Определение № 5636 от 03.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5636 гр. София, 03.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20258002102841 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, действаща чрез процесуалния си представител А. Б. В. - държавен инспектор в ТД на КОНПИ - Варна, срещу въззивно решение № 41 от 14.03.2025 г., постановено по в. гр. д. № 309/2024 г. по описа на Варненския апелативен съд, в частта му, в която е потвърдено решение № 260006/07.03.2024 г. по гр. д. № 183/2020 г. на Окръжен съд – Добрич, с което са отхвърлени предявените от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество исковете по чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141, чл. 142, ал. 1 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. чл. 141 от ЗОНПИ, чл. 151 вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 и т. 5 вр. чл. 141 ЗОНПИ срещу Р. Р. Р. и Д. Н. Х. за отнемане в полза на държавата на имущество, както следва: от Р. Р. Р. на стойност 160 700 лв.:

- поземлен имот - нива с площ от 5 613 кв.м., съгласно нот. акт № ***, ***, вх. peг. № ***, дело № ***/14.11.1997 г., КРС, а по скица №***/21.08.2017 г., изд. от СГКК гр. Д., с площ от 5 526 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, трета категория, с идентификатор ***, номер на предходен план: *** по кадастралната карта на село Т., местността „Д.М.", община Ш., област Д., одобрена със Заповед № ***/30.03.2006 г., на ИД на АГКК;

- лек автомобил, марка "***", модел „***", с рег. № ***, дата на първа 1 регистрация на автомобила 22.11.1996 г., рама № ***, двигател № ***;

- лек автомобил, марка "***", модел „***", с peг. № ***, дата на първа регистрация на автомобила 05.04.2017 г., рама № ***, двигател без номер.

На основание чл. 142, ал. 1 във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Р. Р. Р. сума в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност на част от дворно място с площ от 41 кв.м., представляващо придаваема част към поземлен имот, целият с площ от 521 кв.м., представляващ ПИ *** по одобрена кадастрална карта на град Ш..

На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Р. Р. Р. сума в размер на 314 827,12 лв.:

- сума в общ размер на 29 880 лв., представляваща лични вноски, ведно с начислените лихви, по сметка в лева в „У.К. Б." АД с титуляр Р. Р. Р., налична по банкова сметка към края на проверявания период;

- сума в общ размер на 44 154,55 лв., представляваща лични вноски, ведно с начислените лихви, по сметка в лева в „У.К. Б." АД с титуляр Р. Р. Р., налична по банкова сметка към края на проверявания период;

- сума в общ размер на 76 300 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2013 г., невъзстановени към края на проверявания период;

-сума в общ размер на 23 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2014 г., невъзстановени към края на проверявания период;

- сума в общ размер на 9 900 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2015 г., невъзстановени към края на проверявания период;

- сума в общ размер на 108 200 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2016 г., невъзстановени към края на проверявания период; сума в общ размер на 23 392,57 лв., представляваща допълнителни парични вноски в „Т." ЕООД през 2017 г., невъзстановени към края на проверявания период.

На основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Д. Н. Х. сума в размер на 69 511,52 лв.:

- сума в общ размер на 7 200,24 лв., представляваща лични вноски, ведно с начислените лихви, по сметка в лева в "У.К. Б." АД с титуляр Д. Н. Х., непреобразувана в друго имущество, налична по банкова сметка към края на проверявания период.

- сума в общ размер на 61 333,36 лв., представляваща лични вноски по сметка в лева в "У.К. Б." АД с титуляр Д. Н. Х., непреобразувана в друго имущество, налична по банкова сметка към края на проверявания период;

- сума в общ размер на 977,92 лв., представляваща лични вноски по 2 сметка в лева в "У.К. Б." АД с титуляр Д. Н. Х., непреобразувана в друго имущество, налична по банкова сметка към края на проверявания период.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и задължителната съдебна практика.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че Варненският апелативен съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд – основание по чл. 280, ал. 1, във връзка с т. 1 ГПК.

Касаторът поставя следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд при извеждане на решаващите фактически и правни изводи да обсъди в мотивите към решението си всички доказателства, доводите и възраженията на страните и да изследва всички релевантни факти в тяхната взаимовръзка?

Твърди се, че обжалваното решение е постановено в противоречие с константната и задължителната практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, в т. ч.: Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 117 от 27.02.2025 г. по гр. д. № 1408/2024 г.; решение № 50129 от 09.01.2024 г. по гр. д. № 3737/2020 г. на ВКС; решение № 83 от 23.06.2015 г. по т. д. № 1940/2014 г. на ВКС; решение № 15 от 30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС; решение № 169 от 02.10.2017 г. по т. д. № 1672/2016 г. на ВКС.

