Решение № 17621 от 01.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17621 гр. София, 01.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ******* при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20231110146842 по описа за 2023 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в правната сфера на „********“ ООД съществува вземане от „*****“ ЕАД за сумата от 2400.00 лева, представляваща вземане за възстановяване на авансово заплатена от ищеца в полза на ответника част от възнаграждение в общ размер на **** лева по сключен между страните и впоследствие развален договор за изработка на арматурна заготовка, за което възнаграждение „*****“ ЕАД е издало проформа фактура № ****/20.04.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК14.06.2022г., до окончателно изплащане на задължението, за което парично притезание по ч. гр. дело № *****/2022г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че през м. април 2022г. с ответника сключили договор за изработка на арматурна заготовка, във връзка с което ответникът като изпълнител по договора издал проформа фактура № ****/20.04.2022г. за стойността на следващото му се възнаграждение от общо **** лева, от която сума на 29.04.2022г. ищецът като възложител заплатил по банков път в полза на „*****“ ЕАД сумата от 2400.00 лева. Въпреки това към 04.05.2022г. изработката на арматурната заготовка не била започнала, поради което и доколкото основният му предмет на дейност е строителството, на 05.05.2022г. ищецът отправил до ответника писмена покана за своевременно изработване на поръчаните стоки, респ. за връщане на авансово заплатената сума от 2400.00 лева. Въпреки това, вкл. до датата на подаване на исковата молба в съда, ответникът нито изработил поръчаното, нито върнал авансово получената част от следващото му се възнаграждение. С оглед на това ищецът „********“ ООД претендира в настоящия процес да бъде установено съществуването на кондикционното му вземане по разваления договор за изработка, ведно със законната лихва върху същото, като претендира и присъждане на разноски.

В подаденото в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу издадената по ч. гр. дело № *****/2022г. по описа на СРС, 54 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК длъжникът- понастоящем ответник, излага твърдения, че уговорката между страните, които се намирали в трайни търговски отношения, във връзка с конкретно 1 възложената изработка била изпълнението на заявката да започне след заплащане на пълния размер на уговореното възнаграждение, а такова не било извършено от страна на ищеца като възложител. Поради това заплатената от него сума от 2400.00 лева била отнесена от ответника за погасяване на по- стари задължения на „********“ ООД по договори за изработка на арматурна заготовка, като в тази връзка на 10.05.2022г. отправил до последното писмо, с което го уведомил, че прихваща задължението си за връщане на авансово заплатената сума със задължението на ищеца да заплати възнагражденията по сключени порано между същите страни договори за изработка на арматурна заготовка.

В постъпилия в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба ответникът приповтаря фактическите си твърдения за съществуващи между страните трайни търговски отношения, както и за сключени помежду им преди процесния други договори за изработка на арматурна заготовка, по които ищецът му дължи възнаграждения в общ размер на 6878.97 лева, за която сума „*****“ ЕАД издало фактура № ********/28.02.2019г., фактура № *****/13.08.2019г. и фактура № **********/30.11.2021г. Поддържа с оглед на това, че доколкото с авансово платената по процесното правоотношение сума не се погасявал пълният размер на уговореното възнаграждение въпреки постигнатата между страните уговорка за авансовото му плащане, погасил с нея задълженията на ищеца по фактура № ********/28.02.2019г. и фактура № *****/13.08.2019г.- изцяло, както и частично задължението по фактура № **********/30.11.2021г. С оглед на това в условията на евентуалност- в случай че бъде установена дължимостта на претендираната от ищеца сума, заявява възражение за прихващане на задължението си за връщането й със задълженията на ищеца за заплащане на възнагражденията по предходно сключени между страните и обективирани в посочените фактури договори за изработка до размера на по- малкото от двете. Наред с това, в срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск за осъждане на ищеца да му заплати сумата от 4478.97 лева, представляваща стойността на непогасения след прихващането на насрещни задължения остатък от вземанията му от ищеца по фактура № **********/30.11.2021г. В условията на евентуалност- в случай че искът с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД бъде счетен за неоснователен поради липса на която и да е от материалните предпоставки за съществуване на спорното кондикционно право, е предявен насрещен иск за осъждане на „********“ ООД да заплати на „*****“ ЕАД сумата от общо 6878.97 лева- общият размер на вземанията на последното за дължимите му от ищеца и непогасени възнаграждения по сключени помежду им договори за изработка, обективирани в посочените три фактури съответно от 28.02.2019г., 13.08.2019г. и от 30.11.2021г. Претендира разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба по предявения срещу ищеца насрещен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, с който претенцията се оспорва като неоснователна.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД процесуално задължение на ищеца е пълно и главно да установи осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ че между страните е съществувало облигационно отношение по договор за изработка, по силата на което ответникът като изпълнител е следвало да изработи вертикална арматурна заготовка, а ищецът като възложител- да заплати възнаграждение в общ размер на **** лева; 2/ извършено от ищеца в полза на ответника авансово плащане на част от така уговореното възнаграждение с размер на частта от 2400.00 лева; 3/ настъпване на изискуемостта на задължението на ответника да изработи и предаде поръчаните вещи; 4/ отправена от „********“ ООД до „*****“ ЕАД покана за доброволно изпълнение на задължението да 2 изработи арматурната заготовка в определен от ищеца срок, респ. да върне авансово заплатената сума при липса на доброволно изпълнение в този срок.

