Решение № 324 от 05.10.2026, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. гр.Велинград, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-П.А Гражданско дело № 20265210100002 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от ищцата М. Д. В-Х с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***, чрез адв. Я. Т. срещу И.

Г. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ***А, за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 1568,95 евро, представляваща припадащата се част от направените необходими разноски от ищцата за ремонт на външно стълбище - обща част в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, ведно с мораторна лихва за времето от 22.10.2025 г. до 06.01.2026 г., в размер на 39,97 евро, както и законната лихва, считано от подаване на исковата молба в съда - 06.01.2026 г.

Ищцата твърди, че с ответника притежавали самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, като ищцата М. В. била собственик на самостоятелен обект в описаната сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, който обект се намирал на етаж 3. Собствеността върху горепосочения СОС ищцата била придобила чрез дарение, обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 15, том II, per. № 2229, дело № 214 от 12.09.2011 г. по описа на нотариус Симеон Даскалов.

Ответникът бил собственик по наследство от наследодателя Веска Ганчева Христова и доброволна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

Твърди, че на 12.08.2025 г. изпратила покани чрез куриерска фирма „ЕКОНТ“ до съсобствениците на имота Илия Бозев и ответника И. Г. за ремонт на външно стълбище. На 13.08.2025 г. поканата до ответника е била 1 върната от куриер с причина „Отказана пратка от получател“.

Сочи, че външното стълбище на сградата от години било в много лошо състояние и се нуждаело от неотложен ремонт. В последно време представлявало и предизвикателство за изкачване и слизане, предвид факта, че на практика две от горните стъпала при втората площадка почти липсвали.

Предвид това стълбите били опасни (особено втората редица), което им състояние ги правело почти неизползваеми. През зимата, при промяна на климатичните условия, било предизвикателство да се използват. С оглед на състоянието им се наложило предприемане на неотложен ремонт, който ищцата била инициирала и изцяло заплатила.

Ремонтът бил започнал през месец август 2025 г. и е завършил през месец септември 2025 г., като част от материалите ищцата била закупила предварително след консултация с майстор.

Ремонтът се изразявал в: 1. отстраняване на остатъците от старите плочки на втората редица стълби; 2. отстраняване на повредения парапет на втория ред от стълби и парапета на третия ред; 3. поставяне на нови, цели стъпала и нов парапет на стълбището. Ремонтът бил извършен без изричното съгласие на ответника И. К., но и без неговото противопоставяне.

Разходите възлизали на стойност 9205,80 лв. /девет хиляди двеста и пет лева и осемдесет ст./, като за всички тях прилага фактури и/или касов бон, като препраща към писмените доказателства. Разходите представлявали необходими разноски, свързани с наложителността да се запази съществуването на имота.

Сочи, че била изпратена нова покана до ответника И. К. на 21.10.2025 г. по куриерска фирма „ЕКОНТ“ и получена от същия на 22.10.2025 г. същият бил уведомен за сторените разходи относно извършените в съсобствения им имот строително монтажни работи /СМР/.

Към момента на входиране на исковата молба ответникът не бил заплатил припадащата му се част от направените разходи относно неотложния ремонт на стълбището съобразно своя дял.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

С допълнителна молба с вх. № 2896/21.04.2026 г. ищцата, чрез адв. Т., сочи, че етажната собственост в сградата била възникнала през 2011 г., когато бил сключен договор за доброволна делба. Към момента на подаване на исковата молба в сградата имало три самостоятелни обекта, по един за страните, и един за трето лице. Относно количествената стойност на използваните материали, единична цена, както и каква част от претенцията представлява плащане за труд: заплащането за труд било посочено във фактури № 381 от 04.09.2025 г., изд. от „ДАРАЛ“ ЕООД - 2500 лв. и № 16 от 26.09.2025 г. и фискален бон, изд. от „АЛУ ДИЗАЙН 18“ ЕООД - 1008 лв.

Общата стойност на платения труд бил 3508 лв. или 1793.61 евро, като съответната част за заплащане от страна на ответника възлизала на 597.87 2 евро.

Количествената стойност на използваните материали и единичната им цена били описани в приложените към исковата молба фактури, копия от които ответникът е получил. Материалите, които били използвани, са закупувани от различни магазини в различни периоди, поради което препраща към приложенията към исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Намира иска за неоснователен.

Признава твърдението, че с ищцата притежават самостоятелни обекти в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград. Не оспорва твърдението, че не бил давал съгласието си за извършваните ремонти от страна на ищцата, като твърди, че дори се бил противопоставял на започването на същите.

Намира, че извършените ремонти не били необходими такива, не били извършени с цял запазване на вещта, защото стълбището не било компрометирано. С оглед липсата на необходимост от извършване на „неотложен“ ремонт с цял запазване на вещта, счита, че извършените строителни работи от ищцата не се явяват неотложен ремонт, а само и единствено подобрения на същия.

Намира, че ищцата била извършила подобрения без негово съгласие, респективно била извършвала действия на водене на чужда работа без пълномощие.

Твърди също, че ответникът лично поставил бетоновите плочи /които били премахнати от ищцата/ върху стъпалата на стълбището и на стълбищните площадки, които не били компрометирани до степен за тяхната негодност за използването им по предназначение. Когато решил да извърша подмяната на плочките и поставянето на парапета, поканил ищцата да се включи в подмяната им, но тя категорично отказала. Същата извършила премахване на поставените от него плочки, без да има нужда от това, като на мястото на поставените от ответника здрави плочки, същата поставила нови такива.

