Решение № 455 от 02.03.2021, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

Р Е Ш Е Н И Е

№455/2.3.2021г. гр. Пловдив, 02.03.2021 год.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора КИЧКА ПЕЕВА-КАЗАКОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ КАНД № 3244 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Пловдив, против Решение № 260026/26.10.2020г. на Районен съд - Асеновград, II наказателен състав, постановено по АНД № 487 от 2020г. по описа на съда, с което е отменено наказателно постановление № 2 от 23.06.2020 г., издадено от Директора на РДПБЗН – гр. Пловдив, комисар Г.Т.М., с което на М.С., ЛНЧ **********,***, на основание чл. 94, ал. 5 от Закона за защита при бедствия, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 89 от Закона за защита при бедствия.

Жалбоподателят моли да се отмени решението като незаконосъобразно. Твърди, че неправилно е приложен материалния закон. Претендира разноски.

Ответникът М.С., чрез адвокат П., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на РС-Асеновград.

Представителят на Окръжна Прокуратура -

Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните по делото и след преценка на събраните доказателства и наведените касационни основания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Пред въззивната инстанция е оспорено наказателно постановление № 2 от 23.06.2020 г., издадено от Директора на РДПБЗН – гр.

Пловдив, комисар Г.Т.М., с което на М.С., ЛНЧ **********,***, на основание чл.

94, ал. 5 от Закона за защита при бедствия, е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. за извършено нарушение по чл. 89 от Закона за защита при бедствия.

За да го отмени, без да разгледа спорът по същество, районният съд е приел, че от страна на административнонаказващия орган неправилно е приложен материалния закон, тъй като разпоредбата на чл. 89 от ЗЗБ предвижда в ал. 1, че при осъществяване на контрол по спазването на този закон или на подзаконовите нормативни актове по прилагането му министърът на вътрешните работи или оправомощени от него длъжностни лица дават предписания, а ал.2 на същия член, изрично очертава кръга на адресатите на горните предписания, които може да са и годни субекти и на нарушението по чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ и това са органите на изпълнителната власт, юридическите лица и едноличните търговци, които са длъжни да изпълняват предписанията по ал.1. Така, според районния съд санкционираното лице като физическо лице – макар и управител на дружество, не може да бъде субект на нарушението по чл. 94, ал. 5 от ЗЗБ, защото материално правната разпоредба, към която препраща посочената санкционна разпоредба не предвижда такъв субект в хипотезиса си.

Решението е неправилно.

Наказателното постановление е издадено на 23.06.2020г. Разпоредбата на чл.89, ал.2 е приета със ЗИД на ЗМВР § 99, ДВ бр.60 от 07.07.2020г.

Тоест, към момента на постановяване на административнонаказателния акт такава норма, на каквато се позовава районния съд, не е имало и прилагането й е в нарушение на чл.3,ал.2 от ЗАНН. С оглед съдържанието на новата разпоредба не може да се разсъждава на плоскостта за последващ, по-благоприятен за санкционираното лице закон, на основание на което да се приеме, че е отпаднала административнонаказателната отговорност. В санкционната норма на чл.94,ал.5, която е приложима и след въвеждането на новата ал.2 в чл.89 от ЗЗБ, се предвиждат два вида административни наказания-глоба и имуществена санкция.

Следователно, не е изключена отговорността на физическите лица. Предписанието, което е прието, че не е било изпълнено, е дадено на М.С., в качеството му на управител на „Куминяно фрут“ООД, но разпореденото е насочено към него, а не към юридическото лице. Тоест, неправилно е прието от районния съд, че за правилното приложение на закона е следвало да се наложи имуществена санкция на юридическото лице.

Неправилно е прието и, че разпоредбата на чл.89,ал.2 от ЗЗБ очертава субектите на административно-наказателната отговорност.

С оглед на това, съдът намира,че обжалваното решение ще следва да се отмени. Тъй като въззивният съд не се е произнесъл по въпросите относно спазването на административнопроизводствените правила в хода на административнонаказателното производство и по въпроса относно факта на извършване на вмененото нарушение, неговата правна квалификация и съответната приложима санкционна норма с конкретния определен размер на наказанието, на основание чл.222,ал.2,т.1 и т.2 от АПК делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане на делото, въззивния съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция, на основание чл.226,ал.3 от АПК.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 260026/26.10.2020г. на Районен съд -

Асеновград, II наказателен състав, постановено по АНД № 487 от 2020г. по описа на съда.

ВРЪЩА делото на Районен съд-гр.Асеновград за ново разглеждане от друг състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: