Решение № 621 от 24.02.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 621 гр. Варна, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20243110103291 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от Ж. Т. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., СО ...., ......, срещу „А. Т. Е. г.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С ...., район ...., ул. .... № ...., ет. ...., отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата в общ размер на 240 лева, формирана като сбор от дължими според т. 12 от Приложение № 1 към сключения между страните Договор за потребителски кредит № 364140/26.02.2020 г. разходи за извънсъдебно събиране на просрочени плащания в размер на 20 лева за всяка отделна вноска, забавена над 7 календарни дни.

В исковата молба ищцата излага, че между нея, в качеството й на кредитополучател, и ответника „А. Т. Е. г.“ АД, в качеството му на кредитодател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 364140/26.02.2020 г. за предоставяне на паричен заем в размер на 1500 лева, със задължение за погасяването му чрез 12 месечни вноски в срок до 26.02.2021 г., при годишен лихвен процент 40,54% и ГПР 49%, с общо дължима сума по кредита в размер на 1849,44 лева.

Сочи, че в Приложение № 1 към Договора било посочено, че при забава на всяка отделна погасителна вноска с повече от 7 дни кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за събиране на просрочен кредит в размер на 20 лева, включващи подготовка и изпращане на едно напомнително писмо, един СМС и едно телефонно обаждане. Същото 1 задължение било вписано и в т. 4.3, част III на Стандартния европейски формуляр към Договора.

Счита, че вписаната в Приложение № 1 и СЕФ услуга „напомняне за забава на погасителна вноска“ се явява допълнителна услуга, предоставена от ответното дружество без да е поискана от кредитополучателя. Заявява, че не е извършвала погасявания по кредита, като към настоящия момент, съгласно Приложение № 1 и СЕФ, разходите за събиране на просрочен кредит са в размер на 240 лева. Счита същите за недължими, тъй като съгласно българското законодателство, в случаите на забава на парични задължения задълженото лице дължи законна лихва за забава върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Предвид това счита, че посочената допълнителна услуга представлява заблуждаваща търговска практика за генериране на неоснователна печалба в случай на забава, накърняваща добрите нрави, като договорите, които накърняват добрите нрави, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Изразява становище, че е нарушен принципът на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, позовава се на чл. 289 от ТЗ и чл. 8 и чл. 9 от ЗЗД. Навежда подробни доводи за нищожност на претендираната такса.

Настоява за уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „А. Т. Е. г.“ АД депозира отговор на исковата молба, с който счита исковата молба за неоснователна. Сочи, че таксата за събиране на просрочен кредит е уредена в чл. 6.2 от Договора, като същата служи за покриване на административни разходи на кредитодателя, обусловени от неизпълнението на кредитополучателя, и размерът й е съразмерен на обезщетителната й функция. Поддържа, че таксата не е в противоречие с чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, тъй като лихвата за забава върху неплатената в срок сума обезщетява кредитора за невъзможността му да ползва паричните средства, а таксата за извънсъдебно събиране на просрочен кредит цели да го обезщети за преките разходи, които е извършил във връзка със събирането на кредита от длъжника.

Навежда и доводи, че процесната такса не се явява такава за управление на кредита.

Настоява за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

От своя страна „А. Т. Е. г.“ АД предявява срещу Ж. Т. Р. кумулативно обвктивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да плати на дружеството сумите, както следва:

- 1500 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 364140/26.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 27.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 349,44 лева, представляваща договорна лихва по Договор за потребителски кредит № 364140/26.02.2020 г. за периода от 27.02.2020 г. до 26.02.2021 г.;

- 551,61 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит № 364140/26.02.2020 г., начислена за периода от 27.02.2021 г. до 26.05.2024 г.

2

Сочи, че процесният Договор за потребителски кредит № 364140/26.02.2020 г. е сключен между дружеството и Ж. Р. по инициатива на последната при спазването на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД, ЗЕДЕУУ и кредитодателят е предоставил заемната сума. Ж. Р., както сама заявява в исковата си молба, не е извършвала плащания по кредита, крайният падеж по който е настъпил, поради което същата дължи договорените суми, включващи главница и договорна лихва, както и лихва за забава върху главницата в претендирания размер, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Настоява за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба, ответницата по която оспорва предявените искове като неоснователни. Навежда подробни доводи за недължимост на договорната лихва, като счита клаузата за нея за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД – поради накърняване на добрите нрави, с оглед договорения й размер, надвишаващ повече от 3 пъти размера на законната лихва. Позовава се и на изтекла погасителна давност на основание чл. 111 ЗЗД. Счита, че не е налице правно основание за начисляване на законова лихва, считано от крайния падеж на задълженията по Договора.

