Решение № 682 от 28.06.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 682 гр. П., 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Ц.Ч.М. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720105503 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, и осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. *** чрез пълномощника си ю.к. П., срещу Е. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ***, както следва:

- установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, вр. чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата в размер на 1190.91 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2016 г. за периода от 15.04.2018 г. до 15.02.2019 г., сумата в размер на 507.77 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.04.2018 г. до 15.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 29.07.2022 г. до 1 окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 2628 от 01.08.2022 г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС и - осъдителен иск с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.10а от ЗПК, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и искане да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2016 г. сумата в размер на 832.85 лева, представляващо възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното изплащане на вземането.

В законоустановения срок ответникът Е. Г. Б. не е подала отговор на исковата молба, и не е взела становище по иска.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявен е искове по реда на чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение № 2628 от 01.08.2022 г. по ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС, поради което съдът намира, че установителния иск е допустим, и следва да бъде разгледан от съда.

С разпореждането, с което е постановено издаване на заповед за изпълнение, сумите предмет на осъдителния иск са отхвърлени, и за тях не е издавана заповед за изпълнение, поради което съдът намира, че осъдителния иск също е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Сумата от 38.74 лева, представляваща законна лихва за периода от 15.02.2009 г. до 28.07.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 2628 от 01.08.2022 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС НЕ Е ПРЕДМЕТ на предявения установителен иск.

По основателността:

От приложения Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № **********, се установява, че на 21.06.2016 г. страните по делото 2 са постигнали съгласие ищецът, в качеството му на кредитодател, да предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, заем в размер на 2500.00 лева, срещу задължението на последния да върне сума в общ размер от 3709.20 лева, на 24 месечни вноски от по 154.55 лева, с падеж на първата вноска съгласно представен погасителен план на 15.08.2016 г., и падеж на последна погасителна вноска на 15.07.2018 г., при годишен лихвен процент от 41.17 % и годишен процент на разходите от 49,89 %, и лихвен процент на ден от 0,11 %. В договора страните са постигнали съгласие да бъде закупен пакет от допълнителни услуги, за което кредитополучателя дължи на кредитора възнаграждение в размер на 1875.12 лева. Няма спор, че по силата на процесния договор ответницата е получила сумата от 2500.00 лева, като с част от сумата по кредита, или със сумата от 921.28 лева, са рефинансирани предходни кредити на ответницата.

Видно от Анекс № 1 към Договор за потребителски кредит (ДПК) № ********** за отлагане на вноски от 23.12.2016 г., страните са се споразумели за отлагане на вноска № 4, като ответницата се е съгласила да изплаща кредита си по нов погасителен план, а отложената погасителна вноска да заплати в неговия край. В анекса страните са уговорили, че след сключването на анекса ГПР е вместо първоначално уговорени от 49,89 %, да се промени на 45,69 %. Към анекса е съставен нов погасителен плат, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответницата дължи на 15.08.2018 г.

От приложения Анекс № 2 към Договор за потребителски кредит (ДПК) № ********** за отлагане на вноски от 21.02.2017 г., страните са се споразумели за отлагане на вноска № 6, № 7, и № 8, като ответницата се е съгласила да изплаща кредита си по нов погасителен план, а отложените погасителни вноски да заплати в неговия край. В анекса страните са уговорили, че след сключването на анекса ГПР е вместо уговорения такъв от 45,69 %, да се промени на 36,99 %. Към анекса е съставен нов погасителен плат, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответницата дължи на 15.11.2018 г.

От Анекс № 3 към Договор за потребителски кредит (ДПК) № ********** за отлагане на вноски от 12.06.2017 г., страните са се споразумели за отлагане на вноска № 10, № 11, № 12, и № 13, като ответницата се е съгласила да изплаща кредита си по нов погасителен план, а отложената 3 погасителна вноска да заплати в неговия край. В анекса страните са уговорили, че след сключването на анекса ГПР е вместо първоначално уговорени от 36,99 %, да се промени на 31,59 %. Към анекса е съставен нов погасителен плат, съгласно който последната падежна вноска по кредита, ответницата дължи на 15.02.2019 г.