2. Задължен ли е съдът при преценка на показанията на свидетел /близък роднина на страна по делото/ да подходи със засилена критичност, с оглед на неговата заинтересованост от изхода на спора, както и да изложи подробни мотиви поради какви причини кредитира показанията му, да посочи с кое конкретно писмено доказателство по делото кореспондират неговите показания и да изложи мотиви дали тези показания се подкрепят или противоречат на отговора на исковата молба? Длъжен ли е и да анализира тези показания е оглед на тяхното съответствие с житейската логика, с твърденията в отговора на исковата молба и с оглед на всички други доказателства по делото в тяхната съвкупност, включително такива, изходящи от свидетеля и страната, която го е ангажирала, имащи достоверна дата за трети лица преди образуване на настоящото производство, доколкото са представени в хода на данъчна проверка и в административното производство по ЗОНПИ?

Сочи се противоречие с решение № 136 от 10.03.2025 г. по гр. д. № 2981/2024 г. на ВКС; решение №136 от 30.10.2020 г. по гр. д. №4746/2019 г. на III г. о. на ВКС; решение № 50095 от 03.04.2024 г. по т. д. № 1318/2022 г. на ВКС.

3. При твърдения за получени дарения от роднини, особено в случаите на такива необичайни по своя размер, длъжен ли е съдът в производството по чл. 153 от ЗОНПИ да изследва финансовите възможности на дарителите, 3 включително да анализира техните приходи и разходи и спестявания по банкови сметки?

Сочи се противоречие с решение № 50130 от 18.01.2024 г. по гр. д. № 5134/2021 г. на ВКС; решение № 157 от 12.02.2021 г. по гр. д. № 271/2020 г. на ВКС; решение № 230 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 4371/2017 г. на ВКС 4. Представляват ли „имущество“ и следва ли като такова да намерят отражение в анализа за определяне размера на несъответствието вземанията, произтичащи от предоставени заеми и допълнителни парични вноски по чл.

134 от ТЗ?

Сочи се противоречие с мотивите на ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС и на ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК на ВКС.

Касаторът се позовава и на определения, постановени по гр. д. № 4142/2024 г. и по гр. дело № 2887/2024 г., и двете по описа на ВКС, с които са допуснати въззивни съдебни решения на касационно обжалване по същия въпрос.

5. Представляват ли разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?

Сочи се решение № 97/18.05.2018 г., постановено по гр. дело № 3224/2017 г. на ВКС.

Според касатора е налице и основанието по чл. 280, ал. 1. т. 3 от ГПК, тъй като с обжалваното решение ВАпС се е произнесъл по следните въпроси, обосновали, според него, решаващата воля на Варненски апелативен съд, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, а именно:

1. Предвид разпоредбите на чл. 133, ал. 1 и чл. 137, ал. 1, т. 3 от ТЗ допустимо ли е авансово разпределяне на дивидент, без да е взето решение за това?

2. Допустимо ли е да се приеме за доказано авансово разпределяне на дивидент през проверявания период въз основа на протокол от общо събрание, без достоверна дата за трети лица, чието съдържание е в явно противоречие с публикуваните в Търговския регистър годишни финансови отчети на дружеството и протокол от общо събрание?

3. Допустимо ли е, при условията на пълно и главно доказване, да се приеме за безспорно установено получаването в рамките на проверявания период на средства по дарение, обявени в годишна данъчна декларация, подадена след края на проверявания период, при липса на данни за точната дата на предоставяне на средствата, например превод по банков път и съществуването на забрана за разплащания в брои на стойност над 10 000 лв.?

Касаторът счита, че е налице и самостоятелно основание за допускане 4 до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 от ГПК, установимо пряко от мотивите на въззивния съдебен акт. Твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно поради необоснованост, тъй като е постановено в нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на съдебния акт и направените въз основа на тях фактически изводи, както и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, с което е нарушен принципът на чл. 12 от ГПК, вр. чл. 121 от Конституцията.

По така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответниците Р. Р. Р. и Д. Н. Х., представлявани от Адвокатско дружество „К.

А." чрез адвокат К. К., в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски в производството.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл.

284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в съответната му част, ВКС съобрази следното:

С постановения от него съдебен акт въззивният съд е приел, че в исковата молба се твърди, че ответникът Р. Р. Р. по досъдебно производство № 121/2016 г. по описа на сектор „ПИП“ при ОД на МВР гр. Добрич е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 248а, ал. 5, вр. ал. 3, вр. ал. 2 и вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 17 от ЗОНПИ.

Съдът е констатирал, че с протокол № ТД 04ВА/УВ-9733/12.07.2018 г. е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на Р. Р. Р.; че проверката е обхващала периода от 12.07.2008 г. до 12.07.2018 г.; че с решение №434/26.02.2020 г. на КПКОНПИ е прието да се внесе искане за образуване на производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество; че в тази връзка на основание чл. 153, ал.

1 от ЗОНПИ е предявен иск от КОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество от Р. Р. Р. и Д. Н. Х. на обща стойност 753 294,74 лв.