Решение № 6223 от 14.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6223 гр. София, 14.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

РумЯ. М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от РумЯ. М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100502751 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Етажната собственост в гр.

София, ул.*******, представлявана от членовете на управителния съвет Д.Б.Р. и Й. С. Б. срещу решение № 20052434 от 10.08.2022г., постановено по гр. д.

№ 42846/2018г. на СРС, 50 с-в.

С цитираното решение СРС е отхвърлил предявения от Етажната собственост в гр. София, ул.******* срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск по чл. 109 ЗС за осъждане на „Топлофикация София“ ЕАД да прекрати топлоснабдяването от абонатна станция, находяща се в сграда гр. София, ул.******* и премахне изградената инженерна мрежа за връзка между двете сгради, както и предявения от Етажната собственост в гр. София, ул.******* иск срещу Етажната собственост в гр. София, ул.“******* по чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата от 3750 лв., представляваща обезщетение за топлоснабдяване чрез ползване без правно основание на общите части на сграда в гр. София, ул.******* – помещение за абонатна станция и техническо съоръжение, стълбища и външни носещи бетонови стени, за периода от 01.11.2012г. до 15.01.2018г., ведно със законната лихва върху сумата от датата 1 на подаване на исковата молба до окончателното заплащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.

Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за нарушение на чл. 6 ЕКЗПЧОС, съгласно който делото следва да се разгледа в разумен срок. Излагат се оплаквания, че СРС е нарушил съдопроизводствените правила, като не им е изпрати издадените съдебни удостоверения на посочения от тях електронен адрес, поради което е прекратил производството по отношение на ЕС, ул.“*******. Поддържат, че неправилно СРС е преформулирал поисканата от тях задача към СТЕ, която е щяла да установи, че строителството на инженерената мрежа е извършено без техническа експертиза за носимоспособност, както и е незаконно изградена.

Навеждат доводи, че вещото лице е представило ССЕ в самото съдебно заседание на 28.03.2022г., поради което са били лишени от възможност да задава въпроси, съответно да го оспорят. Излагат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон. Неправилно СРС е приел, че е налице съгласие на ЖСК „Салт 2“ за свързване на „******* и „******* с абонатната станция, намираща се на ул.“*******. Първоинстанционният съд превратно е тълкувал ЗЕ, като се е позовал на чл. 138 от ЗЕ, вместо на приложимата уредба. Не е обсъдена приетата по делото СТЕ. Неправилно СРС е приел, че ЕС, ул.“******* не следва да отговаря по иска с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Молят решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендират направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият ЕС, ул.“******* е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

2

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Предявен е иск е с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД да преустанови топлоснабдяването от абонатна станция, находяща се в сграда в гр. София, ул.******* към сграда в гр. София, ул.“******* и премахне изградената инженерна мрежа за връзка между двете сгради.

Етажната собственост на ул.*******, чрез нейните представители, твърди, че жилищната сграда е била построена от ЖСК „Салт 2”, със средствата на тогавашните член-кооператори, някои от които понастоящем са етажни собственици в същата сграда. В сградата било изградено общо помещение „Абонатна станция“. През 1989 г. УС на ЖСК поискал от „Топлофикация“ сградата да бъде включена в плана за топлофициране през същата година. През 1995 г. ЖСК със собствени средства, събрани от член – кооператорите, доставила и монтирала техническото съоръжение в помещението „абонатна станция“. Абонатната станция била изградена в съответствие с действащото към този момент законодателство, като проектите не предвиждали свързване на други сгради за топлоснабдяване от тяхната 3 абонатна станция. По искане на ЕС на ул. „******* бил изготвен проект за свързване между двете сгради, за което искане жалбоподателят не бил уведомен, нито е давал съгласие. През 1995 г. „Топлофикация София“ изградила инженерна мрежа между двете сгради, като по този начин сградата на „******* била свързана с абонатната станция на ул.*******.

Жалбоподателите твърдят, че това строителство е осъществено при нарушение на строителни правила и норми - липсва разрешение за строеж на инженерната мрежа. Твърди се, че инженерната мрежа, свързваща двете съседни сгради минава през общи части на етажната собственост на ул.******* и влошава техните експлоатационни качества. От 2012г. инженерната мрежа от абонатната станция към съседната сграда станала собственост на етажните собственици в сградата на ул. „******* и ул.“*******, но въпреки това ремонтите в абонатната станция, както и разходите за текущо поддържане на инженерните мрежи са правени от етажните собственици в ЕС – ищец.

