Решение № 5353 от 01.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5353 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20221100503052 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника В. Й. Й. срещу решение № 4566/09.12.2021 г., постановено по гр.д. № 29730/2021 г. по описа на СРС, 124 състав, с което са уважени предявените от „И.Ф.“ ЕООД положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 9 ЗПК за сумата от 2080,54 лв., главница по договор за предоставяне на паричен кредит от разстояние № 249053 от 10.04.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 05.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 536,25 лв., договорна (възнаградителна) лихва за периода 08.08.2019 г. – 02.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 54471/2020 г. по описа на СРС, 124 състав.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост с твърдения, че между страните не е сключен договор за потребителски кредит, тъй като не са спазени изискванията на ЗЕДЕУУ за съставяне на електронен документ, респ. не е спазена писмената форма на договора по ЗПК.

Въззивникът счита, че дори и да е сключен, договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като не съдържа механизма за изчисляване на ГПР, уговорената неустойка при 1 непредставяне на обезпечение е нищожна, а при добавянето й към ГПР същият надхвърля допустимия размер от 50 %. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Въззиваемият „И.Ф.“ ЕООД счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е частично неправилно поради следните съображения:

Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен с ответника договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори и изпращането на съобщения по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние. Предвид съдържащите се в договора и общите условия към него данни за метода на сключване на процесния договор (чрез попълване на форма за кандидатстване в интернет страницата на ищцовото дружество и потвърждаването на заявката и на получения стандартен европейски формуляр чрез SMS и натискане на бутон в профила на кандидата на интернет страницата на кредитодателя) и предвид липсата на саморъчен подпис на приложените по делото документи, правоотношението между страните несъмнено попада в приложното поле на посочения нормативен акт.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в случаите на електронни изявления - Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (в действащата редакция към м. 04.2019 г.). В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните правоотношение са представени неподписани документи – договор за предоставяне на кредит № 249053/10.04.2019 г. и общи условия към него, представени на хартиен носител, за които се твърди, че са изготвени като електронни документи и са подписани от ответника чрез потвърждаване на заявката за кредит със SMS, както и преводно нареждане от 10.04.2019 г. за изплащане на сумата от 2500 лв. по банкова сметка с титуляр В. Й. Й. и посочено основание на плащането „дог. за заем номер 249053“.

Съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ).

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ и на чл. 3, т. 10-12 от Регламент (ЕС) № 910/2014 – за електронен подпис се считат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва, като законът въвежда три форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.

Несъмнено изпращането на съобщения по електронна поща и подаване на заявки чрез натискане на бутон в интернет представляват електронни изявления (доколкото се касае до словесни изявления в цифрова форма, обективирани чрез общоприет стандарт за преобразуване и представяне на информацията – интернет), с възможност за тяхното възпроизвеждане, т.е. сключеният по описания начин договор за кредит представлява електронен документ, съдържащ електронно изявление. Доколкото същият не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗЕДЕУУ, вр. с чл. 3, т. 11 и 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – съдържанието му включва посочване на страните по договора като автори на документа с техните индивидуализиращи данни (имена, ЕГН/ЕИК, адрес). Законът придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран 3 електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 ГПК), а в случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл. 193 ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 672/2017 г., I т. о.

В договора и общите условия към него (т. 1.1 от раздел II и т. 1.1 от раздел III) е уговорено, че кандидатът за заем изпраща заявка чрез натискане на бутон на интернет страницата на ищцовото дружество и изпращането на попълнен въпросник към него, а ако бъде одобрен, получава на посочения от него имейл адрес преддоговорна информация под формата на страндартен европейски формуляр, общи условия и проект на договора. От получаването им за кандидата започва да тече 7-дневен срок, в който на специално обозначено място на профила му в сайта на заемодателя може да потвърди изрично сключването на договора, като при това следва да попълни правилно цифровия код, изпратен му под формата на кратко текстово съобщение (SMS) на телефонния номер, който е предоставил при кандидатстването за кредит. Следователно, за да се приеме, че договорът е сключен, заемателят следва да потвърди съгласието за това както чрез натискане на бутон на интернет страницата, така и чрез изпращане на кратко текстово съобщение от мобилния си телефон с конкретно за този договор съдържание (уникален цифров код). След това кредиторът превежда паричните средства по посочената от заемателя банкова сметка и му изпраща електронно писмо, с което го уведомява, че може да получи изплатения заем.

В настоящия случай е видно, че описаните изисквания за сключване на договор от разстояние са изпълнени. От приетото и неоспорено от страните заключение на СТЕ се установява, че на 10.04.2019 г. в интернет системата на ищеца постъпва искане за заем от името на В. Й. Й. с ЕГН **********, като от посочения мобилен номер *** е изпратен SMS за активиране на акаунта и на този номер е направен контакт с кандидата за потвърждаване на самоличността му. След одобрението на заявката кандидатът е получил потвърждаващ SMS на мобилния си телефон и е потвърдил договора от същия IP адрес, от който е подадената заявката, както и в телефонен разговор от същия мобилен телефон и с изпращането на индивидуално получения за този договор цифров код. Сумата, за която В. Й. е кандидатствал съобразно писмените документи – 2500 лв., му е изплатена по банкова сметка, на която той е титуляр (л. 25 от делото на СРС) и то на същия ден, на който са съставени електронните документи и е изпълнена процедурата за кандидатстване – 10.04.2019 г., с посочено основание в платежния документ „дог. за заем номер 249053“. В допълнение, приетото и неоспорено заключение на ССЕ в първоинстанционното производство потвърждава, че сумата от 2500 лв. е преведена по банковата сметка в „Банка ДСК“, като според изпратеното от банката удостоверение (л. 60 от делото на СРС) тази сметка е с титуляр кредитополучателят – В. Й. Й. с ЕГН **********, и сумата е усвоена от 4 него.

С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на всички обсъдени доказателства е видно, че ищецът е предоставил в брой на ответника посочената сума, като с препращането в основанието на платежния документ към процесния договор за потребителски кредит несъмнено се установява, че паричните средства са предоставени именно по тази сделка като заем с обективираното в електронните документи съдържание – макар да липсва саморъчен подпис на ответника под договора, изпълнението на описаната процедура по сключване на договора от разстояние, която включва проверка на самоличността на заемателя, както и посочването на договора като основание за получаване на сумата еднозначно сочи на изразено съгласие от страна на В. Й. с условията на сделката и признание от негова страна, че облигационно отношение с това съдържание е възникнало между страните, още повече че договорът за заем е реален и се счита сключен от датата на предаване на заемната сума – 10.04.2019 г.