Решение № 673 от 10.12.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Видин, 10.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20231320100754 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на С. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „Б.“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. * против „В.К“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул. „Д. Н.“ № *, ет. *, офис *, правоприемник на „В.К“ ООД, ЕИК ***********, с която e предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. При условие на евентуалност са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.

По делото е предявен насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „В.К“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район „Л.“, бул. „Д. Н.“ № *, ет. *, офис *, правоприемник на „В.К“ ООД, ЕИК *********** против С. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В., обл. В., ж.к. „Б.“ бл. *, вх. *, ет.

*, с който се иска от съда да осъди С. Р. Г. да заплати на „В.К“ АД следните суми: 1455.41 лева – главница по Договор за паричен заем „Standart 14“ № 5876795/30.11.2022 г., 333.92 лева – начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем „Standart 14“ № 5876795/30.11.2022 г. за периода от 11.01.2023 г. до 06.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 08.12.2023 г., до окончателното й изплащане.

Ищцата по главните искове твърди, че на 30.11.2022 г. същата, като заемател, е сключила с „В.К“ ООД, праводател на ответното дружество, Договор за паричен заем Standard 14 № 5876795 от 30.11.2022 г., по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищцата сумата от 1500.00 лева за срок от 60 седмици на 30 погасителни вноски при годишен лихвен процент от 40,32 %. В чл. 5, ал. 1 от Договора е договорено обезпечение на същия с посочените обезпечения. В чл. 5, ал. 2 от Договора е предвидено, че при неизпълнение на условието за предоставяне на обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 628.80 лева с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план. Страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска. Твърди се, че процесните клаузи са нищожни, като са въведени твърдения за това. Въведени са възражения и мотиви, заложени в посочената съдебна практика от ищеца, относно нищожност на клаузите за договорена неустойка, предвид противоречието й с добрите нрави, с оглед надхвърляне на присъщите й 1 обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Същата излиза извън присъщите й функции. Същата е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП. Въведени са твърдения за противоречие на горните клаузи със закона. Въведени са твърдения за липса на яснота при определянето /формирането/ на годишния процент на разходите. В същия следва да бъде включена и процесната неустойка по чл. 5 от Договора.

Иска се от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузата на 5, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 2 от Договор за потребителски кредит № 5876795 от 30.11.2022, сключен между С. Р. Г., ЕГН: ********** и „В.К“ ООД, ЕИК: *********** – праводател на „В.К“ АД, ЕИК: *********** на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

В условията на евентуалност в случай, че искът по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД бъде отхвърлен се иска да се постанови решение, с което се прогласи нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 2 от горецитирания договор за потребителски кредит на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, евентуално на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД.

Претендират се направените по делото разноски.

В указания срок от ответната страна е постъпил отговор. В отговора ответната страна оспорва основателността на исковете.

Предявени са насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Сочи се, че страните са били в облигационно отношение породено от същия Договор за паричен заем, като ответницата не е изпълнила точно задълженията си по същия за връщане на заетата сума. Ищцовото дружество обявява предсрочна изискуемост на вземането по Договора с предявяването на насрещната искова молба.

Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди С. Р. Г. да заплати на „В.К“ АД следните суми: 1455.41 лева – главница по Договор за паричен заем „Standart 14“ № 5876795/30.11.2022 г., 333.92 лева – начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем „Standart 14“ № 5876795/30.11.2022 г. за периода от 11.01.2023 г. до 06.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 08.12.2023 г., до окончателното й изплащане.

При условие на евентуалност е направено възражение за съдебно прихващане на насрещни задължения по първоначалния иск и по насрещния иск до размера на по-малкото от тях.

Претендират се направените по делото разноски.

Ответницата по насрещните искове е оспорила същите. Твърди за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл.

11, т.9, т. 10 и т. 11 от ЗПК.

Претендират се и направените разноски.

По делото са събрани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства (Договор за паричен заем Standart 14 № 5876795/30.11.2022 г.) се установява, че между ищецът С. Р. Г. /заемател/ и „В.К“ ООД /заемодател/ е сключен описания договор, тоест че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за заемната сума от 1500.00 лева.

Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 7 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5876795/30.11.2022 г., общият размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане е 2830.80 2 лева. ГПР е 49.37 %, годишен лихвен процент – 40.32 %, при срок на кредита от 60 седмици, броят на вноските е 30.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от Договора заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по договора, а именно:

1.Поръчител – физическо лице, което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000.00 лева; през последните 5 /пет/ години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2.Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя, посочено в чл. 3, ал. 1, т. 7, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от Договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1 заемателят дължи неустойка в размер на 628.80 лева. Страните се уговарят неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 115.32 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 3459.60 лева.

Съгласно Погасителния план към договора първата вноска е на 14.12.2022 г., а последната вноска е на 24.01.2024 г., като заемателят е следвало да внесе сумата от 3459.60 лева, разпределени за: главница – 1500.00 лева, договорни лихви – 387.30 лева, неустойка – 628.80 лева и такса за експресно разглеждане – 943.50 лева.

Представен е по делото и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Ответното дружество „В.К“ АД, ЕИК *********** е правоприемник на „В.К“ ООД, ЕИК ***********.

Ответникът по основните искове „В.К“ АД е предявил насрещна искова молба против С. Р. Г., като е обявил вземането по Договор за паричен заем Standart 14 № 5876795/30.11.2022 г. за предсрочно изискуемо.

Вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че към насрещния иск са приложени справки по направени плащания и погасени суми с тях от заемателя, от които вещото лице установило следното:

Заемателят е направил 4 броя погасителни вноски в размер от 255.32 лева по дати и суми, както следва:

На 23.12.2022 г. внесени 120.32 лева, с които са платени: 39.65 лева главница; 23.26 лева лихви; 20.96 лева неустойка, 31.45 лева такса експресно разглеждане и 5.00 лева разходи.

На 09.02.2023 г. внесени 70.00 лева, с които са платени: 15.00 лева начислени разходи по събиране на просрочени вземания и частично погасена втора вноска.

На 15.02.2023 г. внесени 35.00 лева, с които са платени: 10.00 лева начислени разходи по събиране на просрочени вземания и частично погасяване на втора вноска.

На 26.03.2023 г. е направена последна вноска от 30.00 лева, с която са платени: 30.00 лева начислени разходи по събиране на просрочени вземания.

3

Вещото лице е посочило в заключение, че са направени от ищцата 4 броя погасителни вноски в размер на 255.32 лева, с които са погасени: 44.59 лева – главница, 45.91 лева – договорна лихва, 41.92 лева – неустойка, 62.90 лева – такса разгл. д-ти, 60.00 лева – разходи за събиране на просрочени вземания. Посочило е, че незаплатената сума по договора за заем е в размер на 3312.97 лева, в т.ч.: 1455.41 лева – неплатена главница, 333.92 лева неплатени договорни лихви от 11.01.2023 г. до 06.12.2023 г., 880.60 лева – неплатен остатък по оставащи договорени такси експресно разглеждане, 140.00 лева – разходи по събиране просрочени вземания.

„В.К“ АД е предявило насрещен иск срещу С. Р. Г. за сумата в общ размер на 1789.33 лева, която включва: 1455.41 лева – главница по Договор за паричен заем и 333.92 лева – начислена и незаплатена договорна лихва за периода от 11.01.2023 г. до 06.12.2023 г.

Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените при условията на последващо обективно кумулативно съединение иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и насрещни искове по чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са процесуално допустими.

Разгледани по същество:

Първоначално предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване нищожността на клаузата на чл. 5, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 № 5876795/30.11.2022 г., сключен между С. Р. Г. и „В.К“ ООД е основателен;

Насрещните искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, предявени от „В.К“ АД против С. Р. Г., с който се иска от съда да осъди С. Р. Г. да заплати на „В.К“ АД сумата от 1455.41 лева – главница по Договор за паричен заем „Standart 14“ № 5876795/30.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 08.12.2023 г., до окончателното й изплащане и сумата от 333.92 лева – начислена и незаплатена договорна лихва по Договор за паричен заем „Standart 14“ № 5876795/30.11.2022 г. за периода от 11.01.2023 г. до 06.12.2023 г. са частично основателни. като съображенията за това са следните:

По иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Без съмнение и изхождайки от предмета и страните по процесния договор физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл. 10 и чл. 11.