Решение № 166 от 11.06.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Ботевград, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20251810100378 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по редовна и допустима молба „*****“ ЕАД, ЕИК: *****, гр. *****, ул.

„****“ № 23б, срещу С. Г. М., ЕГН: **********, гр. *****, ж. к. ******, с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба (ИМ) на „*****“ ЕАД се твърди, че С. Г. М. е бил потребител на ТЕ за битови нужди в обект в гр. *****, ж. к. ******, с аб. № 104531, № на инсталация 4000145056, ид. № 200087, като не бил заплащал доставяната му енергия, при което на 18.10.2024 г. ЕАД било подало заявление по чл. 410 ГПК срещу физическото лице (ФЛ) за следните суми (1) 1 189.69 лв. – главница за неплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 05.2022 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до окончателното й плащане; и (2) 172.30 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г до 02.10.2024 г. върху главницата от 1 189.69 лв. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 2098/2024 г. на БРС, а на заявителя било указано да предяви установителен иск (УИ) за вземането си по чл. 422 ГПК, тъй като длъжникът е възразил срещу вземанията на заявителя, за което било образувано настоящето гр. д., по което ЕАД иска БРС да установи, че ФЛ му дължи така описаните по-горе суми. Претендират се и разноски.

На ответника С. Г. М. е връчен препис от ИМ, но не е подал отговор. В о. с. з. от 28.10.2025 г. същият заявява, че бил изплатил задълженията си към ищеца, за което е представил доказателства.

По делото е конституирано трето лице – помагач „*****“ ЕООД, ЕИК: *****, гр.

*****, р-н „****“, ул. „****“ № 21, секция А-Б, ет. 2, оф. 3, което не взема становище по иска.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2-3 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

По фактите:

С. Г. М. е бил потребител на ТЕ за битови нужди в обект в гр. *****, ж. к. ******, с аб. № 104531, № на инсталация 4000145056, ид. № 200087, като не бил заплащал доставяната му енергия, при което на 18.10.2024 г. ЕАД било подало заявление по чл. 410 ГПК срещу физическото лице (ФЛ) за следните суми (1) 1 189.69 лв. – главница за неплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 05.2022 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до окончателното й плащане; (2) 172.30 лв. представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г до 02.10.2024 г. върху главницата от 1 189.69 лв. По заявлението било образувано ч. гр. д. № 2098/2024 г. на БРС, а на заявителя било указано да предяви УИ за вземането си по чл. 422 ГПК, тъй като длъжникът е възразил срещу вземанията на заявителя, за което било образувано настоящето гр. д., по което ЕАД иска БРС да установи, че ФЛ му дължи така описаните по-горе суми. В о. с. з. длъжникът признава, че е плащал ТЕ, но за друг период, с което признава, че е налице облигационно-правна връзка между него и ищеца.

Съдът кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза като компетентно, обосновано и съответстващо на представените по делото писмени доказателства. От заключението се установява, че за процесния имот – гр. *****, *****, аб.

№ 104531/инст. № 4000145056, начисленията за топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. са извършени въз основа на отчетените данни от общия топломер, данните на фирмата за дялово разпределение и изготвената индивидуална изравнителна сметка.

Експертизата приема, че дяловото разпределение е извършено от „*****“ ЕООД съобразно действащата нормативна уредба, като е отчетено, че абонатът е на дистанционен отчет. В имота са ползвани отоплителни тела в кухня и спалня, в банята има отоплително тяло без уред, а начислението за него е определено по мощност съобразно приложимата методика.

Отчетен е и топлият водомер, както и енергията за сградна инсталация. Вещото лице е посочило, че изготвената индивидуална изравнителна сметка за процесния период възлиза общо на 1189.69 лв. с ДДС, от които: 794.94 лв. с ДДС за битово горещо водоснабдяване, 251.89 лв. с ДДС за отопление на имота, 142.87 лв. с ДДС за сградна инсталация. Установено е още, че сумите за топлинна енергия за имота са начислени съобразно Наредба Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., ЗЕ и ОУ на „*****“ ЕАД. Технологичните разходи в абонатната станция са отчетени и приспаднати коректно. Общият топломер в абонатната станция е преминал съответните метрологични проверки, като са представени протоколи и свидетелства за проверка със срок на валидност две години. Поради това съдът приема, че разпределените мощности и начисленията за имота на ответника са определени съобразно действащите норми, а заключението на СТЕ следва да бъде възприето в тази му част. За размера на платените, оставащите дължими суми и лихвите следва да се съобрази заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза като компетентно, обективно и изготвено след проверка на доказателствата по делото, справка в счетоводството на „*****“ ЕАД и съобразяване със заключението на съдебно-техническата експертиза. От него се установява, че за процесния имот – апартамент № 5, аб. № 104531, ИД № 200087 – за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. не са извършвани плащания за начислената топлинна енергия и дялово разпределение. Вещото лице е посочило, че изравнителните сметки за процесния период са въведени в информационната система на „*****“ ЕАД, като след приспадане на прогнозно начислените суми и отразяване на окончателните индивидуални изравнителни сметки за имота е формирана сума за доплащане. Общата стойност на изразходваната топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. възлиза на 1189.69 лв. с ДДС. Тази сума включва: 794.94 лв. с ДДС за битово горещо водоснабдяване, 251.89 лв. с ДДС за отопление на имота, 142.87 лв. с ДДС за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Посочените стойности съответстват на констатациите на съдебно-техническата експертиза относно начина на разпределение и начисляване на топлинната енергия. От заключението се установява още, че изразходваната топлинна енергия за отопление и сградна инсталация е 2.71 MWh на стойност 362.16 лв. без ДДС, а топлинната енергия за БГВ е 5.39 MWh на стойност 721.76 лв. без ДДС, или общо 1083.92 лв. без ДДС, респективно 1189.69 лв. с ДДС. По отношение на обезщетението за забава вещото лице е изчислило законната лихва върху главницата за периода 15.09.2023 г. – 02.10.2024 г., като е достигнало до размер 183.01 лв. при главница 1189.69 лв. Поради това съдът приема, че по делото е доказано по размер вземането за главница за доставена топлинна енергия в размер на 1189.69 лв., както и обезщетение за забава върху тази главница в размер на 183.01 лв., доколкото същите са установени от счетоводните данни на ищеца и 2 не са опровергани с насрещни доказателства. Представените от ответника доказателства за плащане не установяват погасяване на процесните вземания, тъй като от заключението на ССчЕ се установява, че за процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. не са извършвани плащания за начислената топлинна енергия, а сочените плащания се отнасят до други периоди/други задължения.

