Определение № 559 от 25.02.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Бургас, 25.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20252100501973 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 10786/03.11.2025г. по описа на Районен съд – Несебър против Определение № 1002/23.09.2025г., постановено по гр. дело № 294/2025г. по описа на Районен съд – Несебър, по силата на което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 от ГПК.

С депозираната частна жалба се претендира да бъде отменено атакуваното определение и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде постановено делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Депозираната частна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува. Частната жалба е депозирана в срок (съобщение за постановеното определение е получено от страната на 27.10.2025г., а жалбата е постъпила в съда на 03.11.2025г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на дружеството, подписал жалбата – адвокат Кожухаров разполага с валидна представителна власт за това (лист 52 от първоинстанционното производство).

В частната жалба се посочва, че при постановяване на своя съдебен акт, съдът е допуснал смесване на понятията „процесуалноправна“ и „материалноправна“ легитимация. Посочва се, че в исковата молба са 1 изложени твърдения, че процесните такси за поддръжка и управление се дължат от етажните собственици по силата на закона и като е приел, че при липса на договори по чл. 2 и по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС дружеството не е титуляр на претендираните вземания, приемайки, че решенията на Общото събрание на Етажните собственици от 28.06.2019г. и 18.04.2022г. не са юридически факт, годен да породи притезателни права в полза на ищцовото дружество и тези изводи касаят основателността на иска.

В частната жалба се посочва, че не е в правомощията на съда, разглеждащ иска за дължимост на процесните вземания, да ревизира и да се произнася инцидентно по валидността и законосъобразността на влезли в сила решения на Общото събрание на Етажната собственост, респективно дали последните са годни да породят правни последици извън производството по чл. 40 от ЗУЕС, както е сторено в атакуваното определение.

Въпреки разпоредбата на чл. 130 от ГПК първоинстанционния съд е връчил препис от частната жалба на ответната страна и по делото е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който се излагат доводи, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като за ищцовото дружество не принадлежи правото да претендира процесните вземания.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от „Рийт Пропърти Менджмънт“ ЕООД със седалище гр. София и съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Христо Фотев“ № 22, ет. 1, офис № 1 против Е. П. Д., Н. И. Д., Д. Н. Д. и Б. Н. Д., с който се претендира да бъде прието за установено, че ответните страни дължат на ищцовото дружество определени парични суми (при равни квоти от по ¼ ид.ч. за всеки един от ответниците) – общо за сумата от 10 226, 59 лева – главница, представляващи суми/такси за поддръжка и управление на етажната собственост, дължими на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ********* – апартамент № ** – ** в чл.

В на ваканционното селище „********“ – гр. ******* с обща площ от 120 кв.м., съгласно решения на ОС на ЕС от 28.06.2019г. и от 18.04.2022г., за сумата от 2 552, 53 лева, представляваща сбор от лихви за забава върху всяка една от годишните такси за периода от 01.04.2020г. до 24.09.2024г., ведно със 2 законната лихва върху главницата от 10 226, 59 лева, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.08.2024г. до изплащане на задължението, които суми са присъдени в полза на ищцовото дружество със Заповед за изпълнение № 499/30.09.2024г., издадена по частно гр. дело № 1106/2024г. по описа на Районен съд – Несебър.

В исковата молба се твърди, че ответниците са закупили в равни квоти недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ********** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети влас. Посочва се, че Общото събрание на етажните собственици с Решение от 28.06.2019г. и от 18.04.2022г. е възложило дейностите по управление и поддържане на общите части на ищцовото дружество. Твърди се, че ищцовото дружество е осъществявало поддръжка на общите части от изграждането на комплекса и за дължимите такси дружеството е издавало и съответните счетоводни документи с оглед прецизност във финансовата отчетност.

В исковата молба се твърди и че с цитираните решения, взети на проведените Общи събрания е определена такса за поддръжка за общите части в комплекса за периода 2019г. – 2021г., а впоследствие и за периода от 2022г. до 2024г. Посочва се, че до настоящия момент ответниците не са заплатили дължимите такси за поддръжка за периода от 2020г. до 2024г.

По делото пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор от ответниците по делото, в който се посочва, че в комплекс ******** не е учредявана етажна собственост, нито са сключвани с ответниците договори за управление и поддръжка и не става ясно на какво основание се претендират заявените суми за такса поддръжка и управление. Посочва се, че ответниците не са пребивавали в имота през годините, за които се претендира да заплащат такса за поддръжка и управление.

Отправя се възражение, че претендираните суми са погасени по давност, тъй като за тях за изтекли повече от три годи и по съществото си представляват периодични платежи.

Посочва се, че ответника Н. Д. е починал през 2023г.

Отправя се възражение, че ищцовото дружество не твърди да действа като представител на Етажната собственост – заповедният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение в полза именно на ищцовото 3 дружество, а не в полза на Етажната собственост.

