Решение № 1157 от 16.10.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 439/2026
- Вид
- Решение № 1157
- Подписан
- 16.10.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Иванка Иванова, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.219 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.3 · Закон за адвокатурата
- чл.36, ал.4 · Закон за адвокатурата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.23 · Закон за движението по пътищата
- чл.23, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.429, ал.1, т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.477 · Кодекс за застраховането
- чл.129, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1157 гр. София, 16.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Иванка Иванова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20261000500439 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 6504/30.10.2025 г., постановено по гр. д. № 3097/2022 г. по описа на СГ, І ГО, 9 състав, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е осъден да заплати на Р. Г. Х., сумата от 35 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.03.2017 г., около 17 ч., в гр. София, , бул. „Ал. Стамболийски“, с посока бул.
„К. Величков“, между такси на фирма „Окей Сурепранс“ – лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Соната“, рег. № ***, в което ищцата пътувала като пътник на дясна седалка и трамвайна мотриса на Столичен електротранспорт, с инв. № 504 по линия № 8, управляван от С. Д. Т., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлено искането за присъждане на обезщетение за забава за периода 29.03.2017 г. – 20.12.2021 г. Ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 4 490 лв. – разноски в производството. Решението е постановено при участие на подпомагаща страна на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 10 000 лв. до 35 000 лв., е депозирана въззивна жалба от ответника ЗЕАД „ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.
Счита, че решаващият съд е пренебрегнал релевираното с писмения отговор на исковата молба възражение, че болките и страданията на ищцата се дължат на дегенеративни изменения на шийните прешлени, които са били налице още 1 преди процесното ПТП. Счита, че това обстоятелство се установява от приетата по делото съдебно - медицинска експертиза, но не е обсъдено от решаващия съд. Поддържа, че не е съобразена съдебната практика по сходни дела. Излага съображения, че обжалваното решение не кореспондира с всички обективно съществуващи и установени факти, свързани със състоянието на пострадалата, както и не са отчетени и оценени в тяхната цялост релевантните критерии за определяне на справедливо обезщетение. Съдът само е изброил релевантните факти, но не е мотивирал оценъчния си извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите, като по този начин критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД е бил нарушен. Счита, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е в прекомерен размер и явно не кореспондира в сива и степента на травматично увреждане, с периода за възстановяване, както и с размера на обезщетенията, присъждани по сходни казуси. Счита, че обезщетение от 10 000 лв. е справедлива компенсация за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Моли съда да отмени обжалваното решение в частта, с която на ищцата е присъдена сумата над 10 000 лв. до 35 000 лв. – обезщетение з а претърпени неимуществени вреди, като искът бъде отхвърлен в същата част. Претендира сторените по делото разноски. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна, предвид правната сложност на делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищцата Р. Г. Х., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Твърди, че след постановяване на обжалваното съдебно решение ответникът й заплатил сумата от 10 000 лв. – главница за претърпени немиуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.12.2021 г. до плащането. Счита, че решаващият съд е подложил на преценка всички събрани по делото доказателства и е приел вярна и обоснована фактическа обстановка по отношение механизма на ПТП, вината на водача на трамвайната мотриса, както и по отношение настъпилите неимуществени вреди. Решаващият съд е обсъдил конкретните увреждания, получени от ищцата от процесното ПТП, техния вид и тежест, механизма на получаването им, интензитета и продължителността на болките и страданията, настъпилите усложнения, проведеното лечение и рехабилитация, отражението върху личния и професионален живот на пострадалата и трайните последици за здравето й. Съдът е обсъдил показанията на свидетелите Г. и Т., както и заключението на съдебно - медицинската експертиза. Решаващият съд е установил, че възникналите травматични увреждания са настъпили на фона на съществуващи преди инцидента дегенеративни промени на гръбначния стълб, които са улеснили и утежнили настъпилите увреждания. Отчел е също така, че шийната травма е причинена по механизма на ПТП – камшичен удар.
