Решение № 185 от 17.06.2026, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Сливен, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20262230200483 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Ю. Д. Ж., с ЕГН **********, чрез процесуален представител против Наказателно постановление № 26-0804000235 от 02.04.2026 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр.4 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 153.39 евро (300 лева) и за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т.2от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 153.39 евро (300 лева)

Жалбоподателката, редовно призована се явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Административно-наказващият орган - ОД на МВР - Сливен, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.

Районна прокуратура - Сливен, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и анализира събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.03.2026 г. полицейските служители св.С. Д. и св.С.В. били на смяна за времето от 06:00 часа до 18:00 часа, като изпълнявали служебните си задължения в гр.Сливен. Около 10:00 часа полицаите били изпратени от ОДЧ при ОД на МВР – Сливен на ул. “***** по сигнал за настъпило ПТП с 1 участието на дете. При пристигане на място полицейските органи установили непълнолетния Д.Д.В. с ЕГН ********** и неговите родители Ю. Ж. и Д.Ж..

При проверка по сигнала полицаите установили, че Д.Д.В. е със „ Синдром на Даун“ и без разрешение на родителите си е взел ключовете за семейният им автомобил „Крайслер Вояджер“ с рег. номер *****, потеглил е и се е блъснал в паркирания на същата улица лек автомобил „Сеат Алтеа“ с рег. номер *****. След като полицаите установили, че управляваният от Д.В. лек автомобил е собственост на бащата Д.Ж., на същият бил съставен А.

Отделно на майката на момчето Ю. Ж. като родител-настойник бил съставен процесният А.

Актосъставителят С. Д., съставил срещу жалбоподателката А. С.

GA № 1399050 от 08.03.2026 г. за нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 150 от ЗДвП. А. е предявен на жалбоподателката на същата дата, като последната не вписала възражения.

Въз основа на така съставения на 02.04.2026 г. А. С. GA № 1399050 на 08.03.2026 г. ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, възприел идентична на изложената в акта фактическа обстановка и издал обжалваното НП № 26-0804-000235 срещу жалбоподателката, като за извършено нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 4 от ЗДвП й наложил глоба в размер на 153.39 евро (300 лева) и за извършено нарушение по чл. 150, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП й наложил глоба в размер на 153.39 евро (300 лева).

Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателката, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът констатира съществени нарушения на материалния закон, обуславящи неговата отмяна.

Съдът констатира, че в конкретния случай е налице противоречие между изложените в акта фактически основания и правната квалификация, което съставлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на акта само на това основание.

2

В обстоятелствената част и на процесното НП, и на съставения А. е записано, че жалбоподателката в качеството си на родител- настойник на неправоспособния Д.В., който на 08.03.2026г. около 10.00ч., управлява л. а. „ Крайслер Вояджер с рег. № *****, като не осъществява контрол над МПС и се блъска в паркиран лек автомобил „ Сеат Алтеа“ с рег. № *****, като настъпва ПТП с материални щети. Посочено е още, че А. е съставен във вр. с чл. 26 от ЗАНН. Въпреки това в диспозитивната част на акта е прието, че именно жалбоподателката Ю. Д. лично е нарушила правилата за движение по пътищата, избирайки неподходящо поведение на пътя, довело до причиняване на ПТП с материални щети. Това противоречие между описанието на деянието и правната му квалификация прави НП напълно неясно. То не позволява на лицето да разбере за какво точно е санкционирано – за собственото си поведение (надзора на детето- в качеството на родител настойник) или за действията на друго лице, които са му вменени като лични.

Това е самостоятелно основание за отмяната на НП, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя.

В случая административният орган е извършил недопустима юридическа фикция, като е приел, че майката е извършител на действията по управление на МПС, при което е причинено ПТП с материални щети, които тя фактически не е извършила. Допускането на управлението, което е отделен състав на нарушение по чл. 177 от ЗДвП не прави лицето съизвършител на последващото ПТП или на нарушението по чл. 20 от ЗДвП. В този смисъл липсва качеството "субект на нарушението" по отношение на майката.

Посочените нарушения по чл. 20, ал. 1 и по чл. 150 от ЗДвП са тясно свързани с фигурите на "водач на МПС" и "участник в произшествието". От фактическото описание в НП става ясно, че МПС е управлявано от непълнолетния син на жалбоподателката, а не от самата нея. Следователно, тя не е била участник в движението и за нея не са възникнали правните задължения да избира поведението си на пътя. Не може да се носи отговорност за неизпълнение на задължения, които законът не вменява на лице, което не се намира в автомобила. В този смисъл НП е издадено в грубо нарушение на материалния закон.

Посочените пороци са съществени, тъй като препятстват възможността санкционираното лице да разбере за какво конкретно свое поведение е наказано и препятстват съдебния контрол за правилното приложение на материалния закон.

За да предизвика целените с издаването му правни последици, наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление, следва да съдържа определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните 3 разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат.

Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото, така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти. Допуснатата непрецизност от страна на наказващия орган е от особено значение, тъй като е довела до накърняване на процесуалните права на санкционираното лице. По този начин НП не е изпълнило функцията си да очертае кръга на подлежащите на доказване факти в производството, което обстоятелство представлява съществен пропуск от страна на наказващия орган, който не може да се санира в настоящото производство по реда на доказването чрез допустимите по закон доказателствени средства. Това е довело до нарушение при реализиране отговорността на жалбоподателя, като при издаването на НП не са спазени изискванията относно задължителното му съдържание, регламентирани в чл.

57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като тези нарушения на процесуалните правила винаги са от категорията на съществените такива, което налага извода за незаконосъобразността на наказателното постановление.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

На въззиваемата страна не са дължими разноски за юрисконсулт с оглед изхода на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да понесе разноските за адвокат и с оглед изхода на спора, съгласно договора за правна помощ за сумата от 200.00 евро.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № № 26-0804-000235 от 02.04.2026 г., издадено от ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което на Ю. Д. Ж., с ЕГН **********, с адрес гр.***** на основание чл.179, ал.2, пр.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153.39 евро/300.00 лева за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 153.39 евро/300.00 лева за нарушение на чл.150 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА ОДМВР Сливен ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Д. Ж., с ЕГН

**********, с адрес гр.***** на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 200.00 евро, за дължимо адвокатско възнаграждение за 4 процесуално представителство в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 5