Присъда № 36 от 21.05.2026, Районен съд - Петрич

Мотиви по Присъда №36/21.05.2026 г., постановена по НОХД № 129/2026 г. по описа на РС – П.

Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Териториално отделение – гр. П. към Районна прокуратура - Б., с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия П. П. Х., роден на *** г. в гр. П., с постоянен и настоящ адрес в /населено място/, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, ученик, ЕГН **********, затова че н а 16.11.2024г в гр. П., в търговски обект (склад), находящ се в /населено място/, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – Н. С. Г. от гр. П., ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 ал.1 от НК - престъпление по чл.151 ал.1 от НК и във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК.

След проведено разпоредително заседание по искане на защитника на подсъдимия и самия подсъдим, съдът е допуснал производството по делото да протече по реда и правилата на Глава 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимия призна фактите и обстоятелствата, описани от държавното обвинение в обвинителния акт и се е съгласи за същите да не се събират доказателства, различни от събраните в досъдебна фаза на наказателното производство, при което съдът обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще ползва признанието на подсъдимия, което се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и няма да събира доказателства за тези факти.

В съдебно заседание за ТО - П. към Районна прокуратура – Б., редовно призовани се представлява от прокурор П. К.. В хода на съдебните прения същия поддържа обвинението като излага аргументи за осъществен състав на престъплението от подсъдимия. Твърди, че не са налице условия за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК даващи възможност предвиденото от законодателя наказание да бъде заменено с пробация.

Предлага на същия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, предвид възрастта на подсъдимия и всички обстоятелства свързани с обществената опасност на деянието. Излага подробни съображения. Подчертава и малката възраст на пострадалата към момента на инкриминиране на деянието – 13 години и *** месеца. Предлага същото да бъде изтърпяно условно с приложение на чл. 66, ал.1 от НК, за срок от 3 години.

В съдебно заседание подсъдимият П. Х., се явява лично и с адв. П. Т. – договорен защитник. В хода на съдебните прения защитникът пледира, че при налагане на наказанието следва да се вземе предвид факта, че всичко между подсъдимия и пострадалата било извършено доброволно, с нейната воля без да е била принудена за случилото се. Сочи, че и двамата – подсъдимият и 1 пострадалата са били в незряла възраст, но са се съобразили с традициите в ромския етнос. Твърди, че са били налице чувства между двамата, както и че подсъдимият също е пострадал от деянието – случилото му се е отразило зле, изразява съжаление. Сочи доказателства и доводи за добри характеристични данни и претендира наказанието да бъде определено при условията на чл.55 от НК. Предлага на съда да наложи наказание „Пробация“ или „Обществено порицание“.

Подсъдимият П. П. Х. признава вината си, съжалява за извършеното и моли съда за снизходителност. Възползвва се от правото си да не дава обяснения по случая. Заявява, че много обича пострадалата и е потресен от случилото се.

При горното, въз основа на закона и доказателствата и като съобрази, че производството е разгледано по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, съдът приема за установена и доказана, както от признанието на подсъдимия, така и от доказателствата, събрани в досъдебна фаза на наказателното производство, които подкрепят стореното самопризнание, фактическата обстановка възприета от прокурора в обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият П. П. Х. е на *** години /роден е на ***г/, ученик е в ПГМЕТ“Ю.Г.“ – гл.П., в ХІ клас през учебната 2025/2026 г., специалност „Автотранспортна техника“. Видно от дадената му от класния ръководител характеристика същият е спокоен, възпитан, добронамерен ученик. Учебните часове е спокоен и дисциплиниран, когато присъства. През настоящата учебна година се наблюдава нередовно посещение на учебните занятия, което оказва влияние върху цялостната му подготовка и резултатите в училище. Въпреки това ученикът не проявява негативно отношение към учебния процес и училищната общност. При по-редовно посещение на учебните занятия и поактивно участие в учебния процес, ученикът има потенциал да подобри резултатите си и развие способностите си.

Подсъдимият Х. живее в гр. П. заедно с родителите му В. Ш. и П. Х. в имот, находящ се на /населено място/. Има още три сестри, които живеят в отделни домакинства с техните семейства. Не е осъждан за престъпления от общ характер.

Свидетелката Н. С. Г. е родена на ***г и през месец ноември 2024г. тя е била на *** (***) години и *** (***) месеца. По това време е живеела със семейството си (майка

С. Г., дядо

С.Г. и баба ) в гр. П., на ул. "Я."

№***. През последните две години майка живеела и работила във

Великобритания, като през това време Н. била отглеждана и възпитавана от баба и дядо по майчина линия. Н. Г. е с начално образование, учила е в СУ „А.П.“ в гр. П..

Подсъдимият П. П. Х. и Н. Г. са израснали заедно в кв. *** в гр. П. и живеят в една „махала“. Двамата се познават от дълго време и всеки от тях бил наясно с 2 възрастта на другия. През месец септември 2024година започнали да си пишат по социалната мрежа „Фейсбук“ и да общуват. Разговаряли на различни теми, като свидетелката Н. Г. разказала на обвиняемия къде живее, на колко години е, в кое училище учи и в кой клас е. Обвиняемият също разказвал за семейството си. По време на тези контакти в социалната мрежа двамата се сближили и изградили добри приятелски взаимоотношения. Започнали да излизат заедно навън. Н. Г. държала в тайна връзката с П. Х., защото се страхувала от реакцията на майка

(която по това време била във

Великобритания) и на баба и дядо , които се грижели за нея.

