Решение № 459 от 29.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова в присъствието на прокурора М. Н. Г. като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601052 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.

Образувано е по въззивна жалба на адвокат Л. Н., процесуален представител на подсъдимия Г. Н. Д., срещу решение от 05.10.2023 г., постановено по нохд № 4697/2023 г. по описа на СРС, НО, 130 състав, с което подсъдимия Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.1, вр. чл. 130, ал.1 НК за това, че на 02.08.2021 г., около 17,10 часа в гр. София, ж.к. „Люлин 3“, на спирка пред блок 350, в автобус на МГТ, с инвентарен номер 1428, обслужващ линия № 111, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на лявата част на главата и лицето, дърпане и бутане в автобуса, което е довело до загуба на равновесие и последвало падане на пострадалата и при контакт на задно теменната област на главата й върху терена (вследствие на падането), е причинил лека телесна повреда на И.И.К., изразяваща се разкъсно – контузна рана в лява задно теменна област на главата, мозъчно сътресение, което реализира медико биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – при 1 явно незачитане и нарушаване на порядките в обществото и правата наличността, т.к. е осъществено на публично място, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнството на отделната личност, поради което и на основание чл. 378а, ал. 4, т. 1 НПК е освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а НК и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С решението си, първият съд е осъдил на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Г. Н. Д. да заплати направени разноски в хода на досъдебното производство в размер на сумата от 426, 00 (четиристотин двадесет и шест) лева за СППЕ; 97,50 (деветдесет и седем лева и 50 стотинки) лева за СМЕ и 248,55 (двеста четиридесет и осем лева и 55 стотинки) лева за видеотехническата експертиза.

С депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че обжалваният съдебен акт почива на предположения, а не на пълно и всестранно изследване на събрания по делото доказателствен материал. Жалбоподателят счита, че деянието, извършено от подсъдимия Д. не е престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК, тъй като причинената телесна повреда не е причинена по хулигански подбуди. Твърди, че пострадалата е предизвикала инцидента с нанесена от нейна страна телесна повреда и отправени към подсъдимия обиди, за което са събрани гласни доказателствени средства. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което подсъдимият да бъде оправдан.

С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.

С определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие.

В съдебно заседание пред въззивния съдебен състав защитникът на подсъдимия Д., адвокат Н. поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че нанесената лека телесна повреда не е по хулигански подбуди, т.к. нанасянето на леката телесна повреда е предизвикано от пострадалата с обиди и удряне на шамар на подсъдимия. Предвид изложеното моли подсъдимия Г.

2

Д. да бъде оправдан.

Представителят на СГП моли въззивния съд да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Счита, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като такава. Твърди, че от събраните пред първата инстанция доказателства, както и от записите, които са изгледани в днешното съдебно заседание се установява по безспорен начин, както съставомерността, така и авторството на деянието по отношение на подсъдимия Д.. Намира, че в мотивите си СРС подробно е обсъдил и анализирал доказателствената съвкупност.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и писмени доказателства, както и от приетите по делото експертизи, обсъдени съвкупно в мотивите на решението.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на събрания по делото и проверен доказателствен материал, поради което и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

В хода на съдебното следствие пред въззивния съд и на основание чл. 166 НПК е извършен преглед на оптичен носител - диск DVD-R, с надпис “MAXELL”, който е бил обект на назначената в хода на досъдебното производство видео-техническа експертиза по протокол № 252/25.02.2021 г.

Независимо от това, не се разколеба направения от първия съд доказателствен анализ и правни изводи, обективирани в мотивите към обжалваното решение, поради което и въззивния съд, при извършената от него самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, не намери основания за промяна във фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Г. Н. Д. е роден на ****г. в гр.София, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работещ, живущ в гр.София, 3 ж.к.“****, ЕГН: **********.

На 13 март 2020 г. правителството на Р България обявява извънредно положение в цялата страна във връзка с ковид пандемията. Епидимичната обстановка в страната е отменена от петък 1 април 2022 година, като п р и к л юч в а извънредната епидемична обстановка въведена поради пандемията от коронавирус в България през 2020 г. Това става след решение на здравните власти. С отпадането на извънредната епидемична обстановка от 1 април отпада изискването за задължително носене на защитна маска за лице на обществени места, спазването на физическа дистанция, ограниченията в броя на лицата, които могат да посещават едновременно обекти на закрито, ограниченията при посещение на присъствено обучение, забраната за свиждания в болниците и заведенията за социални услуги. От същата дата спират работа COVID-зоните.