Видно от приложеното към исковата молба извлечение по сметка от 29.07.2022 г. към Договор за потребителски кредит № **********, ответницата в периода от 12.09.2016 г. до 13.06.2022 г. е извършила плащания при ищеца в размер на 3052.79 лева. От тях ищецът е отнесъл за погасяване на главница по процесния договор сумата от 1309.09 лева, за погасяване на договорната лихва – сумата от 702.43 лева, и за погасяване на закупен пакет допълнителна услуга -сумата от 1042.27 лева.

Ищецът „***" ЕООД на 29.07.2022 г. е подал до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против ответника Е. Г. Б. за дължими суми по договор за потребителски кредит от 21.06.2016 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № *** г. на ПРС. В рамките на образуваното заповедно производство, в полза на заявителя, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2628 от 01.08.2022 г. против длъжника и настоящ ответник, като с разпореждане № 11544 от 01.08.2022 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, е отхвърлено заявлението за сумата от 832.85 лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги към Договор за потребителски кредит № ********** от 21.06.2016 г.

В законоустановения едномесечен срок от връчване на заповедта за изпълнение по чл.414, ал.1 от ГПК, длъжникът е депозирал възражение за недължимост на сумите по нея, в което твърди, че не дължи изпълнение на сумите по заповедта, тъй като счита същите за погасени по давност. В едномесечния срок от съобщаването ищецът е предявил настоящия иск.

По основателността на предявения установителен иск:

Предявения установителен иск е по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, и е с правно основание чл.240, ал.1, чл.79, ал.1 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искът е за установяване на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е подадено възражение в 4 срок от длъжника, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяването им.

При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи, че между ищеца и ответницата е сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, по който е изправна страна и по силата на който за ответницата в качеството й на кредитополучател е възникнало задължение за връщане на заетата сума заедно с възнаграждение за ползването й в посочения размер.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит.

В тази връзка с определението за насрочване, съдът изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в процесния договор.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответницата не е депозирала отговор на исковата молба и доколкото положения от ответницата подпис в Договор за потребителски кредит Профи кредит стандарт № ********** от 21.06.2016 г. не е оспорен от нея, и не се твърди, Б. да не го е подписвала, то и следва да се приеме, че между страните е сключен процесния договор, поради което и страните са обвързани от наличие на облигационно правоотношение по между им.

В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски 5 кредит.

Видно от приложеното към исковата молба извлечение по сметка от 29.07.2022 г. към Договор за потребителски кредит № **********, ответницата в периода от 12.09.2016 г. до 13.06.2022 г. е извършила плащания при ищеца в размер на 3052.79 лева. От тях ищецът е отнесъл за погасяване на главница по процесния договор сумата от 1309.09 лева, за погасяване на договорната лихва – сумата от 702.43 лева, и за погасяване на закупен пакет допълнителна услуга -сумата от 1042.27 лева. Няма спор между страните, че сочените в извлечението от сметка суми са погасени от ответницата при ищеца, с което погасяване ищецът е отнесъл суми за погасяване по процесния договор за потребителски кредит – главница и договорна лихва, като е отнесъл и суми за погасяване на закупения пакет от допълнителни услуги.

С оглед на така установеното, с оглед и задължението на съда да следи за неравноправни клаузи в процесния договор, то преди съдът да се произнесе по осъдителния иск, чиито предмет е закупения пакет допълнителни услуги от договора за кредит, следва да разгледа тяхната действителност, респ. равноправност на уговорените между страните клаузи от договора, и по които пакети ищеца е извършил погасяване с платената от ответницата сума по договора.

Съдът счита, че процесния договор за потребителски кредит не е изцяло нищожен а само отделни негови клаузи, като същия е произвел действие касателно уговорения и усвоен размер на кредита (заема) и договорната лихва. Съобразно константната съдебна практика възнаградителната лихва следва да не надвишава петкратно основния лихвен процент. В случая е договорен годишен лихвен процент в размер на 41,17 %, при 10,00 % основен лихвен процент определен от БНБ, поради което съдът счита, че тази клауза не е нищожна. По делото не се ангажираха и доказателства годишния процент на разходите (ГПР) от 49.89 %; да надвишава посочения в договора такъв.