Решение № 10843 от 23.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10843 гр. София, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110125634 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс /СК/.

Образувано е по искова молба на Л. Ц. П. срещу М. Л. Т. . Предявен е иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за определяне на режим на лични отношения на бащата с детето.

Ищецът твърди, че ответницата са родители на детето Лора. Страните се познавали от дълги години, като отношенията им могат да се опишат като „добри познати“. През 2018г. майката на ищеца се разболяла тежко от онкологично заболяване и се налагало често да пътува до гр. София за прегледи и лечение. При някои от тези пътувания ищецът се срещал с ответницата. Покрай заболяването на майка му и напредването на възрастта и факта, че още нямал деца, у ищеца се породило желание да замрази сперма и да подигури възможността да има поколение след време. Споделил това на ответницата, за която знаел, че работи в САГБАЛ „Д-р Щерев“. Ищецът посетил посочената болница, предоставил материал от сперма за замразяване и съхранение. Ответницата била наясно с действията му като лекар в същата болница. Тъй като болестта на майка му продължила да се развива негативно, ищецът бил ангажиран с нея и лечението й. През лятото на 2018г. ищецът 1 получил съобщение на телефона от ответницата, в което му съобщавала, че е направила процедура „инвитро“ с оставения от него материал за съхранение и е бременна. Твърди, че не е давал съгласие за ползване на оставения от него материал. Тъй като ищецът не бил сигурен в истинността на думите на ответницата, решил да изчака раждането на детето, след което да се направи ДНК тест. Лора се родила на 11.03.2019г., за което бил информиран от майката впоследствие. Бил направен ДНК тест, който потвърдил, че ищецът е баща на детето. Излагат се твърдения, че майката възпрепятствала контактите на бащата с детето. Моли да бъде определен режим на лични отношения с детето, като предлага такъв. Претендира разноски.

В предоставения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, предявена е и насрещна молба. Счита, че по – голямата част от фактите в исковата молба са некоректно посочени. Твърди, че с ищеца се познават от 30 години. През 2000г. ответницата живяла и работила в гр.

Кнежа като анестезиолог в хирургично отделение на МБАЛ Кнежа. Живеела в същия блок и вход, където живеел ищецът. По това време страните поддържали интимни контакти. След като ответницата се преместила в гр.

Враца на рабора в онкодиспансер, същите преустановили контактите си.

Ответницата се омъжила, но поради това, че със съпруга и не можели да имат деца, същите се развели по взаимно съгласие. След развода й ищецът инцидентно я посещавал в дома й в гр. София, където живеела сама. През 2018г. ищецът заживял при нея в апартамента й, като разполагал с ключ за жилището й. След като ответницата споделила на ищеца, че през 2017г. загубила дете след инвитро процедура, той сам предложил да направят такава заедно. Още на следващата сутрин страните отишли в САГБАЛ „Д-р Щерев“ и пуснали всички необходими изследвания за инвитро процедура. Замразили за три месеца материал, за да видят дали ответницата може да забременее спонтанно. След като до месец юни 2018г. това не се случило, веднага започнала подготовката на ответницата за трансфера на ембрионите. Поради лошата диагноза на майка му, ищецът рязко се променил. Станал агресивен и изпълнен с омраза към ответницата. Веднага след положителния тест за бременност ответницата информирала ищеца за това. По време на бременността ответницата изпращала снимки на плода на ищеца, като нямало никаква реакция от него. След като детето се родило на 11.03.2019г., ответницата позвънила на ищеца и го информирала, че имат дъщеря, като 2 полученият отговор бил „Честито“. През първата година от живота на детето ответницата непрекъснато изпращала снимки на ищеца без да има реакция от негова страна. Излагат се твърдения, че ответницата многократно правила опити да покани бащата да се види с детето. Моли да й бъдат предоставени родителските права над детето, да бъде определено местоживеенето на детето при неговата майка; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето, като предлага такъв, същият да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на детето в размер на 400.00 лева, считано от датата на завеждане на иска, както и да заплаща месечна издръжка на детето за минало време за период една година назад от датата на завеждане на иска в размер на 350.00 лева. Не претендира разноски.

В определения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба. Счита същата за неоснователна и недоказана.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:

Страните са родители на малолетното дете Лора Л. Петровска, ЕГН **********.

