Решение № 151 от 05.05.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Стара Загора, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20235501000074 по описа за 2023 година

Производството е образувано по въззивна жалба на

“ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛБОГГ: ЖИ.Т И

ЗДРАВЕ” АД - гр. София против решение № 135/12.12.2022 г., постановено по гр.д. № 322/2022г. по описа на РС – Раднево, с което е осъден въззивника да заплати на И. Й. Р. на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал.3 ЗЗД: - сумата от 80,00 лв.

(осемдесет лева), представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица BG/30/120002245967 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за претърпяна имуществена вреда за заплатено рентгенографско изследване на 09.02.2021 г., ведно със законната лихва от 29.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението; - сумата от 2700,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застрахователна полица BG/30/120002245967 за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за причинени неимуществени вреди от ПТП на 08.02.2021 г., под формата на болки, страдания, стрес, ведно със законната лихва от 29.06.2021 г. до окончателното погасяване на задължението, като е отхвърлен иска за 1 главницата за разликата над присъдените 2700 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв. като неоснователен.

Решението се обжалва в частта за разликата над 700 лв. до присъдените 2700лв. за неимуществени вреди. По отношение на иска за имуществени вреди, предявен за сумата от 80 лв., счита същия за неоснователен. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части. Направено е искане да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да се постанови ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди. В условията на евентуалност и ако съдът намери жалбата за частично основателна, въззивникът моли да се намали размера на обезщетението за неимуществени вреди. Претендира разноските пред двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия взема становище по направените с жалбата оплаквания.

Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и постановено въз основа на всички събрани доказателства, поради което моли да бъде потвърдени. Не са направени доказателствени искания от страните.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:

От констативен протокол за ПТП от 08.02.2021 г. /л.4/ се установява, че на 08.02.2021 г. в 17,15 часа на път II-57, км.24+000 в землището на община Раднево, с посочени координатни точки, лицето Б.А.Б. е управлявала собственото си МПС „***“ с рег. № ***, с валидна застраховка ГО, като не се е съобразила с атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, при избиране на скоростта за движение, навлязла в лентата за насрещно движение и ударила челно движещият се насреща участник в движението, а именно МПС „***“ ***, с рег. № ***, управляван от И. Й. Р. и негова собственост. Видими щети са посочени в левите области на двете МПС. Константна е практиката на ВКС, че констативният протокол не доказва механизма на настъпване на ПТП.

По заведена щета № 0801-000867/2021-01 ответното дружество е изискало документация от ищеца за опреД.е на претенцията за 2 застрахователно обезщетение по заведената щета, като ищецът е повторно уведомен за необходимостта от представяне на документация, което същият е сторил с писмо от 19.05.2021 г., като е заплатена сумата от 300 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП.

Представена е фактура № 3000062443 от 09.02.2021 г., издадена от УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“ АД - Стара Загора, касаеща извършени рентгенографии на гръбначен стълб и бял дроб на ищеца И. Р., на стойност 80 лв., заплатени от ищеца в брой.

За установяване на механизма на ПТП е прието и заключение на САТЕ, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. От същото се установява, че техническа причина за настъпване на ПТП е навлизането на лекия автомобил *** в лентата за насрещно движение при наличие на насрещно движещо се МПС - в случая управляваното от ищеца Ауди.

Посоченият от вещото лице механизъм напълно съответства на събраните гласни доказателства от свидетелите очевидци. Вещото лице И. И. посочва, че от техническа гледна точка ищецът не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП. Технически причината за ПТП е навлизане на св. Б. с *** в насрещното платно при насрещно движещи се МПС. Ударът е настъпил в лентата за движение на лекия автомобил Ауди, от 1,0 до 2,5 м от разделителната осева линия. Първоначално ударът е бил челен кос, като е имало деформации по цялата предна част. От това следва еднозначен извод, че виновен за настъпване на ПТП е св. Б.Б., която се установи да е нарушила правилата за движение по пътищата, за което е и административнонаказателно наказана.

От заключение на КСАМЕ се установява, че ищецът И. Р. е претърпял увреждания - контузия на гръдния кош, кръвонасядане на предната дясна част на гръдния кош, получени от предпазния колан, болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб, получено от инерционните сили при удара. Идентични са и констатираните травматични увреждания и от съдебния лекар, удостоверени в съдебномедицинско удостоверение на жИ. лице № 60 от 09.02.2021 г. /л.9/.

Според вещото лице д-р Бъчваров в случая ищецът Р. е изпитвал болка, която в първите дни е била по-осезаема и е стихвала в следващите дни, като е изчезнала до около 2 седмици /виж т.1 на заключението/. Възстановителният 3 период не надхвърля 2 седмици. Няма данни по делото за настъпили усложнения в здравословното състояние на ищеца. В случая болката е фактор, който влошава качеството на жИ.т, без да прави ищеца социалнобитово и професионално ограничен, но и непригоден. Кръвонасяданията в гръдния кош са били от действието на предпазния колан при челния сблъсък, като по отношение на тях няма данни да се е налагало и да е провеждане специфично медицинско лечение.

От събраните гласни доказателства от свидетели очевидци И.Ж.Б. и Б.А.Б., първият возил се в единия автомобил, а втората управлявала другия автомобил се установява,че св. Б. е управлявала автомобила *** със скорост около 70 км/ч на пътя между Раднево и Стара Загора, като предстояло скоро да прави завой в посока село Т..

Пред нея и след нея по нейна посока на движение не е имало други МПС, а такива е имало само насрещно движещи се. Към момента на ПТП валяло дъжд и било преди смрачаване, пътната настилка била „ужасна“, „цялата в кръпки и с различна твърдост“. Св. Б. посочва, че усетила да губи управление над автомобила в хлъзгав участък от пътя, след което няма особени спомени, а само че след удара е в другото платно за движение и около нея имало хора, текло и кръв от носа. Св. Б. имала написан акт и наказателно постановление за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП /виж протокола за ПТП/, който сама потвърждава да не е обжалвала и да е влязло в законна сила НП. От показанията на св. Б. е видно пък, че първо св. Б. е започнала да кръшка по пътя наляво и надясно, удари е автомобил пред тях в задната му част, след което ги ударила и тях челно отпред. Св. Б. посочва също, че е валяло дъжд, „но видимостта била много добра, защото те я виждали много добре“. Св. Б. и ищецът И. Р. били с поставени обезопасителни колани /виж и отговора в т.17 от заключението на КСАМЕ, в който вещото лице стига до идентичен извод от констатираните травматични увреждания върху ищеца/. След удара колата на ищеца била според св. Б. тотална щета, „от нея нищо не ставало“ /по делото не се разглежда иск за материални щети по автомобила/.

При така установеното от фактическа страна, могат да се направят следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от 4

КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

В случая между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети лица.

Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът предявил застрахователна претенция пред ответника като е образувана щета № 0801000867/2021-01, по която е изплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева.

На следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД , пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза е безспорно е установено, че техническа причина за ПТП е навлизане на св. Б. с л.а. ,,***‘‘ в насрещното платно при насрещно движещи се МПС.

С оглед изложеното съдът намира, че с това поведение водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието 5 на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във всеки момент ППС, което управляват.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав п о чл. 45 от ЗЗД . Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.

432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедлИ.ст. СправедлИ.стта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.

Понятието “справедлИ.ст” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при опреД.е размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.

От заключението на съдебномедицинската експертиза, се установява, че ищецът И. Р. е претърпял увреждания - контузия на гръдния кош, кръвонасядане на предната дясна част на гръдния кош, получени от предпазния колан, болезненост в шийния отдел на гръбначния стълб, получено от инерционните сили при удара. Възстановителният период не надхвърля 2 седмици.