Решение № 3578 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3578 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20221100504233 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20213183 от 18.11.2021 г. по гр.д. № 721/2021 г. Софийски районен съд, 145 състав отхвърлил предявените от „Л.“ ООД, ЕИК *******, срещу „Г. К.“ ЕООД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 800 лв., представляваща обезщетение вместо изпълнение на договор за предоставяне на консултантски услуги от 12.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2021 г., до окончателното плащане, евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7 800 лв., неоснователно платена от ищеца за предоставяне на консултантски услуги по договор за консултантски услуги от 12.02.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.01.2021 г., до окончателното плащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 277 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7 800 лв. за периода от 15.02.2018 г. до 05.01.2021 г. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати 1 на ответника сумата 700.62 лв. - разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Л.“ ООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изводът на СРС, че представеният проект „Повишаване на енергийната ефективност на „Л.“ ООД“ е предложен от въззиваемата страна, но е изпълнен от трето лице, бил необоснован. Препращането на информация за обявените програми не било предложение, а мониторинг, а даването на конкретна идея за написване на проект за кандидатстване по програма била следваща стъпка след обсъждане и проучване, каквото ответникът не извършил. Подготовката и написването на проект траело 2 до 3 месеца, и то при събрана предварителна информация след много обсъждания, а такива доказателства нямало. Изпълнителят никога не бил искал одит за енергийно потребление, анализ на сградния фонд и на самото производство. Проектът, приет по делото, бил изработен и процедиран от съвсем друга фирма, а забрана за възложителя да ползва и други консултанти в договора нямало, а и с оглед липсата на каквато и да е дейност през 2015 г. и 2016 г. по мониторинг на донорските програми и пропуснати възможности това било наложително.

В периода от 12.02.2015 г. до ноември 2016 г. дори не били препращани публикуваните годишни програми и схеми за финансиране. А в периода до изработването и регистрирането на проекта, видно от приетата справка, нямало никаква информация за схемата „Иновации“. Първата информация била с дата 23.08.2017 г., два дни след сключването на договора по този проект. Съгласно чл. 3 от договора, изпълнителят бил длъжен да направи наймалко осем предложения за проекти, но тази клауза не била обсъдена от СРС.

Неправилно съдът приел и че от представената ел. кореспонденция от 13.04.2016 г. се установява, че на „Л.“ е предложено да кандидатства по Схема „Добри и безопасни условия на труд“, като във връзка с проекта е предоставена подробна информация, както и извадки от ИСУН.

Препращането на информацията не представлявало предложение за проект, тъй като нямало генерирана конкретна идея за изготвяне на проект. Имейлът не съдържал предложение за проект, а принципните указания, задължителни за всеки бъдещ кандидат. Препратената информация относно ОПИК и ОПРЧР с приложената подробна информация за 4 приема по ОПИК била една минимална част от мониторинга, който ответникът бил длъжен да 2 осъществява на всички донорски програми и схеми за финансиране. Но това била информация за възможност за участие, а не генериране на идея за конкретен проект, каквато била същността на консултантската дейност и на процесния договор. В нарушение на съдопроизводствените правила съдът кредитирал като документ, доказващ изпълнението на договора представената справка „Изготвяне проект на „Л.“. Справката била оспорена от ищеца поради липса на данни кой я е подписал, както и било оспорено съдържанието й. В нарушение на чл. 180 ГПК съдът кредитирал именно съдържанието й като доказателство за изпълнението на договора. В самата справка нямало нито едно отбелязване, че е изпратено предложение за изготвяне на проект по конкретна програма и схема. От справката се налагал извод за неизпълнение на договора от изпълнителя. В нея било посочено и че първият консултант е Т.Б., което поставяло въпроса за верността на свидетелските показания, според които В.А. довела „Л.“ и той бил неин клиент. Районният съд не обсъдил изпълнението по чл. 3 от договора, която клауза изисквала най-малко осем предложения за изготвяне на проекти, които не били направени. Това обуславяло пълното неизпълнение на договора. Изпращането на предложения не зависело от съдействието на възложителя, доколкото параметрите на предложението били предварително заложени в договора. Налице било неизпълнение и на задължението за мониторинг за обявяваните схеми и програми за финансиране, представените три имейла не доказвали изпълнение на договора. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Съображения излага в писмена защита от 13.04.2023 г.

Въззиваемата страна „Г. К.“ ЕООД с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

3

За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира следното:

С оглед твърденията в исковата молба, уточнена с молба от 18.02.2021 г. и в открито съдебно заседание на 28.10.2021 г., съдът е сезиран с обективно кумулативно и евентуално съединени осъдителни искове – главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД за сумата от 7 800 лв., представляваща обезщетение вместо изпълнение по договор за консултантски услуги от 12.02.2015 г., евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 800 лв., неоснователно платена от ищеца по договор за консултантски услуги от 12.02.2015 г., както и акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 277 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 7 800 лв. за периода от 15.02.2018 г. до 05.01.2021 г.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на възложител, и ответното дружество, в качеството му на изпълнител, бил сключен на 12.02.2015 г. договор за консултантски услуги със срок на действие три години от датата на подписване - до 12.02.2018 г. Според уговореното между страните ответникът следвало да извърши описаните в договора действия по мониторинг и периодичен преглед на европейски, национални и други донорски програми за финансиране в сферата на дейност на възложителя, реновиране на неговите производствени бази и офиси; да му предоставя неограничен брой консултации и предложения за изработване на проекти за кандидатстване по европейски, национални и други донорски програми; да извърши дейностите по изработване на самите проекти, администриране на изготвения проект, изготвяне на бизнес планове, анализ на рисковете, изготвяне на необходимите документи за тръжни процедури. В чл. 2 били посочени конкретните сфери на интереси за получаване на донорски средства, а именно – Програма за развитие на селските райони и оперативните програми, свързани с дейността на дружеството. Съгласно чл.

3, изпълнителят бил длъжен да предложи не по-малко от осем възможности за изготвяне на проекти за кандидатстване, които са подходящи за постигане на декларираните от възложителя цели в сферите му на интереси съгласно чл. 2 4 от договора. В изпълнение на чл. 5.1 от договора, ищецът платил сумата от 7 800 лв. по банкова сметка на ответника, която сума представлявала цената на договора, като след превода на същата контактите между страните спрели и ответникът не изпълнил задълженията си по договора – ответникът не предоставял периодично преглед на европейски, национални донорски програми с указания, че същите са допустими за ищеца; не предоставял информация, респ. и предложения за възможности за участие в различните програми, нито генерирал проектни идеи по тези възможности за участие в различните програми, нито изготвял предложения за изработване на проекти.

Налице било пълно неизпълнение на договора от страна на ответника, поради което същият дължал на ищеца заплащане на обезщетение вместо изпълнение, равняващо се на платената сума в размер на 7 800 лв. При условията на евентуалност претендира сумата от 7 800 лв. като неоснователно платена на ответника сума поради пълното неизпълнение от негова страна на задълженията му по договора, който следвало да се счита за прекратен, респ. развален поради виновното неизпълнение на задълженията на изпълнителя по него.

С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът е оспорил предявените искове. Твърди, че е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като между представители на дружествата били провеждани множество срещи, водени разговори и изпращани имейли, но въпреки отправените предложения за кандидатстване ищецът не заявил желание за участие по нито една програма за финансиране. Ищцовото дружество било в неизпълнение на собствените си задължения по договора, вкл. по чл. 10 – да окаже необходимото съдействие за изпълнение на задълженията на изпълнителя, вкл. да предостави необходимата информация и документация за изготвяне на документацията за кандидатстване по програма за финансиране. След като ищецът не заявил желание за изготвяне от страна на изпълнителя по процесния договор по нито една програма, предложена му за кандидатстване за финансиране, нямало как изпълнителят да изпълни задълженията си по договора за консултантски услуги за изработване и редакция на проект, администриране на изготвения проект и изготвяне на бизнес и финансови планове и анализ на рисковете, свързани с подготвянето и реализирането на такъв проект. Налице била забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, а ищецът проявил и недобросъвестност 5 при упражняване на правата си, изразяващи се в неоказване на съдействие на ответното дружество по договора. Искал е от съда да отхвърли исковете.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.

№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Настоящият състав намира, че при постановяването му не са нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните съображения:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.

Границите на договорната отговорност за вреди от неизпълнение се определят от правилото на чл. 82 ЗЗД, съгласно което обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени към момента на пораждане на задължението. При недобросъвестност на длъжника той отговаря за всички преки и непосредствени вреди.