Присъда № 3 от 21.01.2025, Районен съд - Свищов

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към Присъда № 3 от 21.01.2025 по НОХД № 21/2024година на РС ******* Обвинението против подсъдимия Д. П. Д. с ЕГН ********** е за престъпления, както следва:

- по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата в средата на м. април 2020 г. в с. Г.С., общ. *******, се заканил с убийство на Д. Н. К. (на 11 години), като го подгонил, викайки му „Ела сега тука! Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му,

- по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК за това, че на 27.04.2020 г. в с. Г.С., общ.

******* се заканил с убийство на Н. А. К. от с. Г.С., общ. ******* и на Д. Н. К. от с. Г.С., общ. *******, като държейки моторен трион в работно състояние насочен към двамата им казал „Ще ви отрежа главите!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

-по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от, за това че на 11.05.2020 г. към 19.00 часа в с. Г.С., общ. ******* се заканил на М. С. К. от с. Г.С., общ. *******, с убийство като многократно, викайки й казал, че ще я убие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

-по чл. 144 ал. 3, предл. 1-во, вр. с ал. 1 от НК, за това че на 11.05.2020 г. между 19:00-19:30 часа, в с. Г.С., общ. *******, се заканил на М. С. К. и на Н. А. К. с убийство като им казал да внимават, защото ще ги убие и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Граждански иск не е предявен.

Подсъдимият Д. П. Д. не се признава за виновен по така повдигнатото обвинение.

Дава обяснения, според които не се е заканвал, както на Н. и М., така и на сина им. И той имал дете на същата възраст, поради което нямало как да закани на едно малко дете.

Познавал Н. и М., с които преди време имали добри отношения, но поради възникнал проблем с питейната вода, преди година, между тях се зародил конфликт. Н. работел към ВиК, а в селото имало вододайна зона, която била оградена, за да не влизат животни и хора, за да не се замърсява. Тази вододайна зона я обслужвал Н., като служител на ВиК. Подс. Д. подал сигнал до телевизията, защото водата не ставала за пиене, тъй като имало случаи с удавени там телета. Подс. Д. твърди, че Н. започнал да сее в тази зона, която била около 40 декара и по принцип там не било разрешено да се сеят никакви култури, тъй като представлявало поляна. Но св.Н. К. го изорал и го обработвал с трактор, засял слънчоглед и царевица, поради което подсъдимият подавал жалби до различни институции. Твърди, че при осъществена проверка от РЗИ на св. К. му предписали да унищожи културата и да я премахне, след което той отишъл да провери дали действително е унищожено, но не било и отново подал сигнал до ВиК – Йовковци, които реагирали веднага, подал и оплакване до кмета на Община *******, след което културите били напълно унищожени. Заяви, че по този повод отношенията между него и Н. били развалени. Признава, че преди това му бил направил една забележка заради сина му, тъй като малкият взимал автомобила и мотора на баща си и ги управлявал и той приятелски го предупредил, че може да стане беля. Но Н. реагирал много остро на тази негова забележка, като го попитал кой е той – полицай или катаджия, че му казва такива неща, и оттогава отношенията между тях се изострили. Подс.

