Решение № 963 от 27.02.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. София, 27.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100515162 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20129041/01.06.2021г. по гр.д. № 9156 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 82-ри състав е признато за установено по положителни установителни искове предявени с искова молба вх. № 2004064/13.02.2019г. изпратена по пощата на 12.02.2019г. от БНП П.П.Ф.

С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, Младост 4, Бизнес парк София”, сграда 14 срещу Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

**** с правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит , че Д. Н. Д., ЕГН ********** дължи на БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** заплащане на сумата от 1027,57лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит PLUS11305151/05.06.2015г.; сумата от 67,93лв. представляващи договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г.; сумата от 52,16лв. представляващи лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 35598/2018г. по описа на СРС, като Д. Н. Д., ЕГН ********** е осъден да заплати на БНП П.П.Ф.

С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК съдебни разноски от 412лв. по заповедно и по исково дело, като неоснователни са отхвърлени исковете за 1 договорна лихва за горницата над 67,93лв. до предявен размер от 173,79лв., като БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** е осъдено да заплати на адвокат М.Л.Л., ЕГН ********** възнаграждение на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл.

38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 30,40лв. за процесуално представителство по исковото делото на Д. Н. Д..

С Определение № 20204577/28.10.2021г. по гр.д. № 9156/2018г. на СРС е изменено Решение от х01.06.2021г. по делото в частта за разноските, като БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** е осъдено да заплати на адвокат К.И.Б., ЕГН ********** възнаграждение на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл.

38, ал.2 от ЗАдв. в размер на 26,43лв. за процесуално представителство по заповедното дело на Д. Н. Д..

Срещу така постановено Решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25110081/29.06.2021г. изпратена по пощата на 17.06.2021г. от ответника по исковете Д. Н. Д., ЕГН ********** в частта, в която са уважени . Изложил е съображения, че решението е недопустимо , неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че заповедното дело било образувано от клона на ищеца, а исковата молба била подадена от ищеца, това разминаване водело до недопустимост на решението, клонът не можел да води дела, защото не можел да бъде страна по делото. Договорът за кредит бил недействителен поради съображенията изложени в отговора на исковата молба., главницата би могла да се претендира на друго основание, различно от договорното. Договор противоречал на чл. 10, чл. 11 от ЗПК, шрифт на договора бил по-малък от „12”, не сочел срок на договора, погасителния план не можел да се приеме като срок на договора, не била посочена методика за изчисляване на лихвения процент, не сочел от какво се състои месечната погасителна вноска и дали лихва се изчислява само върху главница или и върху такси, не сочел право на потребителя да се откаже и условия и срок за упражняване на това право Не дължал суми за застрахователна премия, не било доказано че такава е платена от кредитодателя. Неправилно било прието че нищожната клауза за договорната лихва може да се замести с размер на законната лихва за забава Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

Въззиваемият - ищец БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** в предоставения срок е оспорил жалбата. Навел е твърдения , че решението в обжалваната част е правилно. Посочил е, че договорът бил с изискуемия шрифт, не били нарушение правилата на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, срок бил този на погасителните вноски, лихвен процент бил фиксиран, не били приложими изисквания за референтен лихвен процент. Само в хипотеза на предсрочно плащане на главница следвало да се изготви нов погасителен план сочещ как е формирана погасителна вноска Правото на отказ от договора било 2 регламентирано в чл. 11 от договора, а и това не било нарушение, водещо до недействителност на договора. Уговорената лихва съответствала на добрите нрави. Претендирал е разноски.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна жалба вх. № 25165236/16.11.2021г. изпратена по пощата на 11.11.2021г. от БНП П.П.Ф.

С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК ****. Посочил е, че по реда на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. се присъждало възнаграждение, но като разноски на страната, то следвало да бъде включено в списъка с разноски, адвокатът не можел в лично качество да иска такова.

Определянето на възнаграждението се правело от съда, който не бил обвързан от минималните размери на адвокатски възнаграждения по наредба №1/2004г.

Ответникът по частната жалба в предоставения срок я е оспорил .

Посочил е, че определението било правилно. Правото да иска разноски принадлежало на лицето, в чийто патримониум настъпвали правните последици. Съдът бил обвързан от Наредба № 1/2004г.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2004064/13.02.2019г. изпратена по пощата на 12.02.2019г. от БНП П.П.Ф.

С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, Младост 4, Бизнес парк София”, сграда 14 срещу Д. Н. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к.

