Определение № 323 от 09.09.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Кюстендил, 09.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев като разгледа докладваното от Мирослав М. Начев Частно наказателно дело № 20251500200438 по описа за 2025 година

Адв.Г. Ю., повереник на пострадалите С. В. И., М. А. И. и В. С. И., съответно баща, майка и брат на починалата З. С.а И., обжалва по реда на чл.243 ал.4 НПК постановление на Окръжна прокуратура Кюстендил от 16.07.2025г., с което се прекратява наказателното производство по ДП № 58/2024г. на РУ МВР Рила, започнато за извършване на престъпление по чл.343 ал.1 б.в вр.чл.342 НК. Излагат се съображения за непълнота на доказателствата, неправилност и необоснованост на постановлението, като се иска отменяне на постановлението и връщане делото на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона.

Окръжен съд Кюстендил, въз основа на документите, съдържащи се в ДП 58/2024г., приема за установено:

Пострадалата З. С.а И. е родена на ****** и живеела в дома на своите родители в гр.*****, обл.Благоевград. След успешно положен изпит на **** получила свидетелство за управление на МПС с категории М и В / л.220 от ДП/, но не притежавала личен автомобил.

През лятото на 2024г. И. се запознала в заведение в гр.Сандански, в което работила към този момент, със св.А.К., като отношенията им били приятелски.

На 05.07.2024г. вечерта З. И. се обадила по мобилен телефон на свой съсед и приятел – св.А.З., който в този момент пътувал към гр.Петрич.

Обяснила, че има необходимост от лекия му автомобил, за да пътува до гр.София. След полунощ з. се върнал в гр.*****, паркирал лекия си автомобил – м.“Ауди А3“ с рег. № *******, и около 2:00ч. дал ключовете на И.. Седмица 1 по – рано з. отново услужил на младата жена с автомобила, за да пътува до гр.Благоевград и обратно.

Лекият автомобил бил закупен от св.з. на 25.09.2023г./ л.175 от ДП/, като на превозното средство били монтирани зимни гуми. Продавачът - от св.П.А., предоставил на з. и четири летни гуми, като му обяснил че те могат да бъдат използвани още един сезон. В края на м.март 2024г. з. сменил гумите и поставил летния комплект.

На 04.07.2024г. бащата на з. представил автомобила в пункт за провеждане на ГТП, като в 14:22ч. било издадено съответно свидетелства за техническа изправност на ППС / л.179 от ДП/.

На 05.07.2024г. преди обяд З. И. отишла с автомобила до гр.Сандански, за да вземе А.К.. Към този момент К. не притежавал свидетелство за управление на МПС.

Двамата пили кафе, след което потеглили по автомагистрала „Струма“ в посока към гр.София. И. не поставила предпазен колан, а този на К. бил поставен неправилно, като лентите минавали зад гърба му. Автомобилът работил нормално и според К. И. управлявала превозното средство със скорост от около 120 км/ч. След като преминали тунела в близост до кв.“Левски“, И. увеличила скоростта на автомобила до 160 км/ч. и продължила движението си в дясната лента за движение. Когато автомобилът наближил участък от магистралата с лек ляв завой в района на километър 80, страничния протектор на задна дясна гума започнал да се разрушава, което довело до вибрации в купето на превозното средство. К. обърнал внимание на И., че автомобила „тресе“, но момичето продължило движението, без да намалява скоростта.

Малко след това вибрациите се усилили значително, а И. възкликнала какъв „боклук“ е дал да кара з.. Настъпило конструктивно разлепване на протектора от основата на гумата, което довело до нейното разхерметизиране и загуба на устойчивост в задния мост на автомобила. Св.К. чул силен шум и помислил, че двигателят на автомобила е изпаднал. И. натиснала педала на спирачките и чрез отклонение на волана се опитала да коригира загубената устойчивост в задния мост. Автомобилът първоначално навлязъл в изпреварващата лява лента за движение, а след сработване на спирачните и кормилните механизми се отклонил надясно към банкета. И. се опитала 2 отново да коригира завиването с извиване на волана надясно, но поради намаленото сцепление в задна дясна гума и рязкото извиване на волана, настъпило частично занасяне на превозното средство в посока на пътния банкет и неконтролирана ротация. Последвал кос удар между преден десен габарит на автомобила и краен участък от поставена на място предпазна мантинела. Значителната кинетична енергия на удара довела до тежка деформация на мантинелата – откъсването от предпазните колчета / 6 бр./ и силно огъване на последните/ фотоси на л.18 и 19 от ДП/.

