Решение № 1366 от 09.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1366 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20225300102292 по описа за 2022 година

Предявен e иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Държавна агенция „Д.Р.В.П.“, с адрес гр. ***, ул. „****“ № *, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Пловдивска консерва“ АД, ЕИК 115051642, с адрес гр. Пловдив, ул. „*****“ ****, да заплати сумата 70857,71 лв., представляваща левовата равностойност с включено ДДС на липсващо количество от 69, 452 тона – газьол, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите суми. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е сключил с ответника договор № ******г. за съхранение на военновременни запаси, на основание чл.22 от ЗДРВВЗ, по силата на който ответникът е съхранявал газьол за промишлени и комунални цели в размер на 969,358 тона. Горивото се е съхранявало на територията на „Пловдивска консерва“ АД в 14 броя резервоара с №№ *******, и на територията на „*****“ АД – в 3 броя резервоари – ****. Последно извършената проверка е обективирана в Констативен протокол № УКДР ******г., и показва, че воденото на отчет количество в размер на 969,358 тона е било налично. Договорът е прекратен считано от *****г. по искане на ответника. След продажбата по борсов 1 договор БД № *****г. при „ Пловдивска консерва“ АД е останало за съхранение газьол за промишлени и комунални цели в размер на 248,192 тона, като ищецът твърди, че 203,236 тона газьол се съхранява в резервоари на „Пловдивска консерва“ АД с №№ ****, без номер, *****, на които резервоари са поставени пломби от Агенция „****“. Ищецът твърди, че по отношение на количеството гориво в размер на 248,192 тона ответникът е завеждал искови производство, с които е претендирал присъждане на извършени разходи за съхранение на горивото за периода януари 2010г.- юни 2017г. Ищецът твърди, че е сключил борсов договор БД № ****г. за продажба на 248,192 тона газьол за промишлени и комунални цели, останал за съхранение при ответника. Твърди, че в процеса на изтегляне и предаване на горивото на купувача са предадени 178,740 тона газьол, като остатъкът от 69,452 тона не е предаден и е заведен като липса. Стойността на осчетоводената липса е в размер на 59048.09 лв. без ДДС, като левовата равностойност е изчислена съгласно пазарната стойност по борсов договор № ****г. Ищецът твърди, че е изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение от дата 14.06.20222г., с която е дадена възможност да възстанови липсващото количество газьол за промишлени и комунални цели в размер на 69,452 тона или да заплати левовата му равностойност. Твърди, че в отговора на поканата ответникът с писмо от 28.06.2022г. е направил предложение за извънсъдебно споразумение, но с допълнително направено искане за начисляване на фири, което искане ищецът счита за неоснователно, за което излага аргументи.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че през ******г. задържаното количество гориво (запечатано от ***** органи на 20.01.2011г. и оставено на отговорно пазене на изпълнителния директор на ответното дружество) е преместено от наетата площадка на „*****“ АД в резервоарите на дружеството в гр. *****, бул. „*****“ ****, със знанието и без противопоставянето на ищеца, за което са съставени 6 бр. Протоколи от **** органи, а резервоарите са запечатани отново с **** пломби. Твърди, че действително остатъка от горивото счетоводно е 248,192 тона, но от това количество, след източването му следва да се изчислят и приспаднат нормативно регламентираните фири- за времето на опазване на горивото от 20.01.2011г. /пломбиране на резервоарите с гориво от ***** органи/ до месец 2 март 2022г., а и за сливоналивни работи, извършени от дружеството за преместване на горивото от базата на „*****“ АД до площадката на дружеството в гр. ****, бул. „*****“ **** през ******г. Твърди, че преместването в резервоарите на дружеството е направено, за да се избегнат допълнителни разходи за наем, дължими по договор за наем с „*****“ АД, които след това подлежат на репариране от ищеца. Твърди, че разликата в количествата гориво – осчетоводен остатък и налично такова, се дължи на естествени фири от дългогодишния престой на горивото в цистерните на дружеството, вкл. и от извършени сливоналивни работи и транспортирането на горивото от базата на „*****“ АД до базата на дружеството, които фири са нормативно признати. Твърди, че на ищеца му е известно, че в наетите през 2009г. от ответника резервоари от „*****“ АД преди това е съхраняван мазут, утайките от който са оказали отражение на качеството и количеството на процесното гориво от 2009г. до 2022 г. Прави възражение за забава на кредитора, изразяваща се в бездействието на ищеца за преместване на горивото. Прави възражение, че не дължи обезщетение за вреди, които ищецът е могъл да избегне, като положи грижата на добър стопанин и своевременно да премести горивото. Прави възражение, че горивото е съхранявано от ответното дружество с грижата на добрия стопанин, както и че ответното дружество евентуално би отговаряло само за умисъл или груба небрежност, тъй като ищецът – влогодател, не е вдигнал в срок дадените на влог свои вещи. Прави възражения, че ответното дружество не е имало задължение за обновяване на запаса дори и при действието на договора за съхранение, вкл. и след като газьола вече е бил освободен и с отдавна изтекъл срок на годност.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по същество.