Настоява, че стълбището било годно за ползване, в този смисъл извършения от ищцата ремонт на стълбището не се явявал нито необходими разноски, нито полезни такива. Счита, че този ремонт бил извършен от ищцата единствено и само с цел да разруши това, което ответникът бил направил с лични труд и средства и не бил претендирал заплащане на суми от ищцата за извършения от него ремонт.

Заявява, че извършването на подмяната на парапета с нов било изцяло прищявка на ищцата, а не бил необходим или полезен разход, с който се цели подобрение в имота. На стълбището преди извършването на ремонта бил монтирал парапет, който ответникът бих заплатил, за който не бил претендирал заплащане на суми от ищцата и който не бил компрометиран по 3 никакъв начин. Приема, че разходите за подмяна на парапета се явявали „луксозни разноски“, а не „полезни“ такива.

Общата стойност на направените разходи за подмяна на парапета по представените фактури възлизала в размер на 2090 лева без ДДС, респективно 2508 лева с ДДС.

Твърди, че след получаване на нотариалната покана от 21.10.2025 година, изпратил отговор до ищцата чрез адвокат Я. Т., в който подчертал, че не дължи направените от нея разходи, защото не се касае за неотложен ремонт, а за подмяна на поставените от ответника плочки и парапет на второто ниво на стълбището, осигуряващо достъп до притежавани от него етаж и до притежавания от нея трети жилищен етаж. Ищцата отстранила съществуващите и монтирани от ответника и с негови средства плочки и парапет на цялото стълбище, без да има необходимост от същото премахване и подмяна.

Прави изявление за прихващане на направените от него разходи за поставяне на плочки на второ ниво и монтиране на парапет, които били премахнати от нея, без необходимост. В тази връзка оценява направените от него подобрения за полагане на плочките на стълбището и поставянето на парапета (преди да бъдат премахнати от ищцата) възлизали на 9000,00 лева, като съобразно дела на ищцата, същата следвало да му възстанови сумата от 3000.00 лева. Посочените действия от ответника били извършени през 2006 година.

Сочи, че не всички материали били поставени в общото им стълбище.

Намира, че голяма част от строителните материали, за които са представени доказателства не били използвани за стълбището или парапета.

На 01.06.2026 г. е постъпило становище от ответника И. К., във връзка с дадените указания на съда, се сочи общата площ на плочките, които налепил през 2006 г. била 38 кв. м., от които 30 кв. м. били налепени по площадките между стълбищните пространства, а 8 кв. м. налепени на 18 броя стъпала с размери 17 см височина, дължина 1 метър и широчина 27 см. Плочките, които той бил положил били бетонови, всяка от които била с размери 30 на 30 см. Поставил бил 18 линейни метра цокъл на стъпалата и площадките.

Стойността на вложените материали възлизала на 4706,64 лв.с ДДС, а общата стойност на труда – 736,59 лв.

В първото по делото открито съдебно заседание ищцата прави възражение за погасяване по давност на вземането на ответника, предмет на направеното възражение за прихващане.

След анализ на всички събрани доказателства по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и същото се установява от приложените по делото писмени доказателства, че на 12.09.2011 г. ищцата е придобила на основание договор за дарение СОС, представляващ тавански етаж, отговарящ на 4 изискванията на Наредба № 7 от 2003 г. на МРРБ за жилища и представляващ трети етаж от къща, с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград.

Ответникът не оспорва, че е собственик на СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, както и обстоятелството, че първият етаж е собственост на трето по делото лице.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели.

От показанията на свидетелката Г.а, съдът намира за установено следното: Свидетелят познава страните от около 30 години като бивша тяхна съседка и многократно е посещавала сградата. Сочи, че ищцата живее на последния етаж, а ответникът – под нея. Изяснява, че преди ремонта, извършен от ищцата, външното стълбище е било трудно и неприятно за изкачване, особено при зимни условия: имало е изпопадали и счупени плочи, а парапетът е липсвал на места или е бил нестабилен и разклатен. Посещавала е имота и през 2025 г., включително по време на самите ремонтни дейности.

След ремонта намира стълбището за стабилно, с подобрен вид и значително по-лесно за ползване. Ремонтът е организиран от ищцата и съпруга й.

Свидетелката заявява, че не е възприемала ответникът да се противопоставя на ремонтните дейности. Наред с това посочва, че не помни конкретни подробности относно точните дати на започване и завършване на ремонта, неговата продължителност, както и точните места, от които е липсвал старият парапет.

От показанията на свидетелката Т съдът намира за установено, че поддържа дългогодишни близки отношения с ищцата и посещава дома й около два пъти седмично. Посочва, че страните живеят в една сграда на различни етажи - ищцата на третия, а ответника и съпругата му Д. на втория. Преди ремонта стъпалата и плочите по стълбището на второ и трето ниво са били счупени, парапетът на средната част се е клател, а на третата част е липсвал /не е сигурна/, което е затруднявало достъпа до третия етаж.

След ремонта стълбището и парапетът по втората и третата част са изградени наново, докато първата част /от ниво терен до първия етаж/ е запазена в първоначалния си вид със старите бетонови плочи. Заявява, че преди ремонта на второ и трето ниво настилката на стълбището е била изцяло с материали като сега първо ниво – бетонови плочи, като единствено тези обслужвали първи етаж били запазени, а останалите – частично разрушени. Ремонтът е иницииран от ищцата и съпруга й. Свидетелката сочи ориентировъчно, че ремонтът е извършен скоро, по топло време, но не помни точно годината. Не е присъствала пряко по време на строителните работи и не й е известно ответникът да е пречил или да се е противопоставял