Решение № 17681 от 30.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17681 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110120284 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца Д. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, обективно съединени установителни искове при условията на евентуалност с правно основание чл.26 , ал. 1, пр.1, 2 и 3, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джавахарал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Петър Дамянов, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № *****, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, евентуално поради липса на основание, и евентуално поради противоречие с добрите нрави, и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 885,80 лв. - недължимо платена по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство № *****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2023 г. до окончателното плащане.

Ищецът Д. Д. П. извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че с трето неучастващо в делото лице - „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили Договор за паричен заем № ***** за сумата от 1250 лв. В чл. 4 от договора било уговорено, че потребителят следва да представи едно от трите обезпечения: две физически лица, банкова гаранция или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. На същата дата между ищецът, ответника и трето неучастващо в делото лице - „Изи Асет Мениджмънт“ АД бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4356058, по силата на който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД се е задължил да отговаря за задължението на ищеца по договора за заем, а ищецът е поел задължение да заплати на гарантиращото дружество възнаграждение, което е разсрочено на изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит. Излага съображения, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на договора за кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидно съществуване на главното правоотношение, в това число валидност на клаузата на чл. 4 от договора за кредит. Излага съображения, че предвид 1 невъзможността да се осигурят другите две обезпечения, води до единствения извод, че изначално кредиторът е искал да насочи кредитополучателя към сключването на гаранционна сделка, следователно разхода за това е бил изначално известен за него, поради което е следвало да го включи при изчислението и посочването размера на ГПР. С непосочването на този разход в ГПР води но нищожност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 19, ал. 4 ГПК, евентуално се цели заобикалянето на изискването на цитираната норма. Наред с това поддържа, че договора за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга - обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Позовава се на разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, според която договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя, а не между длъжника и поръчителя, какъвто е настоящия случай. Евентуално се поддържа, че с оглед икономическата обвързаност на кредитора и поръчителя, с уговарянето на възнаграждение за поръчителя, се цели единствено получаването на едно допълнително възнаграждение по договора за кредит, без значение дали длъжникът е изправна страна по договора за кредит или не, поради което клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство противоречи на добрите нрави. Същото така счита, че клаузата противоречи на добрите нрави и поради обстоятелството, че възнаграждението по договора за поръчителство е в размер на повече от поливаната от отпуснатия заем, с което са нарушава принципа за добросъвестност и справедливост. Поради всичко изложено моли съдът да прогласи нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № 4356058 на посочените основания. Ищецът твърди, че е погасил всички суми по договора за кредит, в това число възнаграждението по договора за поръчителство, поради което наред с предявените искова за прогласяване нищожността на договора за поръчителство, претендира и връщане на част от платеното възнаграждение при начална липса на основание, а именно сумата от 50 лв., представляваща част от общо платеното възнаграждение в размер на 600 лв.

В първото по делото заседание ищецът е направил изменение на размера на предявения осъдителен иск от 50 лв., като частичен от 600 лв., като е увеличил същия до размера на 885,80 лв., която сума е окончателна, което искане за изменение на размера на предявения иск е допуснато с определение на съда, обективирано в Протокол № 23002/17.10.2023 г.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът „Файненшъл България“ ЕООД оспорва иска с доводи на недопустимост, като излага съображения, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на искове за нищожност на договора, при положение, че правото му може да бъде защитено в попълна степен с предявяването на осъдителен иск. Възразява и по отношение на наведени доводи за нищожност на договора за кредит, като счита същите за недопустими в това производство, доколкото ответникът не е страна по този договор.

Сочи, дори да се приеме, че договорът за кредит е нищожен, кредитополучателят остава задължен за чистата стойност на кредита, поради което договорът за поръчителство се явява действителен при наличието на главен дълг. Излага съображения, че договорът за предоставяне на поръчителство не е лишен от основание, доколкото кредитополучателят има интерес да изпълни точно задълженията си по договора за кредит, с което да избегне неблагоприятни последици от неизпълнението, а за поръчителя съществува интерес от получаването на възнаграждение за това.

Поддържа, че има договорни отношения с кредитора по повод на поръчителството, а 2 настоящия договор урежда отношенията единствено между длъжника и поръчителя.