След удара на автомобила в мантинелата последвало странично накланяне и преобръщане на купето към лявата му страна. Настъпил силен удар между предния капак и предната лява част на тавана на автомобила с ръб на бетонната стена на изградена отводнителна траншея, като след него превозното средство продължило да се върти около надлъжната ос на купето.

Автомобилът отново се установил на четирите си колела и след кратко плъзгане по терена спрял да се движи.

Вследствие на настъпилото ПТП З. И. получила несъвместимо с живота телесно увреждане / СМЕ на труп – л.57 и следващи от ДП/ - тежка черепно– мозъчна травма, и починала.

К. не губил съзнание, макар да получил удари в главата, както и във врата, гърба и рамото. След като автомобила се установил извън пътя, свидетелят осъзнал, че И. е мъртва, излязъл от превозното средство и се опитал да спре някой от преминаващите водачи на МПС, тъй като първоначално не могъл да намери мобилния си телефон.

След известно време успял да го стори, като на сигналите му реагирал водач на товарен автомобил. Мъжът спрял и в 11:50ч. подал сигнал до Национален спешен телефон 112. Междувременно, сигнали за транспортното произшествие в периода 11:48 – 11:49 часа подали и няколко водачи на МПС, пътуващи в обратната посока на движение / протокол № 102/ 24 – л.88 и следващи от ДП/.

Малко преди обяд на място започнали да пристигат представители на различни служби, като най – напред пристигнал медицински екип с линейка и след него служители за пожарна безопасност и полицаи. Медицинският екип констатирал смъртта на З. И., а К. бил прегледан и транспортиран за оказване на медицинска помощ.

3

Впоследствие от разследващ полицай бил извършен оглед на местопроизшествие, както и фотозаснемане от съответен експерт. По време на огледа присъствал и инж.В. Н., специалист „Технология и организация на автомобилния транспорт“, впоследствие определен за изпълнение на назначена от разследващия полицай АТЕ. След допълнителен оглед на автомобила, в.л.Н. изготвил експертно заключение / л.97 и следващи от ДП/ в съответствие с поставените му задачи. В заключението в.л.Н. описал механизма на ПТП / л.12 и 13 от заключението/, както и причините за неговото настъпване.

Според вещото лице механизмът на ПТП е следният :

Докато автомобилът се движи със скорост от 161.1 км/ч в района на км 80+100м, настъпило разкъсване на протектора на задна дясна гума с отделяне на парче от него. Разкъсването на протектора и високата скорост на движение довели до нарушаване на сцеплението на гумата с пътя и загуба на напречна стабилност в задния мост, което принудило водача инстинктивно да отклони волана и да натисне спирачния педал. Автомобилът първоначално се насочил наляво към средните предпазни мантинели, а след сработване на спирачната система и кормилните механизми се отклонил надясно. Последвали ефективни действия на водача за завиване на автомобила наляво, но поради загубата на сцепление настъпило занасяне на задния мост в посока на странична предпазна мантинела и кос удар на автомобила в нея. Настъпила тежка деформация на мантинелата, автомобилът излязъл извън пътя с неконтролирана ротация и странично накланяне, като последвал удар между предния капак и лявата част на тавана на превозното средство в бетонен ръб на отводнителна траншея. След удара автомобилът продължил да се върти около оста си, след което паднал на колелата си и с плъзгане се установил в крайно положение.

