336 от 18.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 131/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е обезсилил решение № 313 от 08.12.2021 г., постановено по т.д. № 1 681/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, като недопустимо, прекратил е производството по предявеният от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ срещу „Дефиант“ ЕООД и е осъдил „Дефиант“ ЕООД да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 40 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса, както и сумата от 180 лв., представляваща разноски за особен представител.

С молба вх.№ 12 495 от 06.06.2022 г. въззивникът, чрез назначения особен представител е поискал да бъде изменено постановеното решение, в частта за разноските. В молбата се твърди, че с постановеното решение съдът е уважил подадената от дружеството жалба. В мотивите на постановеното решение съдът е приел, че „въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд сумата от 40 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса, както и сумата от 180 лв. за особен представител“, а в диспозитива на същото е осъдил ответника в производството и въззивник във въззивното производство „да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 40 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса, както и сумата от 180 лв., представляваща разноски за особен представител“. Твърди, че съгласно изхода на спора разноските следва да се понесат от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да измени постановеното решение в частта за разноските, като осъди Софийска градска прокуратура да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 40 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса, както и сумата от 180 лв., представляваща разноски за особен представител.

1

Ответникът по молбата Софийска градска прокуратура редовно уведомена не взима становище по молбата.

Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и обсъди представените писмени доказателства, съобразно правилата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение № 336 от 18.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 131/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, че съдът е обезсилил решение № 313 от 08.12.2021 г., постановено по т.д. № 1 681/21 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 10 състав, като недопустимо, прекратил е производството по предявеният от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ срещу „Дефиант“ ЕООД и е осъдил „Дефиант“ ЕООД да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 40 лв., представляваща размера на дължимата държавна такса, както и сумата от 180 лв., представляваща разноски за особен представител. Видно от мотивите на атакуваното решение съдът е приел, че ответникът и въззивник в настоящето производство следва да бъде осъден да заплати разноски в полза на Софийски градски съд, а в диспозитива на същото е присъдил същият размер в полза на Софийски апелативен съд.

От правна страна:

Молбата е основателна.

По смисъла на чл. 80 от ГПК, представянето на списък на разноските найкъсно до приключване на последното заседание пред съответната инстанция е предпоставка, обуславяща допустимостта на по чл. 248 от ГПК само в хипотезата, при която страната, която ги претендира е останала недоволна от размера, в който те са били присъдени с решението. При липсата на норма, аналогична на чл. 70 от ГПК (отм.), ревизионното производство, уредено в чл. 248 от действащия понастоящем ГПК е процесуално средство, чрез което страната може да оспори изцяло или отчасти разноските, които самата тя е осъдена да заплати на насрещната страна, или по сметката на съда, в хипотезата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството. В този случай, изискването по чл. 80 от ГПК е неприложимо, защото то се отнася само до разноските, чието присъждане молителят претендира в своя полза, но не и до правото му да оспори дължимостта или размера на тези, чието заплащане е възложено на самия него.

В конкретния случай, в производството по делото ответникът е бил представляван от особен представител, назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК и не е направил никакви разноски, нито е претендирал присъждането на такива. С молбата от 06.06.2022 г. е оспорено осъждането на въззивникът, в чиято полза се е произнесъл настоящият въззивен състав. Разноските са направени от бюджета на съда за осъществяване на процесуалното му представителство и дължимата държавна такса, които ответникът е осъден да заплати. В този смисъл с постановеното решение, в частта за развноските 2 настоящият състав поради грешка е осъдил ответникът да заплати такива разноски, които не са дължими на самия него, както и каквито нито са направени от ищеца, нито същия е поискал да му бъдат присъдени. Ето защо искането по чл. 248 от ГПК е допустимо и следва да бъде разгледано по същество, при което съдът следва да прецени дали с оглед спецификата на производството като такова на спорна съдебна администрация, обезсилването на първоинстанционното решение и прекратяване на производството, поради недопустимост е от естество да обуслови присъждането на разноски и държавна такса по чл.

78, ал. 6 от ГПК, както и да се осъди ответникът да ги заплати. Ето защо настоящият състав намира, че следва с определението си по чл. 248 от ГПК да се произнесе по възражението за недължимост на разноските от въззивника.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице, което е освободено от внасянето на държавна такса, разноските се възлагат на осъдената страна и се присъждат в полза на бюджета на съда. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК такси и разноски по производството на делата не се внасят по искове, заведени от прокурор, а според, ал. 3 на същия чл., в случаите по, ал. 1 разноските по производството се плащат от сумите, предвидени от бюджета на съда. Чл. 1, ал. 1 ЗДТ и чл. 73, ал. 3 ГПК предвиждат задължението за държавна такса за производството пред гражданския съд, образувано по искане за защита или съдействие на лично и имуществено право. Държавна такса не се дължи, когато държавен орган сезира съда или отговаря пред съд като представител на държавата в изпълнение на възложена с Конституцията и законите компетентност. Липсва основен белег, който да изведе задължение за заплащане на държавна такса. Държавният орган е образувал производството по гражданското дело, но не негов е интересът и ползата от правораздавателната дейност. Изложеното обосновава общо правило за недължимост на държавна такса по всяко търговско дело, образувано по предявен в изпълнение на възложените му правомощия и задължения от закона, иск от прокурора. В конкретния случай, производството е образувано по предявен от Софийска градска прокуратура иск, поради което същата не е внесла държавна такса. В производството са направени разноски за назначения особен представител на ответника, които суми са заплатени от бюджета на съда. С оглед на това настоящият състав намира, че постановеното решение в частта за разноските следва да се измени. Направените в производството разноски следва да останат в тежест на бюджета.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 336 от 18.05.2022 г., постановено по в.т.д. № 131/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, в частта за разноските както следва:

ОТМЕНЯ същото в частта в която съдът е осъдил „Дефиант“ ЕООД да заплати в полза на Софийски апелативен съд сумата от 40 лв., представляваща размера на дължимата 3 държавна такса, както и сумата от 180 лв., представляваща разноски за особен представител.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда, по който подлежи на обжалване постановеното решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4