Разпореждане № 4483 от 19.02.2026, Районен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4483 гр. Варна, 19.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов като разгледа докладваното от Любомир Нинов Частно гражданско дело № 20263110100619 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Заявителят „Н*** Ф***“ ООД моли да се издаде заповед за изпълнение срещу Т. Б. Ж. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите:

7 724.76евро – договорна лихва за периода от 17.05.2025г. до 16.12.2025г. върху главницата по кредита от 129 500.00лв. по договор за заем №1537-ВН-16.04.2024г. от 16.04.2024г. с нотариална заверка на подписите рег.№2891/16.04.2024г., на Нотариус Ваня Г., нотариус в район РС Варна с рег.№549 на Нотариалната камара

238.61евро - договорна лихва за периода от 17.05.2025г. до 16.12.2025г. върху главницата от 4000лв. по договор за заем №1533-ВН-11.04.2024г. от 11.04.2024г. с нотариална заверка на подписите рег.№2889 от 16.04.2024г, на Нотариус В*** Г., нотариус в район РС Варна с рег. №**** на Нотариалната камара

238.61евро - договорна лихва за периода от 17.05.2025г. до 16.12.2025г. върху главницата от 4000лв. по договор за заем №1536-ВН-15.04.2024г. от 15.04.2024г. с нотариална заверка на подписите рег.№2890 от 16.04.2024г, на Нотариус В*** Г., нотариус в район РС Варна с рег.№*** на Нотариалната камара.

Съдът констатира, че са приложени трите договора за заем посочени в заявлението.

Съгласно представените договори за заем се установява, че по силата на същите е уговорено на заемополучателят да бъде предоставена заемна сума в размер на 129500лв. по единия договор и по 4 000лв. по другите два договора, с краен срок на връщане на заемите до 16.04.2029г. и по трите. И в трите договора е предвидена фиксиран годишен лихвен процент от 20%, дължима ежемесечно, като главниците се погасяват в края на срока на всеки един от договорите, като е договорено те да бъдат обезпечени чрез договорна ипотека.

По отношение ГПР е посочено, че същият е в размер на 22.24% и в него е включена договорната лихва. С клаузата на чл.1.2, раздел I „Предмет на договора" на всеки един от договорите е предвидено, че заемът се предоставя само при условие, че заемополучателят заплати гаранционната вноска в размер на 20% от заемната сума в срок от пет дни от подписването на договора. В чл.1.2.1 на цитираната клауза е уточнено, че вноската служи на заемодателя за прихващане на лихви, неустойки, наказателни лихви, такси и такива за заличаване на ипотека и други в изброената последователност. Според чл.1.2.2, неизползваната част от гаранционната вноска подлежи на връщане след изтичането на дванадесетия месец от срока на договора. Чл.1.2.3 допълва, че при прекратяване на договора поради пълно връщане на заемната сума преди изтичането на първите дванадесет месеца, заемодателят има право да приспадне от вноската дължимите до датата на заема лихви, дължимите съгласно чл.2.2, буква „й" неустойка и дължимата 1 съгласно Общите условия към договорите такса за заличаване на ипотека и други изискуеми вземания, произтичащи от договора или общите условия. В раздел II „Индивидуални условия на договора", чл.2.19 позволява на заемодателя да прихваща дължимите месечни вноски за първите дванадесет месеца от гаранционната вноска до нейното изчерпване. Чл.2.19 изрично посочва, че докато вноската не е изчерпана, заемодателят няма право да начислява наказателна лихва за забава съгласно чл.2.6, която иначе е в размер на 3% месечно върху остатъчната заемна сума. Чл.2.20 уточнява, че след изчерпване на гаранционната вноска, заемополучателят дължи всички лихви, наказателни лихви, неустойки, такси и други. Чл.2.21 повтаря условието от параграф 4, че при неплащане на вноската в срок от пет дни, договорът се прекратява автоматично, като заемополучателят дължи връщане на заемната сума и всички свързани разходи и санкции. В раздел IV „Права и задължения на заемодателя", чл.4.7 предвижда, че неплащането на гаранционната вноска в уговорения срок води до автоматично прекратяване на договора без необходимост от уведомяване, като последиците влизат в сила от деня след изтичането на срока за плащане. В този случай влизат в сила всички последици и неустойки произтичащи от клаузите на договора, свързани с прекратяването му – от чл.2.8 до 2.12 и следващите. Видно от погасителните планове към договорите за заем, че са предвидени 60 месечни вноски, покриващи лихвата през гратисния период от 59 месеца, без задължение за плащане по главницата до 16.04.2029г. като общия размер на платената лихва към датата на последната вноска е съответно 129500лв. по първия договор и по 4000лв. по другите два договора.