Причините за настъпване на ПТП според в.л.Н. са :

- внезапна повреда на протектора на задна дясна гума на автомобила вследствие на експлоатация, продължила извън срока, указан от завода – производител. Четирите гуми са произведени през 42-ра седмица на 2012г. и макар да са с дълбочина на грайфера над 2 мм, срокът им за експлоатация е надвишен с 5 години към момента на реализиране на ПТП / л.3 от заключението/. Повредата на протектора е довела до нарушаване целостта на 4 гумата, разхерметизирането мост; и загуба на странична устойчивост в задния

- управление на лекия автомобил със скорост от около 161.1 км/ч в участък от магистралата, преди завой с лява крива на траекторията;

- закъснения в действията на водача за спиране, както и липсата на данни за предприето от З. И. спиране на лекия автомобил с максимално спирачно закъснение.

В.л. изрично посочва, че при управление на автомобила със скорост, равна или по – малка от 140 км/ч, в конкретната пътна обстановка и условия за водача на автомобила е съществувала техническа възможност за предотвратяване на преобръщането на автомобила в ската и настъпването на ПТП, със спиране чрез своевременно задействане на спирачната система с максимално спирачно закъснение.

При така изложената фактическа обстановка, съдът намира изводите на прокурора за правилни и обосновани. Изложените в жалбата съображения за неправилно установена и изведена фактическа обстановка, при непълнота на доказателства и при липса на обсъждане, на анализ и на правни изводи, не могат да бъдат споделени.

На първо място, съдът приема че до този момент в хода на ДП са събрани в необходима степен и пълнота доказателства, необходими за разкриване на обективната истина и за предприемане от страна на прокурора на някое от алтернативните процесуални действия по чл.242 ал.1 НПК.

Назначени и изпълнени са множество експертизи за изясняване на въпроси, изискващи специални знания от областта на науката и техниката.

Макар доказателствените искания на пострадалите, изложени от страна на техния повереник, както при предявяване на разследването на 02.06.2025г., така и в жалбата по чл.243 ал.4 НПК – за събиране на данни за изграждането на процесния участък от магистрала „Струма“, както и за отговор на въпросите : издадено ли е разрешение за ползване на този участък, изграден ли е той в съответствие с разрешението, спазени ли са изискванията при поставяне на мантинелите в него, да имат известна връзка с настъпилото транспортно произшествие, събирането им не се налага с оглед изясняване на обстоятелствата дали в конкретния случай е извършено престъпление от общ характер, от кое виновно лице е извършено то, както и с оглед на правилното 5 приложение на закона.

Съдът намира също така, че изготвеното от страна на в.л.Н. експертно автотехническо заключение е обосновано и в пълнота разкрива, както причините и механизма за настъпване на ПТП, така и възможностите за предотвратяването му. С оглед на това, изложеното становище за непълнота на експертното заключение и необходимостта от назначаване на допълнителна АТЕ за отговор на въпроси : от коя част на пътя и на мантинелата автомобилът е напуснал пътното платно, какви биха били последиците при наличието на непрекъсната мантинела в целия пътен участък и др., не могат да бъдат споделени. Отговор на първите от тези въпроси е даден в достатъчна степен от страна на в.л.Н., а изследване на хипотезата при наличие на непрекъсната мантинела в целия участък от пътя също не се налага с оглед изясняване на обективната истина. Такова изследване, както и изследване например на хипотеза при поставени предпазни колани от страна на намиращите се в автомобила з.а и К., биха почивали на предположения и не биха допринесли за отговор на правнорелевантните въпроси относно извършване на престъпление и неговия автор.

Извън гореизложеното, Окръжният съд намира обжалваното постановление за мотивирано в достатъчна степен, като е направен дължим анализ от страна на прокурора на събраните доказателства и на установените факти. Съдът подкрепя в пълна степен неговият извод, че причините за настъпване на транспортното произшествие се коренят в предприетите от страна на починалата З. И. действия, както преди, така и след внезапно настъпилата техническа неизправност на автомобила : управлението му със скорост от 161.1 км/ч, закъснение в нейните действия по спиране на превозното средство, както и непредприемане на спиране с максимално спирачно закъснение.