П. Х. и Н. Г. се харесвали и в резултат на срещите им се сближили. Помежду им възникнали чувства на обич и привързаност. Въпреки че и Х. бил непълнолетен, а Н. Г. – малолетна, двамата решили да станат интимни. На 16.11.2024г П. Х. предложил на Н. Г. да извършат полов акт, за да му докаже тя, че не е била с друг мъж преди него и за да се оженят след това по ромските традиции. Г. се съгласила, двамата отишли в склад към търговския обект, стопанисван от семейството на подсъдимия, находящ се в гр. П., /населено място/, застлали бял чаршаф на дивана и двамата се съвкупили, като малолетната Г. била съгласна с това и не оказала никаква съпротива. След това обвиняемият взел този чаршаф /върху него имало кръв/ и го прибрал в къщи.

Казал на Н. Г. да не споменава пред майка , че са правили секс, за да не се ядоса тя.

Двамата продължили да общуват, да се срещат и да осъществяват полови актове в периода от месец ноември 2024г до месец февруари 2025г. Н. Г. имала съдействащо поведение, участвала доброволно, не оказвала съпротива и била съгласна двамата да осъществяват полови актове помежду си. Свидетелката не споделила с близките си за случващото се с обвиняемия П. Х., но родителите му били информирани от него и били наясно както с отношенията между двамата, така и с възрастта . П. Х. обещавал на Н. Г., че ще се „оженят“ след като стане готов за живеене етаж от къща, който родителите му изграждали за него. Същото заявила в разговор със свидетелката Н. Г. и майката на обвиняемия П. Х..

На 11.02.2025г С. Г. научила, че малолетната дъщеря Н. осъществява полови актове с непълнолетния П. Х.. На тази дата П. П. Х. отишъл в дома на Н. Г. и казал, че двамата ще се оженят. Същият ден (11.02.2025г) обвиняемият П. Х. и Н. Г. отишли в дома на Х. и заживели на съпружески начала в предоставената от родителите му стая от къщата им, находяща се на адрес /населено място/. на ***.02.2025г родителите на обвиняемия П. С. Х. и В. Ш. организирали тържество с роднини („честито“) по повод заживяването на двамата като семейство, като в синхрон с ромските традиции бил показан и белия чаршаф от първия полов акт, осъществен на 16.11.2024г между П. П. Х. и Н. Г..

Междувременно Н. Г. забременяла. Появили се проблеми в общуването между обвиняемия П. П. Х. и Н. Г., а майката на обвиняемия В. Ш. започнала да 3 обвинява Н. Г., че е спала с други мъже и че детето не е от сина П..

Посоченото станало причина Н. Г. да си тръгне от дома на П. П. Х. и да се прибере в дома на близките за няколко дни. Макар и бременна, на

10.04.2025г Н. Г. окончателно си тръгнала от дома на подсъдимия, заради демонстрираното към нея отношение. Майка С. Г. не искала дъщеря да има съдбата на самотна майка и затова двете взели решение да бъде направен аборт. Такъв бил извършен на 29.04.2025г в МБАЛ „Р.А.“ АД гр. П., видно от приложените по делото медицински документи от болничното заведение.

С. Г. подала жалба в РУ на МВР гр. П., по повод на която била извършена проверка и впоследствие (с постановление от 02.07.2025г) било образувано досъдебно производство – сл.д. №44/2025 г. по описа на ОСлО при ОП – Б. за престъпление по чл.151 ал.1 от НК във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК. С постановление от 13.10.2025г на наблюдаващия прокурор цитираното ДП е разделено, като в отделно дело - ДП № 314 ЗМ 411/ 2025г по описа на РУ на МВР гр. П. – са отделени материалите за престъплението по чл.191 ал.3 във връзка с ал.2 от НК и във връзка с чл.20 ал.2 от НК. Същото е внесено в РС гр.

П. с обвинителен акт и е приключило със споразумение (служебно известно на съда).

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните еднопосочни и непротиворечиви писмени и гласни доказателства – свидетелските показания на пострадалата Н. С.а Г., нейната майка С. С. Г., С.С.Г., П. Н.К., П. С. Х. и В. М. Ш.; епикризи и медицински документи, приобщени като писмено доказателство в ДП, Социален доклад, характеристики и свидетелство за съдимост.

Депозираното от подсъдимия самопризнание в хода на съдебното следствие се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, изброени по-горе.

Писмените доказателства по делото, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по него, напълно подкрепят кредитираните от съда свидетелски показания, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане по реда на чл.283 НПК. Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и еднопосочен начин от събраните доказателства, които съдът ги кредитира изцяло като последователни и обективни, като поради липсата на противоречия в тях, съдът не следва да излага съображения на основание чл.305 ал.3 НПК - per argumentum a contrario.

Събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават правните му изводи в долуизложения смисъл.

4

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл. 14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приетата за установена фактическа обстановка, отчитайки заявените позиции на страните и съобразявайки приложимия закон, намира за установено следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

От възприетата и описана по-горе фактическа обстановка, по несъмнен и категоричен начин се установява, че подсъдимият е осъществил в своето единство всички съставомерни от обективна страна признаци на престъпния състав по чл. 151, ал.1 от НК във вр. с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като на 16.11.2024г в гр. П., в търговски обект (склад), находящ се в /населено място/, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст – Н. С. Г. от гр. П., ЕГН **********, доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 ал.1 от НК.