Решение № 11 от 29.01.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 11

Гр. Русе, 29 януари 2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданско и търговско отделение, в откритото заседание на 17 декември 2019 г. в състав:

Председател: Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа търговско дело № 255 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по търговски спорове - глава ХХХІІ ГПК.

Делото е образувано по иск на С.А.Х. ЕГН ********** ***, съдебен адрес *** 52 чрез адвокат Д.К., срещу „У.Б.“ АД ЕИК *** гр. София, да се признаят за нищожни клаузите от договор за ипотечен кредит № 94 от 24.02.2006 г. – чл. 4, ал.1, чл. 6, чл. 8, чл. 9, ал.2 и ал. 3, чл. 10, ал. 5, ал. 6, ал. 7, ал. 8, ал. 9, чл. 12, т. 6 и чл. 14 т. 5 и да бъде осъдена банката да заплати общо сумата 13475 лв., от които 9635 лв. разлика между предварително договорени анюитетни вноски и заплатените за период месец декември 2012г. – месец юни 2017 г., 2225 лв. мораторни лихви върху самата 9635 лв. за период месец декември 2012г. – месец юни 2017 г., 1337 лв. недължимо платена сума за главница поради валутна разлика за период месец декември 2012г. – месец юни 2017 г., 378 лв. лихва върху сумата 1337 лв. за период от месец декември 2012г. до месец юни 2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Ищцата заявява изрично, че не иска прогласяване за нищожен на целия договор за кредит, а само на онези негови клаузи, които позволяват на банката едностранно да увеличава лихвената тежест. Към момента на сключване на договора базовият лихвен процент е бил 5,91 %, а погасителният план предвиждал месечна вноска 234 швейцарски франка. Ищцата твърди, че в резултат на увеличение на лихвата месечните вноски били увеличени на 262, а в последствие на 284 швейцарски франка.

„У.Б.“ АД ЕИК *** представлявана от изпълнителни директори Л.Х.и Е.М.чрез пълномощник адвокат М.К., признава качеството на ищцата на потребител по смисъла на §13 т.1 от Закона за защита на потребителите. Ответникът оспорва твърденията в исковата молба за неравноправност на клаузи в договора за кредит. Договорът е сключен индивидуално с ищцата при съобразяване с всички обстоятелства, специфични за нея.

Съдът прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и прие следното:

Правната квалификация на предявените искове е: установителен иск за обявяване за нищожни на клаузи в договор с правно основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите във връзка със Закона за защита на потребителите и осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите.

На 24.02.2006г. между „Е. В. Б. Б. Б.“

АД (с правоприемник ответника „У.Б.“ АД) „банката“ и С.А.Х. ЕГН ********** „кредитополучател“ и Г. С.С. ЕГН **********

„солидарен длъжник“ бил сключен договор за ипотечен кредит № 94/24.02.2006г., съгласно който банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер 36912 швейцарски франка за лично/семейно ползване. Погасяването на кредита се извършва по разплащателна сметка с 300 броя месечни погасителни вноски, дължими на 5-то календарно число всеки месец. Първите 12 броя погасителни вноски, считано от 5.03.2006г. до 5.02.2007г., са равни и са в размер 173 швейцарски франка., представляващи сбор от главница плюс лихва, определена на база фиксиран лихвен процент, съгласно чл. 9, ал.1. Останалите 288 броя погасителни вноски, считано от 5.03.2007г. до 5.02.2031 г. се формират от сбора на главница плюс лихва, определена на база плаващ лихвен процент съгласно чл. 9, ал.2 и към подписване на договора са в размер 234 швейцарски франка. Актуализациите на базовите лихвени проценти се отразяват в промяна на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4а от общите бизнес условия на банката, за което кредитополучателят/ солидарният длъжник дават своето безусловно и неотменямено съгласие. Посочената точка от Общи бизнес условия на „Е.В. Б. Б. Б.“ АД 3.12.4 предвижда базовият лихвен процент в швейцарски франкове да се формира от сумата на тримесечния Libor за швейцарски франкове и надбавка от 5,10%. В чл. 9, ал. 1 урежда фиксирана лихва в размер 2,9% за първите 12 месеца. Алинея 2 предвижда за останалия период до окончателното погасяване на кредита кредитополучателят и солидарният длъжник да заплащат на банката лихва, определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен лихвен процент, равен на базовия лихвен процент на банката БЛП, който към момента на сключване на договора е 5,91%. Точка 3.12.6.а предвижда при кредити с равни погасителни вноски (главница плюс лихва) размерът на дължимата вноска да се променя (актуализира) веднъж годишно през месец януари чрез отразяване на действащия актуален в момента на промяната базов лихвен процент БЛП. Според т. 3.12.7.(2) от общите условия в случай, че разходите по ликвидността при 10-годишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към датата на сключване на договора за кредит, банката има право едностранно да увеличава първоначално определената над базовия лихвен процент надбавка с размера на увеличените разходи. Всяка последваща промяна в надбавката се извършва на основание последното извършено по реда на настоящата разпоредба изменение.

Към Договор за банков ипотечен кредит

№ 94/24.02.2006г. на 6.01.2016г. е сключен Анекс № 1, в който наред с кредитор „У.Б.“ АД, кредитополучател С.А. В., Г. С. Г., посочена тук като ипотекарен длъжник 1, е включен и В. А. Х. ипотекарен длъжник 2. Предмет на споразумението е заплащане от банката за сметка на кредитополучателите и третите лица на необходимите суми за подновяване вписването на ипотеката и разсрочване на връщането на тези суми.

