Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3425 от 24.07.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1405/2020
Вид
Решение № 3425
Подписан
24.07.2020
В сила
04.06.2021
Състав
ЛЮБОМИР СИМЕОНОВ НИНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.284, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.103, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.104, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.280 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл.284, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.285, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 61, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите

Р Е Ш Е Н И Е

№…/2020г. гр.Варна 24.07.2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на тридесети юни две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов при секретаря Анелия Тотева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1405/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

В исковата молба ищецът „К.г.“ ЕООД твърди на

01.09.2014г. в качеството си на ищец е предявило иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД срещу ответника „Енерго-Про

Продажби" АД, за осъждането на това дружество да заплати на ищеца сумата от 1846,16лв., представляваща платена без основание стойност по корекция на сметка, за периода от 11.11.2010г. до 09.05.2011г., за което е било образувано гр.д.№11054/2014г. по описа на РС - гр.Варна, XXXV-ти състав, като с решение №560/04.02.2015г., постановено по делото, предявената претенция е била уважена изцяло в полза на ищеца „К.Г." ЕООД, като са присъдени и сторените в производството съдебни разноски, в размер на 433,29 лв. Твърди се, че на 03.02.2015г., „К.Г." ЕООД, в качеството си на цедент, действащ чрез пълномощник, в лицето на ответника адв.К.Д.Т.

- ВАК, е прехвърлило вземането си на стойност за 433,29лв. разноски по делото на цесионера „Интейк" ЕООД, ЕИК: ********* за цена от 400лв. Съгласно т.З-та от сключения договор, цесионерът „Интейк"

ЕООД е заплатил уговорената продажна цена за вземането, в размер на 400лв., изцяло в брой на адв.К.Д.Т. в качеството му на пълномощник на „К.Г." ЕООД, като изрично е посочено, че сключения договор служи и за разписка за извършено плащане. Ищецът твърди, че до настоящия момент довереникът адв. К.Т. не е отчел така получената от него сума в касата на „К.Г." ЕООД, поради което счита, че е налице правен интерес да предяви иск по реда на чл.79, ал.1 ЗЗД.

Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника адв.К.Т. да заплати на ищеца „К.Г."

ЕООД, ЕИК202745272, сумата от 400лв., ведно със законната лихва, от датата на предявяване на иска в съда, до окончателното изплащане на задължението, представляваща дължима сума, получена от ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 03.02.2015г., сключен между цедента „К.Г." ЕООД и цесионера „Интейк" ЕООД, която не е предадена до момента на цедента и претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Възразява, че е изтекла погасителната давност за предявяване на иска. Оспорва факта, че е получил от „Интейк" ЕООД процесната сума. Твърди, че в т.3 от процесния договор е записано, че сумата е платена от цесионера /"Интейк" ЕООД - б.а./ на цедента /"К.Г." ЕООД - б.а./, а не че е платена от „Интейк"

ЕООД на пълномощника на цедента - адв.

К.Т.. Твърди, че в тази част от договора се съдържа признание за изпълнение, но не и че парите са лично получени от ответника, като в този смисъл и Решение №1216 от 25.03.2019г. по гр.д.№12008/2019г. описа на Районен съд - Варна, ГО, IX състав /по идентичен спор между същите страни, което не е обжалвано от загубилата страна. Твърди, че е налице изменение на процесния договор за цесия от 03.02.2015г., обективирано в анекс от същата дата между „К.Г." ЕООД и „Интейк"

ЕООД, съгласно което „К.Г." ЕООД е върнало обратно на цесионера „Интейк" ЕООД паричната сума, предмет на настоящия иск. Този анекс представлява и т.нар. обратно писмо /contra letera/ за реалните уговорки между страните, в това число за цената на цесията и плащането по същата, като това се потвърждава и от Тристранното споразумение от 23.10.2014г. относно главницата по гр.д.№11054/2014г. на ВРС.

Възразява, че в представеното пълномощно на пълномощника - адв.

Т. е учредена представителна власт да се разпорежда с вземанията на ищеца при условия каквито намери за добре, включително да сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания, като твърди, че при налична представителна власт за сключване и прекратяване на договори за прехвърляне на вземания, то пълномощникът несъмнено разполага и представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори за цесия.

