Решение № 119 от 25.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Пловдив, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Б. Методиева като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Административно наказателно дело № 20235330206124 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Т. З. Г. от Гр.Х. с ЕГН **********, против Наказателно постановление № 23-0438-000753/25.09.2023 г., издадено от Началник Сектор в ОД на МВР Пловдив - Трето РУ, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят с жалбата си и в съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си адв. С., излага искането си за отмяна на наказателното постановление, като сочи на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и липса на установено умишлено поведение на сочената за нарушител Г.. Претендират се разноските по делото.

Въззиваемата страна не е изпратила представител в съдебно заседание и не е взела устно и непосредствено становище по жалбата. С изпращане на жалбата в съда е представена молба-становище с искане за оставяне на жабата без уважение, но изходяща от Началник Трето РУ, който не е надлежна страна по делото, доколкото наказателното постановление е издадено от Началник Сектор при ОД МВР в съответното РУ, който е и бил надлежно призован като въззиваема страна.

Жалбата е подадена в срок, срещу предвиден за обжалване в чл.58д от ЗАНН акт и от лицето, адресат на наказателното постановление, поради което и е процесуално допустима.

1

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 479100 от 15.07.2023 г., с който се констатира, че на датата на издаването му около 16,10 часа в гр. Пловдив, по ул. „Полет“ **, като родител- майка Г. допуска непълнолетният й неправоспособен син Р.Т.Г. с ЕГН ********** да управлява в посока от запад на изток мотоциклет „Априлия“ с посочен в акта номер на рама, който не е регистриран по надлежния ред. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

По сходен начин е отразено установеното в наказателното постановление относно жалбоподателя Г., а именно, че като родител- майка е допуснала управлението на мотоциклет от непълнолетния й и неправоспособен син, който мотоциклет бил нерегистриран, като е отразено и че нарушителят е в качеството на водач на лек автомобил и е извършил: управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Дадена е същата квалификация – по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят М., чиито показания съдът кредитира като логични и съответни на писмените доказателства по делото. От показанията на този свидетел се установява, че същият е установил управление на процесния мотоциклет от непълнолетно лице под 16 годишна възраст, което паднало с мотоциклета на пътя пред полицейски автомобил, а на място се появили двама мъже, единият от които чужд гражданин, който заявил, че е баща на детето. Свидетелят е пояснил, че е съставил два броя АУАН на това лице за това, че детето управлява нерегистрирано МПС и че е неправоспособно, но впоследствие в районното управление се установило при справка, че въпросният мъж, представител се за баща на детето, не фигурира като такъв. Свидетелят е посочил, че при самия инцидент с падането на детето от мотоциклета е направен контакт от негови колеги с майката на детето по телефона и същата обяснила, че е в друго населено място, а не в Пловдив и че не може да дойде. Посочено е също в показанията и че при установяване на факта, че мъжът на мястото на инцидента с детето не е негов баща по документи, актовете били анулирани и впоследствие, няколко дни след случая, бил съставен и процесният акта на майката на детето в нейно отсъствие, като вписаната в него дата 15.07.2023 г. била погрешно посочена. Свидетелят е заявил и че впоследствие, след 4-5 месеца, майката на детето се появила в управлението, където актът й бил връчен от негови колеги.

Като свидетел по делото е разпитано и лицето К.С., което е заявило, че живее на съпружески начала с жалбоподателя Г. в Гр.Х., заедно с нейният непълнолетен син Р.Г., който е от баща сирийски гражданин, но не е припознат от биологичния си баща. Свидетелят е пояснил, че детето в деня на инцидента с мотоциклет е пребивавало при биологичния си баща в гр.

Пловдив, където е било изпратено да помага в автосервиза му и където му е бил предоставен мотоциклетът, за да отиде да го покара по писта, но за целта е следвало да се премине по пътя. Свидетелят С. е заявил и че майката на 2 момчето в деня на инцидента се е намирала в Гр.Х. и не е знаела, че детето управлява МПС. Съдът кредитира показанията и на този свидетел като логични и дадени добросъвестно, както и в съответствие със събраните писмени и с гласните доказателства от разпита на актосъставителя.

При наличните гласни и събраните писмени доказателства, съдът намира, че следва да уважи жалбата на Г..

На първо място, съдът намира, че са налице допуснати нарушения на процесуалните правила, които са съществени и засягат правото на защита на санкционираното лице. Така, установява се, че АУАН е съставен в отсъствие на сочената като нарушител Г., но без да са налице доказателства за наличие на хипотезите по чл.40, ал.2 от ЗАНН. Така, липсват доказателства, че Г. не е могла да бъде намерена за съставяне на акт, нито пък са налице такива относно това да е била поканена за съставянето на акта, а да не се е явила. В тази насока действително актосъставителят сочи негови колеги да са извършвали разговори с Г. по телефона, но не е налице по преписката, изпратена на съда, каквото и да било удостоверяване, че Г. е била надлежно уведомена по телефона именно за явяване с оглед съставяне на АУАН и то на конкретна дата, или в конкретно посочен срок, а липсва приложена и надлежно връчена писмена покана за това. В тази насока и съдът е изискал попълване на преписката и по издадения първоначално акт за установяване на административно нарушение на лицето А.Р., каквото не е било сторено от въззиваемата страна, въпреки нейната доказателствена тежест в производството, която е посочила, че преписката била изпратена в прокуратурата, което пък се установи да не е така.

