Решение № 226 от 24.10.2023, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Б.С., 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Таня Мл. Тодорова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20231410100817 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С., БУЛСТАТ 175074752, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”България” 49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника юрисконсулт Г. П., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Г. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.П., обл.В., ул.Х.Ц. № 36, за сумата 413,26 лева, представляваща главница по договор за кредит № 40005541611/26.08.2021г., сумата 66,06 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 73,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.03.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 105,73 лв. представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 213,30 лв. представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 29.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 422 ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата Г. Д. И., чрез пълномощника си адв.П. П.в от ХАК със съдебен адрес гр.Х., ул.“Козлодуй“ № 14Б, ет.3 е депозирала писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен по изложените в него съображения.

И. изцяло е усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК счита, че не дължи изпълнение на вземанията за договорно възнаграждение относно услугите „Фаст“ и „Флекси“ и за договорна лихва, тъй като те намират своето основание в нищожната кредитна сделка.

1

Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави, както и на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т, 9 ЗПК за неравноправност, което е довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

Договорът е нищожен и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр.чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, тъй като в ГПР по договора не са включени услугите „Фаст“ и „Флекси“ и договорна лихва.

Кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане.

Съгласно чл. 22 във вр. с чл. 21 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен и по силата на чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Счита, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на три основания: 1/ с договорения лихвен процент в размер на 41,00 % се нарушават добрите нрави, 2/ нарушават се изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и 3/ налице е неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

Ответницата навежда твърдения, че действително приложеният в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в Договора, т.е. кредиторът посочвайки в договора ГПР от 48,89 %, е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и е заобиколил изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Счита, че целта на ГПР следва да се изведе от съображения 19,20 от Директива 2008/48, като е посочила съответните текстове.

Посочва, че в процесния договор кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, без ясно да е разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита.

Счита, че основание чл. 23 от ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва и други разходи по кредита. Ответницата е получила по кредитното правоотношение 800,00 лв., а в последствие е върнала 1008,00 лв., т.е надвнесла е 208,00 лв.

Ответницата моли на основание чл. 235 от ГПК, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения от „Профи Кредит България“ гр.С. иск срещу нея, като неоснователен и недоказан, като й се присъдят направените разноските по делото.

Моли, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да присъди на адвокат П.

И. П.в, адвокатски хонорар съобразно Наредба № 1 МРАВ на ВАС и съобразно фактическата и правна сложност на делото за двете инстанции.

2

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 410/2023г. по описа на РС-Б.С..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 410/2023г. на РС-Б.С. срещу длъжника Г. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.П., обл.В., ул.Х.Ц. № 36, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 252/03.04.2023г. в полза на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С., за сумата 413,26 лева, представляваща главница по договор за кредит № 40005541611/26.08.2021г., сумата 66,06 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 73,16 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.03.2022 г. до 25.02.2023 г., сумата 105,73 лв. представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата от 213,30 лв. представляваща възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата 7.81 лв., представляваща лихва за периода от 25.02.2023г. до 29.03.2023г., сумата в размер на 30.00лв., представляваща такса, начислена на 09.08.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 29.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Г. Д. И., чрез пълномощника си адв.П. П.в от АК-Х., упълномощен с надлежно пълномощно и приложен договор за правна помощ по чл.38,ал.2 от ЗА и съдействие, е възразила срещу така издадената заповед, като е посочила, че процесният договор с „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С. е недействителен при наличие на нищожни клаузи на основание чл.26,ал.1, предл.3 от ЗЗД, като противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на чл.143,ал.1 и чл.146,ал.1 от ЗПП.

На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е подадено възражение по чл.414 от ГПК и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящето исково производство по гр.д.№ 817/2023г. по описа на БСлРС.

В исковата молба ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, гр.С. твърди, че вземането му произтича от следните обстоятелства: На 26.08.2021г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40005541611 между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и Г. Д. И., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с.П., обл.В., ул.Х.Ц. № 36, като длъжник.

Договорът е сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 800,00 лв.;

Срок на кредита: 18 месеца;

Размер на вноската: 59,90 лв.;

3

Годишен процент на разходите (ГПР): 48.89 %;

Годишен лихвен процент: 41.17 %;

Лихвен процент на ден: 0.11 %;

Общо задължение по кредита: 1078,32 лв.

По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 240,00 лв.;

Възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“:480,00 лв.;

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 40,00 лв.

Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:

Общо задължение: 1798,32 лв.;

Общ размер на вноска: 99,90 лв.;

Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.

Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжника внимателно се е запознал преди подписване на договора, приел ги е и няма забележки към тях и се задължава да ги спазва, за което полагат подписа си под клаузите на този ДПК и ОУ.

Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството.

От своя страна длъжника поема задължение по Договор за потребителски кредит № 40005541611/26.08.2021г., като го сключва за срок от 18 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 99,90 лв. и падежна дата всяко 25 -то число на месеца.

Длъжникът И. е пожелала да се възползва от застраховка „Живот“ с наименование „Защита на кредита“ със застраховател „Уника Живот“ АД със застрахователна премия от 13,68 лв.

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 26.08.2021г. превел парична сума в размер на 786,32 лв. по посочения от длъжника Г. Д. И. начин-чрез „Изипей“.

Съгласно чл. 4 от Общите условия към процесния договор ответницата Г. Д. И. дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 66.06 лв. за периода от 25.07.2022г. /падежа на първата неизплатена вноска/ до 25.02.2023г./датата на изтичане на погасителния план/.

4

Съгласно чл. 15 от Общите условия по процесния договор клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като това не е задължително условие за сключване на договора.

В случая ответницата е закупила допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, като се е съгласила с определеното между страните възнаграждение за тези услуги: „Фаст“ в размер на 240.00 лв. и „Флекси“ в размер на 480.00 лв.

За периода от изпадане на ответницата в забава 26.03.2022г. до 25.02.2023г. се дължи и мораторна лихва, която е в остатъчен размер от 73.16 лв.

Ответницата И. не е изпълнявала поетите договорни задължения и е направила само десет пълни и една частична погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 40005541611. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно погасителния план към Договор за потребителски кредит № 40005541611 е изтекъл на дата 25.02.2023г., с изтичането на който срок е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер.

Г. Д. И. е внесла по процесния договор сумата от 1000,80 лв./л.20 от делото/, а не както се твърди в писменият отговор 1008,00 лв., с която е погасила част от задълженията по договора, от които: номинал в размер на 999.97 лв. и 0.83 лв. за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ.

В съответствие с изложеното ищцовото дружество счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът, чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнени всички изброени условия, Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.