Страните не спорят, че съществувалите между тях договорни отношения са прекратени, считано от 31.12.2009г., което се установява и от приетите по делото писмени доказателства. Ето защо съдът приема, че след прекратяване на договора, считано от 31.12.2009г., правоотношенията между страните нямат договорен, а извъндоговорен характер. С оглед на това 3 ищецът не разполага с иск, основан на договор, с който да зашити правата си, като така единствената за него възможност е да предяви иск за неоснователно обогатяване. Не са налице обстоятелства, които да опровергават приложимостта му по смисъла на чл.59, ал.2 от ЗЗД. Съдът не споделя доводите на ответника, че приложими са разпоредбите на чл.255 от ЗЗД, независимо от това, че облигационните отношения между страните, произтичащи от договор за влог, са прекратени. На следващо място не може да се обоснове недопустимост на иска поради това, че чл. 24 от ЗДРВВЗ предвижда специален ред за освобождаване, продаване и преместване на военновременните запаси. Нито цитираната разпоредба, нито която и да е било друга от ЗДРВВЗ или друг нормативен акт предвижда някакъв специален ред, който следва да бъде спазен и който да изключва предявяването на иска за неоснователно обогатяване.

По основателността на иска.

По делото са приети следните писмени доказателства – Договор за съхранение на ВВЗ № ****г.; Констативен протокол № *****г.; Борсов договор БД № *****г.; Спецификация към Борсов договор БД № *****г.;

Анекс от ****г. към Борсов договор БД № *****г.; Наказателни постановления с №№ ****г. и *****г., издадени от Агенция „****“; Протокол за отговорно пазене, подписан на ***г.; Борсов договор БД № ****г. ведно със спецификация към него; Служебни предавателни актове с №№ *****г., *****г., *****г., ****г., ****г., ****г., ****г., ****г., ****г.,; покана за доброволно изпълнение от 14.06.2022г. от ДА ДРВВЗ и писмо отговор на поканата от 28.06.2022г. от „ Пловдивска консерва“ АД; протокол № *****г. на ТД **** ****; Заповед № *****г.; приемателен акт № ****г.; писма от дати 30.08.2007г., 21.09.2007г. ведно с приложения, 08.11.2007г., 30.03.2009г., 27.07.2009г.; анализ за качествено състояние от ****г.; сертификат за стоков контрол от ****г.; протокол за отговорно пазене от ****г.; складова разписка от ****г.; писмо от 05.07.2011г. на **** ****; протоколи с №№ 1130/ 06.07.2011г., 1044/ 11.07.2011г., 1152/ 12.07.2011г., 1161/ 13.07.2011г., 1172/ 14.07.2011г., 1180/ 15.07.2011г., всичките на **** ****; писмо от 28.03.2012г. на ДА ДРВВЗ; писмо от 09.10.2015г. на **** ****; писмо от 01.12.2015г. на ДА ДРВВЗ; доклад от 12.01.2012г. относно Борсов договор № ****г. и Анекс от ****г.; 12 броя сертификати за стоков контрол от дати ****г. /10 бр./ от ****г. /2 бр./, ведно с приложени протоколи за изпитване.