Позовава се на принципа на свобода на договарянето, поради което счита, че договорът не противоречи на добрите нрави. Излага доводи, че не е налице нееквивалентност на престациите. При тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения по делото Договор за паричен заем № 4356058 се установява, че на 28.12.2021 г. ищецът и трето неучастващо в делото лице „Изи Асет Мениджмънт“ АД са сключили договор за потребителски кредит, въз основа на който на ищеца е предоставен кредит в размер на 1250 лв., със срок на погасяване 40 седмици, последната вноска с падеж 07.10.2022 г., с размер на двуседмичната погасителна вноска 71,71 лв., с уговорена годишна лихва 35,00 %, ГПР 40,70 % и общо задължение 1434,20 лв., състоящо се от размера на заетата сума и лихвата за целия срок на договора.

В чл. 4 от договора страните са уговорили, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетния им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са заемател или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство; 2) банкова гаранция в полза на кредитора за дължимите суми по договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок на плащане на задълженията по договора; 3) одобрен от дружеството гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Между страните не е спорно, и от представения по делото Договор за предоставяне на поръчителство № 4356058 се установява, че на 28.12.2021 г. между ищеца и ответника „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор, по силата на който ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, като гарант, се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно Договор за паричен заем № 4356058 /28.12.2021 г., както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя, със сума покриваща главница, възнаградителна и законна лихва.

В чл. 3 от договора страните са уговорили възнаграждение в размер на 885,80 лв., което е платимо разсрочено заедно с вноските по договора за заем с размер на всяка вноска 44,29 лв.

От представената от ответника счетоводна справка за постъпилите плащания по договора за предоставяне на гаранция се установява, че ищецът е платил възнаграждение по същия в общ размер на 885,80 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място съдът следва да отбележи, че предявените искове на нищожност на договора за предоставяне на гаранция са допустими, доколкото кредитополучателят винаги разполага с интерес да предяви иск за прогласяване на нищожността на договор, страна по който е същият, доколкото уважаването на предявените искове ще внесе правна сигурност в отношенията между страните, ще избегне бъдещото неоснователно разместване на имуществени блага (плащането на недължими суми по нищожен договор) и/или ще бъде предпоставка за връщане на платеното по нищожните договори. За наличието на правен интерес, респективно за да е допустим 3 предявен иск за прогласяване нищожността на определен договор, е достатъчно ищецът да е страна по договора, или по друг начин да е засегнат от договора, какъвто несъмнено е настоящият случай. Съдебната практика, на която се позовават ответника е неотносима към настоящия спор, доколкото предявените искове не са такива за установяване недължимост на сумите по договорите, чиято нищожност се иска да бъде прогласена. Съединяването на иск за нищожност на правоотношението с иск за връщане на даденото е допустимо всякога, доколкото с обявяването на договора за нищожен, за страната, в чиято полза е прогласена нищожността възниква правото да иска връщане на даденото по нищожния договор.

По предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на поръчителство между страните, както и твърденията си за сключването му при нарушаване на закона, заобикаляне на закона, или при липса на основание, а в доказателствена тежест на ответника е да установи спазването на изискванията за валидност на правоотношението.

В конкретния случай предвид липсата на спор между страните, а и от представения договор за поръчителство, може да се обоснове извод за съществувалото между страните правоотношение за предоставяне на поръчителство от страна на ответника за обезпечаване изпълнението на задълженията на ищеца по договор за заем, сключен с трето неучастващо в делото лице.

Договорът за поръчителство, доколкото представлява съглашение за учредяване на обезпечение за изпълнението на задължение, произтичащо от едно друго правоотношение, същият има акцесорен характер спрямо правоотношението, изпълнението на задълженията по което обезпечава. Макар законът да го урежда като едностранен безвъзмезден договор, няма правна пречка в рамките на свободата на договаряне, поръчителството да бъде уговорено като двустранно възмездно правоотношение. Съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 1 ЗЗД поръчителство може да съществува само за действително задължение и щом договорът, за който се поръчителства - в случая договор за потребителски кредит, е недействителен, то същият не може да породи действително задължение, за което да носи отговорност поръчителят. Доколкото се касае за отделна правна сделка, недействителността на договора за потребителски кредит сама по себе си не води автоматично до недействителност и на договора за поръчителство, но поръчителят не би могъл да отговаря за изпълнение на несъществуващо задължение, основано на нищожно правоотношение. Горното не е важимо обаче в случаите, в които договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. В тези случаи поръчителство не съществува, а целта на сключването му е единствено да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.