По правото:

БРС намира, че е сезиран с УИ от „*****“ ЕАД с правно основание чл. чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде установено по отношение на ответника С. Г. М., че същият дължи на ищеца следните суми: (1) 1 189.69 лв. (608.28 евро) – главница за неплатена топлинна енергия (ТЕ) за периода от 05.2022 г. до 04.2023 г., ведно със законната лихва от 18.10.2024 г. до окончателното й плащане; (2) 172.30 лв. (88.10 евро) представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г до 02.10.2024 г. върху главницата от 1 189.69 лв.; за които суми е била издадена Заповед за изпълнение № 1397/15.11.2024 г. по ч. гр. д. № 2098/2024 г. на БРС.

С протоколно определение от 11.06.2026 г. съдът, на основание чл. 210, ал. 2 ГПК, не е приел за съвместно разглеждане в настоящото производство УИ на „*****“ ЕАД срещу С.

Г. М. иск за съществуването на вземане за сумата от (3) 142 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2022 г. до 19.08.2024 г. върху платена главница в общ размер на 845.39 лв., която главница; както и предявения от УИ за съществуването на вземане за (4) 7.17 лв., представляваща обезщетение за забава върху погасени чрез плащане задължения за услугата дялово разпределение. Двата УИ не са приети за съвместно разглеждане с главните УИ (за главницата 1 189.69 лв. и за законната лихва върху нея от 172.30 лв.), като на ищеца е указано, че – след като отстрани нередовностите в тях – може да образува ново делото по тях, но понеже вече ИМ е била оставяна без движение, като нередовностите не са били отстранени, ищецът не се явява в о. с. з., за да отговори на въпроси на съда във вр. с претенциите му по чл. 145, ал. 1 ГПК, при което – продължаването на съдопроизводствените действия и по тези искове – би попречило на разглеждането на основните искове, с които неприетите и бездруго нямат връзка.

За да бъде основателен така предявеният установителен иск, ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи претендираното вземане. В случая съдът приема, че тези факти са надлежно доказани.

На първо място, доказано е, че ответникът има качеството „клиент на топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Установено е също, че този имот се намира в сграда в режим на етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция на доставчика на топлинна енергия. Именно с тези три факта — право на собственост върху имот, намиращ се в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция на доставчика на топлинна енергия — специалният закон, чл. 153, ал. 1 ЗЕ, свързва възникването ex lege на облигационно отношение по повод периодичната доставка на топлинна енергия между страните, което по съдържание има характер на продажбено отношение по смисъла на чл. 183 и сл. ЗЗД.

На второ място, доказан е и фактът на доставяне на топлинна енергия до сградата, респективно до процесния имот, като престация на продавача по смисъла на чл. 187, изр. 1 ЗЗД. Този факт се установява от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обосновано, както и от приложените към делото писмени доказателства относно отчетената, разпределената и начислената топлинна енергия за процесния период. От заключението се установява, че начисленията са извършени въз основа на отчетените данни от общия топломер, данните на фирмата за дялово разпределение и изготвената индивидуална изравнителна сметка за имота.

На трето място, доказано е, че доставената топлинна енергия е получена от ответника като клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Получаването на престацията в този вид правоотношения не предполага индивидуално фактическо предаване на вещ, а се извежда от обстоятелството, че топлинната енергия е доставена до топлоснабдената сграда, разпределена е по надлежния ред между отделните имоти в нея и за процесния имот е начислена съответната стойност съобразно приложимата нормативна 3 уредба и правилата за дялово разпределение. В случая тези обстоятелства са установени както от съдебно-техническата, така и от съдебно-счетоводната експертиза.

Установен е и размерът на главното вземане. От заключението на съдебносчетоводната експертиза се установява, че за процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за имота на ответника не са извършвани плащания за начислената топлинна енергия и дялово разпределение, а стойността на изразходваната топлинна енергия възлиза на 1189.69 лв. с ДДС. Посоченият размер съответства на данните от индивидуалната изравнителна сметка и на изводите на съдебно-техническата експертиза относно начина на начисляване и разпределение на топлинната енергия.