Решение № 1400 от 15.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1400 гр. Пловдив, 15.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно гражданско дело № 20235300501770 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Въззивният съд е сезиран с жалба с депозирана от „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. К. против Решение №1803 от 24.04.2023г. постановено по гр.д.№7492/2022г. по описа на Пловдивски РС, шести гр.с., с което ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. Д. Д., ЕГН **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, сумата от 433,52 лева, представляваща цена за електрическа енергия за период 18.11.2021 г.

– 21.01.2022 г., начислена вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия за електромер № *** за обект с ИТН ***, за която е издадена фактура № 8275740489/12.05.2022 г., и сумата от 888,48 лева представляваща цена за електрическа енергия за период 18.11.2021 г. – 21.01.2022 г., начислена вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия за електромер № *** за обект с ИТН ***, за която е издадена фактура № **********/12.05.2022 г. С постановеният съдебен акт в полза на М. Д. Д., ЕГН **********, са присъдени разноски пред първата инстанция, от които 500 лева за адвокатско възнаграждение и 100 лева за държавна такса.. Решението се обжалва изцяло, като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и с константната съдебна практика. Моли 1 се настоящата инстанция да отмени първоинстанционният акт, като вместо това постанови друг, с който да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, съгласно представения списък с направени такива.

Въззиваемият М. Д. Д., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. А.

П. оспорва жалбата като неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Претендира разноски, съгласно представения списък с направени такива. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение от другата страна в размер на 360лв.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Жалбата са подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК предявен от М. Д. Д., ЕГН ********** против „Електроразпределение юг“ ЕАД ЕИК 115552190 за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 433,52 лева, представляваща цена за електрическа енергия за период 18.11.2021 г. – 21.01.2022 г., начислена вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия за електромер № *** за обект с ИТН ***, за която е издадена фактура № 8275740489/12.05.2022 г., и сумата от 888,48 лева представляваща цена за електрическа енергия за период 18.11.2021 г. – 21.01.2022 г., начислена вследствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия за електромер № *** за обект с ИТН ***, за която е издадена фактура № **********/12.05.2022 г.

Ответното дружество оспорва иска.

Първоинстанционният съд е приел, че не е изпълнена коректно процедурата по чл.

49, ал. 3 от ПИКЕЕ, поради което не би могло да послужи за база за коригиране на сметката на ищеца за минал период. установеното с констативни протоколи № 662484 и № 662487.

Съгласно чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, приложим за процесния период на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, съдът е посочил, че при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В конкретният случай обаче, съдът е приел, че протоколът не е подписан от незаинтересован обективен свидетел, доколкото последният е служител на охранителна фирма охраняваща обекти на ЕР Юг, с което е опорочена процедурата предвидена в разпоредбата на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ.Отделно от това съдът е 2 приел, че макар в изпълнение на разпоредбата на чл. 49, ал. 5 ПИКЕЕ двата електромера, отчитащи отклонение около 80 %, са били свалени, поставени в безшевна торба, пломбирани със специална пломба и изпратени за метрологична проверка в Български институт по метрология, липсват доказателства това да е сторено в предвидения от законодателя 14 дневен срок от датата на проверката.

Нарушението на корекционната процедура, има за последица неправилно начислени суми от 433,52 лв. с фактура № 8275740489/12.05.2022 г., и суми от 888,48 лв. с фактура № **********/12.05.2022 г., предвид на което съдът е приел предявените искове за неосноватени.

Недоволен от постановеният съдебен акт, жалбоподателят навежда оплаквания, че процедурата по корекция на сметка е проведена в изпълнение на изискванията на ПИКЕЕ.

Съставените два констативни протокол № 662484 и № 66248 са приподписани от свидетеля П. Д., който не е служител на ответното дружество, а такъв на охранителна фирма, охраняваща обекти на ЕР Юг, предвид на което не би могло да се приеме, че последният не е обективен и заинтересован.Що се касае до направеното от районният съд заключение, че процесните два електромера не са били изпратени в БИМ в предвидения 14 дневния срок, се навеждат оплаквания, че видно от данните по делото електромер № *** е постъпил в БИМ със Заявление № АУ 000029 №6264/31.01.2022г., а електромер № *** е постъпил в БИМ със Заявление № АУ 000029 №6265/31.01.2022г., поради което като се има предвид, че електромерите са демонтирани на 21.01.2022г., то заключението на съда се явява неправилно и непочиващо на събраните по делото доказателства.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението единствено по изложените във възззивната жалба доводи.

Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция. След преценката им настоящият съдебен състав намира следните правни изводи:

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до това, дали са спазени изискванията на ПИКЕЕ, даващи основание на ответното дружество да извърши едностранна корекция на сметката на ищцовото дружество.

Съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2021 г. процедурите по преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаи на съставени след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, 3 определена от КЕВР. По аргумент от пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2021 г., когато констативният протокол е съставен по време на действието на новите ПИКЕЕ, както е по настоящия казус, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена, електроенергия се подчинява на уредбата в тези нови ПИКЕЕ. По процесното правоотношение, доколкото основанието за преизчисляване на потребената енергия е установено с констативни протоколи от 21.01.2022 г. /по време на действие на ПИКЕЕ от 2021г. /, приложими към него са чл. 49 и чл. 55 ПИКЕЕ от 2021 г., съдържащи уредба за реда за извършване на корекцията и за периода, за който се начислява неотчетената натрупана в невизуализиран регистър на СТИ енергия. Според чл. 55 ПИКЕЕ от 2021 г. при установяване на измерено количество електрическа енергия в невизуализиран регистър на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на СТИ количество енергия в този регистър, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.

Настоящият съдебен състав не споделя направеният от първоинстационният съд извод, че процесните два констативни протокола № 662484 и № 662487 и двата от дата 21.01.2022 са съставени в нарушение на разпоредбата на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ. При извършена проверка на място от служители на ответното дружество, е констатирано, че консумираната ел. енергия от електромер № *** и от електромер № *** е измервана неточно, като грешката е по-голяма от допустимата на класа за точност – 80,36 % за първия и 80,21 % за втория. Проверките, са извършен в присъствието на свидетеля П. Д. Д., наложено от отсъствие на ползвателя или негов представител. Установява от събраните по делото гласни доказателства - свидетеля Г. Х. – техник към ответното дружество, извършил проверките, че приподписалия процесните два протокола П. Д. е служител на охранителната фирма, която охранява обектите на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД. Това обстоятелство настоящият състав намира, че само по себе си не опорочава процедурата на разпоредбата на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ, тъй като от една страна - Д. не е служител на ответното дружество, а от друга - липсват каквито и да е било доказателства в подкрепа на тезата, че последният е заинтересован от изхода на делото и не е обективен. Ето защо следва да се приеме, че процесните два констативни протокола са съставени в изпълнение на разпоредбата и съобразно чл. 49 ПИКЕЕ от 2021 г., като е подписани в отсъствието на ищеца от свидетел с посочване на трите й имена, като в тях е отбелязано демонтирането на СТИ, доколкото е констатирано, че измерването е неточно, при грешка по-голяма от допустимата на класа за точност – 80,36 % за първия и 80,21 % за втория.

Касаещо направеното в жалбата оплакване, че липсват доказателства двата свалени електромера да са изпратени за метрологична проверка в Български институт по метрология, в предвидения от законодателя 14 дневен срок от датата на проверката, настоящият съдебен състав намира същото за основателно, доколкото видно от данните по делото и двата демонтирани електромера са постъпили в БИМ на 31.01.2022г., с оглед на което и като се има предвид, че електромерите са демонтирани на 21.01.2022г., то следва да се приеме, че процедурата по чл.49 ал.5 ПИКЕЕ е спазена.

4

При преценка на събраните по делото писмени доказателства и заключението на приетата СТЕ, която съдът кредитира като обективна и безпристрастно изготвена, настоящият съдебен състав приема, че преизчисленото количество електрическа енергия с фактура № 8275740489/12.05.2022 г., и с фактура № **********/12.05.2022 г№8235182414/06.04.2020г., е направено в съотвествие с чл.50 ал.1 ПИКЕЕ, като методиката е избрана правилно и количеството за доначисляване по двата процесни електомера е определено правилно. Неизмереното количество електроенергия по двата електромера е и правилно остойностено съгласно чл.56 ал.3 ПИКЕЕ.

Следва да бъде посочено, че горепосоченият извод за съществуването на процесното вземане на ответника, би могъл да бъде направен, дори да отсъства специална правна уредба на процедурата за преизчисляване на неправилно отчетената потребена електрическа енергия. Според формираната константна практика на ВКС /решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д. № 169/2020 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 6 от 22.02.2021 г. по гр. д. № 1978/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО;; решение № 160 от 31.12.2020 г. по гр. д. № 1174/2020 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 16 от 09.02.2021 г. по гр. д. № 1635/2020 г. на ВКС, ІІІ ГО и др. /, при отсъствие на специална нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено софтуерно въздействие върху СТИ за облагодетелстване на крайния битов потребител, приложима е нормата на чл. 183 ЗЗД, като това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между електроразпределителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия, възникващи по силата на договори за продажба на електрическа енергия при публично известни общи условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ. Тази специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цената на продадената и реално потребена от него енергия.