При така установено, настоящият състав на съда намира, че ГПР е посочен неправил и не отразява точно всички разходи, с което потребителят е бил лишен от възможността да определи обхвата на своето задължение. Договорите следва да се считат недействителни по силата на чл.143146 от ЗЗП, във вр. с чл.40 от ЗКНИП, като в този случай заемодателят дължи връщане само на чистата стойност на получените суми, но не договорна лихва и съответно заявлението следва да бъде изцяло отхвърлено. Такива изводи съдът формира по следните съображения:

Предоставянето на гаранционната вноска от 20% от стойността на заема е задължително условие за отпускане на сумите по договорите на заемателя. По този начин на практика се получава намаление на реалната сума, която заемодателя предоставя по договорите. Това е така, тъй като срещу част от тази сума той е получил насрещна такава от заемателя, с която може да разполага по своя преценка. Внесената от заемателя сума ще му бъде евентуално възстановена след изтичането на една година от датата на сключване на договора, като в този момент той ще е получил пълния размер на уговорения заем, но нуждата от него вече може да не е налице. Същевременно обаче "**** *****" ООД като заемодател по договора начислява дължимата се възнаградителна лихва върху пълния размер на предоставената в заем сума. По този начин чрез уговорки, които формално отговарят на законовите изисквания, заемодателят се освобождава от задължението си да предостави част от уговорените в договорите за заем суми на заемателя, като наред с това го задължава да заплаща възнаградителна лихва и за тази част от сумите. Отчитайки това и предвид обстоятелството, че внасянето на тези гаранционни суми е задължително условие за отпускането на сумите по договорите за заем, както и че с внасянето им заемателят се лишава от възможността да ползва тези суми за период от 12 месеца от сключването на договорите, то съдът намира, че се касае за допълнителен разход, който заемателя трябва да направи и който е свързан със сключването на договорите за заем и усвояването на сумите по тях. Затова тази гаранционна вноска следва да бъде разглеждана като разход на заемателя, който следва да бъде отразен в ГПР по договорите, в който смисъл е и т.1 от Решение на СЕС /девети състав/ от 21.03.2024г. по дело С714/22. В случая обаче, видно от данните по делото, това не е направено, като посочения в договорите за заем размер на ГРП отразява само дължимата се възнаградителна лихва на годишна база. С оглед на това, и трите договора за заем не отговарят на изискването на чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП, който изисква в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи, което прави същите недействителни по смисъла на чл.38 от закона. Следва също така да се посочи, че съгласно чл.40 от ЗКНИП, за сключените по този закон договори се прилагат и разпоредбите на чл.143 – 148а от ЗЗП.

Следва отново да се има предвид, че внасянето на гаранционните вноски е задължително условие за отпускане на сумите по договорите за заем, което на практика води до освобождаване на заемодателя от задължението му да предостави пълния размер на уговорената в договорите сума, като наред с това обаче възлага на заемателя да заплати договорна лихва за тази част, иначе казано касае се за плащане на цена на неполучена услуга.