Настоява за отхвърляне на предявените насрещни претенции и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещните такива Ж. Т. Р. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 6126/21.01.2025 г. поддържа исковата молба и депозирания писмен отговор на насрещната искова молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В съдебно заседание ответникът по първоначалния иск и ищец по насрещните такива „А. Т. Е. г.“ АД не се представлява. С молба вх. № 5075/17.01.2025 г. процесуалният представител на дружеството поддържа депозирания писмен отговор на исковата молба и насрещната искова молба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните по делото е безспорно, че на 26.02.2020 г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит № 364140, че ищцата по първоначалния иск и ответницата по насрещните такива е получила заемната сума в размер на 1500 лева, както и че не е извършвала погасявания по Договора.

Видно от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 364140 от 26.02.2020 г., сключен между „А. Т. Е. г.“ АД – кредитодател, и Ж. Т. Р. – кредитополучател, кредитът е предоставен при следните параметри: кредитен продукт – кредит на вноски, главница по кредита - 1500 лева, срок на погасяване - 26.02.2021 г., брой на погасителните вноски – 12, размер на погасителната вноска с одобрено обезпечение - 154,12 лева, без одобрено обезпечение - 289,17 лева, годишна лихва за ползване на кредита - 40,5442%, ГПР - 49%, общодължима сума при надлежно изпълнение на задълженията по кредита - 1849,44 лева.

Съгласно т. 6.2 от Договора, кредитополучателят и кредитодателят се съгласяват, че 3 при забава на плащането на една или повече погасителни вноски по кредита, кредитодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране на просрочените суми, като кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя всички разходи за извънсъдебно и съдебно събиране на просрочения кредит. В т. 12 от Приложението е посочено, че разходите съгласно т. 6.2 от договора за кредит се определят в зависимост от кредитния продукт и са установени в Тарифата на кредитодателя, като в същата е предвидено, че при забава на погасителна вноска по отношение на кредитен продукт „кредит на вноски“, дължимата такса за разходи за извънсъдебно събиране е в размер на 20 лева за всяка отделна забавена вноска над 7 календарни дни, независимо от дните на просрочие. Посочено е, че разходите включват подготовка и изпращане на едно напомнително електронно писмо, един смс и едно телефонно обаждане.

Съдът намира, че предвидената в т. 12 от Приложение № 1 такса за разходи за извънсъдебно събиране на кредита противоречи пряко на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, а извънсъдебното събиране на просрочени вноски безспорно е действие по управление на лош кредит. Неоснователен е доводът на ответника по първоначалния иск, че таксата е дължима предвид неизпълнението на кредитополучателя, генериращо допълнителни разходи за кредитодателя. Възстановяването на разходи, направени от кредитодателя по събиране на дълга, може да бъде изисквано от неизправен длъжник само в конкретно доказан размер. Установена с Тарифата на кредитополучателя и уговорена предварително в Приложение № 1 към договора като дължима във фиксиран размер на определена дата от просрочието, без да държи сметка за конкретно сторените разходи поради неизпълнението, визираната такса има неустоечен характер, с което е в пряко нарушение на чл. 33 ЗПК.

По изложените съображения, клаузата на т. 12 от Приложение № 1 към Договор за потребителски кредит № 364140, се явява нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съответно договорената с нея сума е недължима.

Дължима, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, е главницата на предоставения кредит в размер на 1500 лева, поради което предявеният насрещен иск за нея следва да бъде уважен.

Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният такъв за осъждане на ответницата по насрещните искове да заплати главницата по кредита ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 27.05.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Заплащането на законна лихва за забава върху просрочените вноски е договорено между страните и с т. 6.1 от договора за кредит. С оглед на това, принципно основателен е искът за осъждане на ответницата по насрещните искове да заплати на ищцовото дружество законна лихва за забава върху главницата по кредита от датата, следваща датата на крайния падеж - 27.02.2021 г., до датата, предхождаща датата на депозиране на насрещната искова молба - 26.05.2024 г. Законосъобразно е определен и размерът на предявената претенция от 551,61 лева, проверен от съда с помощта на лихвения калкулатор, достъпен на официалния уебсайт на НАП. Предявеният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен.

Неоснователен е доводът на процесуалния представител на ответницата по насрещните искове за нищожност на клаузата за договорна (възнаградителна) лихва поради противоречие с добрите нрави, тъй като годишният лихвен процент надвишава повече от три пъти размера на законната лихва. Следва да се отбележи, че посоченото надвишаване се приема като граница, над която възнаградителната лихва е в противоречие с добрите нрави, в установената съдебна практика за договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. С изменението е въведено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно което ГПР, 4 част от който е възнаградителната лихва, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. В конкретния казус ГПР е в законово предвидените рамки, поради което следва да се приеме, че и възнаградителната лихва е договорена законосъобразно.