Решение № 253 от 03.11.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 253 гр. Велико Търново, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ МАРИНОВА

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело № 20214001000198 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 260029 от 16.03.2021 г., постановено по т.д. № 243/2019 г.

Окръжен съд Плевен е осъдил ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на У.И., дъщеря на И. и М., родена 1957 г. сумата от 25000 лв., ведно със законната лихва от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейния внук А. Д. И., вследствие на ПТП, настъпило на 17.07.2014 г., като отхвърлил иска в частта, с която се претендира обезщетение за разликата над присъдения размер до претендираната сума от 80000 лв., а претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата за периода от 17.07.2014 г. до 14.07.2016 г. е отхвърлена, като погасена по давност. Присъдени са разноски.

Против постановеното решение в частта, с която в полза на ищцата У.И. е присъдено парично обезщетение за неимуществени вреди в размер от 25000 лв., е постъпила въззивна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, в която са наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че от доказателствата по делото не може да се направи несъмнен извод за трайна емоционална връзка на ищцата с починалия, която да е сравнима по интензитет с тази с най-близките му роднини. Събраните свидетелски 1 показания са разнозначни, общи, касаещи единствено обичаен, присъстващ във всяко семейство бит, отдалечен във времето. В тази връзка не се споделя приетото от съда, че събраните доказателства дават основание да се направи изключение от разрешенията, дадени от тълкувателната практика. Не са обсъдени възраженията на застрахователното дружество, че не са установени възникнали особени житейски обстоятелства, по причина на което ищцата и пострадалия да са имали отношения с особена връзка, различни от обичайните отношения между баба и внук. Изтъква, че правните изводи на съда относно основателността на претенцията са в колизия със смисъла, вложен в тълкувателната практика на ВКС. Излагат се съображения, че определеното парично обезщетение, присъдено ведно с мораторната лихва е както недължимо, така и прекомерно, в колизия с принципа за справедливост.

Налице е противоречие с материалния закон, т.к. към датата на ПТП ищецът няма материално правна легитимация за предявяване на настоящата претенция, като лице, непопадащо след кръга лица с право на обезщетение за неимуществени вреди, съгласно ППВС 4/1968 г. и ППВС № 5/1969 г.

Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е постановено и в противоречие с действащия материален закон - § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ. Поддържа се възражението за съпричиняване, изразяващо се в това, че пострадалия е пътувал без обезопасителен колан.

Отправено е искане до въззивния съд решението да бъде отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция в тази част да бъде отхвърлена, ведно с претенцията по акцесорния иск. Претендират се разноски за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, в който заема становище за неоснователност на наведените в жалбата оплаквания. Установява се, че ищцата и внукът й А. Д. И. са живели в едно домакинство от раждането на детето до 2014 г., когато то, заедно с родителите си напускат Сирия. До тогава отглеждането на загиналото дете е било поверено на ищцата като негова баба, тъй като родителите са работели.

Ищцата била като втора майка за детето, то прекарвало по-голямата част от ежедневието си с нея. Починалото лице е било син на сина на У., който е живял при нея, полагал е грижи за нея и тя е разчитала на членовете на неговото семейство да бъдат нейна опора и подкрепа. Особената връзка между ищцата и загиналия не е била прекъсната от физическата отдалеченост, наложителна с оглед опазването на живота и здравето на младото семейство. Дори напротив, изградената привързаност и обич са се засилили след раздялата им, предвид невъзможността за ежедневния пряк контакт, на който те са свикнали. Направено е искане жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно, мотивирано и законосъобразно.

2

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Окръжен съд Плевен /след препращането на делото по подсъдност от СГС/ е сезиран с искова молба, подадена от У.И. против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния внук А. Д. И., настъпила вследствие на ПТП на 17.07.2014г., в размер на 80000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на застрахователното събитие – 17.07.2014 г. В исковата молба е изложено, че на 17.07.2014 г., около 07:00 ч. на главен път София – Русе, на пътен участък край с. Гривица, обл. Плевен, водачът на л.а. „Рено Меган Сценик“ с рег. № СА 88**** Х. А. М. С. без видими причина навлязъл в насрещната пътна лента. Последвал удар с движещия се в собственото си платно товарен автомобил „МАН“ с рег. № СА 26****, с прикачено към него полуремарке с рег. № А 19****, управляван от М. Д. М.. В следствие на това ПТП, на място настъпила смъртта на водача на лекия автомобил Х. А. М. С. и на пътуващите заедно с него сирийски граждани Д. Н. И. и детето му А. Д. И..