Отделно от посоченото, самият свидетел М. е заявил да е съставил акта няколко дни след установеното поведение на непълнолетния водач на мотоциклет, а същевременно в АУАН е посочена датата 15.07.2023 г., която е датата на инцидента с мотоциклета и за която актосъставителят, като свидетел, е заявил да не съответства на действителната дата на съставяне на акта. Доколкото датата на АУАН е съществен негов реквизит, съгласно чл.42, ал.1, т.2 от ЗАНН, то липсата на яснота относно действителната дата на съставяне на акта, съставлява съществен пропуск, тъй като именно от тази дата се изчислява и срокът по чл.34 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление.

Също така, както се установява, първоначално е бил съставен акт на лицето А.Р., който се е представил за баща на управлявалото мотоциклета непълнолетно момче. В този акт, приложен по делото, за който свидетелят М. е потвърдил да е съставил лично, е посочено управлението на мотоциклета от детето да е било установено на 15.07.2023 г. в 18,12 часа, а в акта, съставен на Г. посоченият час вече е различен - 16,10 ч. Нещо повече, видно е, че към момента на съставяне на АУАН на Г., е имало вече съставен акт на друго лице /А.Р./ за същото нарушение, като административнонаказателното производство за него все още не е било прекратено, а е било висящо, тъй като прекратяването на производството, образувано против Р. за същото 3 нарушение, е било извършено с резолюция едва на 07.09.2023 г., или към датата на връчване на вече съставен АУАН на Г.. Сиреч, както се каза, за едно и също нарушение, при налично вече образувано и още висящо административнонаказателно производство срещу едно лице, е започнало второ производство със съставяне акта на жалбоподателя Г., което е било недопустимо.

Съдът намира за основателни и възраженията на жалбоподателя относно това, че текстовото описание на обстоятелствата около нарушението не отговаря изцяло на посочената цифрова квалификация на същото, като нито в АУАН, нито в наказателното постановление е налице изрично позоваване на разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, която именно се явява основание за ангажиране отговорността на родител, в каквото качество е посочено да се санкционира жалбоподателят Г.. В тази връзка следва да се има предвид, че с начина, по който конкретно са отразени фактите по самото наказателно постановление, в което едновременно се сочи, че жалбоподателят Г. се наказва като водач на лек автомобил, както и като родител допуснал извършване на нарушение от непълнолетен водач на мотоциклет, както и без посочване на нормата на чл.26, ал.3 от ЗАНН, според съда е налице допусната неяснота, която рефлектира пряко върху правото на защита на санкционираното лице, доколкото за същото следва да е изцяло ясно посочено въз основа на какви именно факти и по кой закон бива наказвано. Разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗАНН действително предвижда отговорността за административни нарушения, извършени о т малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, да се понесе съответно от родителите, попечителите или настойниците. Същевременно обаче, същата норма изисква последните съзнателно да са допуснали извършването на нарушенията. Хипотезата на допустителството има отношение към субективната страна на деянието.

Допустителят допуска извършването или довършването на нарушение от друго лице, като бездейства, макар да има възможност да попречи на извършителя и така го улеснява, без да е налице общност на умисъла им.

Изцяло коректно е позоваването на жалбоподателя тук на разрешението, дадено в т.5 от ППВС № 10/1973 г., в което е посочено, че понятието „съзнателно“ допускане на извършване на административно нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години и на поставените под пълно запрещение по чл.26, ал.3 от ЗАНН, има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.

По същество, с оглед на събраните и кредитирани от съда гласни доказателства, се установява, че към датата на извършеното нарушение от непълнолетното дете, жалбоподателят Г. се е намирала в друго населено място, като е била предоставила отглеждането и грижата за детето си на друго пълнолетно лице, сочено за биологичен баща на детето. В тази насока и от доказателствата по делото не може изобщо да се направи извод за това, че Г.

4 изобщо е знаела за това, че детето ще управлява мотоциклет, който при това е и нерегистриран, още по-малко да е допуснала лично подобно поведение на детето си. При това положение и не е налице доказаност на субективната страна на нарушението, за което е била санкционирана Г., като впрочем за нея дори по преписката не са приложени конкретни доказателства, от които да е видно установяването на наказващия орган, че е майка на непълнолетния водач на мотоциклета, макар и това обстоятелство да не се оспорва от страна на жалбоподателя сега.

Изложеното досежно липсата на установено виновно поведение на жалбоподателя и наличните съществени нарушения на процесуалните правила, довели до засягане правото й на защита, според съда е основание за отмяна на наказателното постановление като изцяло незаконосъобразно.

С оглед този изход на спора и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН на жалбоподателя ще следва да се присъдят направените в производството разноски за възнаграждение на един адвокат, които е видно да са заплатени при подписването на договора за правна защита и да възлизат на 400 лева и които са в размер на минималния предвиден такъв в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За посочените разноски на основание §1, т.6 от ДР на АПК ще следва да бъде осъдена ОД на МВР Пловдив като юридическо лице.