Ищецът работи в ЗП Л. Ц. П., като за периода от месец януари 2020г. до месец декември 2020г. е получил брутно възнаграждение в размер на 2500.00 лева.

Въз основа на Решение 26/22.01.2021г. на Плевенски районен съд е издадена заповед за защита в полза на М. Л. Т. срещу Л. Ц. П., като на последния са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН за срок от шест месеца.

С оглед изискванията на чл. 15 ЗЗДт, по делото са изготвени социални доклади от ДСП – Възраждане и ДСП - Кнежа. Видно от проведеното социално проучване, от раждането до настоящия момент основни и непосредствени грижи за детето полага неговата майка. Те живеят в жилище, собственост на майката. За Лова е обособена отделна стая с място за сън и кът за игра. Майката работи във ВМА на трудов договор на длъжност анестезиолог – реаниматор. Работи на 7 – часови смени, по график – дневна, нощна, 3 дни почива. Докато тя е на работа, бабата по майчина линия полага грижи за Лора. Детето е социално и комуникативно. Лора не посещава детско заведение. След навършване на 3 – годишна възраст майката има намерение 3 да я запише в детска градина. Детето има личен лекар, с редовен имунизационен статус. Жилището, в което живее бащата, е собствено. Много добра битова и санитарно – хигиенна обстановка, има отлични условия за отглеждане на дете. Бащата работи като земеделски производител.

Бащата заплащал издръжка на детето, както следва: на 21.02.2022г. – 180.00 лева; на 21.01.2022г. – 200.00 лева; на 21.12.2021г. – 170.00 лева; на 23.11.2021г. – 170.00 лева; на 22.10.2021г. – 170.00 лева; на 27.09.2021г. – 170.00 лева; на 10.08.2021г. – 1400.00 лева.

М. Т. е сепозирала заявление в ДСП – Възраждане за ползване на социална услуга в общността и е издадена Предварителна оценка на потребностите за ползване на „психологическа подкрепа“ към ЦОП „Света София“ при Фондация „За нашите деца“ от малолетната Лора Л. Петровска.

М. Т. депозира в ДСП – Възраждане и молба, с която изразява желание бащата на детето да бъде консултиран за възможността да ползва същата услуга, която тя и малолетната Лора ползват. Изпратено е писмо до ДСП – Кнежа за оказване на съдействие. Получен е отговор, с който ДСП – Кнежа информират, че социален работник е провел консултация с бащата и при проведената среща той е заявил, че не желае да бъде насочен за ползване на делегирана от държавния бюджет социална услуга, тъй като, по негови данни, няма риск от отчуждаване на детето и връзката помежду им е здрава.

Детето посещава ДДГ „Слава“, като не са констатирани специфични потребности.

В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно – психологична експертиза. Видно от заключението на същата, детето се развива нормално в рамките на широката възрастова норма. Фактори, свързани с неговото пре-, пери- и постнатално развитие вероятно са причината за това. Стимулирането на самостоятелност у детето е друг фактор – този път от средата – който може да повлие неговото развитие. Детето има формирана приоритетна емоционална и доверителна връзка с майка си.

Спрямо баща си детето също има формирана привързаност, характерна за възрастта и пола му. Няма основание да се твърди за добросъвестно или недобросъвестно влияние от страна на някой възрастен върху формирането на представите у детето. Детето не е отчуждено от никой от родителите си. И двамата родители притежават родителски капацитет да полагат грижи за 4 детето и да задоволяват неговите потребности в ежедневието. Личностният профил на М. Т. е в рамките на нормата. Не са налице отклонения, които да могат да бъдат мислени като абнормни в степен, която да е проблематична за възпитанието и отглеждането на детето. Формално майката разбира необходимостта от участието на бащата в живота на детето, но на практика не успява в достатъчна степен да разграничи собственото си разочарование и огорчение от него /с нюанси на лично преживяване на срам, както споделя самата тя/, от чувствата на детето и отношенията баща – дъщеря. Несъответно на реалността М. Т. предполага по – голяма степен на зависимост на детето от нея към настоящия момент. Това е било актуално за по – ранна възраст от развитието на детето, но към настоящия момент детето може да се разделя с майка си, като прекарва време с баща си, което майката все още мисли за травматично преживяване на детето.

