Решение № 391 от 20.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. София, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Вера Чочкова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора П. Ем. П. като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20241000601106 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по жалба на А. Д. от САК, срещу определение на СГС, НО, 3-ти състав от 28.05.2024 година по НОХД 975/2018 година, с което след влизане в сила на определение № 91/09.05.2018 година, постановено в протеклото преди това производство по чл. 384 НПК, с което Т. Н. М. е признат за виновен по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и наказан с една години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим, СГС е активирал на основание чл. 70, ал. 7 НК неизтърпяната част от 4 (четири) години, 4 (четири) месеца и 28 (двадесет и осем) дни от наложеното на М. по НОХД 4187/2007 година на СГС наказание от 12 (дванадесет) години лишаване от свобода, от което е бил условно предсрочно освободен с влязло в сила на 04.04.2014 година определение по НЧД 1280/2014 година на СГС.

1

Според защитника, от влизането на определението за условно предсрочно освобождаване до датата на постановяване на обжалваното определение е изтекъл срок по-голям от десет години и по отношение на това наказание е изтекла изпълнителската давност по чл. 82, ал. 1, т. 3 НК.

Иска се отмяната на обжалваното определение от 28.05.2024 година като неправилно и незаконосъобразно и САС да постанови съдебен акт, с който да отмени привеждането в изпълнение на остатъка от наложеното на М. наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД 4187/2007 година на СГС, НО, 28ми състав в размер на 4 (четири) години, 4 (четири) месеца и 28 (двадесет и осем) дни.

В съдебното заседание защитникът на осъденото лице поддържа жалбата и изложените в нея съображения и моли обжалваното определение да бъде отменено.

Осъденият М., редовно призован, не се явява и по отношение на него производството е проведено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК.

Прокурорът от САП дава становище за неоснователност на жалбата.

Сочи, че определеният изпитателен срок е започнал да тече от 04.04.2014 година, след влизане в сила на протоколното определение по ЧНД № 1280/2014 година и е следвало да изтече на 01.09.2018 година. Деянието, което обосновава изтърпяване отделно на неизтърпяната част от наказанието, е извършено преди този краен срок

- на 03.10.2017 година. Моли определението да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД като прецени доводите на страните, материалите по делото и съдопроизводствените действия на първостепенния съд и като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 186/15.12.2008 година, постановена по НОХД № 4187/2007 година на Софийски градски съд и влязла в сила на 06.04.2012 година, на Т. Н.

М. е наложено на основание чл. 23, ал. 1 НК общо наказание от 12 (дванадесет) години лишаване от свобода за извършени на 02.02.2007 година престъпления по чл. 115 НК и по чл. 339, ал. 1 НК.

2

С определение от 27.03.2014 година по НЧД № 1280/2014 година на СГС, влязло в сила на 04.04.2018 година, осъденият Т. М. е условно предсрочно освободен от изтърпяване на останалата част на наказанието по НОХД № 4187/2007 година в размер 4 (четири) години, 4 (четири) месеца и 28 (двадесет и осем) дни, с каквато продължителност е бил определен на основание чл. 70, ал. 6 НК и изпитателният му срок. Този срок е започнал да тече от 27.03.2014 година, а не от 04.04.2018 година, както сочи прокурора в пледоарията си, тъй като М. е освободен от затвора на датата, на която е постановено определението по НЧД 1280/2014 година. При това положение за него изпитателният срок по чл. 70, ал. 6 НК е следвало да изтече на 24.08.2018 година.

С определение № 91/09.05.2018 година, постановено по НОХД № 975/2018 година, влязло в сила на 09.05.2018 година, на Т. М. е наложено наказание от 1 (една) година и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, извършено на 03.10.2017 година, което наказание е изтърпял на 23.01.2019 година.

Тъй като въпросът за наказателната отговорност на Т. М. за престъплението по чл. 354а НК е бил решен по реда на чл. 384 НПК – със споразумение, в което въпросът за активиране на неизтърпяната част от присъдата по НОХД № 4187/2007 година на Софийски градски съд, не е било част от одобреното споразумение, съдът е следвало служебно или по искане на прокурора да се произнесе допълнително по този въпрос по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК. По необясними причини се констатира бездействие както на съда, така и на прокуратурата, да инициират такова производство. Това се е случило почти шест години по-късно – на 25.04.2024 година, когато СГП е внесла предложение по чл. 306, ал. 1, т. 3, вр. чл. 70, ал. 7 НК, което е приключило с обжалваното сега определение.

Постановеният от СГП съдебен акт е правилен. Престъплението по чл.

354а НК, за което е одобрено споразумението по НОХД № 975/2018 година, е извършено на 03.10.2017 година, когато М. се е намирал в изпитателния срок на условното предсрочно освобождаване. Нормата на чл. 70, ал. 7 НК е императивна и приложението й не зависи от това дали последващата присъда за престъплението, извършено в изпитателния срок, е постановена преди или 3 след неговото изтичане. Този срок започва да тече от датата, в която съдебният акт, с който е съдът е наложил наказание за извършено умишлено престъпление в изпитателния срок по чл. 70, ал. 6 НК, е влязъл в сила. След като неизтърпяната част от наказанието, наложено на М. по НОХД № 4187/2007 година на СГС превишава 4 (четири) години, изпълнението на остатъка от това наказание ще стане невъзможно с изтичането на срока по чл.

82, ал. 1, т. 3 НК от десет години. Одобреното споразумение по НОХД 975/2018 година е влязло в сила на 09.05.2018 година и изпълнението на неизтърпяната част от наказанието по НОХД № 4187/2007 година ще стане невъзможно поради изтичането на срока по чл. 82, ал. 1, т. 3 НК след 09.05.2028 година.

Производството пред първата инстанция обаче, е започнало и приключило далеч преди настъпването на тази дата.

По изложените съображения, жалбата срещу обжалваното определение е неоснователна и то следва да бъде потвърдено като правилно.

Ето защо и на основание чл. и на основание чл. 338 НПК РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на СГС, НО, 3-ти състав от 28.05.2024 година, постановено по НОХД 975/2018 година, с което на основание чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК, вр. чл. 70, ал. 7 НК е приведен в изпълнение остатъкът от наложеното на Т. Н. М. наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД №4187/2007 година на СГС, НО, 28-състав в размер на неизтърпяната част от 4 (четири) години, 4 (четири) месеца и 28 (двадесет и осем) дни, от което е бил условно предсрочно освободен с влязло в сила на 04.04.2014 година определение по НЧД 1280/2014 година на СГС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 15-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5