Пътуващите в същия автомобил У. Р. С. (съпруга на Д. И.) и Ш. Д. И. (тяхна дъщеря) били транспортирани и настанени за лечение в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гр. Плевен, където на 26.07.2014 г. починала и У. С. По случая било образувано ДП № Д-151/2014 г. по описа на Окръжна прокуратура Плевен, което било прекратено с Постановление от 18.12.2014 г. с оглед обстоятелството, че виновният за ПТП водач Х. А. М. С. е починал. В исковата молба е изложено още, че ищцата У.И. е баба по майчина линия на загиналия А. Д. И.. Изгубвайки нелепо своя внук, ищцата понася загубата много тежко, скръбта и до момента не отшумява и тъгава е нейн ежедневен спътник. Посочва се, че гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответното дружество, като с покана за доброволно изпълнение от 25.07.2018 г. ищецът е изпълнил задължението си да уреди извънсъдебно претенцията си за неимуществени вреди. Във връзка с нея била образувана щета, като с писмен отговор от 22.08.2018 г. застрахователят 3 уведомил процесуалния представител на ищцата, че представените по претенцията доказателства не установяват основание за определяне на застрахователно обезщетение. Поради изложеното, ищцата счита, че има основание да получи обезщетение за смъртта на внука си в посочения по-горе размер.

С отговора на исковата молба се оспорват твърденията за близост между починалия в резултат на ПТП А. и ищцата. Оспорва се между тях да са съществували отношения от такъв тип, че по съдържанието си да са надхвърляли обичайните предели на доверие, любов и подкрепа, характерни за отношенията между баба и внук. В случай, че исковете бъдат приети за основателни е въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалото лице поради пътуване без поставен предпазен колан, респ. посредством детско столче. Наведено е и възражение за недопустимост на претендирания размер на обезщетенията над сумата от 5000 лв. по съображения за надвишаване на лимита, определен с § 96 от ДР на ЗИД на КЗ. Въведено е възражение за частично погасяване по давност на претенцията за законна лихва. Акцесорната претенция за лихви е оспорени изцяло и като следваща съдбата на главния иск.

За да уважи претенцията за обезщетение съдът е приел за доказано, че ищцата е била особено емоционално близка със своя внук, поради което търпи болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка между баба и внук. Приел е справедлив размер на обезщетението сумата от 25000 лв., като е отречено наличието на доказано съпричиняване при настъпване на вредата, изразяващо се в това, че детето е пътувало необезопасено. Върху определеното обезщетение е присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 15.07.2016 г. до окончателното изплащане, тъй като възражението за погасяване по давност на тази претенция преди тази дата е прието за основателно.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства, автотехническа и съдебномедицинска експертиза, се установява че на 17.07.2014 г., около 07.00 ч. на пътен участък край с.

Гривица, обл. Плевен, на главен път София – Русе, Х. А. М. С. пътувал с лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № СА 88**** в посока към гр. София. На задната седалка на автомобила пътувало детето А. И.. По същото време в посока от град София към град Русе, в южната лента за движение, М. Д. М. управлявал товарен автомобил „МАН“ с рег. № СА 26****, с прикачено ремарке. Поради неустановена причина водачът на лекия автомобил навлязъл в лентата за движение на товарния автомобил. Последвал удар между предната лява част на лекия автомобил и предната лява част на товарния 4 автомобил. От ударните сили лекият автомобил бил отблъснат странично вдясно спрямо посоката си на движение, а товарният автомобил продължил движението си напред с отклонение на ляво, излязъл в левия банкет и се ударил в крайпътно дърво. От удара на място починали водачът на лекия автомобил Х. С. и пътниците Д. И. и А. И.. Установено е, че смъртта на А. И. е резултат на съчетана черепномозъчна, гръдна и коремна травма, като уврежданията му са били несъвместими с живота и леталния изход е настъпил веднага.

Вещото лице по изслушаната автотехническа експертиза е изследвало движението на тялото на загиналото дете, съобразно естеството на удара, включително и при правилно поставен предпазен колан. Няма данни детето дали е пътувало с детско столче или обезопасено по друг начин, данните са единствено, че на задната седалка са пътували и родителите му, и сестра му.

Според вещото лице по изслушаната съдебно медицинска експертиза при конкретния начин на протичане на ПТП с инерционни сили, при които телата на пътуващите са извършвали резки движения напред, наляво и надясно, дори детето да е било в детско столче или привързано с колан, то биха могли да настъпят същите увреждания, каквито са намерени при аутопсията.

По делото в превод от арабски език е представено Удостоверение за наследство, издадено от легитимиран съдия в град Камишли, Сирия. От същото е видно, че ищцата У.И. е баба по бащина линия на починалия А. И..

Не се спори, че виновният за настъпването на ПТП водач, е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна за периода от 23.09.2013 г. до 22.09.2014 г.

За установяване на отношенията между ищцата и внука й е разпитан свидетелят А. М. И.. Същият е живял в Сирия, в едно населено място с ищцата. Знае, че тя е живяла със сина си Делбрин, неговата съпруга и децата му в едно домакинство. Докато Д. И.съпругата му били на работа, ищцата гледала децата му – момчето А. и момичето Ш.. Тя била обвързана с момчето, тъй като в Сирия грижите са най-големи за първото дете. Семейството на сина й живяло при нея до 2007 – 2008 г., но свидетелят не помни кога са напуснали Сирия. От Ш., който е другият син на У. и понастоящем е в Швеция, свидетелят знае както е състоянието на У., че постоянно ходи на гробищата.