Решение № 644 от 15.10.2021, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 644 гр. Бургас, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно наказателно дело № 20212120203410 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АС. Й. Д. против Наказателно постановление № 21-0769-001786/18.06.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция” – Бургас, с което на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал.

1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателката са наложени административни наказания глоба в размер на 1 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Претендира се отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно поради несъответствие между АУАН и НП досежно вменената повторност на нарушението.

Въззиваемата страна е изразила писмено становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адвокат, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.

1

След като обсъди направените в жалбата оплаквания, писменото становище на въззиваемата страна , събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата , на 17.03.2021 г. в 15:10:38 ч. е изготвен снимков материал с № 11743D1/0110225 посредством АТСС ARH CAM S 1 с фабричен № 11743d1 на установено и заснето моторно превозно средство – лек автомобил “ХОНДА СИВИК 5 ДР“ с рег. № ***, управлявано със скорост 125 км/час в гр. Бургас, по бул. „Тодор Александров” в посока от надлез „Владимир Павлов” към кръстовище с ул.

„Спортна”. На кадъра от снимковия материал се наблюдава ясно визираният автомобил, чието разположение и посока на движение е „приближаващ” в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол. В случая е използвана преносима система за контрол на скоростта, която е с вградено разпознаване на номера на превозното средство, т. е. идентифицира превишилия скоростта автомобил по регистрационния номер, а видно от снимката това е процесният автомобил. АТСС е одобрен тип средство за измерване по Закона за измерванията, удостоверено с представени т е по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за контрол . Системата е работила на автоматичен режим, което е в съответствие с изискването на чл. 9 от Наредба №

8121з-532 от

12.05.2015 г. з а условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение попътищата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата/, съставен от обслужващия го полицейски служител със съответната компетентност – мл. автоконтрольор, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в 2 който е било поставено мобилното АТСС. В Протокола за използване на АТСС изрично е отразено, че ограничението на скоростта е 50 км/час в населено място. Съобразно представената справка за собственик по регистрация на МПС и декларация по чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателката е собственикът на процесният лек автомобил и на 13.04.2021 г. е декларирала, че на процесната дата и час е управлявала лично собственото си МПС.

Акт серия GA № 346438 за установяване на административно нарушение е съставен на 27.04.2021 г. в отсъствие на АС. Й. Д., без да е търсена или да й е връчвана покана за явяване пред органа. С акта й е вменено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че на 17.03.2021 г. в 15:10 ч. в гр.

Бургас, по бул. „Тодор Александров” в посока от надлез „Владимир Павлов” към кръстовище с ул. „Спортна” е управлявала /във връзка с декларация по чл. 188 от ЗДвП от 06.11.2018 г./ лек автомобил автомобил “ХОНДА СИВИК 5 ДР“ с рег. № *** , с наказуема скорост 121 км/час при рачетена за населено място до 50 км/час, като скоростта е фиксирана и заснета с АТСС ARH CAM S 1 с фабричен № 11743d1 със снимка № 0110225. При посочване на наказуемата скорост е съобразен и приспаднат толеранс от 3 % от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Със съпроводително писмо от 11.05.2021 г. АУАН е изпратен до Началника на 01во РУ – Бургас за връчване, съответно връчен на жалбоподателката на 03.06.2021 г. срещу подпис.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган е приел фактическите констатации по акта и нарушената разпоредба, но в допълнение е констатирал, че е налице повторност с електронен фиш серия К № 2904854/27.07.2019 г., в сила от 24.08.2020 г. на Сектор «ПП» - Бургас, поради което е санкционирал жалбоподателката на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 от ЗДвП с глоба в размер на 1 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Комплектовал е административнонаказателната преписка със справка, от която е изводимо повторно нарушение.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 05.07.2021 г., а жалбата е депозирана на 09.07.2021 г.

3

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр.

Бургас, на основание регламентира ната от закона компетентност, а НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.

Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Производството по реализиране на административно-наказателната отговорност е протекло незаконосъобразно, тъй като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който разпорежда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя. Актът може да се състави и в отсъствието на нарушителя, съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, когато той е известен и след покана не се яви за съставяне на акта. В последната хипотеза актосъставителят е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта, като в поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час, за да му бъде съставен акт за нарушение. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай, от самия акт се установява, че АУАН е бил съставен в отсъствието на жалбоподателката, без да е била търсена и поканена за съставяне на акт. Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при липсата на предпоставките на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава 4 производството. Разпоредбите на чл. 40 от ЗАНН гарантират правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност лице, в т. ч. разбиране на обвинението, възможност за възражения и представяне на доказателства, с оглед установяване на обективната истина по случая.

Незаконосъобразно протеклият процес на реализиране на административнонаказателна отговорност обуславя отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Налице е и друго основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол се удостоверява с протокол по образец /приложение към чл.

10, ал. 1 от Наредба Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г./, съставен от обслужващия го полицейски служител със съответната компетентност, в който изчерпателно следва да с а посочени релевантните обстоятелства – точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим с пътен знак или за населено място, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис, номерът на служебния автомобил, в който е било поставено мобилното АТСС. В случая, на кадъра от снимковия материал се наблюдава ясно автомобилът, визиран в АУАН и НП, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС , но изготвената снимка е с пореден № 0110225 и не попада в номерацията между първия и последния запис с №№ 24115 – 24175 в представения по преписката протокол за използване на АТСС. Разкритото несъответствие индикира, че по административно-наказателната преписка не е приложен съответният протокол съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. Този протокол е задължителен, защото той е доказателството относно мястото и времето на извършване на нарушението, и относно това с какво по вид АТСС е заснето нарушението. В случая по 5 делото не е представен такъв протокол за използване на АТСС , касаещ процесното нарушение по снимка № 0110225, поради което последващите действия на контролните органи се явяват незаконосъобразни, тъй като са предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС С и системи за контрол на правилата за движение. Описаното несъответствие изключва всякаква възможност да се направи несъмнен и обоснован извод, че процесното наказателно постановление съдържа вярно, точно и обективно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.

На последно място, анализът на установената по делото фактическа обстановка показва, че административно-наказателното производство против АС. Й. Д. е започнало със съставянето на АУАН за административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, разписващ забрана за водачите на ППС да превишават скорост от 50 км/час в населено място. Съответно НП е издадено и жалбоподателката е санкционирана за това нарушение, но при условията на повторност – факт, който е елемент от състава на административното нарушение, без такова обвинение фактически да й е било повдигнато с АУАН. Двете нарушения не са тъждествени, макар и фактически идентични поради сходството от обективна страна от гледна точка на конкретните условия на време и място, управлявано МПС и скоростта му. Квалификациите им са също различни. Нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП регламентира хипотеза на повторност – когато нарушението по ал. 1, т. 6 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от правоуправление за срок от три месеца. В случая е избрана и приложена именно тази норма без в изложените във АУАН факти да е описан състав на повторност. Разкритото несъответствие между фактическото обвинение и санкционираното нарушение, както и различните правни рамки, в които попадат, обуславят отмяна на наказателното постановление.