Решение № 2604 от 09.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2604 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно наказателно дело № 20251110215455 по описа за 2025 година

Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Производството е образувано жалбата на В. И. М. с ЕГН**********, живеещ в гр.

София на бул. „Мадрид“ №37, срещу Наказателно постановление №9149, издадено на 28. II.

2025 година от В. Б. А. в качеството на изпълняваща длъжността началничка на отдел

„Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. София на пл. „Македония“ №3, представлявана от председателя Й. К. В., към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България.

С жалбата е оспорено процесното постановление. Твърди се неправилност и незаконосъобразно на издаването му в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Актосъставителят не отразил в акта устно направените от жалбоподателя възражения.

Затова и възраженията на жалбоподателя не били обсъдени от наказващия орган при издаването на обжалваното постановление. Актът за установяване на административно нарушение не бил връчен на жалбоподателя. Жалбоподателят не разполагал със средства да измери тежестта на управляваното от него моторно превозно средство, затова и не отговарял, че същата тежест превишава допустимите стойности. Към наказателното постановление не били приложени доказателства за изправността на използваното при проверката техническо средство. Нарушен бил принципът за публичност и прозрачност на административното производство, защото наказващият орган не събрал всички 1 доказателства, касаещи случая. В жалбата не е посочено изрично какви доказателства наказващият орган е пропуснал да събере. Документите (актове и протоколи) не били подписани от свидетели. Нарушението било първо по ред затова на жалбоподателя следвало да се наложи наказание в минимален размер.

Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.

Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява в открито съдебно заседание. На 31. III. 2026 година в съда постъпва възражение от главен юрисконсулт Г. Б.

Н., пълномощник на въззиваемата страна. Изложени са доводи за правилността на наказателното постановление. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

2. КАТО ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО

И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ

ПРИЕ СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено процесното наказателно постановление:

През месец февруари 2025 година собственик на пътно превозно средство с 4 оси, от които 2 управляеми, марка „МАН“ модел „41.480 Ф“ с регистрационен №*** е „***“ ЕООД с ***. За горното явства справка за промяна на регистрацията, представена по делото от отдел “Пътна полиция” на Столичната дирекция на вътрешните работи с писмо, постъпило в съда на 20. III. 2026 година.

На 11. II. 2025 година жалбоподателят извършва превоз с описаното моторно превозно средство, видно от представен по делото пътен лист. Според представената по делото товарителница „***“ ЕООД с *** е изпращач, получател и превозвач на товара, а жалбоподателят е посочен като придружител.

На същата дата около 11 17 часа жалбоподателят управлява описаното превозно средство на територията на Столична община извън населените места – по път II-18.

Достигайки до километър 31 с посока на движение с. Лозен - с. Чепинци, жалбоподателят е спрян за проверка от полицейски служители и от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“, сред които и свидетелят Р. И. Г. с ЕГН**********. Проверката е извършена на територията на Столична община, видно от приложено по делото писмо на Агенция “Пътна инфраструктура”, постъпило в съда на 20. III. 2026 година.

При проверката е установено, че превозното средство превозва земна маса.

Извършено е измерване с рулетка и електронна везна, при което е установено, че превозното средство с 2 управляеми оси превозва товар с тегло от 23 550.00 кг при допустима маса от 19 000.00 кг - превишение с 4 550 кг.

За измерването е съставен представен по делото протокол за измерване №8/2025.

Според протокола измерването е извършено с рулетка и с електронна мобилна везна тип PW10 със сериен №K0200007, одобрена за използване до 25. VI. 2025 година - след датата на извършване на измерването. Везната е от одобрен тип, за което явства ревизия 2 на ЕО сертификат

№ТСМ-128/04-4103, представен по делото от Агенция “Пътна

2 инфраструктура” с писмо, постъпило в съда на 20. III. 2026 година.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от описаните по-горе писмени доказателства, както и от показанията на разпитания свидетел Р. И. Г. с ЕГН**********.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Същата не се оспорва и от жалбоподателя.

2. По издаването на процесното наказателно постановление:

Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0010554 на 11. II. 2025 година от свидетеля Р. И. Г. с ЕГН********** – компетентно длъжностно лице по силата на Заповед №РД-11-97, издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 29. I. 2025 година, заемащ длъжността инспектор в същата агенция, в присъствието на един свидетел.

Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на изготвянето.

Жалбоподателят не се възползва от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания – да представи писмени възражения пред административнонаказващия орган в законоустановения срок.

Въз основа на установеното в акта, на 28. II. 2025 година В. Б. А. в качеството на изпълняваща длъжността началничка на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ с ЕИК по *** със седалище и адрес на управление в гр. София на пл. „Македония“ №3, представлявана от председателя Й. К. В., към Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България, компетентно длъжностно лице по силата на Заповед, издадена от Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 29. I. 2025 година под №РД-1196, издава процесното наказателно постановление №9194, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 1 000.00 лева на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предложение III от Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, предложение III от същия Закон във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба №11, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на Република България на 03. VII. 2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:

1. По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на жалбоподателя най-рано на 26. IX. 2025 година, а жалбата e подадена по пощата на 10. Х.

3

2025 година.

Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2. По основателността на жалбата:

По редовността на обжалваното постановление от външна страна:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно представените заповеди на Председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, и в изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.

За да се произнесе по наличието на материална компетентност, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от Закона за движението по пътищата, действаща редакция към датата на нарушението – 11. II. 2025 година. Според нея наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. С изменението на Закона за движението по пътищата в сила от 07. IX. 2025 година – след датата на процесното деяние, законодателството предвижда и компетентност на председателя на управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“.

Това законодателно изменение не е действало към датата на деянието, вменено на жалбоподателя като нарушение, но съдът намира, че материална компетентност по отношение на конкретното нарушение е била налице и към онзи момент по силата на чл.

167, ал. 3 и чл. 170, ал. 1 от Закона за движението по пътищата – и двете от глава V на Закона за движението по пътищата, озаглавена „Права и задължения на службите за контрол и надзор на пазара“, за разлика от чл. 189, ал. 12, чието систематично място е в глава VII от Закона – „Административнонаказателна отговорност“. Според 167, ал. 3 изречение II в редакцията, действаща към момента на извършване на нарушението, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Според чл. 170, ал. 1 контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по глава V, като същите налагат и предвидените в закона наказания.

Водим от горното съдът приема, че органите, издали акта за установяване на административно нарушение и въз основа на него – наказателно постановление, притежават необходимата материална компетентност.

За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно нарушение е издаден в срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че според посочената 4 разпоредба административнонаказателното производство не се образува, ако не е съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл. 34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които се ангажира административно наказателната отговорност. Срокът започва да тече с откриването на нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото оттогава фактически и юридически съществува възможност овластеният орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав.

Съдът приема, че в процесния случай посочените условия са били изпълнени още в деня на проверката. Още при извършването на актосъставителя е станало известно, че именно жалбоподателят е управлявал моторното превозно средство. В същия ден е съставен и актът за установяване на административно нарушение.

Водим от изложеното, съдът счита, че срокът по чл. 34, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания е спазен.

Обжалваното наказателно постановление е издадено на 28. II. 2025 година – преди изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания, и дори преди изтичането на инструктивния 1месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.