**** с която е поискало от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл.9 от Закона за потребителския кредит да признае за установено, че Д. Н. Д., ЕГН ********** дължи на БНП П.П.Ф. С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** заплащане на сумата от 1027,57лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за револвиращ кредит PLUS-11305151/05.06.2015г.; сумата от 173,79лв. представляващи договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г.; сумата от 52,16лв. представляващи лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 35598/2018г. по описа на СРС, като му се присъдят разноски. Навело е твърдения, че с договора за кредит Д. се съгласил да му бъде предоставен и револвиращ кредит, усвояван чрез кредитна карта с лимит от 1000лв., тази карта била активирана от Д. на 28.03.2016г., суми били усвоявани, за Д. възникнало задължение да погасява сумите чрез минимални месечни вноски, на 01.05.2017г. погасяването било преустановено, неплатени останали процесните суми. Поискал е ако се приеме, че сумите не са предсрочно изискуеми, то тогава да се уважи осъдителния му иск за заплащане на същите, като предявяването на осъдителен иск било волеизявление за предсрочна изискуемост. Посочило е, че договорът бил с изискуемия шрифт, не били нарушение правилата на чл.

3

10 и чл. 11 от ЗПК, срок бил този на погасителните вноски, лихвен процент бил фиксиран, не били приложими изисквания за референтен лихвен процент.

Уговорената лихва съответствала на добрите нрави, договорът бил безсрочен.

Ответникът Д. Н. Д., ЕГН ********** в предоставения му срок е оспорил исковете. Посочил е, че заповедно производство било образувано по заявление на клона на ищеца, той не бил самостоятелна страна и същото било недопустимо. Договорът бил недействителен поради противоречие на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, шрифт на договора бил по-малък от „12”, не сочел срок на договора, погасителния план не можел да се приеме като срок на договора, не била посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент, размер на лихвен процент на ден,, не сочел от какво се състои месечната погасителна вноска и дали лихва се изчислява само върху главница или и върху такси, не сочел право на потребителя да се откаже и условия и срок за упражняване на това право. Лихвения процент противоречал на добрите нрави и бил нищожен, водел до нищожност на целия договор. Главница можела да се претендира на различно от договорно основание, каквото не било предявено. Таксата ангажимент била недължима поради нищожността на клаузата за същото Осъдителния иск бил недопустим, защото имало заповед, която не била обезсилена Задълженията били погасени по давност.

Претендрил е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

По делото е приложено заповедно дело № 35598 по описа за 2018г. на СРС, съгласно което по заявление вх.№ 3044214/31.05.2018г. на БНП П.П.Ф.

С.А. Париж рег. № 542097902 чрез БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** , като е издадена заповед по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено Д. Н.

Д., ЕГН ********** да заплати на БНП П.П.Ф. С.А. клон България, ЕИК **** сумата от 1027,57лв. ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 31.05.2018г., до изплащането й, представляващи неплатена главница по договор за кредит PLUS-11305151/05.06.2015г.; сумата от 173,79лв. представляващи договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г.; сумата от 52,16лв. представляващи лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., съдебни разноски от 75,07лв, за така издадена заповед длъжникът е уведомен на 18.12.2018г., депозирал е на 18.12.2018г. възражение срещу заповедта, представляван от адвокат Б. безплатно на основание на чл. 38, ал.1 от ЗАдв., въздражението не съдържа сочене на основания заза недължимост на сумите , като е претендирал разноски, адвокатът му е претендирал възнаграждение от 300лв., на 14.01.2019г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 12.02.2019г

По делото е приет договор № PLUS-11305151/05.06.2015г. за потребителски кредит, за отпускане на револвиращ кредит и за издаване н а кредитна карта , носещи подпис за страните по него, съгласно който БНП П.П.Ф.”ЕАД се е задължило да предостави на Д. Н.:

4

- потребителски кредит от 6200лв. при лихва от 37,59% годишно, годишен процент на разходи от 46,61%, такса ангажимент от 155лв., задълженията по който следва да се погасят на 72 вноски от по 246,06лв., падежи на които са посочени в погасителен план в самия договор с начало 20.07.2015г. и край 20.04.2021г., уговорена е застрахователна премия от 1785,60лв. по застраховка Защита на плащания”, като в погасителния план е посочено след всяка вноска колко е оставащата главница. Посочено е че в погасителната вноска се включва застрахователната премия, а таксата ангажимент се плаща при усвояване на кредита и тя е за уговаряне на фиксиран лихвен процент;

- безсрочен револвиращ кредит, усвояван с кредитна к а р т а с размер на кредитен лимит от 1000лв., кредитната карта е със срок от 18 месеца от първата вноска по кредита, като лихвата и таксите се сочат в приложението по т. 21 от договора. Съгласно чл. 17 от договора месечното извлечение сочи размер на транзакции, размер на лихва, минимална погасителна вноска; месечната вноска погасява първо разноски, след това лихви и накрая главница. Съгласно чл. 19 от договора новите размери на лихвите и таксите влизат в сила от обявяването им на сайта на кредитодателя.