С атакуваното Определение № 1002/23.09.2025г., постановено по гр. дело № 294/2025г. по описа на Районен съд – Несебър е прекратено производството по делото на основание чл. 130 от ГПК. В своите мотиви, съдът е посочил, че счита производството за недопустимо. Съдът сочи, че в конкретния случай процесуално легитимиран да предявява искове с правно основание по чл. 38 от ЗУЕС за принудително събиране на вземания за такси за поддръжка и управление, въз основа на приети решения на Общото събрание на ЕС, е самата Етажна собственост на блокове А, В, С, Д, Е на комплекс „********“, като „Рийт Пропърти Мениджмънт“ ЕООД изначално не разполага с процесуална легитимация да претендира процесните парични вземания, тъй като титуляр на вземанията по чл. 48 – 51 от ЗУЕС във връзка с чл. 38 от ЗУЕС може да бъде само Етажната собственост. Съдът е посочил, че в случая не се въвеждат твърдения, а и не се представят доказателства, че „Рийт Пропърти Мениджмънт“ ЕООД е сключил договор по чл. 2 от ЗУЕС с отделните собственици на самостоятелни обекти, нито че е сключил Договор за възлагане на управлението по чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, при който правомощията или част от тях на управителния съвет са му възложени, за да може да се приеме, че се предявява иск за реално изпълнение по чл. 79 от ЗЗД.

На основание чл. 130 от ГПК когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.

В конкретния случай, първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, като е обсъдил изложените фактически обстоятелства в исковата молба и доказателствата, приложени към нея и е счел, че са налице предпоставките на чл. 130 от ГПК, поради което и е приел, че предявения иск е недопустим. За да направи своя извод за недопустимост на производството, съдът е приел, че ищцовото дружество изначално не разполага с процесуална легитимация да претендира процесните парични вземания, тъй като титуляр на вземанията по чл. 48 – 51 от ЗУЕС във връзка с чл. 38 от ЗУЕС може да бъде само Етажната собственост – по съществото си този извод е извод за неоснователност на претенцията, направен единствено въз основа на изложеното в исковата молба и представени към нея доказателства – без да е указано от съда кои факти следва да се установят от 4 ищеца в производството и за кои факти ищцовото дружество носи доказателствената тежест да докаже в процеса. С този си извод, Районен съд – Несебър всъщност е достигнал до преценката, че за ищцовото дружество не съществува правото да претендира от ответниците заплащането на дължимите такси за поддръжка и управление на общите части - извод, който следва съдът да направи по съществото на претенцията след като събере и обсъди всички доказателства по делото. В конкретния случай, съдът е тълкувал и взетите решения на Общото събрание на Етажната собственост и въз основа на изводите, които е направил е счел, че ищцовото дружество не е титуляр на спорното право, което безспорно следва да доведе до отхвърляне на претенцията, но не и до нейната недопустимост. Направените от съда изводи се отнасят до материалноправната легитимация на ищцовото дружество, която се свърза с извода дали ищеца е носител на спорното материално право или не и в случай, че съдът приеме, че ищецът не е носител на правото да претендира задълженията, които са предмет на иска, то това води до основателността или не на претенцията, но не и до нейната недопустимост.

За пълнота, следва да се отбележи, че процесуалноправната легитимация на ищеца се свързва с процесуалните предпоставки, които следва да са налице, за да може едно лице да предяви иск пред съд (наличието на правоспособност и дееспособност за страната), а в конкретния случай ищцовото дружество разполага с правосубектност да предяви исковете, предмет на делото. Обстоятелството дали въз основа на установените по делото факти и обстоятелства и събраните доказателства може да се направи извод, че в полза на ищеца съществува правата, които твърди и съответно – за ответната страна съществуват задължения, които следва да бъдат престирани именно на ищеца по делото са решаващите изводи на съда, въз основа на които следва да постанови по същество своя съдебен акт.

Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че първоинстанционният съд е прекратил производството като недопустимо въз основа на доводи, които изцяло касаят основателността на претенцията, а не нейната допустимост, настоящият състав намира, че депозираната частна жалба е основателна и атакуваното определение следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

5

При продължаване на съдопроизводствените действия, съдът следва да има предвид и направеното изявление от ответниците, че ответната страна Н. Д. е починал през 2023г. и да направи самостоятелна преценка (в случай, че този факт действително се е осъществил) относно допустимостта на производството по отношение на този ответник ако смъртта му е настъпила и то преди предявяване на иска.

В жалбата не е отправено искане за присъждане на направените по делото разноски, поради което и съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1002/23.09.2025г., постановено по гр. дело № 294/2025г. по описа на Районен съд – Несебър, с което производството по делото е прекратено.

ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 559 гр. Бургас, 25.02.2026 г.