Съдът е приел констатациите на вещите лица, че с оглед характера на травмата с преразтягане на ставния апарат на шийния отдел, увреждането първоначално е довело до трайно затруднение на движенията на шията за период от повече 2 от 30 дни, съответстващ на медикобиологичния признак на средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. Обосновано съдът е приел, че от шийната травма е настъпило посттравматично усложнение, което има постоянен характер и представлява постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – втора средна телесна повреда. Съдът е обсъдил обстоятелствата относно оздравителния процес. Макар ищцата да е била на 59 г. към датата на ПТП и на такава възраст да има промени в гръбначния стълб на всички хора, ри ищцата болките, ограниченията и усложненията са настъпили след удара от трамвай на таксито, в което е пътувала. В мотивите съдът е посочил в какво се изразяват конкретните увреждания и усложнения, какви болки и страдания са причинили на пострадалата, като се е позовал на кредитирани доказателства. извършен е анализ и оценка на претърпените вреди въз основа на задължителните критерии по чл.52 ЗЗД. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с който изцяло поддържа изложените в нея доводи. Счита, че решаващият съд не е извършил необходимия и задълбочен анализ на релевантните обективни критерии, а се е ограничил до формалното из изброяване, без мотивирана оценка на приноса им към вида и интензитета на твърдените неимуществени вреди. Това е довело до нарушение на принципа за справедливост и до необоснованост на съдебния акт. Не са обсъдени доводите за дегенеративни изменения при ищцата, установени и потвърдени от комплексната съдебномедицинска експертиза. Моли съда да отмени решението в обжалваната от ответника част и да отхвърли предявения иск в същата част.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СГС е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 29.03.2017 г., около 17 ч. е пътувала на задната седалка в такси на фирма „Окей Супертранс“ – лек автомобил марка „Хюндай“, модел“ Соната, рег. № ***, управляван от Д. Д., по бул. „Ал. Стамболийски“, с посока бул. „К. Величков“. В района на МОЛ София, пред таксито в същата посока се движил лек автомобил марка „Тойота“, модел „Авенсис“, рег. № ***, управляван от В. Г.. И двата автомобила се движили в лявата лента, тъй като дясната била заета с паркирани автомобили. В района преди кръстовището с ул. „Осогово“ двата автомобила заобиколил и спрял в лявата лента бус и навлезли върху трамвайното трасе, намиращо се по средата на платното за движение. Непосредствено след това водачът на лекия автомобил марка „Тойота“ видял, че пред него има пешеходна пътека тип „Зебра“ и по нея минавали пешеходци, поради което спрял, за да ги пропусне. След него спрял и таксиметровия автомобил. По същото време по трамвайното трасе попътно се движил трамвай на Столичен електротранспорт, с инв. № 503, по линия № 3
8, управляван от С. Д. Т., като бил на разстояние от около 50 м. от пешеходната пътека. Ватманът не предприел своевременни действия за спиране на трамвая, а в продължение на 10 секунди водачите на леките автомобили чували подавания от ватмана звуков сигнал трамваят застигнал намиращите се пред него автомобили и ударил с предната част на трамвайната мотриса задната част на лекия автомобил, в който се возела ищцата. От силата на удара автомобилът отхвръкнал напред и ударил с предната си част задната част на намиращия се пред него лек автомобил марка „Тойота“. В резултат на силния удар отзад в таксито ищцата ударила главата с облегалката, макар че бил с поставен предпазен колан. Изпитвала болки в главата, но нямала други наранявания. По-късно усетила болки във врата, гърба и главата. Болките се засилвали, не можела да ги издържа и отишла във ВМА, за да потърси лекарска помощ. При прегледа установили контузия на шията с травматична генеза. Във връзка с процесното ПТП било заведено ДП № 11058/2018 г. по описа на СДВР. По искане на ищцата наказателното производство било прекратено. С влязло в сила решение № 303666/17.12.2019 г. е приета за установена заявената по – горе фактическа обстановка, както и нарушаване на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, а не както е посочено в наказателното постановление – чл.23 ЗДвП. След извършения медицински преглед на ищцата след инцидента били установени данни за контузия на шията. Тя била насочена към невролог и той установил диагноза „увреждане на междупрешленни дискове“ и „радикулитен синдром двустранно с болки във врата и изтръпване на ръцете“. Ищцата била насочена за провеждане на ЯМР на 11.04.2017 г., от което се установили многоетажно увреждане на ниво хрущялни дискове, между шийните прешлени. Установени били три дискови протрузии на ниво С3-С4, С4-С5 и С6-С7. Установена била дискова херния на ниво С5-С6 с компресия на гръбначния мозък, което създало сериозни рискове. Второто и третото изследвания ЯМР от 26.03.2019 г. и от 15.11.2021 г. сочели за наличието на усложнения – компресия върху нервните коренчета и вертибралния канал. Твърди, че и понастоящем изпитвала болки в шията и главата, замайване и световъртеж. През първия месец след ПТП изпитвала силни болки, постоянно лежала, всяко движение на врата било болезнено, имала главоболие и световъртежи, болки и изтръпвания на дете ръце.
Обслужвали я изцяло близките й. Била в отпуск по болест повече от месец.
През следващите 3-4 месеца болките продължили, носела препоръчаната й мека яка, която също я затормозявала и я запарвала в топлото време. Била насочена за физиотерапия, която провела два пъти по 10 дни през м.05. и м.06.2017 г. В следващите месеци настъпила скованост на шията, която частично се преодолявала със специализирана гимнастика и периодична физиотерапия. Била насочена и провела санаториално лечение в Павел баня от 26.04. до 05.05.2019 г., като проведените процедури имали временен ефект.
Използвала и понастоящем медикамент Причинената й травма в шийния отдел на ищцата е повлияло в негативен план на всичките й дейности и качеството на живот от деянието и понастоящем. Твърди, че и понастоящем 4 изпитвала болки и ограничени движения в шията, силно се изморявала в седнало или изправено положение, въпреки ежедневната гимнастика, което й пречело в социалния й живот. Силно затруднена била работата й на компютър и четене. При пътуване се появявали болки, нарушения в съня,. Изпитвала затруднения в ежедневните дейности, не можела да вдига дори и малки тежести в бита. Изтръпването и намалената мускулна сила на ръцете я затруднявали в домакинската и всякаква физическа дейност. Налагало се да внимава при всяко движение, тъй като се стигало до световъртеж. Твърди, че отговорността на виновния водач е била застрахована при ответника. депозирала преди завеждане на делото претенция за заплащане на обезщетение, но не е получила отговор или плащане от ответника. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 35 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 29.03.2017 г. до окончателното изплащане.