Осъдителният негаторен иск по чл. 109 от ЗС, предоставя на собственика на имота защита на правото на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на съседния имот според неговото предназначение. Чрез предявяването на негаторния иск собственика може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем, като получи съдебна защита срещу неоснователните действия на трети лица, които му пречат за това. Искът се предявява срещу лицето, чиито действия противоправно накърняват правата на ищеца или чиито бездействия поддържат противоправното състояние, накърняващо правата на ищеца. Настоящият съдебен състав намира, че надлежен ответник по иска по чл. 109 ЗС е не само лицето, което по твърдение на ищеца е извършило неоснователното действие, но и лицето, което поддържа това неоснователно действие, с което се създават пречки за упражняване на правото на собственост. Това лице може да е всяко лице, което извършва смущаващите правото на собственост действия.

По делото не се спори, а и от представеното пред СРС разрешение за строеж № 360/28.09.2006г. /л. 82 от делото на СРС/ се установява, че през 2007г. е подменена абонатна станция в сградата на жалбоподателите, като новата е собственост на „Топлофикация София“ ЕАД.

Съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗЕ операторите на преносни и разпределителни мрежи ползват безвъзмездно части от сгради и прилежащите им поземлени имоти за монтиране на средства за измерване и други съоръжения, свързани с доставката на ел. и топлинна енергия и природен газ.

Инженерната мрежа, свързваща двете сгради, е била изградена през 1995г., при действието на ЗТСУ /отм./ и правилника за неговото прилагане 4 ППЗТСУ/отм./. По делото не се установява същата да е било подменЯ. след нейното изграждане, такива доказателства са ангажирани единствено по отношение на самата абонатна станция през 2007г.

Съгласно чл. 160, ал. 6 от ППЗТСУ /отм./абонатната станция в една сграда в зависимост от капацитета и разположението й може да обслужва и други сгради. При несъгласие на собствениците на помещението, което по проекта се предвижда за абонатна станция, то се отчуждава. Собствениците на присъединяващите се към абонатната станция сгради заплащат на инвеститора припадащата им се част от направените разходи. В представения протокол № 46/26.12.1992г. на ЕС „******* /тогава ЖСК/, е посочено, че се задължава УС и всички член кооператори да съдействат за установяване на начина и размера на задължението на съседите, които ще ползват абонатната станция на ЖСК за топлофицирането си. УС е натоварен да ги уведоми да уредят начина за плащане за ползване на абонатната станция на ЖСК. Ето защо, съдът приема, че такова съгласие е било постигнато, поради което неоснователни са оплакванията във въззивната жалба в тази връзка.

Видно от представените по делото доказателства и разрешение за строеж, абонатната станция е законно изградена. По отношение на изграденото свързване на сградата на ответника с абонатната станция в сградата на ищеца, също са налице строителни книжа. От СО, район Лозенец са представени протокол № 46/26.12.1992г. на ЕС „******* /тогава ЖСК/, както и съгласуван проект. В протокола е отбелязано, че се задължава УС и всички член кооператори да съдействат за установяване на начина и размера на задължението на съседите, които ще ползват абонатната станция на ЖСК за топлофицирането си. Представеният проект е съгласуван, видно от направеното върху същия отбелязване. В него е посочено, че отоплителната инсталация се присъединява с разрешение в писмо № ГПД174/28.02.1992г. на СЕК „София“.

Не се спори, че изграждането на мрежата е осъществено през 1995г. както беше посочено по – горе, съдът приема, че с оглед на цитираните документи е било налице съгласие на собствениците на жилища в сградата, което обосновава неоснователност на твърдението, че извършваните действия са неоснователни и неправомерни.

Нещо повече, съобразно §26 ПР на Закона за енергетиката за заварените и вече изградени към месец 07.1999г. енергийни обекти, сервитутът възниква по силата на закона и след като мрежата е изградена и пусната в експлоатация през 1995г., за нея е налице сервитут по смисъла на тази разпоредба. Така например в решение № 454/14.12.2012г. на Първо ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК по гр. д.№ 467/2012г. е прието, че за съществуващите енергийни обекти към момента на влизане в сила на Закона за енергетиката се установява законов сервитут като правна възможност.

С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че законовите изисквания са спазени, поради което не може да се приеме, че се смущава правото на 5 собственост. Недоказано по делото остана, че подаването на топлоснабдяване от абонатната станция, разположена в сградата на ищеца смущава правото му на нормално упражняване на собствеността по какъвто и да било начин. Не се установява твърдяното в исковата молба влошено качество на подаваната топлинна енергия. Недоказани са и обстоятелствата, че извършваните от ответната страна действия са неоснователни и неправомерни.