Решение № 247 от 01.04.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Бургас, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Т. Русева Маркова

Членове:

Елеонора С. Кралева

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100502044 по описа за 2022 година

С Решение № 223/21.09.2022г., постановено по гр. дело № 1038/2021г. по описа на Районен съд –Айтос е отхвърлен иска по чл. 92 от ЗС на Х. Х. Б. против Ю. Х. Х. и З. Х. Х. за признаване за установено, по отношение на ответниците, че Х. Х. Б. е придобил право на собственост, пo силата на материално приращение пo чл. 92 от ЗC в качеството мy на съсобственик на терена - ПИ № 72, в кв. 5 по плана на селo Руен, за който имот е отреден УПИ XI-72, в кв. 5 пo ПУП на село Руен одобрен със Заповед № 313/04.06.2008г. на Кмета на Община Руен, с административен адрес: село Руен, Бургаска област, ул. „Пирин“ № 4, целият с площ от 917 кв. м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв. м., върху следните постройки: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена плoщ от 93 кв.м. и РЗП от 186 кв.м., с административен адрес: село Руен, Бургаска област, ул. „Пирин“ № 4; едноетажна масивна сграда със застроена площ от 59 кв.м., с административен адрес: село Руен, Бургаска област, ул. „Пирин“ № 4; едноетажна сграда - навес със застроена плoщ oт 22 кв.м.

1

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Х.

Х. Б., чрез адвокат Маргарит Иванов - БАК, с която се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.

В жалбата се твърди, че постановеният съдебен акт е неправилен и необоснован, постановен в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Посочва се, че районният съд не обсъдил в цялост представените по делото доказателства и не е допуснал относими такива, неправилно били интерпретирани изявленията на вещото лице по извършената по делото съдебна експертиза. Излагат се аргументи във връзки с приетото от съда, че основният спор по делото касаел изградения втори жилищен етаж от процесната двуетажна жилищна сграда с РЗП 186 кв.м. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че в резултат на извършените в съсобствения недвижим имот преустройства, не са възникнали нови обекти на собственост, а се касае за присъединяване. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели. Навеждат се доводи за извършени процесуални нарушения в първоинстанционното производство във връзка с недопуснати относими към спора по делото доказателства, като се посочва, че първоинстанционният съд е длъжен да допусне всички допустими от закона средства и способи за установяване на основното по делото обстоятелство, а именно - налице ли е строителство на изцяло нова двуетажна масивна жилищна сграда, нанесена в КККР със застроена площ от 93 кв.м.

В жалбата се прави обзорен анализ на представените по делото доказателства, като се заявява, че приложените по делото скици следва да бъдат ценени досежно фактите, удостоверени в тях. Излагат се твърдения, че изводите на съда се базират единствено на представеното Удостоверение за търпимост. Заявява се, че посредством него не може да бъде доказано, че процесните постройки са изградени преди 2001г. Посочва се, че съгласно константната практика на ВКС и ВАС, удостоверението за търпимост по §16 от ПР на ЗУТ и по §127 на ЗИД на ЗУТ, се издава винаги във връзка с извършване на правна сделка с предмет конкретен строеж и се ползва с доказателствена сила само в нотариалното производство, за целите за които е издадено. Твърди се, че видно от представените по делото скици от 2016г., в 2 южната част от процесното УПИ съществуват само две сгради. Съгласно отразеното в скицата на имота от 25.10.2021г., в УПИ ХІ-72 са изградени две нови масивни сгради. Сочи се, че липсата на тези сгради в скиците и документите от 2016г. и отразяването им в 2 скицата от 2019г., се явява индиция, че същите са били построени през периода 2016г.-2019г. Подчертава се, че в заключението на вещото лице по извършената експертиза се констатира съществуването на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 93 кв.м. и РЗП от 186 кв.м.

В жалбата се развиват съображения във връзка с извода на съда, че вторият етаж представлява ,,тавански етаж“, преустроен и негоден за обитаване. Отбелязва се, че се касае за напълно самостоятелен и функциониращ втори етаж, с отделен от първия етаж вход и масивно външно бетоново стълбище. Посочва се, че горното се установява и от констатациите на комисията на Община Руен, обективирани в констативен акт, който се ползва с материална доказателствена сила.

В жалбата се навеждат доводи относно изводите на първоинстанционния съд, че съществуващия в имота гараж няма характеристики на самостоятелен обект. Твърди се, че отбелязаният в скицата и нотариалния акт ,,навес“ се използва като гараж. Излагат се аргументи, че гаражите представлявали отделни обекти със самостоятелно значение и не били свързани с ползването на жилищата.

В жалбата се посочва, че районният съд не е обсъдил представените официални писмени документи, поради което достигнал до неправилни правни и фактически изводи.

Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция по съществото на спора, с който да бъдат уважени предявените искови претенции.

Претендира се присъждане на сторените пред двете инстанции съдебно - деловодни разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа въззивната си жалба и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и вместо това бъде уважен предявения от ищеца иск.

3

Ответната страна по въззивната жалба - Ю. Х. Х. и З. Х. Х. депозират по делото писмен отговор, с който оспорват изцяло жалбата и считат, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Посочва се, че районният съд обсъдил в пълнота и направил подробен анализ на представените по делото доказателства, включително гласните такива.

Навеждат се доводи, че ищецът не е провел пълно и главно доказване в подкрепа на твърденията си, че в периода 2015г. - 2019г. въззиваемите са изградили нови сгради в съсобствения имот, които са станали съсобствени на основание чл. 92 от ЗС.

