Определение № 1591 от 14.11.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1591 гр. Плевен, 14.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500772 по описа за 2024 година

Делото е образувано по частна жалба на адв. Д. В. М. – пълномощник на ищцата М. Г. М. срещу определение №3674 от 05.09.2024 г. по гр.д.

№1789/2024 г. на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д. В. М. – пълномощник на ищцата М. Г. М. за изменение на постановеното по делото решение №1023 от 22.07.2024 г. в частта му за разноските – като осъди всеки от двамата ответници да заплати на адв. Д. В.

М. по 480 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за защита по предявените срещу тях искове. Жалбоподателят счита, че Плевенски Районен съд неправилно е приложил чл.78, ал.5 от ГПК и установената във вр. с него конкретно цитирана съдебна практика. Намира, че конкретните в процесния случай фактическа и правна сложност на делото, брой заседания, брой и значимост на извършените процесуални действия, изчерпателност и относимост на защитата, дават основание да се определи поне минимално адв. възнаграждение и да се постанови, че то се дължи от всеки от ответниците.

„КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ЕООД е депозирало писмен отговор, в който моли частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като Плевенски Районен съд правилно е отчел правната и фактическа сложност на спора при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал. 2 от ЗА. Акцентира върху това, че е признало иска, което е довело до приключване на делото в едно съдебно заседание, в което адв. М. не е присъствал. Сочи, че всички искове произтичат от едно и също правоотношение, което дава възможност на 1 ищеца да гради защитата си на база едни и същи твърдения, доводи и доказателства. Счита, че определеното адв. възнаграждение съответства на сбора от цената на трите иска.

В отговора на „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ЕАД са изложени същите аргументи за неоснователност на частната жалба.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото:

С решение №1023 от 22.07.2024 г. Плевенски Районен съд е определил адв. възнаграждение в общ размер на 250 лв. – за защита по трите иска и е осъдил двамата ответници да заплатят това възнаграждение на адв. М..

Същинският предмет на обжалването е относно „справедливия“ размер на адвокатското възнаграждение за защита по предявените срещу двама ответници един осъдителен и два установителни иска. По този въпрос и в решението, и в определението по чл.248 от ГПК Плевенски Районен съд е приел, че не е обвързан от НМРАВ по аргументи от решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 на СЕС и други решения на СЕС.

Приел е още, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия Адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. По този начин косвено се гарантира правото на справедлив съдебен процес.

Плевенски Окръжен съд споделя изцяло тези мотиви, доразвити и затвърдени в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. С последното е прието, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

2

В обжалваното определение конкретно е посочено, че фактите, от които произтичат претендираните права срещу различните ответници, са едни и същи; че общият материален интерес възлиза на 247 лв.; че са събрани незначителни по обем писмени доказателства, анализирани от ВЛ; че делото е приключило в две открити съдебни заседания, на които не са присъствали страните и техните процесуални представители. Въззивната инстанция прави същите изводи и констатира, че в жалбата липсват аргументи, обосноваващи по-голяма фактическа и правна сложност на делото; значителен брой заседания; конкретна значимост на извършените процесуални действия; конкретна сложност на защитата, даващи основание да се определи адв. възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, дължимо от всеки от ответниците.

Делото е започнало на 29.03.2024 г. с подаване на исковата молба и е приключило в първата инстанция на 22.07.2024 г. с постановяването на решение, т.е. не е налице продължителен процес. Единият от ответниците – „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ЕООД е признал иска. Проведено е второ открито съдебно заседание, само защото ВЛ не е било готово с изготвяне на заключение по възложената му задача. И в двете открити съдебни заседания адв. М. не е присъствал, като преди провеждането им е подал еднотипни писмени становища.

В заключение – настоящата инстанция приема, че Плевенски Районен съд е процедирал правилно, като е определил адвокатско възнаграждение под установения в НМРАВ минимум в хипотезата на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА. Следва да се отбележи, че за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителните искове, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителните искове.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с рег. №24672 от 12.09.2024 г., подадена от адв. Д. В. М. – пълномощник на ищцата М. Г. М. срещу определение №3674 от 05.09.2024 г. по гр.д.

№1789/2024 г. на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молбата на адв. Д. В. М. – пълномощник на ищцата М. Г. М. за изменение на основание чл.248 от ГПК на постановеното по делото решение №1023 от 22.07.2024 г. в частта му за разноските за адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4