Твърди, че съгласно сключения анекс към процесния договор за цесия /представляващ едновременно и обратното писмо/, страните приемат за установено помежду си, че цялото дело е финансирано изцяло от „Интейк" ЕООД чрез адв.К.Т.

/държавни такси, депозити за експертизи и свидетели/, както и че първоначалните цеденти всъщност са клиенти на адв.К.Т..

След приключване на делото именно адв.К.Т. е върнал обратно цялата сума на първоначалния цедент - Сали Асан Мехмед, за което представяме и разписка. „Интейк" ЕООД от своя страна е назначило юрисконсултите на „К.Г." ЕООД на отделен трудов договор и им заплаща отделно трудово възнаграждение, благодарение на което последните се явяват на делата на „К.Г." ЕООД. Адв.К.Т. като пълномощник на „Интейк“ ЕООД от своя страна заплаща заплатите и осигуровките на служителите на „К.Г." ЕООД. „К.Г." ЕООД се задължава да прехвърли на „Интейк" ЕООД вземането си за платените от „Интейк" ЕООД (чрез специалната адвокатска сметка на адв. К.Т.) разноски по делото вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение за първа и втора инстанции след установяването им по размер с последваща цесия, като страните се съгласяват цената на цесията да бъде заплатена директно от „Интейк" ЕООД на Сали Асан Мехмед. Поради горното се изменя цената на сключения договор, която следва да бъде 400лв., дължима в полза на Сали Асан Мехмед съгласно подписано Тристранно споразумение от 23.10.2014г. в срок от шест месеца, считано от датата на влизане на сила на осъдително решение по Решение по гр.д. №11054/2014 г. на Варненски Районен Съд, ГО, XXXV с-в. К.Г. ЕООД връща /предава/ на „Интейк"

ЕООД платената сума от 400лв., за което страните се съгласяват, че е платена изцяло и в брой от „К.Г." ЕООД на „Интейк"

ЕООД при подписване на настоящия анекс, като същият служи за разписка за извършено плащане. Твърди, че съгласно тристранното споразумение от 23.10.2014г. „Интейк"

ЕООД е заместило в дълг „К.Г."

ЕООД, тъй като „К.Г." ЕООД е дължало на Сали Асан Мехмед сумата от 1746,16лв. по аргумент на договор за цесия от 28.04.2014г., както и че сумата от 400лв. реално е платена на първоначалния цедент - Сали Асан

Мехмед. Именно поради освобождаването от дълг. както и поради финансиране на цялото дело от „Интейк" ЕООД и обезпечаване на юрисконсултите със заплати, „К.Г." ЕООД не е ощетено по никакъв начин.

Възразява, че е неясно основанието на вземането на ищеца поради липса на индивидуализация на договора за поръчка. Оспорва съществуването на договор за поръчка между К.Т. и К.Г. ЕООД. Прави възражение за съдебно прихващане със следните вземанията на ответника срещу ищеца при следните обстоятелства:

На 29.10.2014г. К.Т. заплаща сумата от 80лв. - депозит за ССчЕ по гр.д.№11324/2014г. ВРС, дължима от

„К.Г." ЕООД, на 05.11.2014г. К.Т. заплаща сумата от 120лв. - депозит за съдебно-графологична експертиза по гр.д.№9777/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД, на 05.11.2014г. К.Т. заплаща сумата от 120лв. - депозит за съдебно-графологична експертиза по гр.д.№9974/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД, на 11.11.2014г.

К.Т. заплаща сумата от 80 лева - депозит за съдебно-графологична експертиза по гр.д.№9802/2014г. ВРС, дължима от „К.Г." ЕООД, всичко в общ размер от 400лв. Твърди, че е налице основание за заплащане на всички гореописани депозити за съдебни експертизи, тъй като в договорно задължение по договор за поръчка между „К.Г." ЕООД и него, гореописаните суми са дължимо задължение на доверителя „К.Г." ЕООД за направените от пълномощника разноски по изпълнение на поръчката на основание чл.285, пр.2 от ЗЗД В случая, не съществува нарочен писмен договор за поръчка, а писмено пълномощно от 4.7.2014г. /в което е обективирано правомощие на адв.Т. да заплаща такси и суми/, като обаче едностранния характер на упълномощаването, не е основание да бъде изключен неговия каузален характер. В процесното пълномощно, е предвидено правомощие на упълномощеният /довереник/ да заплаща такси и суми за сметка на упълномощителя /доверител/.