На 02.08.2021 г., около 17:00 часа, свидетелката И.И.К. се качила в автобус №111 от спирка на МГТ на хипермаркет „Билла“, находяща се в гр.София, ж.к.“Люлин“ на бул.“Царица Йоанна“. Движението на автобуса било в посока от ж.к. „Люлин“ към ж.к.“Младост“. Свидетелката К. била с поставена черна маска на лицето и седнала от дясната страна, след втората врата на автобуса на седалката откъм пътеката. От същата спирка заедно с нея се качил и подсъдимия Д.. Подсъдимият Д. седнал на първата седалка, от дясната страна зад водача на автобуса, а свидетелката К. се установила в уширението на автобуса срещу втората му врата. Подсъдимият Д. бил без предпазна маска на лицето, докато свидетелката К., съобразно Заповед на министъра на здравеопазването за носене на предпазна маска в закрити помещения и предвид разрастващата се пандемия от „Ковид 19“ в страната, била с поставена предпазна маска на лицето. Докато свидетелката К. се возела, видяла, че в автобуса имало хора без предпазни маски, което я възмутило, предвид разрастващата се пандемия от „Ковид 19“ в страната и Заповедта на министъра на здравеопазването за носене на предпазни маски на закрити места. Поради това свидетелката К. се насочила и отишла до шофьора на автобуса, за да го попита защо не се предприемат никакви действия спрямо пътниците които са без предпазни маски в автобуса. Шофьорът на автобуса свидетеля И. Т. не отговорил на свидетелката К., тъй като е бил в невъзможност да вземе каквито и да е било мерки относно неспазване на задължението за носене на маски в МГТ. Свидетелката К. се обърнала и 4 тръгнала в посока средната врата на автобуса, минавайки покрай подсъдимия /който седял зад шофьора в дясната част на автобуса/. Когато тя минавала покрай него, той се обърнал към нея с думите „Сложи си две ма“.

Подсъдимият седял сам на седалката, като в близост и около него нямало други хора. Подсъдимият Д. бил чул разговора на свидетелката К. с водача на автобуса, относно носенето на предпазни маски от страна на пътниците в управляваното от него МПС. Свидетелката К. се обърнала към подсъдимия Д., който бил отправил репликите към нея и видяла, че той също е без предпазна маска на лицето си. Между свидетелката К. и лицето без маска. Между подсъдимия Д. и свидетелката К. възникнало словесно пререкание, относно неносене на маски от страна пътниците в автобуса и конкретно подсъдимия.

Свидетелката К. решила да игнорира подсъдимия и отишла към средната част на автобуса, за да слезе на своята спирката. Тя застанала до прозореца, където било по-широко, точно срещу вратата, за да изчака да дойде спирката й, като в този момент погледнала на ляво и видяла, че подсъдимият бил непосредствено до нея. В този момент подсъдимия Д. влязъл отново в словесни пререкания с нея, относно отправената към него забележка, като започнал да замахва с дясната си ръка към свидетелката К., впоследствие замахнал няколко пъти и с ръка свита в юмрук, но без да й нанася удар. От своя страна свидетелката К. му отвърнала с думите „Ударете ме“, като защитна реакция, тъй като не считала, че нормален човек би направил такова нещо за отправена забележка.

Подсъдимият Д. отново замахнал с дясната си ръка, при което нанесъл удар в лявата част на главата на свидетелката К.. В резултат на нанесения удар, свидетелката К. също нанесла удар в областта на лицето на подсъдимия Д., с ръка /шамар/. Подсъдимият започнал да дърпа и блъска свидетелката К., като вследствие на възникналото между тях физическо съприкосновение, подсъдимия бутнал на земята до вратата на автобуса свидетелката К., която при падането си ударила главата във вратата на автобуса, който бил в движение. Вследствие на падането, свидетелката К. получила от удара във вратата на автобуса разкъсно - контузна рана в лява задно теменна област на главата, както и мозъчно сътресение. Подсъдимият отишъл до нея и я напръскал с шише с вода, което носел със себе си. Автобуса, движещ се по линия 111 на МГТ спрял на спирка на МГТ, където свидетелката К. слязла от средната врата на автобуса, а подсъдимия се насочил към първата врата и също слязъл от автобуса, като не дочакал идване на органи на реда и спешна 5 медицинска помощ. Свидетелката К. успяла да уведоми дъщеря си за случилото се, която пристигнала на място, след което и уведомила Бърза помощ. Свидетелката К. била настанена в УМБАЛ“ Пирогов“, където й била поставена диагноза: разкъсно-контузна рана на задната лява теменна област на главата и мозъчно сътресение.

От изготвената в хода на досъдебното производство съдебно -медицинска експертиза се установява, че на свидетелката И. К. е причинена разкъсно контузна рана в лява задно теменна област на главата, мозъчно сътресение, които травматични увреждания реализират медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Предвид локализацията на описаната разкъсно - контузна рана в лявата задно теменна област на главата, е прието, че същата е получена при падане върху терена след удар с юмрук в областта на лицето.

В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена видеотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че върху изследвания DVD-R с надпис “MAXELL” са записани видеофайлове от три камери с полезрение части от вътрешното помещение на автобус. Посочено е, че резултатът от сравнителния анализ се установява, че на видеофайловете е заснето едно и също лице – Г. Н. Д..