От показанията на св. Диана Игнатова Димитрова се установява, че отношенията между бащата и детето са страхотни. Когато детето види баща си, го прегръща, целува го, казва, че го обича и е видима тяхната привързаност един към друг. На 20.05.2023г. бащата попитал детето „Ще ходим ли на екскурзия и на разходка?“, като отговорът на Лора бил „Не, аз ще разхождам кучето с баба. Мама не дава и не иска да идваш, но дядо е добър и дава“. И в апартамента, и на вилата на ищеца има условия за отглеждане на дете. Има играчки, дъска за писане, игри, свързани с моториката, книжки за оцветяване и различни други игри, дрехи. Ищецът купува дрехи, обувки за детето. През 2022г. сутринта в 09.00 часа ищецът изпратил лекарства за детето на майката. Бащата тръгва с желание и емоции към гр. София, за да вземе детето. Когато не е взел детето, той е притеснен, свит и не му е добре.

Съдът кредитира показанията на св. Димитрова като обективни и кореспондиращи с останалите доказателства, като не кредитира същите в частта им относно обстоятелствата, за които няма лични впечатления.

Видно от показанията на св. Весела Теодорова Тахчиева, преди около два месеца, било събота, трябвало бащата да дийде да вземе детето. Тогава той не дошъл и заедно с бабата и дядото по майчина линия, Лора, свидетелката и нейното дете тръгнали към детски кът. Срещнали ищеца по пътя и се върнали пред блока на Лора. Поканили ищеца, но той отказал.

Клекнал, гушнал детето, направил клипче с телефона. Лора казала, че не иска 5 да тръгне с него, а иска да ходи на детски кът и бащата си тръгнал. Майката има условия за отглеждане на детето в дома си. То е облечено, нахранено, има играчки. Майката й обръща много внимание. Учи я на песни, приказки.

Рожденият ден на детето през 2023г. бил в гр. Плевен, като бащата не отишъл.

Майката казвала на детето, че татко й я обича, иска да е с нея, но детето казвало, че не иска да ходи при никой и започвало да се гушка в майка си.

Ответницата живее заедно със своите родители, които помагат по – скоро в домакинската работа. Малко преди случая с детския кът, бащата дошъл до дома на детето. Бабата започнала да го сваля долу, а то започнало да реве и казало, че иска да тръгне с него. Ответницата се опитвала да успокои детето в спалнята, като казвала, че татко й я обича, да се видят за малко и после ще я върнат. Бабата тогава излязла и поканила ищеца да влезе, но той отказал.

Съдът кредитира показанията на св. Тахчиева като логични и непротиворечащи помежду си.

В хода на съдебното производство е изслушан ищецът по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Същият заявява, че връзката между него и детето е напълно нормална. Детето изобщо не се притеснява от него. Приема го напълно нормално, макар че се виждат рядко. Има му пълно доверие. Още при първата среща, когато взел детето с преспиване, то се държало спокойно. Пътували до гр. Кнежа спокойно. Нямало въпроси „Къде е мама и баба?“. На следващата среща, която също била с преспиване, детето го попитало дали може да остане още малко. Заявява, че иска това дете да живее и да израства в любов. През 2023г. се е виждал един – единствен път с детето, тъй като, когато трябвало да се види с него, то било или болно, или вече настроено, че ще пътува в зоопарк, в детски кът, а не, че има среща с него. През месец март 2023г., когато бил пред дома, за да види детето, бил уведомен, че то е в гр. Плевен без да е уведомен за това. Когато пита детето дали иска да отидат в гр. Кнежа, то отговаряло тихо „Да, но мама не дава“. Бабата по майчина линия казвала, че детето плачело и не искало да слезе пред блока да го види. Когато ищецът се качвал до горе виждал, че детето нямало видими следи от плач, прегръща го, целува го и ми споделяло, че по – късно ще ходят на батут. На 06.05.2023г. трябвало да се види с детето пред блока. Видял дядото, който стоял в автомобила си. Ищецът го поздравил. Качил се до горе, тъй като му казали, че детето било болно, но вече му отминало. Попитал детето дали иска да отиде с него на разходка, а то отговорило, че не иска, тъй като ще ходят в 6 зоологическа градина и ако иска да отиде с тях. Предната събота деето задавало въпроси на баща си дали обича майка му. Когато тогава бабата довела детето, бащата го попитал дали ще отиде с него, а то отговорило „Мама не дава, но дядо каза, че може“. Първата среща с детето с преспиване била през 2022г.