Д. заяви, че един път синът му отишъл до магазина на Н. и жена му М., за да си купи нещо като останалите деца, които се събирали там. Тогава М. го обидила, като го нарекла „циганин“ и „мангал“ и му казала и да напусне магазина, защото няма да го обслужи, след което детото се прибрало разплакано и обидено, за това, че са го изгонили от магазина, пред приятелите му, но и тогава той нищо не й е казал. Твърди, че никога не е влизал в 1 пререкания с този човек - Н., нито го е заплашвал, нито него, нито съпругата му, нито сина му. Н. твърдял, че е ходил до вододайната зона да го заплашва, но това не било вярно и той нито бил ходил, нито го е заплашвал. След случката с водата, той го избягвал и изобщо не бил имал контакт с него, напуснал и селото, като си купил къща на друго място. Не ходил повече и да пазарува в магазина на М.. Дава обяснения, че впоследствие подавал и друг сигнал относно Н., тъй като там, където му била къщата имало и той прекопал асфалта и септичната яма от животните се изсипвала там, заради което сезирал РЗИ, които дошли на проверка и му съставили акт. Защитникът му – адв. П. Д. взема становище, че в хода на досъдебното производство били нарушени принципите на чл. 13 и чл. 16 от НПК, като визира конкретно разпитите на свидетелите, извършени през юли 2020 г. и повторните през месец октомври 2020г. Твърди, че свидетели А., И., към онзи момент С. М. и Г. Г. били пристрастно ангажирани с тезата застъпена от М. К. в подадения от нея сигнал. Сочи, че в хода на процеса именно тези свидетели се опитали да развиват показанията си, да си спомнят неща, които не са си спомняли при първоначалните им разпити в хода на ДП. В резултат на това обаче, защитата констатирала едно непрекъснато натрупване на противоречия, както в показанията на М. и Н. К.и от една страна и сина им Д., с показанията на останалите свидетели, така и натрупване на противоречия, изобщо между свидетелските показания и приобщените писмени доказателства. Счита, че така конструирано повдигнатото обвинение за това, че в средата на април 2020 г. в село Г.С. подсъдимият се е заканил на малолетния Д. К. в центъра на селото чрез репликата: „Ела сега тук, ще те убия“, без посочване на конкретна дата затруднявало защитата, защото не позволявала на подс.Д. да ангажира доказателства за факти, които да изключват такова поведение, ако то бъде конкретизирано към съответна дата, в конкретно време. Взема становище, че обвинението се базирало единствено на показанията на малолетния свидетел Д., разпитан на 14.07.2020 г., който е заявил на досъдебното производство, че му е отправена заплаха, месец, преди датата на разпита, което означавало, че Д. сочел като случай на закана за убийството, отправено му от подс. Д. средата на м. юни, а не месец април. Позовава се, че има и противоречия в показанията на свид. М. и Н., което се установявало е от това, че и двата съдебни състава, които са разглеждали делото като първоинстанционно, са чели показанията, дадени от тях на досъдебното производство, защото били констатирали противоречия със заявеното от тях пред съдебните състави, като коментира показанията на М. К. и Н. К. на досъдебното производство, съответно приобщени по реда чл. 281 от НПК. Заключва, че освен тези разминавания при свидетелстването на досъдебното производство и приложението на чл.

281 от НПК пред съда, двамата родители не твърдели детето им да е споделяло за закана за убийство. Навежда и друго противоречие, с оглед установеното в хода на производството, а именно, че твърденията на майката са, че споделените от нея обстоятелства са се развили през месец март 2020 г., за детето били в средата на юни 2020 г., а според обвинението били в средата на април 2020 г., като и за средата на април е повдигнатото обвинение. Защитата коментира и показанията на свидетелка Л. А., която потвърдила, че родителите на Д. са и споделили за закани и обиди, спрямо малолетното дете, но не твърдяла, че това били закани за убийство. Счита, че заявеното от родителите на Д., че той е споделил за закани на подс. Д. да бие детето, изключвали възможността това твърдение да се приравни на твърдение за закана с убийство. Тази разлика изключително прецизно била преведена от закона, въвеждането отделни състави по смисъла на чл. 144 ал. 1 и ал. 3 НК. Счита второто обвинение от диспозитива на обвинителния акт, където било посочено, че 27.04.2020 г. в района помпената станция в село Г.С., П. е държал моторен трион в работно състояние насочен към Д. и към баща му Н., като ги е заплашил с убийство, чрез отрязване на главите, за недоказано, тъй като имало съществени противоречия в показанията на детето и неговите родители, въз основа на които е изградено обвинението. Позовавайки се на тези противоречия счита, че обвинението за опровергано по този пункт. Във връзка с третото обвинение за датата 27.04.2020 г., където държавата вменявала на Д. П., че в Г.С. в района на 2 помпената станция с моторен трион, с конклудентни действия и с изричен словесен израз се е заканил на Н. К. да му отреже главата посочва, че отново има противоречие в показанията на разпитаните по делото лица и се формирали се две групи свидетели. Едната група била на съпрузите С. и Р. Г.и и другата група на Л. А., И. И., С. М. и Г. Г.. Сочи, че именно свид.