Следва да се има предвид и това, че само по себе си внасянето на гаранцията не 2 освобождава заемателя от задължението му да заплаща обезпечените с нея вноски по договорите за заем. При това, тези вноски обхващат само дължимите се по договорите възнаградителни лихви, но не и дължимите се главници, които се дължат еднократно при изтичане на срока на договорите. В случай, че заемателят забави плащането на една дължима се вноска с повече от 90 дни, цялото задължение по договорите става предсрочно изискуемо, като заемодателя освен възможността да начисли наказателна лихва върху неплатената сума, има възможността да обяви целия заем да предсрочно изискуем, като в този случай заемателя дължи и неустойки/чл.2.7 от договорите/. В нито един от договорите не е посочено как тази възможност на заемодателя се съгласува с предоставените гаранционни суми, доколкото предсрочното прекратяване на договорите може да бъде извършено и в периода, който е обезпечен от тези вноски. Затова заемателят е поставен в понеблагоприятно положения спрямо заемодателя, тъй като ще е принуден да търпи последиците от прекратяването на договора, независимо от това, че е налице предоставено от него обезпечение, което е на разположение на заемодателя. Това по-неблагоприятно положение произтича и от това, че невнасянето на гаранционната вноска води до прекратяване на договорите, като заемателя дължи на заемодателя всички лихви, такси и неустойки, ведно с предоставената заемна сума, съобразно последиците и неустойките, произтичащи от клаузите на договора, свързани с неговото прекратяване. В този случай заемателят дължи на практика сума, която не е получавал, доколкото предоставянето на гаранция е условие за предоставянето на сумата, а освен това не се отчита обстоятелството, че договорите са обезпечени с ипотека върху недвижим имот. При посочената хипотеза заемателят ще търпи неблагоприятните последици от прекратяването на договора, независимо от това, че неизпълнението му може да е незначително с оглед интересите на заемодателя. В т.66 от мотивите на Решение от 20.09.2018г. по дело С-448/17г. на СЕС е прието, че на непосочен в договора ГПР се приравнява и хипотеза, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисление, но без да се предоставят необходимите данни за изчислението. Правната практика застъпва становището, че "при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР договорът за потребителски кредит е нищожен". Именно в приложение на тази практика и доколкото съдът намери, че гаранционна вноска представлява разход по кредита, който видно от ГРП, който е изключително близък до договорна лихва, не е включен в ГПР, съставът намира договорите за недействителни.

Длъжникът дължи връщане само на чистата получена сума, но в случая се претендира договорна лихва, поради което заявлението следва да се отхвърли изцяло. С оглед на всичко изложено, съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Ето защо, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло подаденото от „**** ******“ ООД, ЕИК******** със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“*******срещу Т. Б. Ж. ЕГН********** от гр.Варна, ул.“М******“ №** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК и изпълнителен лист за сумите от:

7 724.76евро – договорна лихва за периода от 17.05.2025г. до 16.12.2025г. върху главницата по кредита от 129 500.00лв. по договор за заем №1537-ВН-16.04.2024г. от 16.04.2024г. с нотариална заверка на подписите рег.№2891/16.04.2024г., на Нотариус В*** Г., нотариус в район РС Варна с рег.№*** на Нотариалната камара

238.61евро - договорна лихва за периода от 17.05.2025г. до 16.12.2025г. върху главницата от 4000лв. по договор за заем №1533-ВН-11.04.2024г. от 11.04.2024г. с нотариална заверка на подписите рег.№2889 от 16.04.2024г, на Нотариус В*** Г., нотариус в район РС Варна с рег.

№5***на Нотариалната камара

238.61евро - договорна лихва за периода от 17.05.2025г. до 16.12.2025г. върху главницата от 4000лв. по договор за заем №1536-ВН-15.04.2024г. от 15.04.2024г. с нотариална заверка на подписите рег.№2890 от 16.04.2024г, на Нотариус В*** Г., нотариус в район РС Варна с рег.№*** на Нотариалната камара.