Решение № 260004 от 12.01.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Р

Е Ш Е Н И Е

№……

12.01.2022 г. гр.

С.З.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На четиринадесети декември 2021 г.

В открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТРИФОН МИНЧЕВ и секретар: Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията - докладчик Минчев т.д. № 1319 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл. 55, ал.1, във вр. с чл. 87 от ЗЗД.

Изложено е в исковата молба, че на 10.06.2016 г. е сключен неформален договор за търговска продажба между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с адрес: **, **, представлявано от С.Д.Б. (***), по силата на който „О.“ ЕООД се е задължило да продаде на „С.-Т. П.“ П.Л. техническо оборудване (машини), представляващо комплексна линия за производство на пластмасови капачки за пластмасови бутилки.

Твърди се, че с цел придобиване на техническото оборудване по този договор, „С.-Т. П.“ П.Л. е заплатило авансово на „О.“ ЕООД следните суми:

- на 29.06.2016 г. - сума в размер на 124 000 € (сто двадесет и четири хиляди евро); и - на 14.07.2017 г. - сума в размер на 31 000 € (тридесет и една хиляди евро).

Така „С.-Т. П.“ П.Л. е заплатило на „О.“ ЕООД обща сума в размер на 155 000 € (сто петдесет и пет хиляди евро).

Сочи се, че всичките парични суми са преведени от „С.-Т. П.“ П.Л. по посочена банкова сметка *** „О.“ ЕООД, за което последното е издало проформа фактура № OS114/10.06.2016 г.

Наведени са твърдения, че въпреки извършените плащания, „О.“ ЕООД не е доставило договореното техническо оборудване, нито на уговорената от страните дата - 29.10.2016 г., нито след това.

Изложено е, че като последица от неизпълнението от страна на „О.“ ЕООД, през 2017 г. представители на „С.-Т. П.“ П.Л. са се свързвали многократно с управителя на ответника, за да изискат изпълнение на договора, но отговорите на управителя на „О.“ ЕООД са били или уклончиви, или с обещания за изпълнение, което впоследствие не се е състояло, или с молби за проявяване на допълнително търпение. Така, въпреки проведената кореспонденция между страните, „О.“ ЕООД не е извършило нито пълна, нито частична доставка на авансово заплатеното техническо оборудване.

Предвид неизпълнението от страна на „О.“ ЕООД, „С.-Т. П.“ П.Л. е изискало възстановяване на авансово заплатените от това дружество суми. В тази връзка, в изпратено електронно писмо от 23.09.2017 г., управителят на „О.“ ЕООД Г. Г. е признал задължението на представляваното от него дружество и е потвърдил, че ще възстанови паричните суми, тъй като очевидно изпълнение по договора не може да бъде извършено. Платената от „С.-Т. П." П.Л. е следвало да бъде изцяло върната най-късно до 26.09.2017 г., според писмото на ответника. Сочи се, че това обаче не е направено и представителите на „С.-Т. П.“ П.Л. отново неколкократно са се свързвали с г-н Г., за да изискат връщане на платената от индийското дружество сума. Проведена е и среща в посолството на Република И. в гр. С., на която управителят на „О.“ ЕООД г-н Г. е дал обещание да върне сумата във възможно най-кратък срок, но не е изпълнил и това свое обещание.

Посочено е, че тъй като представителите на „С.-Т. П.“ П.Л. са се чувствали измамени от действията на управителя на „О.“ ЕООД г-н Г., на 28.11.2017 г. е подадена жалба до Главна дирекция „Национална полиция” - гр. С., въз основа на което е образувана преписка №3286-72213/2017 г. Впоследствие е извършена проверка и от ОД на МВР - гр. С.З. по преписка № 349000-5209/2018 г.

Сочи се, че в извършеното разследване, при снемането на обяснения от Г. И. Г., който е управител на „О.“ ЕООД, последният е признал за задължението на представляваното от него дружество към „С.-Т. П.“ П.Л. и е заявил, че ще възстанови получените суми.