С. М. отрекла показанията си дадени в ДП, тъй като не била свидетел и очевидец на нищо в отношенията между свидетелите К.и и Д. П.. Навежда, че показанията на тези цитирани свидетели са лишени от всякаква конкретика, вътрешно противоречиви, а и цитираните свидетели и Г. и А. не били очевидци. Твърди, че показанията на свидетелите Р. и С. Г.и се отличавали с логичност, последователност, взаимно допълване и липса на каквото и да е противоречие. Счита, че единствено тези свидетели въвеждат конкретика защото си спомнят датата 27.04.2020 г. Никой друг свидетел нямал спомен за конкретна дата. Според тези свидетели, на тази дата подс. Д. е работил в двора им в село Г.С. от сутринта до вечерта, като били са през цялото време заедно, включително са се хранили с него за обяд и за вечеря, поради което и намира, че няма нито едно пряко или косвено доказателство, което да опровергава или поне да индицира недоверие към техните показания. По пункт четвърти от обвинението, за това че на 11.05.2020 г. около 19:00 ч., в центъра на село Г.С., подс. Д. е заявил на М. К., че ще я убие, защитата взема становище, че е недоказано. Посочва, че въпреки дългогодишното познанство между подсъдимия и К., за нея от този разговор не е имало съмнение за собственото, бащиното и фамилно име на лицето, срещу което се оплаква, но пред оператора на ЕЕН 112, тя твърдяла две неща, които опровергават обвинението. Тя посочила, че лицето Д.А. попържа, снима, вика в центъра на Г.С. и създава проблеми. Заявила също, че лицето показва среден пръст, попържа и вика, като оплакването й не било свързано със заплахи срещу нея, а срещу преминаващи покрай магазина й, които лицето Д.А. притеснявал. Именно от тези запис се установявало, че няма оплаквания от К. за закана за убийство. Налагало се извода, че твърденията на М. К. до оператора не касаели подсъдимия като личност, нито като деянието, за което бил обвинен. Престъплението не се доказвало и от показанията на свидетелите очевидци - И. И., Г. Г. и С. М., като цитира конкретни разминавания в дадените от тях показания в хода на досъдебното производство.

Счита за недоказано и следващото обвинение, затова че на 11.05.2020 г., малко след 19:00 часа, подс. Д. казал на М. К. и на съпруга й Н. К. да внимават, защото ще ги убие. Имало непреодолимо противоречие между заявеното от М. и Н. К.и от една страна и от друга кредитираните от обвинението С. М., Л. А. и най-вече И. И. и Г. Г., като навежда, че никои от свидетелите, И. и Г. не твърдели да са възприели такова обстоятелство. Счита, че обвиненията които К.и отправяли към подсъдимия са в резултат на гражданската позиция на подсъдимия и редицата сигнали, които той е подал до медиите за неправомерните от тяхна страна действия, в това число вододайната зона в селото, неспазването на ковид мерките в магазина на К. по време на пандемията. Защитата поддържа, че при тези противоречия в доказателствените източници и несъответствия между фактическото обвинение и правната му квалификация с именно онези източници на доказателство, които прокуратурата държи да кредитира съда счита, че не може чрез прилагане на Принципа на чл. 13 от НПК за разкриване на обективната истина, да се формира извод на доказаност, на което и да е от обвиненията против подсъдимия. Моли за присъда, с която подсъдимият да бъде оправдан по предявените му обвинения.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимият Д. П. Д. е роден на ******** г. в гр. *****, живущ в с. Г.С., общ.