Ето защо от съдържанието на цитираното пълномощно, може да се извлече съществуването на мандатно правоотношение между "К.Г." ЕООД и К.Т.. В този смисъл, когато довереникът действа от името и за сметка на доверителя, правата и задълженията по фактически действия, възникват директно в имуществената сфера на втория, при което доверителят дължи да заплати сторените от довереника разноски - в случая заплатените депозити по граждански дела, дължими от „К.Г." ЕООД; в условията на евентуалност водене на чужда работа без пълномощие, изразяваща се в извършено плащане от К.Т. на дължими от „К.Г." ЕООД депозити по съдебни дела; в условията на евентуалност /на трето място/: неоснователно обогатяване на основание чл. 61, ал. 3 ЗЗД вр. чл. 59 ЗЗД, тъй като К.Т. е обеднял с гореописаните суми, а „К.Г." ЕООД се е обогатило, неплащайки въпросните депозити по гореописаните съдебните дела.

Ответникът прави изявление за съдебно прихващане за сумата в общ размер на 400лв., със сумата, предмет на иска в размер на 400лв. до размера на по - малката. Счита, че са налице и предпоставките за извънсъдебното прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД, поради което в условията на евентуалност, като моли възражението му за съдебно прихващане да се счита за изявление за материалноправно прихващане към другата страна по смисъла на чл.104, ал.1 ЗЗД. Моли да се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан и претендира разноски.

Предявеният иск намира правното си основание в чл.284, ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД.

Ищецът за доказване на твърденията си е представил договор за прехвърляне на вземане от 3.02.2015г. сключен между него в качеството му на цедент и при условията на представителство в договора чрез адв.Кр.Т. и третото не участващо в производството лице ТД „Интейк“ ЕООД. Съгласно чл.1 от договора „К.г.“ ЕООД като продавач-цедент на вземането си срещу „Енерго-про продажби“ АД възлизащо на 433.29лв. присъдени разноски по гр.д.№11054/2014г. на ВРС продава същото на „Интейк“ ЕООД срещу сумата от

400лв. Чл.3 от договора съдържа изрично изявление на цедента чрез представлявалия го ответник в настоящото производство адв.Кр.Т., че цената по договора е платена при подписването му.

Договора е подписан за ищеца от отв. адв.Кр.Т., като подписите положени в него не се оспорват от страните.

Ответника от своя страна е представил договор за прехвърляне на вземане сключен между физическото лице Сали Асан Мехмед и настоящия ищеца „К.г.“ ЕООД в който е обективирана продажба на вземане на ф.л. срещу „Енерго-про продажби“ АД за сумата от 1 846.16лв. платени без основание от продавача на „Енерго-про продажби“ АД като стойност на коригирана потребена ел.енергия. Посочената цесия съдържа изискуемите се от закона основни реквизити и е неоспорена в настоящото делото поради което се възприема от настоящия състав като редовно договорно отношение, което обаче заедно с отправеното до длъжника по прехвърленото вземане уведомление по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е неотносимо към настоящия спор, тъй като не съдържа в себе си прехвърляне на процесното вземане. Представен е и договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. по силата на който ищеца по делото прехвърля на „Интейк“ ЕООД споменатото вече вземане по договора за цесия от 25.06.2014г., като ищецът по последния договор е действал като цедент и е представляван по силата на пълномощно от ответника адв.Кр.Т., този цесионен договор отново не съдържа никакво упоменаване, че с него се прехвърля и вземане и бъдещо несигурно вземане за съдебни разноски по бъдещ също така несигурен съдебен спор. Представено е и копие от пълномощно издадено от ищеца в полза на ответника в качеството му на адвокат за предоставяне на правни услуги по повод отношения на „К.Г.“ ЕООД с трети лица.

Съгласно представеното споразумение от 23.10.2014г.

Сали Асан Мехмед, „К.г.“ ЕООД и „Интейк“ ЕООД са сключили същото и са се договорили поради липса на извършено плащане на продажната цена от страна на ищеца в полза на физическото лице продавач по договора за цесия от 25.06.2014г. в задължението да встъпи и „Интейк“ ЕООД, като съдлъжник на страната на „К.г.“ ЕООД, което от своя страна е поело ангажимент да прехвърли на новия съдлъжник закупеното вземане срещу сумата от