Изложено е, че производството по преписка №357/2018 г. по описа на Районна прокуратура - гр. С.З. е завършило с Постановление от 10.05.2018г., с което се отказва образуването на наказателно производство, тъй като прокурорът е заключил, че не е налице основателно предположение за наличие на извършено престъпление, но също така, че са налице неуредени търговскоправни отношения между „С.-Т. П.“ П.Л. и „О.“ ЕООД, спорът по които следва да се разреши от компетентния съд в България.

Сочи се, че след множество преговори и опити за доброволно уреждане на отношенията, на 09.03.2018 г. „О.“ ЕООД е върнало на „С.-Т. П.“ П.Л. сумата от 5 000 € (пет хиляди евро), като е поело ангажимент да върне и останалите 150 000 €. Друго плащане обаче не е последвало.

Поради пълното неизпълнение на договора за търговска продажба от страна на „О.“ ЕООД, на 11.12.2019 г., чрез ЧСИ Г. И., peг. №765 Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. С.З., „С.-Т. П.“ П.Л. е връчило на ответното дружество изявление за разваляне на договора за търговска продажба, с което е прекратило договорното правоотношение с „О.“ ЕООД. В уведомлението е бил предоставен и допълнителен 14-дневен срок за доброволно връщане на сумите по разваления договор за търговска продажба, но такова не е било извършено от ответника.

С оглед на това, че платената от „С.-Т. П.“ П.Л. сума от 150 000 € не е била възстановена от страна на „О.“ ЕООД след развалянето на договора между двете дружества и предвид обстоятелството, че „С.-Т. П.“ П.Л. е дружество, регистрирано в Република И. и осъществяващо търговската си дейност в Република И., което значително го затруднява в събирането на вземането му, на 31.12.2019 г. е сключил договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С.-Т. П.“ П.Л. и „Л.С.“ ЕООД, по силата на който „С.-Т. П.“ П.Л., в качеството си на цедент, прехвърлил на „Л.С.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, вземането си, произтичащо от развалянето на договора с „О.“ ЕООД. Отбелязва, че следователно, считано от 31.12.2019г. „Л.С.“ ЕООД, като частен правоприемник на „С.-Т. П.“ П.Л., е нов и единствен кредитор за вземането от 150 000 €, произтичащо от развалянето на договора за търговска продажба между индийското дружество и „О.“ ЕООД.

Така извършената цесия е съобщена от първоначалния кредитор „С.-Т. П.“ П.Л. на длъжника, в изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По-конкретно, „О.“ ЕООД е уведомено за извършената цесия на 21.10.2020 г., чрез ЧСИ Г. И., peг. №765 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Окръжен съд - гр. С.З.. Сочи се, че от датата на това уведомление на „О.“ ЕООД е известено за извършената цесия и от тази дата единственият кредитор, на който ответното дружество дължи изпълнение и на когото може да изпълни надлежно, е „Л.С.“ ЕООД.

Твърди се, че въпреки дадената му нова възможност, „О.“ ЕООД не е изпълнило и до момента задължението си за заплащане на сумата от 150 000 € по посочената му банкова сметка *** „Л.С.“ ЕООД, което създава за ищеца правен интерес да потърси реализиране на цедираното вземане по съдебен ред.

Ищецът моли, на основание чл. 87, ал. 1 и чл. 88 ЗЗД, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, да се осъди „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от Г. И. Г., да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, сумата от 13 000 € (тринадесет хиляди евро), представляващи част от пълната сума в размер на 150 000 € (сто и петдесет и пет хиляди евро), дължима като предплатена и подлежаща на връщане цена по разваления договор за търговска продажба от 10.06.2016 г. между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с адрес: ***, **, представлявано от С.Д.Б. (***), ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