При установяване на тези обстоятелства процесуално задължение на ответника е да докаже пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК твърденията си относно настъпване на изискуемостта на задължението му да изработи поръчаното, в частност, че между страните е съществувала уговорка процесната арматурна заготовка да бъде изработена и предадена на ищеца след плащане на пълния размер на уговореното възнаграждение.

Между страните не е спорно, че през м. април 2022г. са встъпили в договорно правоотношение, по силата на което ответникът като изпълнител се е задължил да изработи за ищеца като възложител арматурна заготовка, за което последният следвало да заплати възнаграждение в общ размер на **** лева, от която сума заплатил авансово половината.

Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват от надлежно приобщената и неоспорена доказателствена съвкупност, в частност от издадената от ответното дружество проформа фактура № ****/20.04.2022г. за сумата от **** лева, посочена като стойност на 1856 кг вертикална арматурна заготовка, както и от извлечение от електронно банкиране, удостоверяващо извършен на 29.04.2022г. от ищеца в полза на ответника превод на сума в размер на 2400.00 лева, с посочено основание на плащането: „частично плащане по ф. 401418 от 20.04.2022г.“ Страните по делото не са ангажирали каквито и да е доказателства за установяване на евентуално постигнати помежду им уговорки относно срока за изпълнение на възложената работа, в частност ответникът, комуто това е изрично указано съобразно правилото на чл.

154, ал. 1 ГПК с доклада по делото, не е заявил доказателствени искания за установяване на твърденията си, че договорката между страните, намиращи се в трайни търговски отношения към датата на процесното възлагане на работата, била изпълнението й да започне след цялостно заплащане на уговореното възнаграждение. С оглед на това и съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в българския граждански процес недоказаното обстоятелство следва да се приеме за неосъществило се в обективната действителност, поради което и съобразно нормата на чл. 303 ТЗ, приложима в отношенията между страните, тъй като процесният договор за изработка е относителна търговска сделка по смисъла на разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ТЗ, изискуемостта на задължението на изпълнителя настъпва незабавно при съобразяване на спецификата на възложената работа, за чието изпълнение не се установява, а не се и твърди да изисква период от време, подълъг от изминалия от момента на учредяване на правоотношението до датата на подаване на исковата молба в съда, респ. на отговора на същата. Още повече, че в случая ответникът не твърди така изминалият период от време да е недостатъчен за изпълнение на поръчката, а поддържа, че е имал основание да не започне изпълнението поради допуснато от възложителя неточно изпълнение на паричното му задължение. Доводът в последния смисъл, обаче, се явява неоснователен поради недоказаност на твърденията за съществувала между страните уговорка в изяснения смисъл- за авансово заплащане на цялото уговорено възнаграждение, респ. за настъпване от този момент на изискуемостта на задължението на изпълнителя да изработи поръчаното.

По изложените фактически и правни съображения настоящият съдебен състав намира, че след като ответникът не е изпълнил възложената му работа съобразно правилото на чл.

303 ТЗ и въпреки изминалия значителен период от време за това, същият е допуснал виновно неизпълнение на задължението си по процесния договор за изработка от м. април 2022г., с което в правната сфера на изправната страна- ищеца, е възникнало субективното потестативно право едностранно да прекрати правоотношението, като развали договора съобразно нормата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, 3 кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален.

В случая ищецът не е представил доказателства за отправена преди образуване на производството покана до ответното дружество да изпълни задължението си по неформалния договор за изработка, респ. да върне авансово заплатена сума при неизпълнение в срока за доброволно изпълнение, твърдения за каквато се съдържат в исковата молба. Същевременно, доколкото изявление в последния смисъл се съдържа в исковата молба, с която се претендира връщане на даденото по договора и препис от която е надлежно връчен на ответника, следва да се приеме, че правното действие на поканата за доброволно изпълнение на задължението на ответника, респ. на изявлението за разваляне на съглашението при липса на такова и за връщане на даденото от ищеца, е настъпило в хода на процеса, което като обстоятелство от значение за спорното право следва да бъде съобразено от настоящия съдебен състав съгласно изричното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, вкл. постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 706 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г. о., ГК, решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 186 от 15.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6836/2013 г., III г. о., ГК, решение № 81 от 3.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1591/2014 г., II т. о., ТК, решение № 4 от 23.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 50183/2016 г., IV г. о., ТК, и др., развалянето на всеки двустранен договор е допустимо (в материалния смисъл на понятието) да бъде извършено с исковата молба, като правните последици от това следва да бъдат зачетени от съда, пред когото делото е висящо, след като обективно до приключването му длъжникът не е изпълнил и не е предложил изпълнение, какъвто именно е разглежданият случай.