4

От цитираните писмени доказателства се установяват следните обстоятелства, които не са спорни между страните:

На основание заповед № V-*****г. на председателя на ДА ДРВВЗ 998,758 т газьол за промишлени и комунални цели са преместени в база на „*****“ АД и са предадени за съхранение, за което е предвидено да се сключи договор за отговорно пазене на материал – ВВЗ. Страните са имали облигационни правоотношения за продължителен период от време, като последният подписан между тях договор е договор за съхранение на ВВЗ № ****г., по силата на който ДА ДРВВЗ, в качеството си на възложител, е възложил на ответното дружество „Пловдивска консерва“ АД, в качеството на съхранител, съхранението и опазването в складовите му бази на материали, съгласно ведомост за движение на наличностите на материали и стоки, собственост на възложителя и срещу възнаграждение, по калкулация за разходи от Приложение № 1. Договорът е сключен за срок от една година, считано от ****г., като е предвидено, че ако нито една от страните не отправи предизвестие за прекратяването му, договорът продължава действието си за следващите 12 месеца при същите условия. За 2008г. такова предизвестие не е отправено и срокът на договора е продължен до 31.12.2009г. С писмо от 27.07.2009г. „Пловдивска консерва“ АД е уведомил възложителя, че при създалата се икономическа и пазарна обстановка и при условията на криза, не желае да бъде съхранител на стоки и материали, представляващи държавен резерв, поради което е отправил предизвестие за неговото прекратяване по смисъла на чл.4, ал.2 от договора. По делото не е приложено официалното предизвестие един месец преди изтичане срока на договора, за което е посочено в писмото от 27.07.2009г., че ще бъде изпратено и такова от ответното дружество, но страните не спорят, че договорът е надлежно прекратен, считано от 31.12.2009г., по искане на ответника. С прекратяването на договора е преустановен договорния характер на правоотношенията между страните по повод съхранение и опазване на ВВЗ.

Не е спорно между страните, че към ****г. количеството промишлено дизелово гориво, находящо се за съхранение при ответоното дружество, е 969,358 т. Съгласно Констативен протокол с изх. № ***/ ****г. комисия на ищеца е извършила на ****г. проверка за фактическа наличност на съхраняваното гориво, като са направени съответните замервания.

5

Констатирано е, че горивото се съхранява на две места – на територията на „Пловдивска консерва“ АД, в 13 бр. хоризонтални и 1 бр. вертикален резервоари, и на територията на „*****“ АД, в 3 бр. вертикални резервоари, като в резервоарите на територията на „Пловдивска консерва“ АД количеството съхранявано промишлено дизелово гориво е 261,555т, а в резервоарите на „****“ АД е 707,991 тона или общо намереното количество дизелово гориво в деня на проверката е 969,546 т. Не са констатирани нарушения на ЗДРВВЗ и не са дадени задължителни предписания.

Констатирано е в протокола, че дизеловото гориво е със срок на годност 10 години. В протокола на комисията, съставена от служители на ищеца, е посочено, че с Протокол № ****г. е освободено 499 тона, а останалото количество промишлено дизелово гориво е освободено с Протокол № *** Страните не спорят, че с борсов договор № *****г. ищецът продава на ЕТ „*****“ 2684,723 тона горива, между които е и находящия се за съхранение при „Пловдивска консерва“ АД газьол за промишлени и комунални цели- 969,600 тона.