При условията на евентуалност, в случай че се намери, че между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л. не е съществувало договорно правоотношение, моли, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо или предложение второ ЗЗД, да се осъди „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от Г. И. Г., да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, сумата от 13 000 € (тринадесет хиляди евро), представляващи част от пълната сума в размер на 150 000 € (сто и петдесет и пет хиляди евро), дължима като дадена без основание или с оглед неосъществило се основание на „О.“ ЕООД от „С.-Т. П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с адрес: ***, **, представлявано от С.Д.Б. (***), ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Евентуално, в случай, че се намери, че всички предходни искове са неоснователни, моли, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, да се осъди „О.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от Г. И. Г., да заплати на „Л.С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ет. 3, сумата от 13 000 € (тринадесет хиляди евро), представляващи част от пълната сума в размер на 150 000 € (сто и петдесет и пет хиляди евро), получена без основание на „О.“ ЕООД и заплатена от „С.-Т. П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с адрес: ***, **, представлявано от С.Д.Б. (***), ведно със законната лихва от дата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

Моли, да му бъдат присъдени разноските, направени в настоящото исково производство, за което ще бъде предоставен списък по чл. 80 ГПК.

Посочва банкова сметка, *** суми.

Моли, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на „Л.С.“ ЕООД, делото да се гледа в негово отсъствие, като съдът приеме, че исковата молба се поддържа заедно с приложените към нея доказателства и направените с нея доказателствени искания.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Посочва, че видно от връчената на ответника искова молба с вх. №264771 от 07.12.2020 г., ведно с приложенията към нея, в същата се сочи, че се подава и е подписана от адвокат К.Ш. - представител по пълномощие.

Намира предявените искове за недопустими, като излага съображения съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД.

Счита, че в конкретния случай, твърдяното от ищеца за съществуващо вземане на „С.-Т.П.“ П.Л., дори и да съществува, то същото не е цедирано на ищеца „Л.С.“ ЕООД, тъй като видно от приложения към исковата молба Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 31.12.2019 г., същият е подписан само от страна на дружеството - цедент, като подпис за дружеството - цесионер липсва.

Заявява, че прави възражение за нищожност на така представения от ищеца Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 31.12.2019 г., поради липса на съгласие.

Сочи, че от една страна, лицето С.Д.Б. (***) не се явява законен представител на дружеството цедент „С.-Т. П.“ П.Л., при което липсва представителна власт за сключване на сделката.

Отбелязва, че от друга страна, договорът не е подписан от цесионера, при което отново липсва съгласие за сключване на договора, при което същият се явява нищожен.

Поради това набира, че по така твърдяния договор не е налице постигнато съгласие между лицата, сочени за негови страни.

С оглед на това се сочи, че за ищеца „Л.С.“ ЕООД не е налице правен интерес от предявяване на иска, предмет на дело.

Заявява, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира вземанията по договора за продажба, доколкото същите не са му прехвърлени с договор за цесия.

Счита, че предявените искове са недопустими, поради което моли производството по делото да бъде прекратено.

Моли, да се присъдят в тежест на ищеца и направените по делото съдебно- деловодни разноски, в т.ч. за възнаграждение на ангажирания от ответника адвокат.

Заявява, че разгледани по същество, предявените искове са неоснователни.

Отбелязва, че действително, ответното дружество има делови отношения с търговци от И., в т.ч. с дружество, с фирма като сочената в исковата молба като цедент **. / С.-Т. П. П.Л./.

Заявява, че невярно обаче се твърди в исковата молба, че „На 10.06.2016 г. е сключен неформален договор за търговска продажба между „О.“ ЕООД и „С.-Т. П.“ П.Л., дружество регистрирано в И., с адрес: **, **, представлявано от С.Д.Б. (***), по силата на който „О.“ ЕООД се е задължило да продаде на „С.-Т. П.“ П.Л. техническо оборудване (машини), представляващо комплексна линия за производство на пластмасови капачки за пластмасови бутилки.

Разпечатката съдържа 50 от 161 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b0b0d7e-6f56-4d74-87a0-3f578a88b0d9