Банката с писмо изх. №

16-002248/18.05.2015г. отговаря на въпроси на С.А. В. и Г. С. Г. по следния начин: тъй като кредитът е с договорен срок, по-дълъг от 10 години, в допълнение към промените в стойността на БЛП, банката завишава надбавка, както следва:, считано от 13.11.2008г. с 1 процентен пункт, считано от 9.03.2009г. с още 1 процентен пункт, считано от 15.06.2009г. с още 1 процентен пункт По делото е представен погасителен план, който не е съставен във връзка с процесния договор. Сумата на кредита е различна 35789,88 швейцарски франка, началната дата е различна 4.05.2007г., както и номера на контракта е различен.

Изпълнителното дело № 20187300400867 ЧСИ рег. № *** М. Г. е образувано по изпълнителен лист, издаден на 23.08.2018г. на основание заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2604/2018г. на Районен съд Велико Търново. Заповед № 1273/23.08.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на Районен съд Велико Търново по ЧГД № 2604/2018г., разпорежда на С.А. В. и Г. С. Г. солидарно да заплатят на „У.Б.“ АД сумата 27554,67 швейцарски франка главница по договор за ипотечен кредит № 94/24.02.2006 г. и анекс № 1 от 6.01.2016 г. ведно със законната лихва от 21.08.2018г. до изплащане на вземането и сумата 2417,25 швейцарски франка договорна лихва за период от 5.10.2017г. до 20.08.2018г.

Пред Великотърновски окръжен съд виси т. д. №

292/2018г. със страни ищец: „У.Б.“ АД и ответници С.А. В. и Г. С. Г., което е спряно до приключване на настоящото дело пред Русенски окръжен съд. Вероятно делото пред Великотърновски окръжен съд е с предмет иск по чл. 422 от ГПК.

Настоящият Закон за защита на потребителите обн., ДВ, бр. 99 от 9.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. постановява, че неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи – чл. 145, ал. 1. Следователно нищожността на посочените от ищеца клаузи трябва да се преценява към момента на сключване на договора за ипотечен кредит 24.02.2006г. По това време действа предходния Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, отменен на 10.06.2006 г. В този закон съществува глава пета „Неравноправни клаузи в договорите“. Съгласно чл. 35, ал.1 неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В ал. 2 са изброени хипотези на неравноправност. Доводите на ищеца могат да се обобщят с твърдение за „значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“, което позволява на банката – кредитор да увеличава едностранно лихвената тежест. Законовите хипотези за неравноправност, които трябва да се изследват в случая, са: т. 2. поставя изпълнението на задълженията на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; 8. налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; 9. позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора на непредвидено в него основание; 11. дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора.

Договорът за ипотечен кредит предвижда изрично (чл. 4, ал. 1)през първите 12 месеца фиксирана лихва 2,9% и размер на месечна вноска 173 швейцарски франка. Останалите 288 месечни вноски са в размер 234 швейцарски франка. Условията за промяна, предвидени в договора, са изменение на базовия лихвен процент, който се състои от тримесечен Libor плюс фиксирана надбавка 5,10%.

Следователно, съгласно текста на договора, подлежи на промяна само Libor, върху който банката не може да влияе, но тази промяна се извършва едностранно веднъж в годината през месец януари. Видно от текста на договора размерът на лихвата и размерът на месечната погасителна вноска са посочени изрично. Чл. 22 от договора предвижда, че изменения в договора могат да бъдат извършвани само в писмена форма. Изменение в писмен договор само в писмена форма означава допълнително писмено споразумение към договора, подписано от страните, в което те изразяват съгласие за промяната. Следователно банката има право да инициира промяна на базовия лихвен процент поради промяна на Libor веднъж в годината през месец януари, но единствената форма, в която може да направи това, е чрез писмено допълнително споразумение към договора. В случая банката не е предлагала допълнителни писмени споразумения за промяна размера на лихвата по договора.

Кредитополучателят и солидарният длъжник са били лишени от правото да изразят писмено съгласие с промяната на лихвата или да се откажат от договора, ако не могат да поемат увеличената лихва. Изречението в чл. 4, ал.1 от договора „Актуализациите на базовите лихвени проценти на банката се отразяват в промяна на погасителната вноска съгласно т. 3.12.4“а“ от Общите бизнес условия на банката, за което кредитополучателя и солидарният длъжник дават своето безусловно и неотменяемо съгласие.“ противоречи пряко на чл.

35, ал. 2, т. 11 от Закон за защита на потребителите и за правилата за търговия, отменен на 10.06.2006 г.,:

Неравноправна е клаузата, която дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора.

Чл. 3.12.7. от Общите бизнес условия на банката дават право за увеличаване на надбавката когато разходите по ликвидността при десетгодишно финансиране се увеличат в сравнение с размера им към дата на сключване на договора за кредит. Тази клауза от общите условия, която не съществува в договора между страните, дава възможност на банката едностранно да променя фиксираната надбавка над Libor. Първоначално при отпускане на кредит в швейцарски франкове банката знае каква е цената на привлечения паричен ресурс – той е набавен еднократно и предоставен наведнъж на кредитополучателя. Тоест разходът на банката по ликвидността спрямо конкретната кредитна сделка е определен към момента на сключването на договора за кредит.

Разпечатката съдържа 30 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6b0b00c6-7805-47a2-ba91-dfba7a5671a1