Определение № 737 от 13.06.2025, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 621/2024
- Вид
- Определение № 737
- Подписан
- 13.06.2025
- В сила
- 13.06.2025
- Състав
- Ивайло Христов Родопски, Димитър Георгиев Цончев, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 515, ал. 1, т. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 737 гр. София, 13.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ивайло Хр. Родопски
Членове:
Димитър Г. Цончев
Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Въззивно частно гражданско дело № 20241800500621 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във връзка с чл.
248 от ГПК.
Образувано е по Частна жалба с вх. № 2728/02.05.2024 г., депозирана от М. В. С. против Определение № 338 от 17.04.2024 г. по гр.д. № 1085/2024 г. на РС – Костинброд, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено Определение №204/07.03.2024 г., постановено по гр.д.№1085/2023 г. по описа на Районен съд- Костинброд, в частта за разноските и М. Валетнинов С. е осъден да заплати на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, сумата от 960 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че определението е недопустимо, като постановено преди допълненото определение да е влязюло в сила. Същевременно присъденото възнаграждение е несъразмерно високо спрямо фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия, свели се до изготвяне на отговор на исковата молба.
Ответниктът по жалбата, депозира отговор с вх. № 2590/09.05.2025 г., с който оспорва нейната основателност. Излага подробни съображения за това, че спорът е с висока фактическа и правна сложност, има международен елемент, предполага проучване на право на ЕС, поради което заплатеното възнаграждение не е прекомерно.
Софийският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните, 1 намира следното:
С Определение № 204 от 07.03.2024 г. по гр. д. № 1085 / 2023 г. на Костинбродския районен съд, потвърдено с Определение № 326/26.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 621/2024 г. на Софийския окръжен съд, производството по делото е било прекратено поради недопустимост на иска с правно основание чл. 515, ал. 1, т. 1 КЗ.
С обжалваното определение, постановено по реда на чл.248 ГПК, първоинстанционният съд е допълнил Определение № 204 от 07.03.2024 г., като е осъдил ищеца на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на ответника сумата от 960 лв. с ДДС-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението е правилно. Обжалваният акт е постановен в изпълнение на законовите правомощия на съда, уредени в чл. 248 ГПК след нарочно искане на заинтересована страна. По делото са представени доказателства, че ответникът е заплатил на процесуалния си представител сумата от 960 лева адвокатско възнаграждение, ето защо правилно на основание чл. 78, ал. 4 ГПК разноските са възложени в тежест на ищеца.
Неоснователно е оплакването, че първоинстанционното определение е недопустимо. Искането за допълване е направено в преклузивния срок за обжалване, установен в чл. 248, ал. 1 ГПК. Доколкото актът е обжалваем, то допълване в частта за разноските е възможно единствено, ако надлежно искане бъде направено преди влизане на определението в сила, но не и след този момент, както неправилно се поддържа в частната жалба.
Доводите, че присъденото възнаграждение е несъразмерно високо спрямо фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия по естеството си представляват възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което обаче е наведено за първи път с частната въззивна жалба, поради което не може да бъде разгледано от настоящата инстанция. В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следователно възможността за това е преклудирана, а наведените оплаквания в този смисъл не следва да се обсъждат.
При проверката на първоинстанционния акт, съгласно правомощията на въззивната инстанция (вж. ТР № 6/2017 г. на ОСГТК), не се констатираха основания на неговата неправилност, ето защо следва да бъде потвърден.
2
Водим от горното
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 338 от 17.04.2024 г. по гр.д. № 1085/2024 г. на РС – Костинброд.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3