В депозирания писмен отговор на въззивната жалба се твърди, че дори да е извършено надстрояване или пристрояване, не следва да се приложи хипотезата на чл. 92 от ЗС, като се развиват подробни съображения в тази насока. Претендира се потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане за присъждане на сторените пред въззивната инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание – ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорват въззивната жалба и считат, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от Х. Х. Б. от с. ***** против Ю. Х. Х. и З. Х. Х. – двамата от с. ****, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на двамата ответници - Ю. Х. Х. и З. Х. Х., че ищецът - Х. Х. Б. притежава правото на собственост на основание приращение по смисъла на чл. 92 от ЗС в качеството му на съсобственик на недвижим имот, в който са изградени следните постройки – двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 93 кв.м., едноетажна масивна сграда със застроена площ от 59 кв.м. и едноетажна сграда – навес със застроена площ от 22 кв.м. – и трите 4 сгради с административен адрес – с. Руен, ул. Пирин № 4 – изградени в поземлен имот № 72, кв. 5 по плана на с. Руен, за който имот е отреден УПИ ХІ-72 в кв. 5 по ПУП на с. Руен, целият с площ от 917 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 156 кв.м.

В исковата молба се посочва, че ищецът заедно с двамата ответници са съсобственици в описания недвижим имот, имотът не е поделян между страните и реалното ползване на имота също не е било разпределяно между страните. Посочва се, че през 2017г. ответниците са предприели мащабно ново строителство в съсобствения имот без необходимото съгласие от негова страна и без наличието на изискуемите строителни книжа и в резултат на това незаконно строителство на мястото на съществувалите до тогава две сгради са се появили следните нови сгради – двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 93 кв.м., едноетажна масивна сграда със застроена площ от 59 кв.м., едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 22 кв.м. и навес с площ от 22 кв.м. В исковата молба се твърди, че се касае до изцяло нови по вид, квадратура, характеристики и предназначение сгради в съсобствения им имот и по силата на приращението по смисъла на чл. 92 от ЗС, то и ищецът следва да бъде признат за собственик на тези постройки.

Следва изрично да се подчертае, че предявеният иск касае три постройки, за които се твърди, че са изградени в имота – масивна жилищна сграда с площ от 93 кв.м., едноетажна масивна сграда с площ от 59 кв.м. и едноетажна сграда – навес с площ от 22 кв.м. – именно по отношение на тези сгради е постановено и първоинстанционното решение и това е предмета на обжалване пред настоящата инстанция.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 от ГПК.

Ответната страна по молбата - Ю. Х. Х. и З. Х. Х. пред първоинстанционния съд депозират писмен отговор на предявения иск, с който оспорват предявения иск от страна на Х. Б. и претендират претенцията да бъде отхвърлена изцяло.

В писмения отговор на исковата молба се посочва, че ответниците са станали собственици на процесните сгради по силата на покупко-продажба и по силата на изтекло в тяхна полза давностно владение. Посочва се, че праводателите на ответниците – Н. И. Б. и Х. Х. Б. са живели в процесните постройки от 1983г. когато са сключили граждански брак, като първоначално 5 са живели в имота с техния праводател – Х. Х. Б. (баща на Х. Х. Б. и на Х. Х.

Б.), за когото са се грижили до смъртта му през 2009г. и това е била причината той да им прехвърли собствеността на постройките срещу задължението им за издръжка и гледане. Посочва се, че въпреки, че с нотариалния акт, с който Х.

Х. Б. прехвърля имотите на Н. И. Б. и Х. Х. Б., сградите са били посочени с помалка площ, то фактически към 2000г. същите са били вече пристроени и надсроени, а след смъртта на Х. Х. Б. (техния дядо) през 2009г. - Н. И. Б. и Х.

Х. Б. (родители на Ю. Х. Х.) са владели имотите необезпокоявано и са станали собственици на тези сгради.

В писмения отговор се посочва, че през 2017г. ответниците са извършили основен ремонт на сградите, тъй като същите са били в лошо техническо съС.ие, като ремонта е включвал подмяна на подпокривни греди и ламперия, поставяне на нови керемиди, измазване на външна фасада и вътрешни стени на сградите и се касае за ремонтни дейности, за които не се изискват нито строителни разрешения, нито съгласие на другите съсобственици в дворното място.

Следва изрично да се отбележи, че в писмения отговор на исковата молба двамата ответници са заявили предявяването на насрещен иск, който не е приет за съвместно разглеждане от първоинстанционния съд с нарочно Определение № 20 от 12.01.2022г., постановено по гр. дело № 1038/2021г. по описа на Районен съд – Айтос и не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

За да отхвърли така предявения иск, първоинстанционния съд е приел, че в настоящия спор не са събрани категорични доказателства, че в процесната реална част от имота има извършено ново строителство, а постройката, представляваща масивна сграда със застроена площ от 59 кв.м. е изградена през 1969г., двуетажна масивна сграда със застроена площ от 93 кв.м. и навес със застроена площ от 22 кв.м. са изградени през 2000г. Съдът в своите мотиви е приел, че основният спор по делото е относно изградения според ищеца втори жилищен етаж на основната постройка, по отношение на който е приложима разпоредбата на чл. 92 от ЗС, но от събраните по делото доказателства става ясно, че втори етаж на основната сграда не съществува, тъй като така обособеното пространство не е пригодено за жилищно и не става за обитаване като жилище, а е функционално свързано с първия етаж на 6 сградата и не е самостоятелен обект. Съдът в своите мотиви е приел, че предвид несамостоятелния характер на подпокривното пространство то не може да бъде предмет на самостоятелно придобиване чрез сделка или по давност, а на основание чл. 97 от ЗС е собственост на собствениците на първия етаж от сградата.